Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260043
гр.Свищов, 3.11.2020 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 23.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
656 по описа за
2020 г., за
да се произнесе
взема предвид:
Иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД
Ищцата П.Г.Д.
***, чрез пълномощника адв. И.И.
от ВТАК твърди, че с ответника са бивши
съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр.дело № 758/2010 г. по
описа на РС Свищов, влязло в сила на 22.02.2011г. Заявява, че по време на брака
им са сключили договор за банков кредит от 07.04.2006г. за сумата
76 571,00 лева с цел покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в *********************- апартамент № 22 с площ 79,36 кв.м., състоящ се
от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1
и 2,700% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя,
подробно описан в нотариалния акт № 47, том II, рег. № 2521, дело № 217 от
2006г. на нотариус рег. № 384 с район на действие РС – София. За обезпечаването на кредита е учредена
ипотека в полза на банката върху гореописания имот. Съгласно условията на
договора за банков кредит, считано от 01.06.2006г. започва анюитирането
му, със срок на погасяване до 01.05.2031г.. Твърди, че както преди, така и след
развода, тя изплаща самостоятелно поетото по време на брака общо задължение по
договора за банков кредит. В тази връзка
с решения по гр.д.204/2015г. и по гр.д.249/2016г. на СвРС
ответникът е осъден да и заплати половината от внесените от нея суми за
погасяване на кредита. За периода от 1.05.2016г. до 31.05.2020г. е изплатила по
кредита сумата от 25 908,52 лева, от която ответникът и дължи възстановяване на
половината в размер на 12 954,26 лева. Моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 12 954,26 лева ,
представляваща припадащата се на ответника част от общата стойност на
заплатените от ищцата суми за погасяване на задължение по договор за банков
кредит от 07.04.2006г., сключен между страните по делото и “ОББ”АД, предоставен
по силата на ипотечен кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, за
периода от 1.05.2016г. до 31.05.2020г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът К.П.М. *** в дадения от съда срок не е подал отговор на
исковата молба, не се явява в съдебно
заседание и не е правил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На
основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът,
като обсъди представените по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не се спори, че страните по делото са бивши
съпрузи. Същото се установява и от приложеното Решение № 9 от 22.02.2011г. по
гр.дело № 758 по описа за 2010г. на РС Свищов, влязло в сила на същата дата, съгласно
което бракът на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, като е
утвърдено постигнато между тях споразумение.
По делото е приложен Договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт от 07.04.2006г. , от който се
установи, че “ОББ”АД е предоставила на кредитополучателя П.Г.Д. ***, кредит в
размер на 76 571,00 лева , от които 37 000,00лева за закупуване на
недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ
се в *********************, със застроена площ от 79,36 кв. м. , състоящ се от
две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1 без
посочена площ по документ, заедно с 2,700 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В Договора
е уговорено средствата да бъдат осигурени по сметка № 800231083024515 на
14.04.2006г. , както и, че за обезпечаване на кредита банката вписва в
своя полза договорна ипотека върху закупения
със средствата от кредита недвижим имот. Видно от договора за кредит, същият се
издължава на 300 месечни анюитетни вноски, а крайният
срок за издължаване е 01.05.2031г., като дължимите суми по кредита се
издължават по сметка № 800231083024515, по която кредитополучателят е длъжен да
осигурява необходимата на падежите наличност във валутата по кредита. Договорът
за кредит е подписан и от съпруга на кредитополучателя – К.П.М. – ответник по
делото.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том II, рег. № 2521, дело № 217 от
2006г. на Нотариус И.И.– Нотариус в района на
Софийски районен съд, Е.Й.И.съпругата му В.Н.И.са продали на П.Г.Д. – ищец по делото,
собствения си недвижим имот – апартамент № 22, находящ
се в гр. София, Столична община, район Илинден, ж.к. “********” в жилищна
сграда – бл. № ***, вх. Б, на втори етаж, със застроена площ от 79,36 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при описани
граници, заедно с избено помещение № 1, без посочена квадратура, при описани
граници, заедно с 2,700 % ид.части от общите части на
сградата и със съответното право на строеж върху мястото, за сумата 37 000, лева , която ще бъде
изплатена на продавачите чрез кредит, отпуснат от “ОББ”АД, съгласно и при
условията на договор за кредит за закупуване и ремонт от 07.04.2006г., подписан
между банката и купувача П.Г.Д., след вписване на нотариалния акт, вписване на
ипотека в полза на банката.
