РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500136 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от СТ. Й. ХР.- майка и законен
представител на малолетната Е. О. Ц., с адрес: гр. Кюстендил, ***, чрез адв.
Т.П., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, против решение от 07.02.2022
г. по гр.д. № 1866/2021 г. на КРС.
Въззивницата обжалва решението в частта, в която КРС е отхвърлил
иска за увеличаване на издръжката на малолетното дете за пълния размер 300
лв. Сочи, че решението на КРС е неправилно, незаконосъобразно. Излага, че
при определяне размера на издръжката не са отчетени нуждите на детето.
Твърди, че КРС не е обсъдил всички доказателства. Моли въззивният съд да
постанови друго решение, с което измени размера на издръжка и я увеличи.
Прилага извлечение от актуално състояние на фирма „Александър Бел“
ЕООД. Моли да бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се
снабди с удостоверение от ТД на НАП София, офис Кюстендил, по
отношение на това дали О. В. Ц., ЕГН **********, е осигуряван към
настоящия момент, като какъв, за какви суми и дали е регистриран по ДДС.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ОГН. В. Ц., с който
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Твърди, че не отговаря на истината, че води охолен живот. Не счита, че
нуждите на детето са на стойност 600 лв., които се дължат от двамата
родители. Сочи, че редовно плаща издръжка. Излага, че ищцата не е
представила доказателства, че потребностите на детето са се увеличили, както
и че не е давал изрично съгласие за поставяне на алайнери на стойност 4000
1
лв. на дъщеря му. Не оспорва, че е регистрирал „Александър Бел“ ЕООД, но
сочи, че дружеството не развива търговска дейност. Сочи, че се грижи за
родителите си, които са болни и притежават свидетелства за
нетрудоспособност. Излага, че пътуването от София до гр. Кюстендил, което
прави, за да вземе и върне дъщеря си – представлява разход в размер на около
170 лв. на месец.
Като контролиращата страна е уведомена и Дирекция "Социално
подпомагане" Дупница съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. В
съдебно заседание е изразено становище, че бащата следва да участва в
грижите за детето, но все пак издръжката да е съобразена с неговите
възможности.
I. При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да го обжалва.
II. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност
на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба.
III. Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
IV. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебно решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства, намира, че жалбата е частично основателна поради следното:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи като минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. Следователно, за да се уважи този иск
следва да се установи, че детето не е навършило пълнолетие, че ответникът е
негов родител, че е налице съществено и трайно увеличение на нуждите му,
както и възможността на ответника да дава издръжки на детето си в
претендирания размер.
В конкретния случай, няма спор относно първите три предпоставки-
детето не е навършило пълнолетие, ответникът е негов баща, изминал е
продължителен период от време- към настоящия момент повече от 5 години,
2
през който са се променили както нуждите на детето, така и възможностите
на родителите. Не е спорен и въпроса, че детето вече е ученичка в трети клас.
По делото е спорен въпроса за възможностите на бащата да дава
исканият от майката на детето размер на месечната издръжка, а именно 300
лв.
2. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От това
следва, че задължението за издръжка спрямо тези деца е безусловно. Размерът
на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
В случая се касае за дете, което към момента на подаване на исковата
молба е навършило 9 години, а към настоящия момент е навършило почти 10
години. Размерът на първоначалната издръжка от 150 лв. месечно е определен
по силата решение за развод от 09.03.2017 г. т. е изминали са повече от 5
години от определянето й преди предявяването на иска. Изминалият период
от определяне размера на дължимата издръжка до предявяване на исковата
претенция е възрастов период, през който нуждите на детето са се променили,
вече е ученичка в трети клас и е в период на растеж и преминаване в друга
възрастова група, за която са необходими по-големи разходи свързани с
образователния процес. В случая не са представени доказателства, че за
извънкласните занимания на детето са необходими допълнителни средства.
Съобразно събраните доказателства, за детето се извършва извънреден
разход за поставяне на алайнери – прозрачни шини за изправяне на зъбите,
общо в размер на 4550 лв. възражението на Ц., че не е давал съгласие за
поставянето на алайнерите е неотносим към предмета на настоящия спор.
