№ 333
гр. Стара Загора, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500479 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. Д. Г.
чрез процесуалния й представител адв. Ц. В., против решение № 41 от
20.04.2023 г., постановено по гр.д. 278/2022 г. на Районен съд – Раднево.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция. Счита, че
постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие на
материалния закон. Изложила е съображения, че по силата на н.а. № 179, т.ІІІ,
рег. № 3687, н.д. № 421 от 19.12.2013 г. е собственик на дворно място с площ
от 1142 кв.м, съставляващо УПИ VІ-374, кв. 3 по плана на с. Б., ***, заедно с
жилищната сграда, лятна кухня, стопанска сграда и подобрения. Твърди, че за
да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд се бил позовал само
на чл.92 ЗС, като е приел, че искът е неоснователен, тъй като процесният
гараж попадал в имота на ответника. Твърди, че според допълнителната
експертиза процесният гараж попада в имот 373, УПИ -373 в кв.3 по
действащите планове и в парцел VІ-192, кв.3 по рег. план от 1938 г. в по-
голямата си част и в нейния имот 191 – по-малката част. Твърди, че в
исковата си молба е посочила, че през 1982 г. съпругът й е закупил от В.Т.К.
80 кв.м, касаещи югозападния ъгъл от дворното му място, за което е платил
80 лв. и е построил гаража. Това обстоятелство, което било установено от
представената по делото декларация, не било обсъдено от съда. Сочи, че
правото на строеж се придобива по давност, както правото на собственост.
Чрез приращение ищцата би могла да придобие собствеността на сграда,
1
построена в нейния собствен парцел, но не и собствеността на сграда,
построена в чужд имот. Това съждение на първоинстанционния съд
въззивницата счита за неправилни, тъй като можело да се придобие
собственост върху сграда и в чужд имот. Въззивницата поддържа
становището си, че собствеността върху постройката отделно от
собствеността върху земята може да се придобие само по способите,
посочени в чл.63 ЗС. Това можело да стане и чрез т. нар. търпими действия –
когато собственик допусне трето лице да строи за себе си сграда и не му
пречи на владението в продължение на 10 години. В този случай, който е
строил, ще стане собственик по давностно владение. Твърди, че в конкретния
случай тя е собственик на дворното място, описано в нотариалния акт и по
давност на построения през 1984 година от съпруга й гараж. Предаването на
владението станало с конклудентни действия, а в случая чрез предаване на
фактическата власт. Когато нямало данни тя да е била отнета, се приемало, че
имотът се владее без прекъсване. В настоящия случай имало данни за такова
отстъпване на правото на строеж чрез търпими действия, който се ползвал в
продължение на 29 години от съпруга й и от нея след неговата смърт. Твърди,
че в обстоятелствената част на исковата молба се позовава изцяло на
института на придобивната давност, като в тази насока съдът не се бил
произнесъл. Иска въззивният съд да обезсили постановеното решение и
делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по
всички основания, наведени в исковата молба. Евентуално моли съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по делото, сега въззиваем И. И. К., в който изразява становище
относно неоснователността й.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са
налице основания за обезсилването му. Въпросът, с който въззивницата
свързва искането си за обезсилване, е изцяло по съществото на делото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за установяване на право на
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищцата Р. Д. Г. (сега
въззивник) е твърдяла в исковата си молба, че по силата на нотариален акт №
179, том 3, рег. № 3687, н.д. № 421/19.12.2013 г. на нотариус А.Т., с район на
действие РС-Раднево, придобила чрез прехвърляне собствеността срещу
задължение за гледане и издръжка от съпруга й Н.Т.Г. недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 1142 кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в
кв. 3 по плана на с. Б., ***, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м,
ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м,
2
построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г.
стопанска сграда със ЗП 150 кв.м, всички търпими строежи, и ведно с
подобренията в имота. Твърдяла е, че със съпруга й Н.Т.Г. имали сключен
граждански брак от 20.05.2000 г. Ответникът И. И. К. (сега въззиваем) бил
закупил през 2008 г. дворно място, находящо се непосредствено западно от
нейното дворно място, което представлявало УПИ V-373, и сега имал
претенции за освобождаване на гаража, намиращ се в югозападната част на
дворното му място, който бил построен и ползван от нея и съпруга й.
