№ 805
гр. Сливен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230103017 по описа за 2023 година
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Стик Кредит
АД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й
е предоставена сумата от 1500 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че
следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищцата е заявила
кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на
неустойка за това в размер на 2930.16лв. Твърди се, че в резултат на това
ищцата е следвало да заплати по договора 1500лв главница, лихва в размер на
806.04лв и неустойка в размер на 2930.165лв .Развити са подробни
съображения за нищожност на клаузата за неустойка по ДПК първо, че
накърнява добрите нрави, второ неравноправна е по смисъла на чл.143.5,т.19
от ЗПК
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на ДПК, а при
условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата за
неустойка на основание чл.26,ал.1 пр.3 от ЗЗД и при условията на чл.143,ал.1
1
от ЗЗП и осъдителен иск за осъждане на ответника на основание чл.55,ал.1 от
ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 44.68лв, представляваща недължимо
платена по ДПК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, а при условията на евентуалност е предявен осъдителен иска
за осъждане на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД на ответника да заплати на
ищцата сумата от 30лв, представляваща недължимо заплатена неустойка.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП вр.чл.24 от ЗПК от ЗЗД, а
именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит.
Съдът е квалифицирал така предявените два иска за прогласяване на
нищожност на клаузата за неустойка, като такива с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 и чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно искове за прогласяване на
нищожност на клаузата за неустойка по договора за предоставяне на
потребителски кредит.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск, като такъв с
правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, а именно иск за осъждане на ответника
да заплати недължимо платени суми.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск при условията
на евентуалност, като такъв с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, а именно
иск за осъждане на ответника да заплати недължимо платената неустойка.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от
него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца
сума от 1500лв, уговорката за неустойка по ДПК,размера на договорената
неустойка, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски
кредит, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Стик Кредит
АД, е постъпил.
В отговора е заявено, че договора е сключен по надлежен начин.Ищцата
е създала личен профил, попълнила е заявление за кандидатстване и след
одобрение е сключен ДПК.Твърди се, че неустойка не е начислявана и
събирана от ответното дружество, но се сочи, че клаузата за неустойка е
2
валидна и представлява самостоятелен договор.Изложени са подробни
съображения за валидност на клаузата за неустойка.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено
становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Стик Кредит АД, редовно
призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено
становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 9.02.2021г. е попълнен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от Кредитор Стик
Кредит АД за сумата от 1500лв, със срок за плащане по договора за кредит 24
месеца и лихва в размер на 806.04лв, Посочен е фиксиран лихвен процент в
размер на 36%, ГПР в размер на 42.58%.
С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние от
9.02.2021г., сключен между Стик Кредит АД, като кредитор, и С. И. Ж., като
кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1500лв,, с
годишен лихвен процент в размер на 36%, с размер на погасителната вноска с
неустойка 218.17лв, плащане на двадесет и седмо число от месеца, като
първото плащане е на 9.03.2021г., двадесет и четири месечни погасителни
вноски.Като срок на договора е посочено 24 месеца, обща сума за плащане
5236.20лв, дата на последно плащане 9.02.2023г., ГПР 42.58%.. В чл.6, ал.1 от
договора е предвидено, че страните се съгласяват кредитополучателя да
осигури за обезпечаване на договора поръчителство или банкова гаранция.В
чл.17.ал.1 от договора е предвидено, че в случай че потребителя не изпълни
задълженията си по чл.17 дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
С разписка от 15.02.2021г. С. И. Ж. е заплатила на Стик Кредит АД
сумата от 1544.88лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
3
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с
ответното дружество на 9.02.2021 г., по силата на който ответното дружество
Стик Кредит АД му е предоставило сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски
кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.58%.Този
годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора, потребителя да осигури поръчител или банкова
гаранция за обезпечение на ДПК. Уговорената, между страните неустойка,
води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното
дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в
нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда,
че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5
пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума
по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на
ответното дружество Стик Кредит АД сумата от 1544.88лв на 15.02.2021г.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване
на нищожност на договор за потребителски кредит от 27.05.2021 г е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за заем с ответното дружество на
9.02.2021 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило
сумата от 1500 лв., ищцата е заплатила на 15.02.2021г. по сметка на ответното
дружество сумата 1544.88лв, видно от разписката представена към исковата
молба.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски
кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на
4
5236.20лв.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за
потребителски кредит и предвидената в чл.17 от договора за кредит
неустойка. Реалния ГПР при съобразяване на неустойката възлиза на 300%.
Факта, че не е отчетена неустойката в договора за кредит, както и размера на
ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична
разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното
дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за
потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на
лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи,
че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата 1544.88лвлв.
Главницата по договора за кредит е в размер на 1500 лв., т.е., ще следва да
бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 44.68 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще
следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1232.62лв, държавна такса в размер на 260лв и да
бъде осъдено Стик Кредит АД да му заплати сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Стик Кредит АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, площад
Оборище 13 Б и С. И. Ж., ЕГН ........, от гр........., че сключеният договор за
потребителски кредит №670315 от 9.02.2021 г. е нищожен, тъй като
противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Стик Кредит АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж.,
ЕГН **********, от гр......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от
ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 44.68 лв.,
представляваща, получена, без основание от Стик Кредит АД, по договора за
5
паричен заем от 9.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата,
ОСЪЖДА Стик Кредит АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение и държавна такса за предявения иск в размер на
1492.62лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6