№ 12128
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110146607 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. М. М. срещу Етажната собственост на адрес: гр. София,
ж.к. „С..“, бл. .., вх.Б.
Ищецът твърди, че на 15.06.2021 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост, на
което било взето незаконосъобразно решение, обявено на 04.07.2021 г. Твърди, че е
собственик на апартамент 29 в етажната собственост. Твърди, че точка 2 от дневния ред и
решението по нея, не отговарят на изискванията на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. Твърди, че точка
3 от дневния ред и решението по нея, не отговарят на изискванията на чл.48-50 от ЗУЕС.
Моли съда да отмени решеният по точка 2 и 3.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, както и е предявен насрещен
иск срещу ищеца. Твърди се, че общото събрание е проведено при спазването на
изискванията на ЗУЕС. Оспорва, че ищецът е пропуснал преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС.
Ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на парични вноски за поддържане и
управление на общите части на сградата за периода от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г. в размер
на 170,33 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на предявения насрещен иск. Посочва, че е
уведомил управителя на етажната собственост, че на основание чл. 51, ал. 2 няма да плаща
определение месечни такси. Посочва, че не дължи претендираните такси, доколкото
решенията, с които са взети са незаконосъобразни.
От фактическа страна се установява следното:
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„С..“, бл. .., вх. Б, ап. ... в сграда, която е в режим на етажна собственост. Не е спорно също,
1
че на 15.06.2021г. е проведено общо събрание на етажните собственици.
От представения протокол от проведеното общо събрание на 15.06.2021 г. се по т.2 е взето
решение размерът на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата да се променя на 15 лева на 23 лева, които се определят на база
апартамент с един живущ (възрастен). За всеки следващ възрастен, дете (навършило 9
години) и домашен любимец (животно, подлежащо на извеждане), паричната вноска се
определя в размер на 5 лева. Прието е, този размер на паричните вноски да се прилага,
считано от месец Юли 2021.
По т.3 е взето решение от наличната по банковата сметка на ЕС парична сума, събрана за
изграждането на бариера, да бъдат прихванати всички извънредни разходи за ЕС, в това
число за: преместване на кашпи - голям паркинг; монтаж на матово фолио - врата до
портиерна и прозорец до врата за мазетата; изграждане на достъп до голям паркинг -
метални колчета и синджир;
закупуване на катинар за голям паркинг и светоотразителна лента за синджир;
закупуване на външна пощенска кутия и 2 бр. информационни табели с номерацията на
входа, всички регулярни разходи за управлението и поддържането на ЕС, покриването на
които от месечните парични вноски е било недостатъчно, както и дължимите месечни
парични вноски за управление и поддържане на ЕС.
В протокола е отбелязано, че решението по т.2 е взето с гласове 96,62 „За“, които
представляват 81,25 % идеални части от общите чати, а решението по т.3 е взето със 100%
от гласувалите или 83,23 % от идеалните части.
Представено е съобщение от „Вайбър“ от 04.07.2021 г., в което е посочено, че се
прилага протокола от процесното общо събрание.
От представения протокол от общо събрание на Етажната собственост от 16.02.2021
г. е видно, че е взето решение за управител на етажната собственост да бъде избран П. Т. М..
От представения протокол от общото събрание, проведено на 08.09.2021 г. е видно,
че съгласно т.10 е намалена таксата за управление и поддържане на общите части е
намалена на 20 лв., като съответно такса именно в такъв размер е претендирана от ищеца по
насрещния иск за периода от октомври 2021 до февруари 2022 г.
Представен е констативен протокол от 09.03.2022 г., съгласно който за периода от
17.02.2021 г. до 09.03.2022 г. по банковата сметка на етажната собственост за извършени два
броя платежни нареждания от М. М. М., съответно на 07.04.2021 г. в размер на 15 лв. с
основание „ бл. .., вх. Б, ап. 24, м. 04/2021 г.“ и в размер на 98 лв. с преводно нареждане от
21.04.2021 г. с основание „Св.Троица, бл. .., вх. б, ап. ... 05/2021 г., бариера 1 и
дистанционно мазе 23“.
Представени са извлечения от битови сметки за процесния имот на ищеца. От
представените сметки от „С В“ се установява, че за периода 29.03.2023 г. до 28.04.2023 г. му
е начислена сметка в размер на 12.00 лв., като за предходния период от 07.05.2021 г. до
2
29.03.2023 г. сметките му са в размер на 0,00 лв.
Представено е извлечение от „Е П“ АД, от което е видно, че за процесния имот в
периода 17.04.2021 г. до 15.11.2022 г. са използвани 13 kw/h., като в периода 17.04.2021 г. до
16.12.2021 г. е използван 1 kw/h.
Във връзка с обитаването на имота от ответника са събрани гласни доказателства
чрез разпит на Ж В В и В С Д. Свидетелят Ж В споделя, че е съсед на ищеца, като ищецът
посещавал апартамента си периодично. Посочва, че ищецът най-често е посещавал имота си
в неделя, когато е извършвал ремонтни дейности.
Свидетелят В Д споделя, че е съсед на ищеца по другия му адрес, а именно в „К.“.
