№ 146
гр. ***, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря Ваня Люб. В.а
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. В. от гр.***, срещу Наказателно постановление (НП)
№25-0967-000388/15.04.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР ***, С-р Пътна
полиция ***, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100,00 лв.
В жалбата и в с.з. се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Не било
налице обективираното в НП нарушение, тъй като жалбоподателят бил заплатил застраховка
„ГО“ за процесния автомобил и към момента на проверката разполагал с валидна такава.
Иска отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ***, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се
възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите- НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
1
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 3172007/29.03.2025г., за това, че
на 29.03 2025 г. ,около 10.07 часа, в гр.*** на ул.“*** ,жалбоподателят като водач на л.а.
„***“,негова собственост ,с рег.№ ***, управлява същия автомобил, който е спрян от
движение по реда на чл.171 т.2 ЗДвП..Отразено е в акта,че автомобилът е спрян от
движение по реда на чл.171 т.2 ЗДвП на 02.05.2024г., поради което жалбоподателят е нарушл
чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, последният го е подписал,връчен му е
лично, и същият не е правил възражения по него нито при подписване и връчване на акта
,нито по късно – в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Отразено е в акта, както се изложи, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5
ал.3 т.2 ЗДвП,която разпоредба гласи:“На водача на пътно превозно средство е забранено:т.2.
да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.“
На 15.04.2025г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.177 ал.1т.4 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.Последната разпоредба
гласи: „ Наказва се с глоба от 100 лв. до 300 лв.водач, който управлява моторно превозно
средство, което е спряно от движение.“
Отразено е в НП,че собственик на процесния автомобил е жалбоподателя, и на
02.05.2024г.същият/автомобил/ е спрян от движение по реда на чл.171 т.2 ЗДвП.който факт
по принцип не се оспорва от жалбоподателя,но поддържа,че застраховката „ГО“ за
процесния автомобил е била сключена още на 02.05.2024г.,при което от страна на ответника
са му били върнати всички иззети на водача и автомобила документи при извършена
предходна проверка на л.а..Чл.171 т.2 ЗДП урежда случай на налагане на ПАМ „временно
спиране от движение на ППС/т.2 б.“в“/ на собственик който няма задължителна застраховка
„ГО“ до сключването и.
Доказателства за наложена ПАМ „спиране от движение на ППС“ с изпращане на
преписката по делото не са представени,въпреки изричното указване на АНО на
доказателствената тежест с насрочване на делото. След изрично изискване от страна на съда
на доказателства за временно спиране от движение на процесния автомобил, ответникът е
представил незаверен препис от заповед за прилагане на ПАМ от 02.05.2024г., която освен
това е без подпис на издалото я лице и без доказателства да е връчвана на жалбоподателя,
респ. да е влязла в сила.
