№ 446
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление No 35-0000549 от 11.05.2021
на Директор на ***“ – гр. Плевен, скоето на *** на основание чл.96г, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2,пр.3 от
ЗАвПр.
Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител адв. КР. Д. от АК – гр. Плевен, поддържа
жалбата против наказателното постановление и прави искане за неговата
отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се допълнително
становище за ненадлежно връчване на АУАН и изцяло опорочаване на
процедурата по неговото издаване и връчване. Твърди се също, че
приложеното пълномощно по делото, находящо се на л. 10 не е подписано от
упълномощител – представляващ процесното дружество и следователно не
поражда правни действия. АУАН-ът и НП-то на практика са връчени на лице,
1
което няма процесуална представителна власт.
Въззиваемата страна ***“ – гр. Плевен,, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
От служители на ***“ гр.Плевен била извършена комплексна проверка
на дружеството-жалбоподател ***
В АУАН-а било посочено, че на 11.12.2020 г. около 17:00
часа в ***ритежаваща лиценз за
обществен международен превоз на товари с No **** е осъществил превоз на
товари с товарен автомобил ***управляван от водача ***, с ЕГН:**********,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за Автомобилните превози.
Нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Актът бил предявен и препис от него бил връчен на *** с пълномощно
от Управителя на дружеството .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
направени възражения срещу съставения акт, като въз основа на
АУАН-а било издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, така и
от показанията на разпитания в качеството на свидетел Д. П. ЦВ., който
потвърждава описаното в АУАН-а
В разглеждания случай описанието на нарушението и в двата
административни акта е сведено единствено до опускане от страна на
2
дружеството, да бъде извършен превоз на товари от водач, който „не отговаря
на изискванията за психологическа
годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази
проверка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.
Доказателства за такава проверка и за резултатите от нея не са
ангажирани.
Това прави деянието недоказано.
Съдът споделя изводите на жалбоподателя, че наказващият орган не
само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е
отговарял водачът, но и къде се съдържа правната регламентация на тези
обществени отношения - Наредбата, в която са уредени изискванията за
психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не
отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към
чл.152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на
Наредба № 36 от 15.05.2006г. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна
и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за
поведение, което се приема че е било нарушено.
Отделно от това, в хода на административно наказателното
производство е допуснато и съществено нарушение на разпоредбите, относно
връчването на акта за установяване на административното нарушение, а
именно — актът не е бил надлежно връчен. Приложеното към преписката
пълномощното не е подписано от Управителя на дружеството.
Ненадлежното връчването на нарушителя на акта за установяване на
административното нарушение е съществено нарушение на процесуалните
правила, като в случая такова нарушение е допуснато в хода на развилото се
административнонаказателно производство, приключило с издаването на
процесното НП.
3
Съставянето на АУАН, предявяването на същия и връчването на препис
от него, представляват отделни действия в административнонаказателното
производство, като за всяко от тях са предвидени съответните правила. Така,
чл.40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл.43 от
ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето,
сочено като нарушител, а разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН
предвижда начина на връчване на препис от АУАН на нарушителя.
Всичко това е с оглед възможността санкционираният да се запознае с
административно нарушение което му се вменява с изготвения в негово
присъствие акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от
изготвянето и връчването му, възражение пред административнонаказващият
орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН.
Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване
правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това
същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно
нарушението и защитата срещу него.
Освен това, в НП е отбелязана като място на извършване на
нарушението Белгия. АНО е посочил също, че НП подлежи на обжалване
пред Районен съд Плевен, като не е ангажирал доказателства, че е
компетентен да съставя актове за нарушения, извършени в чужбина. Ако това
беше така, то кой съд би бил компетентен да разгледа делото.
Така установените от съда процесуални нарушения, не са от
категорията нарушения, което може да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Те са съществени и не би могло да се санират в последващ стадий
на административнонаказателното производство.
По делото е направено искане от адв.Д. за присъждане на разноски в
размер на 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
4
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Д. от Плевенска
адвокатска колегия е осъществила правна помощ в настоящото производство
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв.
/какъвто е настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ***“ – гр. Плевен, представлявана от ***в следва да
бъде осъдена да заплати на „ *** сумата от 500,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат КР. Д. от
Плевенска адвокатска колегия. При соченият размер на минималното
адвокатско възнаграждение и проведеното съдебно заседание с разпит на
свидетели, съдът счита, че адвокатското възнаграждение от 500 лв. не се
явява прекомерно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление No 35-0000549 от 11.05.2021 на
Директор на ***“ – гр. Плевен, скоето на ***** представляваноот ****, на
основание чл.96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл.7а, ал.2,пр.3 от ЗАвПр., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ***“ – гр. Плевен,
представлявана от ***в да ЗАПЛАТИ на ***** представляваноот ****
сумата от 500,00 лева , представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат КР. Д. от Плевенска адвокатска
колегия по НАХД № 1177/2021 година по описа Районен съд Плевен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6