Р Е Ш
Е Н И Е-89
Гр.В.
11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря В.К..........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. в.гр. дело № 316
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №32,т1,стр.32 /17.06.2019 г.
по гр.д.№30/2019 г. по описа на Районен съд-К. е отхвърлен предявеният от „У. Ж" ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. В. представлявано от Ж. Б. В. иск против ЕТ
„ Н. 86 В. Ц.", ЕИК.., представлявано от В. А. Ц. гр. К. ул. и гр. „ К.
ул. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 9 000 лв./ девет хиляди лева/ , сумата от 4650 лв. / четири
хиляди шестотин и петдесет лева/ обезщетение за забава за периода от
31.12.2013г. до предявяване на иска - 18.02.2019г. и законната лихва за забава
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен, поради погасяване по давност .
Отхвърлена е претенцията на „У. Ж" ЕООД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „ , представлявано от Ж. Б. В. за
осъждане на ЕТ „ Н. 86 В. Ц.", ЕИК *********, представлявано от В. А. Ц.
гр. К. ул. и гр. „ К. ул.. да му заплати направените в настоящото производство
разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА „У. Ж" ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление гр. В. ул. ., представлявано от Ж. Б. В. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ Н. 86 В.
Ц.", ЕИК.., представлявано от В. А. Ц. гр. К. ул.. и гр. „ К. ул., на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 800 лв./ осемстотин лева/ разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от от "У.-Ж" ЕООД,представлявано от Ж. Б. В. чрез адв.Б.В. .Решението се обжалва
като като необосновано и постановено при
непълнотта на доказателствата.След
предявяването на иска ищецът твърди ,че
се бил снабдил с нот.покана от нотариус В.Б. ,от която било видно ,че е връчена
на ответника на 28.11.2018 г.,която ищецът не успял да представи пред съда поради
допуснато от съда процесуално нарушение.Същата се представя пред съда и се моли
да се постанови решение,с което да се уважи първоначалния иск.
Въззиваемият е депозирал писмен отговор
,в който оспорва основателността на жалбата .
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на „У. Ж" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. В. ул. „, представлявано от Ж. Б. В. против ЕТ „ НЕЗИ 86 Валя
Цекова", ЕИК.., представлявано от В. А. Ц., гр. К., ул. и гр. „ К. ул. „, с която иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 9 000 лева , сумата от 4650 лв.
обезщетение за забава от 31.12.2013г. до предявяване на иска и законната лихва
за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,
че с ответника са сключили на 21.08.2013г. договор, с който същият се е
задължил да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане
за извършено строителство на обект „ Къща за гости" в гр. К., находяща се
в гр. К. ул. „ като срокът за това е до
31.12.2013г. Ищецът твърди също, че на 20.01.2014г. ответникът е заплатил
сумата от 3000 лв., която е част от договорената сума, а на 02.09.2016 ищецът е
изпратил покана на ответника за доброволно изпълнение на остатъка от 9000 лв. и
законната лихва за забава, но същият не е извършил плащане.
От ответника е депозиран отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва предявените искове, като
посочва, че претендираните от ищеца с
исковата молба вземания са погасени по
давност и оспорва твърденията на ищеца същият да е водил многобройни разговори с него
за заплащане на тези суми.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът чрез своя процесуален представител адв. П.
поддържа отговора, който е депозирал и моли съда да отхвърли исковете, като
неоснователни и да осъди ищеца да му заплати направените от него разноски в
размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По делото не се спори между страните, а и това
обстоятелство се установява от приетия по делото Договор от 21.08.2013г.между
страните, че между тях съществува валидно договорно правоотношение въз основа,
на което ответникното дружество се е задължило да изплати на ищеца сумата от 12
000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща
за гости" в гр. К, находяща се в гр. К. ул. „, като срокът за това е до
31.12.2013г.
От приетата по делото Разписка от 20.01.2014г. се
установява, че на 20.01.2014г. ответникът е заплатил на ищеца част от сумата, а
именно 3000 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Видно от приетата по делото покана за доброволно
изпълнение, ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на
02.09.2016г., с която е поканил ответника да му заплати остатъка от 9000 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 01.01.2014г. до момента, която покана не
е връчена на ответника, а видно от приетото по делото известие за доставка,
същият не е открит на адреса, тъй като е в болница, каквото отбелязване е
направено от куриера.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Пред районния съд са предявени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от
9 000 лева , която представлява доплащане за извършено строителство на обект „
Къща за гости" в гр. К., като
срокът за това е до 31.12.2013г., сумата от 4650 лв. обезщетение за забава от
31.12.2013г. до предявяване на иска и законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателното изплащане на
сумата, които искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
Установява се по безспорен начин,че страните са били в договорно правоотношение, възникнало
по силата на валидно сключен Договор от 21.08.2013г., с който ответникът се е
задължил да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане
за извършено строителство на обект „ Къща за гости" в гр. К., находяща се
в гр. К. ул. „., като срокът за това е до 31.12.2013г, като на 20.01.2014г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3000 лв., която е част от договорената
сума, но до момента не е извършил плащане на остатъка от 9000 лв.
