Решение по дело №160/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 151
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20203600500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

 

гр.Шумен, 07 Август 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменски окръжен съд в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                    Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                                           2. С. Стефанова

 

            при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №160 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            С решение №100 от 04.02.2020г. по гр.д.№1165/2019г., Районен съд - гр.Ш. е обявил за недействителен по отношение на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ...., договор за дарение на недвижим имот от 24.04.2014г., обективиран в НА за дарение на недвижим имот № ...г. на нотариус Св.С., рег. № 024, с район на действие ШРС, в частта, с която Г.П.Г., ЕГН ********** е дарил на П.Г.Г., ЕГН **********, собствените си идеални части от общо дарените с договора: 2/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ №101 с идентификатор №83510.671.149.5.101 на 6 етаж, вход 5, разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.671.149, в урбанизирана територия - град Ш., община Ш., на улица ..., със застроена площ от 94.71 кв.м. състоящ се от четири стаи и кухня ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № …, заедно с 979/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при граници: за апартамента от: изток - стълбище и ап. 102, запад - ап.83, север - дворно място и ап. 102, горе-седми етаж, долу - пети етаж, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 83510.671.149.5.102.. под обекта. 83510.671.149.5 98, над обекта: 83510.671.149.5 104, за избеното помещение, изток - общ коридор, запад - изба 12. север - изба 19, юг дворно място, горе - първи етаж, долу – земя; и 22/36 идеални части от следните недвижими имоти находящи се в с.М.: - Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ от 4,983 дка, местност „...”, трета категория, съставляваща имот № 010013 по плана, при граници: 010014, 010063, 010064. 010012 - нива, 010102 - полски път; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ 19,078 дка, местност „...", трета категория, съставляваща имот №012031 по плана, при граници: 012025 - нива, 012103, 012102 - полски път, 012030, 012027, 012026 - нива; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ 3,104 дка, местност „...”, трета категория, съставляваща имот №12032, при граници 012088, 012057, 012054 - нива, 012103 - полски път; Поземлен имот в земеделска територия , обработваема земя - нива с площ 10.000 дка, местност „...", трета категория, съставляваща имот №020015 по плана, при граници: 020017, 020047, 020009, 020014 - нива , 020100 - полски път; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ от 2.005 дка, местност „...”, трета категория, съставляваща имот №024061, при граници 000065- полски път, 024060,024046, 024045, 024062, нива върху имота следните ограничения: 11 електропровод 20 kV на 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ от 1,001 дка, местност „...", трета категория, съставляваща имот №024069, при граници: 000065 - полски път, 024068, 024076, 024077, 024070- нива; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ от 0.994 дка, местност „Долните ливади", трета категория, съставляваща имот №025018 по плана, при граници: 025086 - пасище, мера, 025016, 025017- нива, 025087- полски път; Поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя - нива с площ от 4 033 дка, местност „Чакмаклък”, трета категория, съставляваща имот №062027 по плана, при граници 026028 - нива, 026102 - полски път, 000135 водостоп. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 4437,24 лева деловодни разноски.

            Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Г.П.Г. и П.Г.Г., които обжалват решението на районния съд, като посочват доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го обезсили, евентуално - отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искови претенции и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна "Уникредит Булбанк" АД депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено..

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

            Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

            Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции с правно основание чл.135  от ЗЗД от „Уникредит Булбанк” АД срещу Г.П.Г. и П.Г.Г.. В исковата молба ищеца излага, че ответникът Г.Г. е негов длъжник, като вземането му срещу него произтичало от договор № 3779/27.10.2010г. за ипотечен кредит, в размер на 60 000 евро. От 25.02.2014г. длъжникът Г.П.Г. преустановил плащането по кредита, поради което кредиторът обявил цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изискуема на 29.07.2014г., а именно за 55 490,66 евро - главница; 11 923,56 евро - дължими лихви; 122,49 евро - такси по договор. На 06.08.2015г. кредиторът уведомил длъжника с покана за доброволно изпълнение. По подадено от ищеца заявление по реда на чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.д., била издадена заповед за незабавно изпълнение № 1321/ 07.10.2015г. и изпълнителен лист № 2691/07.10.2015г. срещу длъжника. На 20.11.2015г. било образувано ИД №20157740400538 по описа на ЧСИ Я.Д.., като към тази дата общо размерът на задължението в лева бил 153 060,60лв. С договор за дарение на недвижим имот, чрез НА № ...г. на нотариус Св.С., първия ответник заедно със сестра си, като съсобственици, дарили на баща им – втория ответник, следните недвижими имоти: 2/6 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ №101 с идентификатор №83510.671.149.5.101, подробно описан, и 22/36 ид.ч. от подробно изброени поземлени имоти в земеделска територия. Ищецът претендира да бъдат обявени спрямо него за недействителни спрямо него извършеното дарение с горния нотариален акт в частта, с която Г.П.Г. дарява на П.Г.Г. собствените си идеални части от недвижимите имоти. Ответниците оспорват иска, като изтъкват наличието на други имоти, служещи за обезпечение на вземането на кредитора, включително и ипотека върху имот на стойност 90000 евро, и залог върху вземания на длъжника. Стойността на дарените имоти била многократно по - ниска от размера на задължението, в последвалото изпълнително производство, взискателя не се е погрижил да защити интересите си, дарението било осъществено преди задължението да стане изискуемо и др..

