№ 13
гр. Радомир, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100948 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че живее в гр. Р., на адрес: ул. „В.“ № ., вх. ., ет. .,
ап. .. На 03.10.2022 г., около 07,00 ч. ищцата излязла от вкъщи за работа. Излизайки от
блока, в който живее, внезапно се появило черно куче, което я нападнало и я захапало за
левия крак. Ищцата започнала да размахва дамската си чанта и по този начин успяла да
прогони кучето. След инцидента се прибрала вкъщи с помощта на нейния син и приятелката
му, след което съпругът ú я откарал във ФСМП – Р., където ú оказали първа помощ и ú
поставили инжекция против тетанус. След това ищцата била изпратена от личния си лекар
на преглед от хирург, който обработил раните и ги превързал.
Сочи, че вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания, както по
време на увреждането, така и по време на лечението. Търпяла болки и страдания и в
момента. Не можела да спи.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да ú заплати сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствено куче на 03.10.2022
г. в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
03.10.2022 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Р. са взети необходимите мерки за намаляване
популацията на бездомните кучета, като на 07.06.2022 г. е подписан договор за изпълнение
1
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Р.“ с д-р А.В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да залавя,
транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените кучета на
територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата чрез упълномощен представител поддържа иска и моли
за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № . г. се установява,
че след извършен преглед на ищцата е констатирано, че същата има три охлузвания с
кръвонасядане около тях по задна повърхност на лява подбедрица в горна трета, като
описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърд тъпоръбест предмет
и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаното лице. По своята
медикобиологична характеристика по съвкупност са причинили на пострадалата страдание.
От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 03.10.2022 г. се
установява, че на ищцата е извършен преглед във връзка с ухапване от куче по крака.
По делото е представен и болничен лист, издаден от д-р Д.Д., от който се установява,
че ищцата е била в болничен отпуск в периода от 03.10.2022 г. до 07.10.2022 г., като в
болничния лист е отразена следната диагноза: „Последици от открита рана на долен
крайник“.
От страна на ответника по делото са представени програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на община Р., договор №
317/07.06.2022 г. за изпълнение на услугата: „Овладяване популацията на бездомните кучета
на територията на община Р.“, сключен между Община Р. и д-р А.П. В., както и доклад за
изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Р. К.., Н.Н. и А.В..
От показанията на свидетелката Р. К.. се установява, че на 03.10.2022 г. в района на
жп гарата в гр. Р. ищцата е била нападната от четири безстопанствени кучета и едното от
тях, черно на цвят, я е ухапало по левия крак. След инцидента ищцата изпитвала страх от
кучета и понякога се налагало да излиза с придружител на улицата.
От показанията на свидетеля Н.Н., който е син на ищцата Р. И., също се установява,
че на процесната дата ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, за което свидетелят
твърди, че няма собственици и никой не полага грижи за него. След инцидента ищцата
2
изпитвала страх от кучета и често се налагало, когато излиза, да е с придружител.
От показанията на свидетелката А.В., която е регистрирана като ветеринарен лекар,
се установява, че между нея и Община Р. има сключен договор за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на община Р.. Сочи, че във връзка с процесния
инцидент няма подаден официален сигнал за ухапване от безстопанствено куче. Сочи, че
обхожда веднъж или два пъти седмично всички квартали на гр. Р., като в района на ул. „В.“
и на жп гарата в града имало общо четири безстопанствени кучета, които били маркирани с
ушна марка. Свидетелства и за това, че е виждала кучета, които се отглеждат и техните
собственици ги пускат да излизат свободно и да се разхождат по улиците.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищцата
относно извършен преглед на 03.10.2022 г. са отразени следните травматични увреждания:
„Три охлузни наранявания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица“. В
медицинската документация са налице данни за това, че нараняванията са били обработени
чрез хирургичен тоалет, поставена е превръзка и противотетанична ваксина.
Според вещото лице описаните увреждания в областта на лява подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешките зъби и отговарят да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на ляв долен
крайник са осъществили критериите на медико – биологичния признак „страдание“.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около десет
дни. В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и страдания в
периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове след
получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период. Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни
последствия за физическото здраве на ищцата.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетеля Н.Н. прецени и по реда
на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска
експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
3
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Р. мерки по отношение грижата за безстопанствените животни.
4
Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при неупражнен
достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и непредотвратяване на
агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищцата
е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено. Вследствие на
нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в медицинските
документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като оздравителният
период е бил около десет дни. Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени
животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които
не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от
хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че описаното от
ищцата куче е познато на свидетелите, като последните твърдят, че същото няма
собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствено
животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде
ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита
на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички
елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана с причиняване на охлузни наранявания в областта на ляв долен
крайник. Нараняването освен физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от
инцидента. Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е
около десет дни, като състоянието на стрес, предизвикано у ищцата, се установява от
показанията на разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и
негативни емоции, които е изпитала ищцата непосредствено след нараняването. Не без
значение при определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди са и фактите, че по отношение на физическата ù травма е
налице пълно оздравяване. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до
извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на сумата от 3000,00 лева. Тази сума би репарирала
адекватно и в най-пълна степен търпените от ищцата неимуществени вреди, с оглед на
продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищцата доказва направени разноски в общ размер на 1000,00 лева, от които 600,00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
05.10.2022 г., 200,00 лева – внесена държавна такса и 200,00 лева – депозит за вещо лице. От
така посочената сума ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата
от 600,00 лева съразмерно с уважената част от иска.
5
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната община направените разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на сумата от 100,00 лева, съобразявайки ниската правна и фактическа
сложност на делото. От така посочената сума ищцата следва да заплати на ответника сумата
от 40,00 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Ш.“ № . сумата от 3000,00
лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 03.10.2022 г., в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 03.10.2022 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 3000,00 лева (три хиляди лева) до пълния предявен размер от 5000,00 лева (пет
хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Ш.“ № . сумата в размер
на 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Ш.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А. сумата в размер на
40,00 лева (четиридесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6