Съгласно чл. 123, ал. 2 СК разногласията между родителите по въпроси,
касаещи отглеждането и възпитанието на детето се решават чрез медиатор
или иск пред районния съд, какъвто не е предявен.
Допълнителен фактор е и изменението на икономическите условия в
страната през последните 5 години – налице е повишаване на цените на
стоките и услугите, както и увеличаване на размера на минималната работна
заплата.
При това положение въззивната инстанция намира, че са налице
изменения в потребностите на въззивницата, които обуславят необходимост
от увеличаване размера на дължимата от въззиваемата страна издръжка.
Промяната в нуждите на детето има траен и продължителен характер.
Трайното и съществено им изменение обуславя извода за основателността на
иска за изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на
горното КОС намира за неоснователни възраженията на Ц. в тази насока.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на
необходимата издръжка. Осигуряване по-големия размер на необходима
издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата
3
родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване
родителските права по арг. на чл. 143, ал. 2 от СК.
3. В тази връзка следва да се посочи следното: Възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи, имотното
състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т. 5
от ППВС № 5/1970г/. Според т. 6 от същото ППВС двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
който се отглежда детето. Под понятието възможност на родителя се разбира
материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност,
както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента
на постановяване на решението.
В случая видно от представеното писмо от НАП, за О.Ц. липсват данни
за регистрирани действащи трудови договори, както и за регистрация по
ЗДДС като физическо лице. Същият е осигуряван от дружеството
„Александър Бел 2003“ ЕООД, с осигурителен доход 710 лв. и начислен
месечен облагаем доход 710 лв. за месец март 2022 г. Видно от представеното
удостоверение от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица,
О.Ц. е едноличен собственик и управител на горепосочената фирма,
регистрирана на 16.02.2022 г., с капитал 50 лв. Ц. заявява, че се опитва да
развива дейност, която да започне да му носи доходи и сочи, че основното му
трудово възнаграждение е 710 лв.
Съдът преценени показанията на св. Й., съобразявайки, че последната е
майка на С.Х.- законния представител на малолетната Е.Ц.. Съдът счита
показанията на св. Й. за недостатъчни за доказване на твърдението на
процесуалния представител на въззивницата, че Ц. изкарва допълнителни
доходи. По делото не се установи безспорно Ц. да развива допълнителна
трудова дейност, да притежава недвижимо имущество, от което да получава
доходи. Не се установи Ц. да има разходи, свързани с грижи за родители му,
които да му пречат изцяло или частично да изплаща издръжка на малолетната
си дъщеря. Съдът съобрази и изложеното от Ц., че е предложил на майката на
детето да плаща издръжка в размер на 250 лв. Твърдението му, че месечно
има разход за транспорт около 170 лв. за да осъществява контакт с детето си,
бе недоказано. Не се събраха данни да има други деца.
4. Майката, която упражнява родителските права и при която живее
детето- С.Х., е представила с исковата молба служебна бележка от
„ВАЛЕНА“ ЕООД, за това че е във временна неработоспособност и получава
обезщетение за временна неработоспособност. Трябва да се отбележи, че
освен горното, по делото не са представени доказателства по отношение на
доходите, в това число обезщетения и помощи, които получава Х..
Последната не е направила каквито и да е твърдения в тази насока нито пред
районния, нито пред въззивния съд. За пълнота на изложението - данни за
доходите и се съдържат в социалният доклад, но той е възложен, изготвен и
приет от районният съд, във връзка с режима на лични контакти и не може да
послужи за доказателство за доходите на майката, при разглеждане на иска по
4
чл. 150 СК. По делото се установи, че Х. има второ дете, родено на 28.10.2021
г.
