Решение по дело №24/2018 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 23
Дата: 14 февруари 2018 г. (в сила от 14 февруари 2018 г.)
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20183300500024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                         / 14.02.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 24 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.4 ГПК.

            Образувано е по жалба на М.Т.П. – ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 20107620400349 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 762 на КЧСИ, с която оспорва отказа на ЧСИ да извърши нова оценка на недвижим имот по реда на чл.485 ГПК.

            Взискателят „Токуда банк“АД, представляван от изп.директори М.Шейтанова и А.Цанкова-Бонева, е депозирал писмено възражение, подадено чрез пълномощник, в което излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

            Взискателите  НАП и Община Разград не представят писмени възражения.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които излага съображения, че  жалбата е допустима, но неоснователна, тъй  като по отношение на изготвената експертиза не са приложими измененията на чл.485 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните в изпълнителното производство доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изпълнително дело № 20107620400349 е образувано по молба на „Токуда банк“АД, вследствие на издаден изпълнителен лист от 13.08.2010г., по силата на който „Калабрес“ЕООД е осъден да заплати на банката-кредитор сумата 600 000лв. главница, законната лихва върху същата, считано от 12.08.2010г., сумата 35 250лв., представляваща просрочена лихва за периода 21.01.2010г. – 12.08.2010г. и сумите 10 500лв. и 12 915лв. за направени деловодни разноски. Жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник.

От образуване на изпълнителното производство до настоящия момент са извършени множество изпълнителни действия. Предмет на жалбата е отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485 ал.2 ГПК на имот – самостоятелен търговски обект магазин с идентификатор 61710.505.509.1.14, с административен адрес гр.Разград, ул.“Странджа“ № 16, ет.1, състоящ се от търговска зала и общи сервизни помещения, находящ се в централната част на ниво партер на сграда – търговски комплекс с идентификатор 61710.505.509.1, разположена в поземлен имот с идентификатор  61710.505.509.

            Съдът констатира, че първата публична продан на този имот е била насрочена за периода 24.02.2011г. – 24.03.2011г. С протокол от 25.03.3011г. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на наддавачи. Новата публична продан е обявена за периода от 24.10.2014г. до 24.11.2014г. С протокол от 25.11.2014г. и тази продан е обявена за нестанала по същата причина.

Впоследствие, по нови молби от взискателя са провеждани отново публични продажби, които също са обявени за нестанали.   

            Във връзка с получено съобщение от ЧСИ за поредна нестанала нова публична продан по реда на чл.494 ал.2 ГПК,  взискателят „Токуда банк“АД е подал молба вх. № 3599 / 30.03.2016г., с която е поискал насрочване на нова публична продан на два имота - магазин № 14 (това е процесният обект с идентификатор 61710.505.509.1.14) и магазин № 15 (обект с идентификатор 61710.505.509.1.15), след определяне на нова начална цена. С протокол от 10.10.2017г. ЧСИ е назначил вещо лице за изготвяне на оценка на двата търговски обекта. Вещото лице е представило доклад, съдържащ изпълнение на задачата, на 8.11.2017г. С разпореждане от 11.12.2017г. съдебният изпълнител е приел заключението на вещото лице за процесния имот за стойност на имота в размер 36 000лв. и е определил начална тръжна цена, представляваща 80% от стойността на имота, в размер 28 800лв. Със същото разпореждане е насрочил първа публична продан на недвижимия имот, която да се проведе от 22.12.2017г. до 22.01.2018г.

Впоследствие, на 20.12.2017г., на М.П. е връчено съобщение с препис от доклада на вещото лице за определяне на пазарна стойност на имота. С молба вх. № 13733 / 20.12.2017г. М.П. е оспорил по реда на чл.485 ал.2 ГПК извършената оценка и е поискал извършването на нова, с посочване на друго вещо лице. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал извършване на нова оценка, като се е мотивирал, че правилата на чл.485 ал.2, 3 и 5 ГПК се прилагат само за първата продан, по аргумент от ал.6 на същия член, а в случая първата публична продан се е провела в периода от 24.02.2011г. до 24.03.2011г.   

            При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 в.в. с чл.61 ал.2 (изм. ДВ бр.86 / 2017г.) ГПК и е допустима. По същество е неоснователна. Съгласно указанията, дадени в т.9 от ТР № 2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, след като са проведени първа публична продан и нова такава по реда на чл.494 ал.2 ГПК и имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена – чл.494 ал.2 изр.3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За поредната продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продажби, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи както първоначалната такава.

В случая, при приложението на чл.485 ал.1 ГПК следва да се съобрази редакцията на нормата от ДВ бр.86 / 2017г., съгласно §73 изр.второ ПЗР на ЗИДГПК. Новата начална цена следва да се определи от вещо лице, отговарящо на изискванията на чл.485 ал.1 изр.второ ГПК. Публичната продан обаче не е първа, както бе посочено по-горе, а нова. Съгласно чл.485 ал.6 ГПК, оспорването на заключението на вещото лице може да се извърши само при насрочване на първа публична продан, а не на поредна нова такава. Нормата на §73 изр.второ ПЗР на ЗИДГПК препраща към правилото за определяне на нова начална цена, съдържащо се в чл.485 ал.1 ГПК, но не и за възможността оценката да бъде оспорена по реда на ал.2 на същия член. Публичната продан в периода 22.12.2017г.-22.01.208г. е нова, а не първа, и по аргумент от противното на чл.485 ал.6 ГПК, е налице невъзможност за оспорване на определената нова начална цена при провеждане на поредна нова публична продан. В случая е без значение каква формулировка й е дал ЧСИ в обявлението, а каква е в действителност проданта.

Предвид изложените съображения, отказът на съдебния изпълнител да постанови извършването на нова оценка по реда на чл.485 ал.2 ГПК по направеното от длъжника искане, е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

                                               Р Е Ш И :

Оставя без уважение жалбата на М.Т.П. против разпореждане от 20.12.2017г., постановено по изпълнително дело № 20107620400349 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 762 на КЧСИ, с което е постановен отказ от извършване на нова оценка на имот – самостоятелен търговски обект магазин с идентификатор 61710.505.509.1.14, по реда на чл.485 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.