Няма спор, че към дата 01.05.2024г. за процесния л.а. не е имало валидно сключена
застраховка „ГО“, поради което на водача към този момент и съпруга на жалбоподателя е
съставен акт № 673328 – стр.6, за това, че управлява ППС без сключена застраховка „ГО“ и
издадено НП/стр.8/,с което за същото нарушение и е наложено административно наказание
2
глоба в размер на 400 лв., която тя е заплатила /разписка на стр.9/. За същото нарушение на
съпругата на жалбоподателя е била наложена и ПАМ “временно отнемане на свидетелството
за управление на водача до представяне на доказателства за сключване на задължителна
застраховка „ГО“ на автомобила. Такава била сключена същия ден и представена на
ответника на следващия работен ден – 02.05.2024г.,при което са и били върнати иззетите при
съставяне на акта документи,според изявленията на самия жалбоподател,които се
потвърждават и от съдържанието на съдържащото се в административно наказателната
преписка доказателство на стр.13 от делото/и представена от АНО“ – справка по история на
процесното МПС,в която изрично е посочено в последния абзац, че за пускане на
процесното МПС в движение е представена застраховка „ГО“,валидна за периода
01.05.2024г.-30.04.2025г.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства:
НП № 25-0967-000388/15.04.2025г., АУАН серия GA № 3172007/29.03.2025г.,
ЗППАМ/02.05.2024г.,НП/04.06.2024г., разписка за плащане наложена глоба /07.06.2024г.,
разписка за плащане на сума на терминално устройство за пускане в движение на
МПС/31.03.2025г., справка по история на процесното МПС, заверено копие от заповед
№8121з-1632/ 02.12.2021,писмо на ответника вх.№ 8149/05.06.2025г., справка за нарушител-
водач, рег.талон на л.а., незаверен препис от ЗНПАМ/02.05.2024 г. Писмените доказателства
не се оспорват от страните. Същите са еднопосочни и кореспондиращи си,поради което
съдът ги кредитира изцяло.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства. Според св.Н.Н. –
актосъставител и И. В.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка.По
ел.път двамата установили, че л.а.е бил спрян от движение поради неплатена „ГО“,поради
което съставили акт.И двамата си спомнят, че жалбоподателят обяснявал,че е сключел
зястраховка още на 01.05.2024г., при което били върнати всички документи на водача и
автомобила. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои
непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото и
добросъвестно депозираха показания,които се подкрепят и от писмените доказателства,
вкл.и от изявленията на самия жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - НП, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1
НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания
санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в
чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.НП
формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в
3
ЗАНН. В хода на администривно-наказателния процес не са допуснати съществени
процесуални нарушения,които да злепоставят интересите на жалбоподателя и правото му на
защита.
От доказателствения материал,обаче не се установява по никакъв начин
,жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.5 ал.3 т.2
ЗДвП, като е управлявал временно спряно от движение ППС. Напротив – доказателствата са
точно в обратна насока.
Регистрацията и дерегистрацията на МПС ,спиране и пускането им в движение и
пр.подробно са уредени в ЗДвП и Н-ба № I-45/2000г. за регистриране,отчет ,спиране от
движение и пускане в движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това,че на посочената
дата,място и време е управлявал процесния автомобил,който е бил спрян от движение..
Съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с
материална доказателствена сила до доказване на противното.Материалната
доказателствена сила на акта е оборена в конкретния случай,тъй като е установено обратно
на отразеното в него .Не се установява от доказателствата по делото жалбоподателят да е
управлявал спряно от движение МПС.Представената ЗППАМ/02.05.2024г. е в незаверен
препис,не е подписана от издалото я лице,липсват доказателства да е влязла сила или
връчвана на жалбоподателя. Същата не отговаря и на обективната действителност,тъй като
на дата 02.05.2024г./когато е издадена заповедта/ жалбоподателят е имал за процесния
автомобил валидно сключена застраховка „ГО“ със срок на действие 01.05.2024г.-
30.04.2025г., видно от писмените доказателства по делото.А и дори да се приеме,че към
момента на издаването и цитираната ЗНПАМ е имала своето правно основание и е
отговаряла на обективната действителност, то със сключването на застраховка „ГО“ нейното
действие е преустановено по силата на самия закон.Ответникът не е изпълнил задълженията
си,произтичащи от чл.40 и следващите от Н-ба № I-45/2000.и не може да черпи права от
собственото си виновно поведение.
С оглед изложеното вмененото на жалб. обвинение за извършено нарушение по
смисъла на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДв.П се явява несъставомерно и недоказано, което от своя
страна води до незаконосъобразност и на атакуваното наказателно постановление.
С оглед изложеното жалбата против НП се явява основателна. Като такава следва да
се уважи, като НП се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски в производството, но
доказателства за сторени такива не се представят.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2 т.1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №25-0967-000388/15.04.2025г. , издадено
от Началник група в ОДМВР ***,с-р Пътна полиция ***, с което на М. И. В. от гр.*** за
нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177 ал.1т.4 предл.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. *** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5