О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 256
гр.
Пловдив, 30.07.2020 година
Пловдивският апелативен съд, смесен търговски състав, в закрито съдебно заседание на тридесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч. т. дело № 382 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 420 ал.
5 във връзка с ал. 3 от ГПК.
С определение № 58 от 10.01.2020 година, постановено по т.
дело № 297/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е спряно изпълнението
по изпълнително дело № …/…г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № …
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд П.,
по отношение на длъжника Н.Д.В., ЕГН ********** и по отношение на събиране на
вземането на „Б.“ АД над 26 523.30 евро до 496 415.15 евро, представляващо
главница по договор за банков кредит № …/…/… от …г., както и по отношение на
вземането за договорна лихва в размера над 31 881.94 евро до 38 618.25 евро.
Така постановеното определение е обжалвано с частна
жалба от „Ю.Б.“ АД, правоприемник на „Б.“АД, с оплаквания за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че определението е
недопустимо, тъй като е постановено спиране на цялото изпълнително
производство. Частният жалбоподател поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК на
спиране подлежи само изпълнението на
конкретна заповед за изпълнение, а не на цялото изпълнително производство,
което в случая било образувано въз основа на заповеди за изпълнение и
изпълнителни листове, издадени по две отделни заповедни производства – ч.гр.
дело № 10947/2016 година на РС – Пловдив
и ч.гр. дело № 15848/2017 година на РС –
Пловдив. Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК, предявен по т. дело №
297/2018 година на ОС – Пловдив били
само вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по второто заповедно производство,
поради което определението за спиране на
изпълнението на цялото изпълнително дело, а не на конкретната заповед за
изпълнение било недопустимо и неправилно. Неправилно било определението и
поради това, че с него изпълнителното производство било спряно освен по
отношение на длъжника Н.В. и по отношение на посочените в него суми, като не
било съобразено обстоятелството, че има и други ответници по предявения иск
освен Н. В., спрямо които отхвърлителната
част от решението била в друг обем. С формулирания от първоинстанционния съд
диспозитив на практика се спирало изпълнението над посочените суми по отношение
на всички длъжници, а не само по отношение на Н. В.. Липсвало произнасяне на съда и по въпроса
за възможността за изпълнение върху част от сумите, предмет на постановеното
решение, включващи наказателни лихви, такси и нотариални такси, както и
законната лихва върху присъдената главница и присъдените разноски в заповедното
и исково производство. В частната жалба са изложени и оплаквания за това, че
определението противоречи на разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК, тъй като с
молбата, въз основа на която е постановено обжалваното определение, не били
представени каквито и да е доказателства, въз основа на които да се приеме
наличие на някое от основанията по чл.
420 ал. 2 от ГПК за спиране на
изпълнителното производство. При тези оплаквания е формулирано искане за отмяна
на обжалваното определение. Претендира се присъждане на направените разноски в
производството по делото.
Срещу частната жалба са подадени писмени отговори от
ответниците по делото „Х. Е. П.“ ЕООД,
„Е. Г.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и Н.Д.В. с изразено становище за нейната
неоснователност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима. В чл. 420 ал.
3 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на определението по
искане за спиране на принудителното изпълнение по заповед за изпълнение по чл.
417 т.1-9 от ГПК. Частната жалба е
подадена в едноседмичния срок по чл. 275
ал. 1 от ГПК.
По т. дело № 297/2018 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив е предявен иск по чл. 422 от ГПК от
„Б.“ АД / с правоприемник „ Ю.Б.“ АД/ срещу ответниците „Х. Е. П.“ ЕООД,
„Е. Г.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и Н.Д.В.. Предмет на предявения иск е
установяване съществуването на вземания на банката по отношение на ответниците по договор за жилищен кредит № …/…/…, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК № … от … година и изпълнителен лист № … от …
година по ч.гр. дело № 15848/2017 година на Районен съд – Пловдив.
По т. дело № 297/2018 година на ОС – Пловдив е
постановено решение № 682 от 10.12.2019
година. Предявените искове по чл. 422 от ГПК са уважени частично. С решението е прието за установено съществуването на
вземането на банката по отношение на физическото лице Н.Д.В. по цитираната
по-горе заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 15848/2017 година на РС
– Пловдив до размера на 24593,30 евро – падежирала главница за периода от
30.08.2016 година до 16.10.2019 година, 1930 евро – падежирала главница за
периода от 30.09.2013 година до 30.12.2013 година, или общо 26523,30 евро главница,
ведно със законната лихва от 27.04.2018 година до окончателното ѝ
изплащане, като за разликата над 26523,30 евро до 496415,15 евро главница и за
законна лихва от 06.10.2017 година искът, предмет на издадената заповед за
изпълнение, цитирана по-горе, е
отхвърлен като неоснователен. По отношение на вземанията на банката от
физическото лице Н.Д.В. за договорна
лихва, наказателна лихва, заемни такси и нотариални такси, предмет на заповедта
за изпълнение, също е налице частично уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК. Решението на
първоинстанционния съд по отношение на търговските дружества – ответници по
иска по чл. 422 от ГПК е различно от това по отношение на физическото лице,
като по отношение на тях е прието за установено, че дължимата главница по
заповедта за изпълнение е в размер на 406314,90 евро.
След постановяване на първоинстанционното решение по
делото е подадена молба вх. №
610/09.01.2020 година от адвокат Е.И. в качеството й на пълномощник на ответника Н.Д.В. . С нея е поискано от съда на основание чл. 420,
ал. 5 от ГПК да спре изпълнението по
изпълнително дело № …/… година по описа
на ЧСИ П. И. с рег. № …. В молбата е посочено
изрично, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК по отношение на Н.В. е
отхвърлен до размера на 496415,15 евро главница, като в мотивите си
съдът е приел наличието на неравноправни
клаузи от договора по отношение на физическото лице – кредитополучател.