Налице е главен дълг, който възлиза на сумата от общо
9000,00 лева - непогасена главница с падеж 30.12.2013 г. Не се установява по
делото сумата да е платена, въпреки настъпилия падеж.
Ответникът в отговора на исковата молба е направил
възражение за давност –а именно , че не дължи, тъй като задължението е погасено
по давност .Районният съд е приел ,че възражението е основателно и е изложил подробни съображения ,които се
споделят изцяло от въззивната инстанция . В конкретния случай вземането е
станало изискуемо на падежа -30.12.2013 г. и от този момент съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД е започнала да тече погасителната давност. По делото се поставя
въпросът за продължителността му, като ответникът поддържа, че същият е
3-годишен, без да посочва съображенията си за това.От настъпването на изискуемостта на вземането
-30.12.2013 г. до датата на предявяване на настоящия иск /18.02.2019 г./, с
който давността е прекъсната на основание чл. 116, б."б" ЗЗД/ е изтекла
предвидената в закона петгодишна погасителна давност. Пред районния съд не са ангажирани каквито и да било доказателства от
ищеца за наличието на факти ,водещи до спиране или прекъсване на давността.
Ищецът не е представил доказателства изпратената покана за доброволно
изпълнение на 02.09.2016г., с която ищецът е поканил ответника да му заплати
остатъка от 9000 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.01.2014г. до
момента да е връчена на ответника, а видно от приетото по делото известие за
доставка, ответникът не е открит на адреса, като е извършено отбелязване от
куриера, че същият е в болница, което обстоятелство Районният съд правилно не е приел за надлежно уведомяване на
ответника,тъй като в договора липсват клаузи относно реда за осъществяване на
кореспонденция между договарящите. В исковата молба се излагат твърдения от
ищеца, че същият е водил многобройни разговори с ответника за заплащане на сумата, което е оспорено от ответника и по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи воденето
на такива разговори.
Пред въззивната инстанция е представена нотариална
покана до въззиваемия от 19.11.2018 г. ,връчена на въззиваемия на 28.11.2018
г.,което не е допусната пред въззивния съд като доказателство поради забраната
на Чл.266 ал.1 ГПК .
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното
вземане се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното
вземане допълнителни вземания (лихви, разноски и пр.), с оглед на което районният
съд законосъобразно е отхвърлил и
акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4500 лв. - обезщетение за
забава за периода от 31.01.2013 г. до предявяване наиска-18.02.2019г.
Районният съд е изложил подробни и законосъобразни
мотиви ,които изцяло се споделят и от въззивната инстанция,която намира за
необходимо да отбележи и следното :
Облигационните задължения ,предмет на настоящото дело
,са изцяло погасени по давност ,като
липсват и доказателства за прекъсване на давността .
Съгласно Чл.116 ЗЗД давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането
за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Тези основания на изчерпателно посочени в закона (numerous clausus)и в конкретния случай не се установява наличието на
което и да е от тях.
Изпращането на нотариална покана до длъжника преди
исковия процес ,с която последния се кани да изпълни свое облигационно
задължение ,не е юридически факт ,пораждащ прекъсване на давността .Нотариална покана до длъжника преди исковия
процес разкрива редица прилики с
поканата за доброволно изпълнение ,изпратена до длъжника от съдебния изпълнител
в хода на изпълнителния процес.Гражданският процесуален кодекс не сочи изрично
какви са правните последиците на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК за давността по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. По тази причина, въпросът за това
дали изпратената или получена покана за доброволно изпълнение в рамките на
изпълнителното производство по ГПК прекъсва погасителната давност, е предмет на
тълкуване в мотивите по т. 10 на ТР № 2/2013. В решението е направено
разграничение между тези действия, които прекъсват давността по см. на чл. 116,
б. "в" ЗЗД от действията, които не прекъсват давността, като към
последните се причисляват и действията по изпращане, и действията по връчване
на поканата за доброволно изпълнение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото „У.Ж" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление гр. В. ул.. представлявано от Ж. Б. В. следва да бъде осъден ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „ Н. 86 В. Ц., ЕИК ., представлявано от В. А. Ц. гр. К. ул. и гр. „ К. ул. „ ., на основание чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 750 лв. разноски пред
въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №32,т.1,стр.32 /17.06.2019 г. по
гр.д.№30/2019 г. по описа на Районен съд-К..
ОСЪЖДА „У.
Ж" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В. ул. ., представлявано
от Ж. Б. В. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ Н.86 В.
Ц., ЕИК . представлявано от В. А. Ц., гр. К. ул. . и гр. „ К. ул.., на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 750
лв. разноски пред въззивната инстанция
за заплатено адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/