Твърдяла е, че на 09.09.1982 г. съпругът й закупил от В.Т.К. 80 кв.м,
намиращи се югозападната част на дворното място, като му заплатил 80 лв. и
през 1984 г. построил гараж. Това обстоятелство било потвърдено с
нотариално заверена декларация от сина на В.Т.К.. Твърдяла е, че
действително гаражът попадал в дворното място на ответника и частично в
нейното дворно място, но правото на строеж можело да се отстъпи с тъй
наречените търпими действия - когато някой позволи на друг да построи в
имота му и в продължение на 10 години не пречи на владението на
построеното. В този случай построило сградата лице става неин собственик.
Твърдяла е, че този гараж е бил построен през 1984 г. и до момента се ползвал
от съпруга й и след неговата смърт до сега от нея. С нотариално заверена
декларация от 26.04.1984 г. бившите собственици на съседния имот, който
ответникът закупил, били дали съгласие бащата на нейния бивш съпруг да
построи в част от тяхното дворно място стопанска сграда. Твърдяла е, че до
момента съпругът й плащал данъка за сградата. Искала е съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя е
собственик на основание чл. 92 ЗС (по приращение) на гараж от 80 кв.м,
построен през 1984 г.
Ответникът И. И. К. е оспорил иска. Твърдял е, че описаната в исковата
молба сграда - гараж от 80 кв.м, не съществува. Това се поддържа и в
отговора на въззивната жалба. Било неморално и неетично ищцата да иска да
придобие нещо, за което не е дала нищо. Твърдял е, че не е давано
разрешение на трето лице да строи в неговия недвижим имот, нито пък да не е
било пречено на трето лице да владее сграда в неговия имот. Твърдял е, че с
нотариален акт от 26.03.2008 г. закупил по време на брака си и станал
съсобственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1325
кв.м, представляващ УПИ V-373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда
със ЗП 59,29 кв.м., стопанска сграда със ЗП 40 кв.м. Твърдял е, че стопанската
сграда се намира в югозападната част на имота му, като към нея били
неоснователно насочени претенциите на ищцата. Твърдял е, че след
закупуване на имота редовно плащал данък в общината. Твърдял е, че от
бившия собственик на имота знаел, че през годините имал спорове със съседа
си Т.К. относно незаконна постройка в съседното място, която била
построена в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и бил задължаван да я премахне, което
било изпълнено и сградата била премахната през 90-те години на миналия
век. Твърдял е, че още при закупуването на имота в удостоверението за
3
данъчна оценка били описани 2 сгради и земя. Твърдял е, че след закупуване
на имота установил, че въпросната сграда била незаконно ползвана от съседа
му Н.Г., тогава съпруг на ищцата, за което на 19.08.2013 г. му отправил
нотариална покана, получена тогава от ищцата Р. Г.. В имота му сграда със
ЗП от 80 кв.м нямало. На 31.07.2014 г. подал жалба до кмета на община
Раднево и началника на РУ-Раднево срещу съпруга на ищцата да освободи
неговата постройка в югозападната част на имота му. Тогава Н.Г. показвал
привидни действия да демонстрира освобождаване на постройката, но в
крайна сметка не го направил. Искал е от съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Ответникът И. И. К. е предявил насрещни искове с правно основание с
правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, които са били
отхвърлени с обжалваното решение. В тази част обаче то не е обжалвано и е
влязло в сила. С решението по предявения иск по чл.108 ЗС
първоинстанционният съд е приел, че И. И. К. не е собственик на процесната
сграда.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищцата Р. Д. Г. е
собственик чрез прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и
издръжка от съпруга й Н.Т.Г. на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ 1142 кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Б., ***, с
неуредени регулационни отношения за 2 кв.м, ведно с построената в имота
през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., построената през 1986 г. лятна
кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150
кв.м, всички представляващи търпими строежи, ведно с подобренията в
имота. Ответникът И. И. К. е собственик при режим на СИО със съпругата си,
въз основа на покупко-продажба, на дворно място с площ от 1325 кв.м,
представляващ УПИ V-373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда със ЗП
59,29 кв.м. По отношение на идентификационни белези като площ и
местоположение на спорната постройка съдът е приел, че тя представлява
масивна стопанска сграда с площ от 41 кв.м, използвана като гараж,
изградена от стоманобетонова конструкция и тухли, покрита с плоча. По
действащия регулационен план е разположена в югозападния ъгъл на УПИ V-
373. Сградата има монтирана гаражна врата от към улицата, а от към УПИ VI-
374 има единична дървена врата, разположена в северната част на западната й
фасада.