Апелативният съд, съобразявайки новата разпоредба на
чл. 420 ал. 5 от ГПК / ДВ бр. 100/2019 година/ намира, че исковият съд е
компетентен да разгледа и да се произнесе по искане за спиране на изпълнението
въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, вземанията по които
са предмет на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК.
При произнасянето си по чл. 420 от ГПК съдът е
обвързан от очертаните с искането за спиране рамки. В случая искането на Н.В.
касае спиране на изпълнението досежно вземането за главница по заповедта за
изпълнение в частта, в е отхвърлен иска
по чл. 422 от ГПК, а именно за разликата от 26523,30 евро до 496415,15 евро главница.
Съдът не е сезиран с друго искане, включително такова за спиране на изпълнението на заповедта
за изпълнение досежно лихвите – договорни и наказателни и дължимите такси, за които е отхвърлен иска. В
този смисъл определението в частта, с която ОС – Пловдив се е произнесъл по
искане по чл. 420 от ГПК, отнасящо се за вземането за договорни лихви в размера
над 31881,94 евро до 38618,25 евро е
недопустимо, тъй като не е сезиран с такова.
Що се отнася до определението в останалата му част,
касаеща спирането на изпълнението за главницата над 26523,30 евро до 496415,15 евро, настоящият съдебен състав намира, че същото
следва да бъде отменено като неправилно. В исковото производство по чл. 422 от ГПК исковият съд е компетентен да се произнесе по искане по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението
на конкретна заповед по чл. 417 от ГПК,
и то само по отношение на направилия искането длъжник и в рамките, в които е направено искането. В
случая с диспозитива си първоинстанционният съд е спрял изпълнението на цялото
изпълнително дело, което видно от
данните по делото, е образувано не само въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
издадени по ч.гр. дело № 15848/2017 година на РС – Пловдив. Освен това формулировката на диспозитива е неточна, тъй като е посочено, че спирането
касае изпълнението по отношение на Н.В. и по отношение събирането на вземането
на банката над размера от 26523,30 евро до 496415,15 евро главница по договора
за банков кредит. Според тази формулировка
и при положение, че Н.В. не е единствен длъжник излиза, че се спира изобщо
изпълнението на вземането за главница в посочените размери, включително за търговските дружества – длъжници, от които
не е подадено искане по чл. 420 от ГПК.
Гореизложеното според настоящия съдебен състав сочи на неправилност на съдебния акт на
първоинстанционния съд, налагаща неговата отмяна и постановяване на ново
определение по същество.
По същество съдът намира, че са налице предвидените в
чл. 420 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки
за спиране на изпълнението на
процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело №
15848/2017 година в рамките, поискани от Н.В..
Следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите в
частната жалба да липса на представени убедителни писмени доказателства, даващи
възможност за спиране на изпълнението без обезпечението по чл. 420 ал. 1 от ГПК. По принцип според изменената
разпоредба на чл. 420 ал. 2 от ГПК / ДВ бр. 100/2019 година/ е необходимо представяне на писмени
доказателства, а не на убедителни писмени доказателства. В случая, доколкото става дума за произнасяне
по искането за спиране на принудителното изпълнение от исковия съд, той извършва преценката за наличие на
предпоставките за спиране въз основа на
доказателствата, съдържащи се по делото. При изрично оспорване на иска от страна на ответника Н.В. за ненастъпила
предсрочна изискуемост поради нередовното му уведомяване от банката и
представените от него доказателства в тази насока, както и при доводите за наличие на неравноправни клаузи в договора
и анексите към него, които са приети са основателни от първоинстанционния съд,
са налице предвидените в чл. 420 ал. 2 т. 1 и 2 от ГПК предпоставки за спиране
на изпълнението в рамките, в които е поискано от Н.В., поради което след отмяна на първоинстанционното
определение следва да бъде постановено определение по същество в този смисъл.
Що се отнася до искането за разноски, настоящият
съдебен състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани. Производството
по чл. 420 от ГПК се развива в рамките на исковото такова и разноските, които
са направени по него следва да бъдат съобразени от съда при разпределяне на
отговорността за разноски с оглед крайния изход от спора.
Определението на Апелативния съд по настоящото дело е
окончателно. Постоянната практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл.
420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на
касационно обжалване / опр. 414/16.07.2018 година на второ т.о. на ВКС/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение №
58 от 10.01.2020 година, постановено по т. дело № 297/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, С КОЯТО е спряно изпълнението
по изпълнително дело № …/…г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № …
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Пловдив, по отношение на длъжника Н.Д.В., ЕГН ********** за вземането на „Б.“ за договорна лихва в размера
над 31 881.94 евро до 38 618.25 евро.
ОТМЕНЯ определение №
58 от 10.01.2020 година, постановено по т. дело № 297/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, С КОЯТО е спряно
изпълнението по изпълнително дело № …/…г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № …
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Пловдив, по отношение на длъжника Н.Д.В., ЕГН ********** и по отношение на
събиране на вземането на „Б.“ АД над 26 523.30 евро до 496 415.15 евро,
представляващо главница по договор за банков кредит № 880/R/2008 от
22.04.2008г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на вземането на „Ю.Б.“ АД, ЕИК …, / правоприемник на „Б.“ АД/ по отношение на Н.Д.В., ЕГН **********,
за сумата над 26 523.30 евро до 496
415.15 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № …/…/… от …
година, по заповед за изпълнение № … от … година и изпълнителен лист № … от …
година, издадени по частно гр. дело № 15848/2017 година по описа на Районен съд
– Пловдив.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.