Решение по дело №1393/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 770
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20197170701393
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 770

гр. ПЛЕВЕН, 19.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен първи административен  състав, в  публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА

При секретаря  Венера Мушакова като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА Адм.д № 1393 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Х, раздел І от АПК.

Със Заповед № Л-2153/09.12.2019г. на Началника на затвора Плевен, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС  жалбоподателят Р.В.А., е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Р.А., който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС е подал жалба срещу заповедта с твърдения, че същата е незаконосъобразна, като излага твърдения, че не е извършил нарушението, за което е наложено наказание. В заключение се моли съда да отмени обжалваната заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, пред компетентния да я разгледа административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се преценя като основателна, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС И.К., на длъжност  Гл. Инспектор,  упълномощен със заповед на Началника на Затвора Плевен № Л- 2116/04.12.2019г., в границите на неговата териториална и материална компетентност и е в предвидената от закона писмена форма. Съдържа всички задължителни реквизити.Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

         Жалбоподателят е изслушан преди налагане на наказанието, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 ЗИНЗС, което не се оспорва в съдебно заседание от жалбоподателя и се установява и от представените по делото писмени обяснения. за което е съставен протокол и извършена проверка по случая. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, но не споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнението на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а според чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и видеозаписващи устройства или части от тях.

Настоящия съдебен състав намира, че факта на извършеното нарушение и неговото авторство са доказани. По делото е представена докладна записка от мл. ин-р А.А., от която се установява че  като постови е обхождал първия етаж и при влизането си в 119 килия е видял Р.В.А. да говори по мобилен телефон, след разпореждането на инспектора А. да предаде телефона, последния го е подал на Д. Р.А., при което е свалил сим картата и батерията на телефона. По делото са представени обяснения от Д. А., А. В.. М., В. Я., в които е посочено, че при проверката телефона е намерен в  Д. А.. Тези обяснения кореспондират с дадените от жалбоподателя обяснения, че телефонът е намерен в друг лишен от свобода и с твърденията му че той не е собственик на телефона. Единствено в обясненията на Т.Т.  е посочено, че Р. е подал телефона на „Кравата“, името с което наричат лишения от свобода Д.А.. Видно от докладната записка е, че мобилния телефон е иззет с протокол № 3 /04.12.2019г. за личен обиск и претърсване, но същия не е представен по делото, поради което не може да се направи извод от кое лице е иззет мобилния телефон. Видно от отразеното от работилия по доклада ИСДВР Р.Ж. е, че на началника на затвора е предложено да бъдат наказани както Р.А. затова, че е ползвал забранена вещ-мобилен телефон,а л. от св. Д.А. затова, че е държал при себе си забранена вещ-мобилен телефон. Безспорно е, че за съставомерността на деянието не е необходимо неразрешеният предмет да е собственост на лишеният от свобода, в случая наказанието е наложено затова че жалбоподателят е ползвал забранена вещ-мобилен телефон.  С оглед установените по делото релевантни факти съдът приема, че лишеният от свобода Р.А. е нарушил предвидената в чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС забрана да не внася и държи при себе си неразрешени предмети и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен телефон. Събраните по делото доказателства сочат безспорно, че В. е нарушил забраната предвидена в ЗИНЗС да не внася и държи при себе си неразрешени предмети, както и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен телефон/по арг. от чл.97, т.1 и 3 ЗИНЗС/. Следователно не само притежанието, но ползването и държането на неразрешени вещи и в частност на мобилни телефони, са нарушение на установените правила, при нарушаването на които са налице предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание.

Дори да се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушения в посочения смисъл, то ответникът не се е съобразил с разпоредбата на чл.102, ал.2 от  ЗИЗНС, според която дисциплинарното наказание по чл.101, т.7, а именно изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия може да се налага само при извършване на дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, а в останалите случаи – по чл.100 ал.1 и 2 т.5 или при системност на съответните нарушения. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - За дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, като в заповедта следва да бъдат посочени кои конкретно задължения и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС наказаният не е спазил. Така квалифицирано нарушението попада в изключението по чл.102, ал. 2, предл. второ от ЗИНЗС, т.е изисква се да са налице системни нарушения. В обжалваната заповед не се сочи неизпълнение на конкретно задължения и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС наказаният не е спазил.В мотивите на заповедта по ответникът не твърди и не представя доказателства, че е налице системност при извършването им от страна на жалбоподателя.  Към преписката е представена справка за извършени нарушения, но от оспорената заповед се установява, че на жалбоподателят не е наложено наказание за системно  не е изпълнявал  задълженията си и ограниченията по този закон.  Както е известно от правната теория, системност означава три пъти или повече извършено едно и също нарушение, те следва да са посочени в обжалвания административен акт

С оглед изложеното съдът намира, че по делото не се установи извършване на такива дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, по отношение на които законът да допуска налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Затова приема, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за това, заповедта е издадена в противоречие с материалния закон вследствие на което следва да бъде отменена.

Поради изложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Плевенския административен съд, Първи състав

        

                              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2153/09.12.2019г. на   Началника на Затвора – Плевен / Издадена от гл. инспектор Н.К., упълномощен със заповед № Л-2116/04.12.2019г/, с която на лишеният от свобода Р.В.А. ЕГН  - Първа група, 119 килия ,  е наложено дисциплинарно наказание „ИЗОЛИРАНЕ В НАКАЗАТЕЛНА КИЛИЯ ЗА СРОК ОТ 14 /Четиринадесет/ ДЕНОНОЩИЯ”.

ОСЪЖДА Р.В.А. ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 10(десет) лева по сметката на Административен съд – Плевен.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                        СЪДИЯ : /п/