От правна страна е приел, че ищцата претендира да е собственик на
процесната сграда по приращение – на основание чл.92 ЗС. Приел е, че този
иск е неоснователен, тъй като постройката и по предишен, и по сега действащ
кадастрален план попада в имота на ответника - УПИ V-373, чиято
собственост ищцата не оспорва да е негова. Приел е, че чрез приращението
ищцата би могла да придобие собствеността на сграда, построена в нейния
собствен парцел УПИ VI-374, но не и собствеността на сграда, построена в
чужд парцел. Приел е, че е от друго естество въпросът дали ищцата е
собственик на гаража на друго правно основание, което би могло да се заяви в
4
отделен съдебен процес, доколкото в настоящия процес не е било заявено с
исковата молба или чрез изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
Решението е правилно.
По делото не е било спорно, че ищцата (сега въззивник) е собственик по
силата на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка на дворно място с площ 1142
кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Б., ***, с неуредени
регулационни отношения за 2 кв.м, ведно с построената в имота през 1947 г.
жилищна сграда със ЗП 65 кв.м, построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП
31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м.
Ответникът пък е собственик по силата на договор за покупко-продажба на
съседния имот - дворно място с площ от 1325 кв.м, представляващ УПИ V-
373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м., стопанска
сграда със ЗП 40 кв.м. Тази стопанска сграда е построена в югозападния ъгъл
на неговия имот УПИ V-373. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че сградата е масивна, със стоманенобетонна
конструкция и тухли, покрита с плоча. Откъм улицата е монтирана гаражна
врата, а откъм имота на ищцата (УПИ VІ-374) има единична дървена врата,
разположена в северната част на западната й фасада. Установено е още, че
този гараж е с площ от 41 кв.м и попада изцяло в имота на ответника (УПИ V-
373) – в югозападния му ъгъл. Вярно е, че по кадастралния план от 1938 г.,
според допълнителното заключение на вещото лице, този имот попада с по-
голямата си площ в имот 192 и със значително по-малка част в имот 191, но
това няма никакво значение за разрешаване на настоящия спор – от това не
следват никакви благоприятни последици за ищцата.
Всъщност, страните не спорят, че процесният гараж попада изцяло в
дворното място на ответника, както и не спорят за това, че той се ползвал от
съпруга на ищцата Н.Т.Г.. Това обстоятелство се установява и от показанията
на разпитаните по делото свидетели. Установява се и това, че гаражът е
построен през 1984 г., когато бащата на съпруга на ищцата, е бил още жив.
Ползван е от Н.Т.Г. и от баща му Т.Г. първоначално за варене на ракия и
после за мелене на ярма – свид. И.Д. и свид.Д.М.Д..
Ответникът И. И. К. е закупил описаното по-горе дворно място (УПИ V-
373) от свидетеля Р.Р.Р.. Той от своя страна го е закупил през 1990 г. Тогава
гаражът вече е бил построен и е станал повод за спорове с Н.Т.Г. – така свид.
Д.М.Д., свид. Р.Р.Р. и свид. Г.Г.Г..
Като фактически основания за претендираното право на собственост
ищцата е изложила в исковата си молба следните обстоятелства: че е
придобила по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка; че на 09.09.1982 г. съпругът й Н.Т.Г. е закупил от В.Т.К.
80 кв.м., касаещи югозападния ъгъл от дворното място, за което е платил 80
лв. и през 1984 г. постоява гараж, който се е ползвал от него и от ищцата след
смъртта му. Освен това е посочено, че на съпруга й е отстъпено право на
строеж чрез т.нар. търпими действия. Искането към съда е било да се признае
5
за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
основание чл.92 ЗС на процесния гараж. С оглед на тези фактически
твърдения и формулираното искане въззивният съд намира, че ищцата
претендира да е собственик на процесния гараж, тъй като е собственик на
дворното място и че той е построен върху част от дворното място на съседа,
която част е била закупена от съпруга й. Въззивният съд намира, че тя не се
позовава на придобивна давност, произтичаща от осъществявано от нея
владение. Твърдението й, че го ползва след смъртта на съпруга й е
неконкретизирано, респ. недостатъчно, за да се приеме, че тя претендира да е
собственик на гаража по давност. Изложеното относно т.нар. търпими
действия по-скоро касае съпруга й, поради което съдът приема, че тя се
позовава на давност, която е изтекла в негова полза и неправилно се
идентифицира с него във връзка с това.
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
случая нито ищцата, нито съпругът й са станали собственици на „закупените“
80 кв.м от УПИ V-373. Това е така, защото според разпоредбата на чл.18 ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Ищцата, по силата на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка, извършен с н.а. № 179/19.12.2013 г., е станала собственик
на УПИ VІ-374. Процесният гараж не попада върху това прехвърлено дворно
място. Той има самостоятелен статут, поради което посоченият нотариален
акт не е титул за неговата собственост. По делото не е представен договор в
предвидената от закона форма, от който да се установява, че съпругът на
ищцата Н.Т.Г. е закупил 80 кв.м в югозападния ъгъл на V-373, респ. не може
да се приеме, че ищцата е собственик на гаража по силата на приращението.
По отношение на т.нар. търпими действия: По принцип е вярно
изложеното в исковата молба и поддържано във въззивната жалба, че
собствеността върху постройка отделно от собствеността от мястото може да
се придобие освен по способите, посочени в чл.63 ЗС, и по давност. Такава
разделна собственост може да се създаде било то чрез учредяване на право на
строеж, било чрез прехвърляне на собствеността на сградата отделно от
мястото, било чрез придобИ.е само на сградата по давност. Когато
собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си,
макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в
продължение на 10 години на владението на сградата от това трето лице,
също възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива
сградата по давност (Р-679-1967 г., І г.о.; Р-399-2011, І г.о.). Настоящият
случай е точно такъв, защото по делото има данни за подобно отстъпване на
правото на строеж чрез търпими действия. От декларация от В.Т.Ж. с №
16/26.04.1984 г. и декларация от 10.09.2003 г. от лицето П.В.Т., син на лицето
В.Т.К. се установява, че В.Т.Ж., който към 1984 г. е бил собственик на VІ-192
по плана на селото от 1938 г. (сега V-373), е допуснал Н.Т.Г. да построи гараж
6
в югозападния ъгъл на имота си и да го ползва необезпокоявано повече от 10
години. По делото е установено, че претенциите на свид. Р.Р. са били
отблъснати от установилия фактическа власт върху сградата Н.Т.Г.. Освен
това не е установено така започналата придобивна давност да е била
прекъсната по надлежния начин от някой от собствениците на УПИ V-373 от
1984 г. насам. На практика Н.Т.Г. е станал собственик на построения гараж
през 1994 г., когато изтича 10-годишната давност. Това обаче се е случило
преди Г. и ищцата да сключат граждански брак. От представеното копие от
акт за сключен граждански брак № 275 от 20.05.2000 г. се установява, че това
се е случило на 20.05.2000 г. Следователно, след като давността не е изтекла
по време на брака между ищцата и Н.Г., тя (ищцата) не е станала собственик в
условията на съпружеска имуществена общност. Това обаче нито ползва,
нито вреди на ищцата, тъй като тя е собственик на друго правно основание –
наследствено правоприемство, но което не е заявено в това дело.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи,
че не може да става дума за предаване на владението от Н.Г. на ищцата –
становище застъпено във въззивната жалба. Това е така, защото по делото
няма данни то (владението) да е било предадено на ищцата. Тя е ползвала
гаража като съпруга на собственика. Не са установени никакви конклудентни
действия по предаване на ищцата на фактическата власт върху гаража.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск е неоснователен на предявеното основание и правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд. Въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от
делото на въззиваемият следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 20.04.2023 г., постановено по гр. д.
№ 278/2022 г. на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА Р. Д. Г. от с. Б., ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. И.
К. от гр. С.З., ***, ЕГН **********, сумата от 1200 лв. за направените пред
въззивната инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8