Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64/22.06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание,
проведено на 27.05.2020 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 98/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 1258/04.11.2019 год по гр.д. № 936/2019
год на Окръжен съд Варна са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Женя Енева – прокурор от Окръжна прокуратура
Варна като представител на Прокуратурата на РБ – в частта, с която са уважени
исковете, предявени от И.П.Т., с правно осн. чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в размер
на сумата 8000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 16 800
лв – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което воденото наказателно производство е
прекратено, както и в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на
ищеца разноски по делото в размер на 1617,55 лв. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, а в условия на евентуалност – размерът на
обезщетенията да бъде намален.
В постъпилия отговор от И.П.Т. чрез адв. И.В. е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението в осъдителната част.
2) От И.П.Т. чрез адв. И.В. – в частта, с която
исковете са отхвърлени за разликата над 8000 лв до претендираните 30 000
лв – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 16 800 лв до
3 200 лв – обезщетение за имуществени вреди. Моли за отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло уважени,
както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните
жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат от
повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление, по което
наказателното производство е прекратено.
Претендираните
вреди трябва да бъдат посочени и конкретизирани още в исковата молба чрез
твърденията на ищеца. Негова е и тежестта да докаже настъпването на
юридическите факти, от които произтича правото му на обезщетение.
Относно неимуществените вреди ищецът е изтъкнал, че в
резултат от неоснователното обвинение били накърнени името и авторитетът му в
обществото за продължителен период от време, като във връзка с това загубил
уважението на колегите и доверието на бизнеспартньорите си; бил принуден да
търпи ограниченията, свързани с изпълнение на мярката за неотклонение
„Подписка”; бил лишен от възможност да пътува извън страната; не можел да се
ползва свободно от собствеността си поради наложените запори и възбрани върху
имуществото му; отнета му била възможността да упражнява хобито си да ловува,
тъй като законно притежаваното от него ловно оръжие било иззето. Имуществените
вреди, които ищецът понесъл се изразяват в заплатените адвокатски хонорари за
защита в наказателното производство.
От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че на 30.09.2010 год ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
172/2008 год на ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 257 ал.1 (отм), във
връзка с чл. 255, ал.1, предл.2, във връзка с чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 2,
ал.1 от НК; престъпление по чл. 257, ал.1, пред.1 (отм), във връзка с чл.256, ал.1, пр.2, във
връзка с чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 2, ал.1 от НК.
Наказателното производство, водено срещу ищеца е
преминало през шест съдебни инстанции, като първоначално постановената
осъдителна присъда по НОХД № 690/2013 год на ВОС е била отменена с решение по
ВНОХД № 161/2014 год на Апелативен съд Варна и делото - върнато за ново
разглеждане. При новото разглеждане ищецът е бил оправдан по всички обвинения,
а оправдателната присъда, постановена по НОХД № 982/2014 год е била потвърдена
с решение по ВНОХД № 130/2015 год на Апелативен съд Варна. Същото е било
отменено с решение № 133/08.07.2015 год по НОХД № 1209/2015 год на ВКС на РБ и
делото – върнато за ново разглеждане на Апелативен съд Варна. С решение по
ВНОХД № 167/2016 год е отменена присъдата по НОХД № 982/2014 год на Окръжен съд
Варна и делото – върнато на Окръжна прокуратура Варна, която с постановление от
14.05.2018 год, е прекратила наказателното производство по преписка ДП № 172/2008 год на ОД на МВР Варна срещу
ищеца поради липса на извършено престъпление.
Във връзка с воденото наказателно производство, с
постановлението за привличане като обвиняем от 30.09.2010 год срещу ищеца е
взета мярка за неотклонение „Подписка”, впоследствие отменена с постановление
от 16.10.2012 год. Наред с това, с постановление от 16.10.2012 год на прокурор
от ОП Варна по ДП № 172/2008 год на ОД на МВР Варна на ищеца в качеството му на
обвиняем е наложена забрана да напуска страната, като тази мярка е отменена с
определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание на 11.11.2013
год по НОХД № 690/2013 год на Окръжен съд Варна. С решение от 17.05.2013 год на
началника на Първо РПУ Варна и на осн. чл 153 т.6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ са
отнети от ищеца разрешенията за носене и употреба на огнестрелно оръжие,
разрешенията за съхранение на ловно оръжие, както и притежаваната от него ловна
пушка. Ново разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е издадено след
приключване на наказателното производство – на 10.08.2018 год.