            От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Безспорно е установено, че ищеца е кредитор на ответника Г.П.Г.. От представения Договор за банков ипотечен кредит № 3779/27.10.2010 г. е видно, че ищецът ТБ „УниКредит Булбанк” АД е отпуснал в качеството си на кредитор банков ипотечен кредит на ответника - Г.П.Г., в качеството му на кредитополучател в размер на 60 000 евро, със срок за погасяване до 25.10.2030 г., на месечни вноски съгласно Погасителен план. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ... г. кредитът бил обезпечен с ипотека върху жилищна сграда, гараж и промишлена сграда, находящи се на адрес: гр. Ш.. По силата на Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметка, част от вземането в размер на 15 000 евро е било обезпечено със залог. Считано от 25.02.2014г., длъжникът престанал да погасява кредита. С оглед неизпълнението, кредиторът обявил останалата част от кредита за предсрочно изискуема и се възползвал от правото си да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми. С поканата ответникът е уведомен, че към 17.07.2015 г. задължението му възлиза на 67 536.71 евро, от които: 55 490.66 евро – главница; 11 923.56 евро – лихви и 122.49 евро - такси. На 07.09.2015г. било подадено заявление за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Била издадена Заповед № 1321/07.10.2010г. за изпълнение на парично задължение и бил издаден Изпълнителен лист № 2691/07.10.2015г. по ч.гр.д. № 2309/2015г. за сумите: 55490,66 евро – главница по  Договор за банков ипотечен кредит № 3779/27.10.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.09.2015 год.; 13121,70 евро – договорна лихва за периода от 25.01.2014 год. до 06.09.2015 год.; 122,49 евро – такса по тарифа на Банката; 5744,48 лева – разноски, сторени в заповедното производство, от които 2688,67 лева заплатена държавна такса и 3055,81 лева - адвокатско възнаграждение. По молба на „УниКредит Булбанк АД и въз основа на издадения Изпълнителен лист на 20.11.2015 г. е било образувано ИД № 20157740400538 при ЧСИ Я.Д.., рег. № 774, с район на действие ОС Ш.. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 14.12.2015 г. На 24.04.2014г. с НА за дарение на недвижим имот № ...г. на нотариус С.С., рег. № 024, между Н.П.Х., ЕГН **********, ответника Г.П.Г., ЕГН ********** и втория ответник по делото П.Г.Г., ЕГН **********, Н.П.Х. и Г.П.Г. дарили на баща си П.Г.Г. собствените си идеални части от гореописаните недвижими имоти. Установено е, че ответниците са баща и син.

            Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го сделки/действия на длъжника, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Тъй като в настоящия случай увреждащата сделка е безвъзмездна (дарение), не е необходимо знание за увреждането на третото лице – приобретател. На първо място следва да бъде установено, че ищецът има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. В случая следва да се отбележи несъстоятелността на възражението на ответната страна, че към датата на атакуваните сделки вземането на ищеца не е било все още изискуемо. Задължението на длъжника е било възникнало значително по - рано, и не е необходимо да е налице изискуемо и ликвидно вземане за пълния размер на усвоения и невърнат кредит, за да е налице качеството на кредитор на ищеца. Съгласно трайно установената съдебна практика /Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. и др./ кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.

            На второ място следва да се установи извършването на сделка/действие, което уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с извършените сделки - дарение, първият ответник е намалил имуществото си, с което ищеца би могъл да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. /в горния смисъл решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о. на ВКС /. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора по арг. от чл. 133 от ЗЗД, т.е. кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. Обстоятелството дали длъжникът разполага с друго имущество извън разпореденото не рефлектира върху извода за наличие или липса на увреждане. Обстоятелството, че в конкретния случай вземането на кредитора е гарантирано с ипотека върху други недвижими имоти и залог върху вземания на длъжника на стойност 15000 евро също не може само по себе си да доведе до извод, че процесната сделка не уврежда кредитора / Решение № 261 от 25.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 5981/ 2014 год., ІV г.о., ГК/. Необходимо е да се отбележи, че длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /в тази насока и Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС, Решение №48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, и Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС/.

            Налице е и третата предпоставка, за уважаването на предявеният павлов иск - знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен, и че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора /Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/09 г., ІV г.о.; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о./. Процесната сделка е сключена няколко години след възникване на качеството кредитор за ищцовото дружество и длъжник на ответника, и само два месеца след спиране на редовните плащания по договора за кредит от страна на длъжника. Както бе отбелязано по - горе, предвид характера на сделката - безвъзмездна, не е необходимо да се установява знание за увреждане у приобретателя, още повече, че дори и ако беше възмездна, доколкото е сключена с възходящ родственик на длъжника – неговия баща, ще е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която ответниците могат да оборят, като проведат пълно обратно доказване, каквото не е проведено.

            За пълнота е необходимо да се отбележи и, че не е налице сочения от жалбоподателя порок, касаещ допустимостта на атакувания съдебен акт. Петитума на исковата претенция е бил достатъчно ясен и прецизен, а и ответната страна в цялото първоинстанционно производство е изградила защитната си теза именно върху спорния предмет, по който се е произнесъл и съдът. Ето защо предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 3474,47 лева.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №100 от 04.02.2020г. по гр.д.№1165/2019г., на Районен съд - гр.Ш..

            ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК ...., направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 3474,47 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                                 2.