Посочва, че доколкото е наясно в останалото жилище върши единствено ремонтни
дейности.
От така събраните свидетелски показания и писмени доказателства би могъл да се
направи извода, че ищецът живее на постоянния си адрес в кв. „К.“.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС и насрещен иск с правна
квалификация чл. 38, вр чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
По иска с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на обект в
режим на ЕС, на следващо място - приемане на оспореното решение на ОС на ЕС на
посочената дата и с посоченото съдържание, както и че е спазил 30-дневния преклузивен
срок от узнаването на решението за предявяване на иска.
В случая между страните не се спори, че ищецът е собственик на обект на процесната
етажна собственост, с оглед на което съдът счита това обстоятелство за доказано.
Съдът счита, че ищецът е спазил предвидения в чл. 40 от ЗУЕС преклузивен срок. Между
страните не се спори, че протоколът от общото събрание е обявен на 04.07.2021 г. Исковата
молба е изпратена по пощата на 03.08.2021 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът не се
смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна
форма.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка за
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост по реда на
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати
нарушения с оглед разпоредбата на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането
на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са
конкретно посочени. В този смисъл (Решение № 37 ОТ 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015
г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В конкретния случай се сочи, че решенията по т.2 и т.3 са незаконосъобразни. По т.2 е взето
3
решение размерът на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата да се променя на 15 лева на 23 лева, които се определят на база
апартамент с един живущ (възрастен). За всеки следващ възрастен, дете (навършило 9
години) и домашен любимец (животно, подлежащо на извеждане), паричната вноска се
определя в размер на 5 лева. Ищецът счита, че решението по т.2 не отговаря на
изискванията на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Посочва, че решението е незаконосъобразно,
защото не е определена месечна вноска за Ремонт фонд и обновяване, както и е нарушен чл.
51, ал. 2 досежно децата ненавършили 6 годишна възраст, като същата е вдигната на 9
години.
Предмет на иска могат да бъдат само решения, посочени в чл.11 ЗУЕС, но не и такива, с
които е отказано вземане на решение /респ. отказано е да се измени или отмени предходно
решение на общото събрание/, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото
събрание - решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., I гр.о. /ЗУЕС не предвижда
правило, аналогично на това на чл.38, ал.3 от Наредбата-закон за етажната собственост от
1935 г. или на чл.15, ал.3 ПУРНЕС от 1951 г., че съдът като отмени решението на общото
събрание, може да предпише мерките, които намери за нужни и да разреши на молителя да
ги извърши за сметка на всички обитатели/. С оглед на това незаконосъобразни за доводите
на ищеца за незаконосъобразност на решението, поради невзимане на решение за вноски за
фонд ремонт и обновяване.
Относно начина на определя на вноската по чл. 51 от ЗУЕС за управление и поддържане на
общите части съдът счита, че са определени законосъобразно. Съгласно чл. 51 от ЗУЕС
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Съгласно чл. 51, ал. 7 от
ЗУЕС собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост
животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко
животно в размер като за един обитател. В настоящия случай вноската е определена на
живущ, като за всеки следващ живущ се доплаща допълнителна такса, както и такса за
домашен любимец, съобразно закона. В случая таксата е различна в зависимост от броя на
живущите, но е определена съобразно броя на живущите, като по-ниската такса за всеки
следващ възрастен е по отношение на целесъобразността на решението, с оглед на което
съдът счита, че същото е законосъобразно. По отношение на промяната на възрастта на
децата от 6 на 9 години, съдът счита, че нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е императивна, с
оглед на което промяната на възрастта на следва да влече до незаконосъобразност на
решението на общото събрание. Възражението, че ищецът не живее на адреса, както и за
извършени прихващания със задна дата е неотносимо към настоящия спор.
Решението по т.3 касае начина на използване на средства, налични по банковата сметка на
ЕС. По отношение на това решение се иска отмяната му поради неговата нецелесъобразност.
Решението би могло да е незаконосъобразно в случай, че е взето извън правомощията
4
предвидени в чл. 11 от ЗУЕС. Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 общото събрание приема решения
и за
извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне
на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт. В случая е
взето решение за прихващане на разходите вместо събиране на нови разходи.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск с правна квалификация чл.
40 от ЗУЕС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 38, вр чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС.
Ищецът по насрещния иск претендира осъждането на ответника да заплати сумата в
размер на 170,33 лв., представляваща разходи дължими за управление и поддържане на
общите части за периода от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г.
По така предявеният иск ищецът следва да установи, че е взето валидно и стабилизирано по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС решение на общото събрание за събирането на тези суми, че
представител на ответника е присъствал на проведеното общо събрание или че това решение
е получено от ответника по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и размера на дължимите от
ответника месечни вноски за управление и поддръжка на общите части в сградата.
По делото не е представено решение на етажната собственост, с което е определена вносна в
размер на 15 лв. за управление и поддържане на общите части. Въпреки това видно от
взетото решение на общото събрание на 04.07.2021 г., същата е била променена от 15 лв. на
23 лв. Освен това от представеното платежно нареждане от 08.04.2021 г. е видно, че М. М. е
заплатил сумата в 15 лв., като не се спори, че тя е била заплатена за управление и
поддържане на общите части.