По делото са събрани гласни доказателства, подробно
анализирани в мотивите на съда. От показанията на свидетелката Е.А. – съседка на ищеца и
служителка в управлявания от него цех за пакетиране на кафе, се установява, че той
самият уведомил работниците си за воденото срещу него наказателно производство,
но това не променило отношението им към него. Самият той обаче започнал често
да изпада в тревожни състояния, вземал успокоителни лекарства. Свидетелката Т. – съпруга на ищеца е
по-изчерпателна в показанията си, като посочва, че проблемите му започнали още
през 2006 год във връзка с проверка от Агенция Митници на вносна партида кафе.
По този повод последвали административни производства, които продължили до 2010
год. Още тогава той започнал да получава
нервни кризи, които се отразили негативно върху отношенията в семейството.
Особено силно преживявал чувството на срам и неудобство пред дъщеря си, на
която трябвало да обяснява, че е подсъдим. Съседите също ставали свидетели на
посещенията на полицейски служители в дома му, което дало храна за слухове, че
той може да влезе в затвора. Поради това семейството се принудило да напусне
жилището си и да отиде да живее на вилата им в к.к. Златни пясъци. Въпреки
това, и тази свидетелка подчертава, че хората от социалния му кръг, включително
и работниците във фирмата му продължили да се отнасят към него с уважение,
защото вярвали в неговата невинност. Негативни последици претърпял и бизнесът
на ищеца, много от чуждестранните клиенти се оттеглили, защото по думите на
свидетелката „се страхували от Варненската митница”. Влошило се старо заболяване
на очите, което налагало да се проведе лечение в чужбина, но поради наложената
забрана за напускане на страната било осуетено. Ищецът не е искал от
разследващите органи разрешение за вдигане на забраната.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното:
Отговорността
на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при
наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а
деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от
закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от конкретно длъжностно лице.
В настоящия случай срещу ищеца е било повдигнато и
поддържано обвинение в престъпление, наказателното преследване по което е
прекратено. Съгласно разясненията,
дадени с ТР № 5/2015 год на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата
по исковете с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е винаги прокуратурата,
независимо кои от правозащитните органи и в каква степен са допринесли за
увреждането. Тя не може да се освободи от отговорност, нито отговорността й да
бъде намалена поради това, че (както е в настоящия случай) наказателното
производство е преминало през няколко съдебни инстанции, докато се стигне до
неговото прекратяване от прокуратурата. В цитираното тълкувателно решение е
прието също, че понятието „обвинение в извършване на престъпление” по смисъла
на чл. 2 ал.1 .3 от ЗОДОВ следва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно – процесуален смисъл. Незаконността
на обвинението, повдигнато и поддържано срещу ищеца, произтича от окончателния
акт, сложил край на наказателното производство, а именно – постановлението за
прекратяване поради това, че деянието не представлява престъпление.
В контекста на тези разсъждения следва да се приеме, че
срещу ищеца е било поддържано обвинение в продължение на 7 години и 8 месеца,
считано от датата на привличането му като обвиняем на 30.09.2010 год до
прекратяването на наказателното производство на 14.05.2018 год поради това, че
деянието не представлява престъпление. Мярката за неотклонение „Подписка” е продължила
по-кратко - за период от около 2 години. Освен това по отношение на ищеца са били
предприети и други ограничителни мерки –
забрана за напускане на страната и отнемане на разрешителните за носене и
употреба на огнестрелно оръжие.
Без съмнение през този период върху ищеца са оказвали
влияние неблагоприятни фактори, свързани с провежданите процесуално-следствени
действия, а впоследствие – участието му в съдебната фаза на процеса.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се
ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип
изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват съобразно техния
вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на воденото наказателно
производство върху личния живот и професионална реализация на ищеца, степента на засягане в зависимост от неговия
социален статус и други фактори от значение при определяне размера на
обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна връзка между
поведението на ответника и настъпването на вредите.
