№ 531
гр. Варна, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от С. Б. М. и Р. С.М.., двамата чрез процесуалния им
представител адв.И.А., против определение №260035/29.07.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№280/17г. по описа на ШОС, с което е оставена без
уважение молба вх.№260663/11.07.2022г., подадена от С. Б. М. и Р. С.М.., за
отмяна на допуснато с определение №353/16.10.2017г., постановено по ч.гр.д.
№280/17г. по описа на ШОС, обезпечение на осн. чл.390, ал.3 от ГПК и чл.74,
ал.4 от ЗОПДНПИ/отм./, както и за освобождаване на наложения запор на
банкови сметки на молителите до размера, необходим за внасяне на държавна
такса за обжалване на решение по гр.д.№108/18г. по описа на ШОС с въззивна
жалба, както и за адв.възнаграждение в съответствие с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед защитавания
материален интерес, на осн. чл.40 от ЗОПДНПИ/отм./.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се отмени горепосоченото обезпечение, евентуално да бъде
разпоредено вдигането на запора върху банкова сметка с IBAN BG 68 UNCR
7000 2519 8437 00 до размера на сумата от 11 555, 13лв., необходим за
внасяне на държавна такса по гр.д.№108/18г. по описа на ШОС, както и за
заплащане на адв.възнаграждение в размер на 13 000лв.
Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество в депозирания отговор по
частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител ст.инспектор-юрист М.Г. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното определение да бъде
1
потвърдено.Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
С определение №353/16.10.2017г., постановено по ч.гр.д.№280/17г. по
описа на ШОС, в производство по чл.37 и сл. от ЗОПДНПИ/отм./, е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, предявим от КОНПИ/сега с наименование
КПКОНПИ/ против С. Б. М., Р. С.М.. и „М. 56“ЕООД за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество чрез налагане на посочените в
определението обезпечителни мерки - запори върху дружествени дялове,
възбрани върху недвижими имоти, запор на л.а., запори върху вземания и
запори върху банкови сметки.С цитираното определение на молителя
КОНПИ е определен тримесечен срок за предявяване на бъдещия иск,
считано от влизане в сила на определението.Поради обжалване,
определението е влязло в сила на 08.01.2018г.Бъдещият иск е предявен на
28.03.2018г./образуван в гр.д.№108/18г. по описа на ШОС, производството по
което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт/, като на 02.04.2018г.
КОНПИ е представила доказателства, удостоверяващи горното, по ч.гр.д.
№280/17г. по описа на ШОС.Обезпечителни заповеди са били издадени на
17.10.2017г.Според представените по в.ч.гр.д.№591/17г. по описа на ВАпС,
гр.о./образувано по подадената от М.и и „М. 56“ЕООД на 27.10.2017г. частна
жалба против определение №353/16.10.2017г./ от жалбоподателите на
21.11.2017г. доказателства за преценка спазване срока за обжалване
съобщенията за налагане на част от обезпечителни мерки са им били
изпратени на 19.10.2017г./от съответната СВ и от съдебен изпълнител/.
С молба вх.№260663/11.07.2022г. С. Б. М. и Р. С.М.. са поискали
допуснатото обезпечение да бъде отменено, т.к. бъдещият иск не е бил
предявен в рамките на законоустановения срок, евентуално поради неотложна
необходимост да се разреши плащане от запорираните банкови сметки до
размера, необходим за заплащане на държавна такса по подадената от тях
въззивна жалба против решението по гр.д.№108/18г. по описа на ШОС и за
заплащане на адв.възнаграждение на упълномощения от тях процесуален
представител в размерите по Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като молбата е оставена без уважение с
обжалваното определение.
