Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 16.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
въззивно гр.д. № 605 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 18422/12.03.2019 на „ЕНЕРГО ПРО–ПРОДАЖБИ“ АД, срещу решението на ВРС-ХLІІІс-в
№ 722/21.02.2019, постановено по гр.д.№ 14769/2018, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че И.С.И. ЕГН ********** ***
СО"Пчелина" № 456 ап.12 не дължи на „Енерго-Про
продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***„Варна
Тауърс–Г“ сумата от 883,32лв, претендирани от ответника по фактура №
**********/22.08.2018 за периода 1.11.2016-31.10.2017г, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект на потребление в ***с кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено
дружеството да заплати на ищеца 355лв - разноски по делото за държавни такси и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди,
че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено
количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова дължимостта
й се основава на договорните отношения между страните и задължението на
потребителя да заплаща доставената му ел.енергия, арг.чл.200 ЗЗД. Изложени са и
доводи за доказано неправомерно въздействие върху софтуера на СТИ и за
приложимост на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В писмен отговор вх.№
23297/29.03.2019 от ИСМАЛИ С.И., подаден по реда на чл.263 ал.1 ГПК, се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване решението на ВРС, както и за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Производството
е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск, в който излага, че се явява потребител на ел.енергия за обекта, находящ се в гр.Варна.
Твърди, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията; не е било изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него
„Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени
доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в
корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно,
както и поради незаконосъобразността на предвидените в ОУ корекционни
процедури.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е представил отговор, с който оспорва предявеният иск
като неоснователен. Твърди, че корекцията е извършена законосъобразно, като
начислената сума му се дължи от ищеца, тъй като същата представлява стойност на
потребена и неотчетена ел. енергия за посочения период. Страните се намират в
договорно правоотношение във връзка с продажба на ел.енергия и същите се
уреждат от Закона за енергетиката, Правила за измерване на количеството
ел.енергия (ПИКЕE), одобрени от ДКЕВР, обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, Общите
условия на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД, Общи условия на ДПЕЕ на праводателя
му „Е.ОН България Продажби” АД.
В конкретния
случай проверката е извършена по реда на ПИКЕЕ като основанието за корекция е
чл.50 от Правилата за 90 дни назад по одобрена от ДКЕВР методика, като това
право на доставчика е регламентирано в чл.48 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1,
т.б от ЗЕ.
Съгласно чл. 50
от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
ел.енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.
енергия за период не по-дълъг от една година назад.
Въпреки, че е
извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, се настоява, че електрическата
енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200
ал.1 предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Съобразно чл.16 т.2 от ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната
ел.енергия.
Възразява, че
корекцията е извършена въз основа на протокол от БИМ. Неоснователни са
твърденията за нарушения в процедурата при извършване проверката на СТИ,
съставянето на Констативния протокол и изчисляване на корекционната сума.
Съставеният протокол с обективираните в него констатации е годно основание за
начисляване на процесната сума за потребена ел.енергия.
Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира присъждане сторените разноски.
Така предявеният отрицателен установителен
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че ищецът
е потребител, а ответникът доставчик на ел.енергия.
От
представен КП № 1103713/31.10.2017г се установява, че на посочената дата длъжностни лица на „Енерго–Про Мрежи” АД /сега „ЕРП Север“АД/ са извършили
техническа проверка на СТИ-електромер с фабр.№ 1115031500794816, обслужващ обекта на ищеца на посочения адрес, като
се установило,
че електромерът отчита потребление, както следва: в регистър 1.8.4 има показания
в размер на 005464 КВтч.
В регистър 1.8.1. са отчетени 001540 КВтч, в регистър 1.8.2. - 003623 КВтч, а в скрит регистър 1.8.4. - 005464 КВтч. Потребената ел.енергия в регистри 1.8.4. и 1.8.3 не е била визуализирана на дисплея и съответно не е била отчетена и заплатена от абоната. В протокола
е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 448268. От съдържанието на КП е видно и че проверката е била извършена в присъствието на абоната и един
свидетел.