Ръководейки се от тези критерии, настоящият състав
намира, че личната сфера на ищеца не е била засегната в значителна степен. На
първо място следва да се съобрази обстоятелството, че негативните преживявания
и неудобства датират от 2006 год, т.е. няколко години преди повдигането на обвинението
и са по повод извършена митническа проверка при внос на стоки и последвалите
административни производства. Ето защо по отношение на тях липсва причинна
връзка с действията на прокуратурата, които са започнали през 2010 год. На
второ място, по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка”, която сравнително скоро след това е била отменена. Като
се изключи повишената нервна напрегнатост, не е доказано настъпването на
сериозно увреждане на здравето, което да е свързано с наказателното
производство. Не е пострадал авторитетът на ищеца пред служителите във фирмата
му – и двете разпитани свидетелки са категорични, че те са продължили да се
отнасят към него с уважение. Твърденията за намален оборот и загуба на клиенти
и доставчици са останали недоказани, както и причинната връзка именно с
действията на прокуратурата.
Емоционалната нестабилност, стресът и всички негативни
преживявания на ищеца са по-скоро плод на неговото субективно усещане за срам,
неудобство пред близките и колегите, а не толкова на обективни характеристики
на реално причинените вреди. Те не са обективирани чрез търсене на
специализирана медицинска или психологична помощ. Няма данни да са оставили
трайни следи в психиката на ищеца, както и в областта на социалните му контакти
и семеен живот. Разбира се, засегнатото чувство за чест и достойнство, личната
самооценка и взаимоотношения представлява увреда, която подлежи на
обезщетяване. Може да се добави и това, че самият факт на присъждане на обезщетение
съдържа в себе си признаване на незаконността на деянието, от което са
причинени вредите, и представлява вид морално удовлетворение, наред с
паричното.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди съответства на критериите за справедливост и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до претенцията за имуществени вреди, съдът
намира следното:
Разпоредбите на НПК не уреждат отговорността за
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невиновно, или по отношение на което наказателното производство е прекратено.
Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството по ЗОДОВ.
С тълкувателно решение № 1/11.12.2018 год по т.д. №
1/2017 год ОСГК на ВКС постанови, че при иск по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ
гражданският съд може да определи обезщетението за имуществените вреди,
изразяващи се в адвокатски възнаграждения по наказателния процес, в по-малък размер
от действително заплатения. Преценката за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение съдът извършва с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на усилията и труда, положени от адвоката при
осъществяването на защитата. Когато възнаграждението съществено надвишава
разумния и обичаен размер, изплатеното в повече не е в причинна връзка с
незаконното обвинение и не се явява необходима последица от него. Затова за
платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Съобразявайки се с това тълкуване, съдът се е мотивирал
защо е намалил поради прекомерност възнаграждението, заплатено от ищеца в полза
на АД”Доковска, Атанасов и съдружници” и
на адв. Юлиян Георгиев. За разлика от изплатения хонорар в полза на адв.
Марковски по ДП № 172/2008 и прокурорска преписка № 924/2008 год, както и по
НОХД № 690/2013 на ВОС и ВНОХД № 690/2013 год на ВАпС, по които са извършени
многобройни процесуално-следствени действия, а в съдебната фаза са проведени 7
съдебни заседания, процесуалното представителство на АД”Доковска, Атанасов и
съдружници” и на адв. Юлиян Георгиев е в
по-ограничен обем, а договорените възнаграждения значително се отклоняват от
размерите по Наредба № 1/2004 год. Поради това настоящият състав намира, че по
отношение на тях първоинстанционният съд правилно е приложил редукция до
тройния размер, предвиден в наредбата.
По изложените мотиви съдът намира, че постановеното
решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на двете насрещни жалби, разноски
за настоящата инстанция не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1258/04.11.2019 год по гр.д. №
936/2019 год на Окръжен съд Варна, Г.О.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на
предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.