Съгласно разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм., действащ към
датата на постановяване на определението за допускане на обезпечение/,
която е специална спрямо общите такива на ГПК, уреждащи срока за
предявяване на обезпечен бъдещ иск, Комисията предявява иск за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество пред окръжния съд, в
района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три
месеца от налагане на обезпечителните мерки.Кога мерките са считат за
наложени е уредено също изрично от нормите на чл.42 и сл. от
2
ЗОПДНПИ/отм./.Съгласно чл.74, ал.4 от ЗОПДНПИ/отм./ съдът отменя
служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху
имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи
доказателства, че е предявила иска в законния срок.С определението си от
16.10.2017г. съдът не е дал на Комисията установения в закона срок за
предявяване на бъдещия иск - тримесечен срок от налагане на
обезпечителните мерки, а в случая е определил по-дълъг такъв, а именно
тримесечен от влизане в сила на определението му.Така даденият от съда по-
дълъг срок е спазен от Комисията.На осн. чл.62, ал.3 от ГПК/обща норма,
която е приложима, защото в ЗОПДНПИ/отм./ не е уредено нещо различно/
срокът за предявяване на иска не следва да се счита за пропуснат.В случая не
е налице продължаване на срока за предявяване на иска по реда на чл.63 от
ГПК, каквото продължаване и съдът не може да извършва/ТР №4/2015 от
03.02.2017г. на ОСГТК на ВКС/, а изначално даване на срок по-дълъг от
предвидения в закона, поради което приложение намира чл.62, ал.3 от
ГПК.Предвид изложеното и не са налице предпоставките за отмяна на
допуснатото обезпечение.В условие на евентуалност жалбоподателите са
претендирали да бъде разрешено по реда на чл.40 от ЗОПДНПИ/отм./ поради
неотложна необходимост да се разреши извършването на плащане от
запорираните банкови сметки на сумите, необходими за заплащане на
държавна такса по въззивната жалба, подадена от тях против решението по
гр.д.№108/18г. по описа на ШОС/която, според представеното копие от
молба, депозирана по гр.д.№108/18г. за продължаване срока за заплащане на
дължимата държавна такса, възлиза на 11 555, 13лв./ и за адв.възнаграждение
на процесуалния им представител съгласно представения договор за правна
услуга от 30.06.2022г. в размерите по Наредба №1/2004г. на ВАдвС.
На осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ след изменението на нормата
обн.ДВ, бр.1/2019г. исковото производство по гр.д.№108/18г. по описа на
ШОС следва да се разглежда по реда на действащия ЗПКОНПИ, а не по реда
на ЗОПДНПИ/отм./.Според разпоредбите на приложимия ЗПКОНПИ-чл.157,
ал.2 държавна такса не се внася предварително, а с решението си съдът я
присъжда според изхода на спора, т.е. по въззивната си жалба М.и не дължат
предварително заплащане на държавна такса за въззивното производство, а
такава въззивният съд ще присъди с решението си според изхода от спора
пред него.В същия смисъл, впрочем, е и разпоредбата на предходния
ЗОПДНПИ/отм./-чл.78, ал.2.Не е налице неотложна необходимост и за
заплащане на адв.възнаграждение на упълномощения процесуален
представител в размерите по Наредба №1/2004г. на ВАдвС, доколкото
нормата на чл.38 от ЗАдв позволява оказването на безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица, като при основателност на тяхната
претенцията насрещната страна ще бъде осъдена от съда директно да заплати
възнаграждение на процесуалния представител в размерите по Наредба
№1/2004г. на ВАдвС.В тази връзка и неоснователен се явява аргументът в
частната жалба за твърдяната неотложна необходимост, а именно, че ако
3
възнаграждението не бъде предварително изплатено от страната на
процесуалния й представител, то не може да бъде присъдено от съда,
доколкото в общата хипотеза на чл.78 от ГПК това е така, но в случая от
законодателят е предвиден и друг ред, по който може да се оказва защита на
материално затруднени лица и процесуалният представител да получи своето
възнаграждение.Поради неустановяване в производството на наличието на
неотложна необходимост, евентуалното искане също се явява
неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице предвидените
в закона предпоставки за отмяна на наложеното обезпечение, евентуално за
разрешаване плащане от запорираните банкови сметки, предвид което
обжалваното определение на ШОС, с което исканията са оставени без
уважение, следва да бъде потвърдено.Независимо от неоснователността на
частната жалба, на насрещната страна разноски не се присъждат, доколкото
се касае за обезпечително производство при неприключило исково
производство и според разрешенията в ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС отговорността за разноските по повод обезпечаване на иска се
реализира в исковото производство съобразно неговия изход.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260035/29.07.2022г., постановено по
ч.гр.д.№280/17г. по описа на ШОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4