По отношение на таксата в размер на 23 лв., същата е определена с процесното решение,
предмет на настоящият спор, съдът счита посочените обстоятелства за доказани.
От представения протокол от общото събрание проведено на 08.09.2021 г. е видно, че
съгласно т.10 е намалена таксата за управление и поддържане на общите части е намалена
на 20 лв., като съответно такса именно в такъв размер е претендирана от ищеца по
насрещния иск за периода от октомври 2021 до февруари 2022 г.
Ищецът по насрещния иск претендира осъждането на ответника да заплати сумата в размер
на 170,33 лв., представляваща разходи дължими за управление и поддържане на общите
части за периода от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г.
Доколкото по делото се доказа дължимостта на претендираното от ответника вземане по
насрещния иск, следва да бъдат разгледани направените от ответника възражение по чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС и чл. 51. Ал. 3 от ЗУЕС.
Предпоставката, при която собственик, ползвател или обитател на обект в сграда ЕС не
дължи плащане на разходи за управление и поддържане на общите части, е лицето да не е
5
пребивавало в имота повече от 30 дни в една календарна година. Заинтересованият, в чийто
интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на
текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да
установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в
съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“.
Като доказателства по делото във връзка с пребиваването на ответника по насрещния иск в
имота са предоставените битови сметки, както и свидетелски показания. От сметките за ток
е видно, че в периода юни 2021 г. до декември 2021 г. е ползван 1 kw/h електроенергия,
както и за 2021 г. сметките му към „С В“ са в размер на 0 лв. Свидетелят Ж В споделя, че е
съсед на ответника по насрещния иск в процесната етажна собственост, като живее там от
30 май 2021 г. Посочва, че виждал ищеца в неделите, като това му направило силно
впечатление два-три месец след като се нанесъл. Свидетелят Д. споделя, че живее с един
вход с М. М. в К., като го виждал редовно там и живеел на същия адрес. Сочи, че е чул от
него, че е закупил друго жилище, което се ремонтира.
От така събраните доказателства, съдът счита за доказано, че М. М. действително не е
пребивавал в имота си повече от 30 дни през 2021 г. Доколкото същият не е използвал ток и
вода, а от свидетелските показания на свидетелите се установява, че живее на друг адрес.
Дори и същият е посещавал имота в неделите, както твърди свидетеля В., това се е случвало
в един ден в седмицата в края на годината, поради което съдът счита възражението за
доказано за 2021 г.
По отношение на претенцията за периода за 2022 г. видно от извлечението от задълженията
за електрическа енергия от „Е П“, ответникът по насрещния иск е използвал електрическа
енергия, а освен това е посещавал имота си да ремонтира според показанията на свидетеля
В., поради което съдът счита възражението за недоказано за процесната 2022 г.
По отношение на възражението по чл. 51, ал. 3, съдът счита същото за неоснователно,
доколкото разпоредбата не е императивна, а дава възможност на общото събрание да приеме
такова решение.
С оглед на това съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 40,00 лв. на етажната собственост за разходи за управление на общите части за
януари и февруари 2022 г.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът М. М. е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил следните
разноски: държавна такса в размер на 160 лв., адвокатски хонорар в размер на 300 лв. и
такса за справка от „Е.“ в размер на 8 лв. Доколкото по делото няма данни за реално
извършен разход за адвокатско възнаграждение, а ищецът се е представлявал лично, съдът
приема, че не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, нито за юрисконсултско
възнаграждение, каквото се претендира в исковата молба.
Ответникът претендира разноски в размер на 650 лв., от които 600 лв. адвокатско
6
възнаграждение и 50 лв. държавна такса.
Доколкото по делото са предявени два иска, разноските следва да бъдат разпределени
съобразно двата иска.
Ищецът е сторил разноските съобразно главния иск, който е отхвърлен, с оглед на което не
следва да му се присъждат разноски.
На ответникът следва да бъдат присъдени 300 лв. разноски по първия иск, както и 70,45 лв.
за адвокатско възнаграждение по втория иск и 11,50 за държавна такса или общо 381,95 лв.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН **********, с адрес ж.к. К., бл. .., ет. 6 ап. 24
срещу Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес гр. София, ж.к. С.., бл.
.., вх. Б конститутивен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2
и т.3 на Общо събрание на етажната собственост проведено на 04.07.2021 г. като
незаконосъобразни, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ж.к. К., бл. .., ет. 6 ап. 24 да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес гр. София, ж.к. С.., бл. .., вх. Б
на основание чл. 38, вр чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС сумата в размер на 40,00 лв., представляваща
разходи дължими за управление и поддържане на общите части дължими за периода
01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.03.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, като отхвърля иска над присъдения размер от 40,00
лв. до предявения пълен размер от 170,33 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ж.к. К., бл. .., ет. 6 ап. 24 да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес гр. София, ж.к. С.., бл. .., вх. Б
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща сторени по
делото разноски по предявения главен иск, както и сумата в размер на 81,95 лв.,
представляваща сторени по делото разноски по предявения насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7