Въз основа на констатациите от проверката
ответното дружество е съставило становище за начисление на ел.енергия от 21.08.2018г за обекта, а за
периода от 1.11.2016г до 31.10.2017г е начислено допълнително количество
енергия от 5464квтч, отчетено в регистър 1.8.4. Издадена е фактура №
**********/22.08.2018 на стойност 883,32лв с ДДС.
От заключението на вещото лице по СТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че в настоящия случай не е
извършена корекционна сметка, като количеството ел.енергия от 5464 КВтч е записано в регистър 1.8.4. В КП не е документирано наличието на неправомерно
вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице техническа
неизправност на електромера. Информацията,
записана в регистър 1.8.4. не е възможно да се види на дисплея, без използване
на специализиран софтуер. Прочетеното показание от 5464 КВтч в регистър 1.8.4. не е ясно в коя часова
зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на
СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и
върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за
дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.4. не са
доказателство, че в този регистър е записано действителното количество,
доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.4. не
са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице
софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез
инфрачервения порт на електромера.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на
иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на
устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за
продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера
на ищеца с оглед възможността за едностранното спиране
електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
В тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, по който факт няма спор между
страните.
За настоящия казус, освен
договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона
за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от
9 Декември 2003г.),
Наредба № 6/9.06.2004г за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ бр.74/24.08.2004/ и Правила за измерване на
количеството ел.енергия – ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/.
След
допълненията и измененията в нормите на чл.83 ал.1, чл.98 ал.2, чл.98а и
чл.104а ал.2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ /обн.ДВ бр.54/2012, в сила от
17.07.2012/, и въз основа назакона са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия
/ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
С Протокол № 147/14.10.2013г
/ДВ бр.98/12.11.2013г/ на ДКЕВР са приети нови Правила за измерване на количеството ел.енергия /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/, в раздел
ІХ от които е уреден редът за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на р-л III, гл.V от АПК, тъй като се
приемат на осн.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и затова не представляват договорна клауза по
смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати.
Затова след 16.11.2013г, /респ.. през процесния период/ е налице предвидена
законова възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни клаузи.
Понастоящем
с Решение № 1500/6.02.2017 петчленен състав на ВАС по
адм.д.№ 2385/2016 /обн.ДВ 15/14.02.2017/ е обезсилено в една част и отменено в
друга Решението на ВАС № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/ 2014г, като са
отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДКЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51
от този акт. Казано с други думи, всички норми на ПИКЕЕ, с
изключение на чл.48-51, са отменени.
Съгласно чл.195 ал.1
вр.чл.194
АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародане на
съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ бр.15/14.02.2017г. Следователно, разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена през 2018г.
За
да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на
потребителя на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл.41-44 и чл.47 ПИКЕЕ
липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Следователно, правото на ответника да
преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената
през 2018г
проверка следва да се отрече изцяло.
Изложеното
мотивира съда да приеме
предявения иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
Съвпадащите правнр изводи
на двете инстднции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
По разноските.
Възиваемата срана
претендира присъждане на сумата от 300лв с ДДС, представляваща заплатен
адв.хонорар, за което са предтавени доказатества. Срещу същото процесуланият
представител на въззивника не е направил възражение за прекомерност.Ето защо
следва да се присъди посочената сума
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХLІІІс-в № 722/21.02.2019, постановено по гр.д.№ 14769/2018, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че И.С.И. ЕГН ********** ***
СО"Пчелина" № 456 ап.12 не дължи на „Енерго-Про
продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***„Варна
Тауърс–Г“ сумата от 883,32лв, претендирани от ответника по фактура №
**********/22.08.2018 за периода 1.11.2016-31.10.2017г, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект на потребление в ***с кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено
дружеството да заплати на ищеца 355лв - разноски по делото за държавни такси и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: *****, Варна Тауърс кула – Г,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет-П.С.С.,
***, *** и ****, да запалти на И.С.И. ЕГН ********** *** СО"******, сумата от 300лв /триста лева/, направени от
ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: