Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 416,08.04.2020, гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на единадесети март, две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Златка Калоянова
Прокурор:…………………….
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен
характер
дело № 530 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на ”С.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*** I“ № 43 против наказателно постановление № 02-0002790/ 07.01.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост. При условията на евентуалност се иска изменение на постановлението на основание чл.415в от КТ, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Жалбата е
депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е
допустима.
Като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.11.2019г. около 15,15 часа е извършена проверка на място в офис на софтуерна компания „**“, находящ се в гр****** * експлоатиран от „С.“ЕООД-гр.Бургас ЕИК ******* от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас. При проверката е било установено, че „С.“ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудово правоотношение, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.С.К. ЕГН **********, който е бил установен на място да престира труд като „програмист“ /разработва компютърни програми/. Лицето е декларирало, че работи в „С.“ЕООД-гр.Бургас от 19.09.2019 на длъжност „програмист“ с работно време от 08:00 часа до 17:30 часа, с почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение в размер на 800 лева.
Нарушението е установено от главен инспектор А.З.Д. при проверка по документи на 18.11.2019г. и 04.12.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас, при която не е представен сключен с лицето И.С.К. ЕГН ********** трудов договор в писмена форма към 06.11.2019г.. При извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ“, регистър “Трудови договори“ по ЕГН на лицето И.С.К., не са установени данни за регистриран трудов договор, сключен между страните към 06.11.2019г..
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 1936362/ 04.12.2019г., приложен към административнанаказателната преписка.
На 04.12.2019г. на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ. Същият е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставянето му законният представител на дружеството не е вписал възражения, не е дал обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта, в които се твърди, че лицето И.С.К. работи по граждански договор, който е бил представен на контролните органи в хода на проверката.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка кореспондира
с показанията на свидетелката А.З.Д., приложеният към преписката протокол за
извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и
справката по чл.402, ал.1, т.2 и чл.402, ал.2 от КТ, попълнена от И.С.К. ЕГН **********.
При така установената от
административнонаказващият орган фактическа
обстановка, съдът намери, че не се доказа
по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото не се установи по безспорен начин, че към датата на проверката 06.11.2019г. И.С.К. ЕГН ********** е престирал труд при работодателя „С.“ЕООД-гр.Бургас. Това обстоятелство се опровергава от представения по делото граждански договор от 01.10.2019г. между „С“ЕООД-гр.Бургас и И.С.К., както и от показанията на свидетелите Д.Г.И. и Р.С.Д.. И двамата свидетели твърдят, че И.С.К. е бил нает от дружеството за конкретна работа – изработване на начална страница и дизайн на вътрешните страници по проект за Българо-арабската търговска камара. Същият бил на свободна практика и не работел в офиса на дружеството. На 06.11.2019г. отишъл там, за да се координира с тях, тъй като те също работели по този проект. Показанията на свидетелите И. и Д. са непротиворечиви, последователни и кореспондират с представения граждански договор. В конкретния случай от тези доказателства може да се направи извод за липса на работно време и наличие на уговорка за изработване на определена работа, респективно постигане на определен резултат, между дружеството жалбоподател и И.С.К., а не за престиране на работна сила, независимо от факта, че към датата на проверката последният е бил установен на място и е попълнил справката по чл.402, ал.1, т.2 и чл.402, ал.2 от КТ. Разликата между трудовия и гражданския договор се състои в това, че при трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена, трайно осъществявана работа, а по гражданския договор се дължи т.нар. овеществен труд, т.е. постигане на определен резултат. Между „С.“ ЕООД-гр.Бургас и И.С.К. е било налице гражданско правоотношение – договор за изработка, като страните са се договорили за постигането на определен резултат – изработване на начална страница и дизайн на вътрешните страници за проект на Българоарабската търговска камара, като този извод се потвърждава, от показанията на свидетелите Д.Г.И. и Р.С.Д. така и от представения граждански договор. Предметът на сключения договор не е престиране на работна сила, тъй като липсват елементите, характеризиращи правоотношението, като трудово, а именно работно време, трудово възнаграждение и др. предвидени в чл.66 от КТ.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002790/ 07.01.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на ”С.”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.*********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с
оригинала:З.К.