5. При тези данни съдът намира, че определеният от районния съд
размер на издръжка е неправилен, във възможностите на бащата е да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 250 лв. Според
въззивния съд решението, в частта, в която е присъдено увеличение на
издръжката от 150 лв. на 162,50 лв., следва да бъде потвърдено. Решението
трябва да бъде отменено в частта в която КРС е отхвърлил иска за издръжка
от 162,50 до 250 лв., като КОС следва да присъди увеличение в размер на
87.50 лв. Общият размер на дължимата от Ц. издръжка е 250 лв.
Конкретния размер на дължимата издръжка е определен с оглед
критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, а именно:
съобразен е с нуждите на малолетното дете, както и съобразен с
възможностите на двамата родители, и с минималния размер на издръжката,
който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, на
база минималната работна заплата, определена за страната.
V. По разноските:
1. Съдът намира, че липсват предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата- адв. П., в
хипотезата на чл. 38 от ЗА, независимо от частичното уважаване на исковата
претенция.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие за
въззивната инстанция, в който не е посочено коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1
ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ е налице. За да упражни това
свое право адвокатът следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че последните са престирани
безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА,
без да е необходимо да я доказва – в този см. Определение № 616 от 5.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5089/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б..
От представения в конкретния случай договор за правна защита и
съдействие е видно, че липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв., наложила осъществяването на безплатна правна помощ.
Написано е „ по чл. 38 (2) ЗА“ – което според съда е съкратено от чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. Възможността за осъществяване на безплатна
правна помощ от адвокат, респективно и съответното на тази възможност
присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във всеки
един случай, а само при конкретно посочените в закона хипотези, а именно -
на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на
роднини, близки или на друг юрист.
Следователно, искането за присъждане на разноски е лишено от
основание и не следва да бъде уважавано.
2. Въззиваемият Ц. не е направил искане за присъждане на разноски.
3. Въззиваемият Ц. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на КОС, съобразно увеличения размер на издръжката, в размер на 63
5
лв.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.02.2022 г. по гр.д. № 1866/2021 г. на Районен
съд Кюстендил, в частта, в която предявения от Е.О.Ц., ЕГН **********,
чрез законния и представител - майка и СТ. Й. ХР., ЕГН **********, иск за
изменение на месечната издръжка за сумата над 162,50 лв. на месец, до 250
лв. е отхвърлен като неоснователен, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на определената с решение
№ 57515, по гр. д. № 1455/2017 г. по описа на СРС, издръжка в полза на
Е.О.Ц., ЕГН **********, чрез майка и С. Й. Х., ЕГН **********, като я
УВЕЛИЧАВА с още 87.50 лв. (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки)
месечно, над присъденото увеличение с решение от 07.02.2022 г. по гр.д. №
1866/2021 г. на Районен съд Кюстендил от 150 лв. на 162,50 лева (общ
размер на издръжката 250 лв.), платими до 10-то число на текущия месец,
считано от 20.09.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА ОГН. В. Ц., ЕГН **********, гр. София, с адрес: ул. ***, ет.
3, ап. 5, да заплаща на дъщеря си Е.О. Ц., ЕГН **********, чрез майка и С. Й.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „Върташево“, ***, на
основание чл. 150 СК месечна издръжка в размер на още 87.50 лв.
(осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) месечно, над присъденото
увеличение с решение от 07.02.2022 г. по гр.д. № 1866/2021 г. на Районен
съд Кюстендил от 150 лв. на 162,50 лева (общ размер на издръжката 250
лв.), платими до 10-то число на текущия месец, считано от 20.09.2021 г. –
датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2022 г. по гр.д. № 1866/2021 г. на
Районен съд Кюстендил, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
искът по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка Е.О. Ц., ЕГН
**********, чрез майка и С. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил,
кв. „Върташево“, ***, за разликата над 250 лева до 300 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК О. В. Ц., ЕГН **********, гр.
София, с адрес: ул. ***, ет. 3, ап. 5, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса
върху увеличената издръжка в размер на 63 лева.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционното решение, в частта, която размерът на издръжката
6
е увеличен от 150 лв. на 162.50 лв. не е било обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен искът за
изменения режим на лични контакти между детето Е.О. Ц., ЕГН ********** и
бащата О. В. Ц., ЕГН **********, не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7