За
прекратяване на съсобствеността върху придобития по време на брака недвижим
имот – апартамент № 22 в гр. София, ж.к.
“********” бл. ***, вх. Б, ет. 2 е образувано дело за делба по описа на РС
София – гр.дело № 18760/2012г. Образуваното дело по иск за делба между страните
се установи и от Определение от 18.12.2012г. по гр.дело № 18760/2012г. на РС
София.
Съгласно приложения погасителен план – запис №
MG 0800014 и служебна бележка от
ОББ от м. май 2016г. до месец май 2020 година вкл. месечните вноски по кредита са по 572,64 лева, включващо главница и лихва за първите
15 месеца и по 509,38 лева за следващите 34 месеца.
При тези данни от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
В случая е предявен иск с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД, с
който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата
12 954,26 лева , представляваща припадащата се на ответника част от
общата стойност на заплатените от ищцата суми за погасяване на задължение по
договор за банков кредит от 07.04.2006г., сключен между страните по делото и
“ОББ”АД, предоставен по силата на ипотечен кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот, за периода от 1.05.2016г. до 31.05.2020г.
Установи се, че бракът на страните, сключен на 29.06.2002 е прекратен с
развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение на РС Свищов от 22.02.2011г.
По време на брака си страните са закупили недвижим имот – апартамент № 22 в гр.
София, район Илинден, ж.к. “********, в бл. № ***, на втори етаж със застроена
площ от 79,36 кв. м. заедно с избено помещение № 1, със средства от предоставен
от “ОББ”АД кредит, съгласно и при условията на Договор за предоставяне на
кредит за закупуване и ремонт от 07.04.2006г., който договор е подписан между
банката и купувача П.Г.Д., след вписване на ипотека в полза на банката. Договорът
е подписан от кредитополучателя – ищцата и от съпруга на кредитополучателя –
ответника.
Съгласно чл. 127 ал. 2 ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Посочената разпоредба е израз на
правилото, че солидарността е уговорена само в интерес на кредитора, който може
да иска изпълнение на цялото вземане или на всяка негова част от всеки един
солидарен длъжник, докато във вътрешните си отношения последните отговарят
разделно. В случая е безспорно, че страните са солидарни длъжници
спрямо ОББ на основание чл. 32 ал. 2 СК,
тъй като договорът за кредит е сключен по време на брака им и средствата по
него са разходвани за нуждите на семейството. С прекратяването на брака им с
развод е прекратена имуществената общност между тях и налице е разделност по отношение и на общо поетите задължения, като
съгласно чл. 127 ал. 1 ЗЗД действа презумпцията, че във вътрешните отношения
солидарните длъжници отговарят по равно за това,
което е платено на кредитора. Всички събрани доказателства обосновават извода,
че ответникът не е участвал при погасяването на задължението по договора за
кредит в исковия период след прекратяване на брака и след постановяване на предходните
съдебни решения ,касаещо минали периоди. Ищцата П.Д.
е извършила изцяло плащането на дължимите месечни вноски, включващи главница и
лихва, при което е платила дължимата част на другия длъжник. Предвид
установяването на предпоставките на чл.127 ал.2 ЗЗД за ангажиране регресната отговорност на ответника, при съобразяване, че
не е опровергана презумпцията на ал.1 на тази норма за равна задълженост на солидарните длъжници
във вътрешните им отношения, предявеният от П.Д. иск се явява основателен и
доказан до размер на исковата сума от 12 954,26 лв., представляваща половината
от платенато през процесния
период.
При
този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1418,17
лева , от които 518,17 лева – държавна такса и 900,00лева- адвокатско
възнаграждение, съобразно представения
списък на разноските.
Водим от горното на основание
чл.239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.П.М.
с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване *************** да заплати на П.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***.********* сумата 12 954,26 лева /дванадесет хиляди деветстотин петдесет
и четири лева 26 ст./, представляваща
половината от изплатено от П.Г.Д.
задължение по договор за банков кредит от 07.04.2006г. на “ОББ”АД за периода от
1.05.2016г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на делото-7.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.П.М. с ЕГН ********** ***, адрес за
призоваване *************** да заплати на П.Г.Д. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 1418,17 лева /хиляда четиристотин и осемнадесет лева 17 ст./.
Решението не подлежи на
обжалване.
На
основание чл.240 от ГПК в едномесечен срок от връчването на страна, против която е неприсъственото решение може
да иска отмяната му от Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: