Р Е Ш
Е Н И Е № 62/6.4.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 27 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на П.И.П. *** против Заповед
№732/14.12.2021 г. на кмета на община *, с която е задължен П.И.П., в
качеството му на собственик на жилищната сграда, и наследник на И. П. Ж.,
собственик на дворното място, представляващо УПИ ХІІ-320, в кв.14 по ПУП на гр.*,
да развали и измести частта от незаконно изградената ограда /подпорна стена/,
попадаща в УПИ XIII-319, в кв.14 собственост на Д.К.П., както и да освободи
завзетото място от 42,97 кв.м., представляващо площта заключена между
изградената ограда и имотната граница по кадастралния план от УПИ ХІІІ-319, в
кв.14, целият от 638,17кв.м.
В жалбата се посочва, че процесната заповед е незаконосъобразна, при
допуснати процесуални нарушения и формални грешки при издаването й, поради
което се претендира да бъде отменена и за се присъдят направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващия,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна по жалбата-кмета на Община *, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното
единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно удостоверение за наследници 71/14.01.2022 г. и нотариален акт
№ 57, т.І, дело № 332/1980 г. на РС-Елхово жалбоподателят П.И.П. е един от
тримата наследници на И. П. ***, който се легитимира като собственик на дворното
място, представляващо УПИ ХІІ-320, в кв.14 по ПУП на гр.*.
С Решение № 47/28.02.2020 г. по гр.дело № 39/2019 г. на РС-* е осъден П.И.П.
да предаде на Д.К.П. владението върху 42.97 кв.м. идеални части /площта
заключена между изградената оградата, изчертана в зелен цвят и имотната граница
по кадастралната карта, изчертана в син цвят/ от имот с УПИ № ХШ-319 кв.14,
целият от 638,17 кв.м. с адрес *, ул.***, съобразно комбинирана скица -
Приложение № 1 към изготвената по делото и приета в о.с.з. съдебно-техническа
експертиза.
В решението е посочено, че видно от нот.акт №143, т.І, дело № 269/1977
г. на РС-Елхово и приложените скици, ищеца Д.К.П. е собственик на имот
образуващ УПИ № ХШ-319 кв.14 по ПУП на гр.*.
Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е образувано
изп.дело № 20202320400028 на ДСИ при РС-*, по което е съставен Протокол от
04.02.2022 г. за извършване на въвод във владение.
В протокола е посочено, че участващото на място и извършило замервания
с технически средства вещо лице е установило, че посочените в изпълнителния
лист 42,97 кв.м. към момента се намират във владение на УПИ ХШ-319 кв.14 по ПУП
на гр.*, изградената подпорна стена в момента е от двете страни на границата
между двата недвижими имота – по около 30 см. във всеки от имотите по цялата
дължина.
С писмо изх.№ РД-187-00-182/18.11.2021 г. и по повод молба от Д.К.П.,
постъпила в РДНСК Хасково с вх.ТД-187-00-372/26.02.2021 г., Началника на
РДНСК-Хасково е наредил кмеат на Община * да уведоми РДНСК Хасково за
резултатите от извършената проверка от служители на Община *, на строеж
„ограда“, разположен на границата между УПИ ХШ-319, кв.14 на ПУП от 1984 г. на
гр.*, собственост на Д.К.П. и УПИ XIII-320, кв.14 по ПУП на *, собственост на П.И.П..
В тази връзка със Заповед №702/25.11.2021 г. кметът на Община * е
наредил да се извърши проверка по документи и на място на строежи незаконно
изградена междусъседска ограда, между УПИ ХІІІ319 в кв.14-собственост на Д.К.П.
и УПИ-320 в кв.14 по ПУП на гр.*, и е определил поименно комисия, която да се
събере и започне работа на 02.12.2021 г. в 10.00 часа в имота на Д.К.П., като
за резултатите от работата си състави Констативен протокол, както и Констативен
акт в случай на установено нарушение.
Назначената комисия е изготвила Констативен протокол от 02.12.2021 г.
за извършена проверка по документи и на място в ПИ с ХШ-319, в кв.14,
собственост на Д.К.П., относно не на място изградена между съседска ограда,
между собствения му и УПИ ХІІ-320, в кв.14, собственост на П.И.П. и н-ците на И.
П. Ж..
Според протокола от проверката на документите е установено, че:
-Д.К.П. е собственик на дворно място с площ от 638,17 кв.м., съгласно
н.а. №143, т.1, д.269/25.10.1977 г.
-През 2018 г. по искане на Д.П. е извършено трасиране, означаване и
координиране на границите на имота му от инж.Д.П. - лицензиран инженер
геодезист. От изготвения протокол от трасирането е установено, че площта на УПИ
ХШ-319, в кв.14 на място е 595,20 кв.м., вместо 618,17 м2, т.е. с 42,97 кв.м.
по-малко.
-През 2019 г. Д.К.П. завежда гражданско дело срещу П.И.П. за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да предаде
владението на 42,97 кв.м., които ползва без правно основание.
В резултат на заведеното дело е издадено Решение №47/28.02.2020 г. на
ТРС, с което съдът признава за установено по отношение на П.И.П., че Д.К.П. е
собственик на 42,97 кв.м. /площта заключена между изградената ограда и имотната
граница по кадастралния план от УПИ ХШ-319, в кв.14, целият от 638,17 кв.м.,
съобразно комбинирана скица, изготвена по делото и приета съдебно-техническа
експертиза и осъжда П.И.П. да предаде на Д.К.П. владението върху 42.97 кв.м.
Въз основа на издаденото съдебно Решение №47/28.02.2020 г. по гр.дело
39/2029 г. Д.К.П. се снабдява с Изпълнителен лист от 12.06.2020 г., с който П.И.П.
се осъжда да предаде на Д.К.П. владението върху 42.97 кв.м.
Също така от извършаната проверка на място е било установено, че:
-П.И.П. не е освободил и предал на Д.К.П. владените от него 42.97 кв.м.
от УПИ ХП-319 в кв.14, собственост на Д.К.П..
-Частта от изградената не на място междусъседска ограда не е изместена,
като част от нея е компрометирана и има опасност да се срути в имота на Д.К.П..
-На място междусъседската дворищно-регулационна граница е обозначена /с
точки блажна боя/ от извършеното трасиране, означаване и координиране на
границите на УПИ ХШ-319 в кв.14, собственост от инж.Д.П..
Въз основа на направените установявания комисията е взела решение, с
което предлага на кмета на Община * да издаде заповед, с която на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с Решение №47/28.02.2020 г. по гр.дело 39/2020
г., Изпълнителен лист от 12.06.2020 г. на Тополовградски районен съд и
настоящия констативен протокол, да задължи П.И.П., в качеството му на
собственик на жилищната сграда и наследник на И. П. Ж., собственик на дворното
място, представляващо УПИ ХІІ-320, в кв.14 по ПУП на гр.*, да развали и измести
частта от незаконно изградената ограда/подпорна стена, попадаща в УПИ ХП1-319,
в кв.14 собственост на Д.К.П., както и да освободи завзетото място от 42,97 кв.м.,
представляващо площта заключена между изградената ограда и имотната граница по кадастралния
план от УПИ ХШ-319 в кв.14, целият от 638,17 кв.м.
Със Заповед №732/14.12.2021 г. кметът на община * е задължил П.И.П., в
качеството му на собственик на жилищната сграда, и наследник на И. П. Ж.,
собственик на дворното място, представляващо УПИ ХІІ-320, в кв.14 по ПУП на гр.*,
да развали и измести частта от незаконно изградената ограда /подпорна стена/,
попадаща в УПИ XIII-319 в кв.14, собственост на Д.К.П., както и да освободи
завзетото място от 42,97 кв.м., представляващо площта заключена между
изградената ограда и имотната граница по кадастралния план от УПИ ХІІІ-319 в
кв.14, целият от 638,17 кв.м.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с
правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№732/14.12.2021 г. на кмета на община *, с която е задължен П.И.П., в
качеството му на собственик на жилищната сграда, и наследник на И. П. Ж.,
собственик на дворното място, представляващо УПИ ХІІ-320, в кв.14 по ПУП на гр.*,
да развали и измести частта от незаконно изградената ограда /подпорна стена/,
попадаща в УПИ XIII-319, в кв.14 собственост на Д.К.П., както и да освободи
завзетото място от 42,97 кв.м., представляващо площта заключена между
изградената ограда и имотната граница по кадастралния план от УПИ ХІІІ-319 в
кв.14, целият от 638,17 кв.м.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорената заповед на кмета на
Община * е постановена в изискуемата писмена форма, но в нарушение на процедурата
визирана в закона и в противоречие с материалноправните норми, което е
основание за отмяната й съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.
За да постанови акта си административният орган се позовава на чл.44,
ал.2 от ЗМСМА, във връзка с Решение №47/28.02.2020 г. по гр.дело 39/2029 г.,
Изпълнителен лист от 12.06.2020 г. на *ски районен съд и Констативен протокол
от 02.12.2021 г., на комисията назначена със заповед №702/25.11.2021 г.
На първо място в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК заповедта не съдържа
правни основания, въз основа на които се издава, като такива липсват и в
цитирания Констативен протокол от 02.12.2021 г., докато посочената норма на
чл.44, ал.2 ЗМСМА регламентира единствено, че в изпълнение на своите правомощия
кметът на общината издава заповеди, без да е ясно кое точно правомощие, по кой
закон и по какъв ред е било упражнено.
На второ място съгласно чл.426, ал.1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като чл.405, ал.1 ГПК
предвижда, че изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой
от посочените в чл.404 ГПК актове, а именно: 1.влезлите в сила решения и
определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища,
заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и
заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително
или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; 2. решенията,
актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които
подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно
производство или 3.решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на
чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е
допуснато изпълнение на територията на Република България.
В изрично регламентирания ред за
изпълнение на съдебни решения не е посочен кмета на общината като орган на
изпълнението и същия няма правомощия да издава заповеди и да разпорежда
освобождаване на заето място въз основа на съдебно решение или изпълнителен лист,
още повече че в случая е налице изпълнително дело образувано от надлежен орган.
На трето място с процесната заповед е задължен адресата да развали и
измести частта от незаконно изградената ограда /подпорна стена/.
Разпоредбата на чл.225, ал.1 ЗУТ дава право на кмета на общината или
упълномощено от него длъжностно лице да издава заповед за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, или
на части от тях.
Незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ са строеж или част от него,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154,
ал.2, т.1, 2, 3 и 4 ЗУТ; 4. със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията по чл.169а, ал.1 ЗУТ, или в нарушение на правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в
сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ; 6. в нарушение на изискванията за строителство
в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на
превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3 ЗУТ.
По силата на чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта
по чл.225а, ал.1 ЗУТ се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл.223, ал.2 ЗУТ, като актът се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Обстоятелства в горната насока не са установени Констативен протокол от
02.12.2021 г. на комисията назначена със заповед №702/25.11.2021 г., където не
е посочено за строеж ли се касае, коя категория е и на какво основание е
незаконен.
Отделно от това няма данни въпросния протокол да е връчен на
заинтересуваните лица и да им е дадена възможност да подадат възражения в
7-дневен срок.
Ето защо и доколкото и в оспорения акт липсват твърдения за наличие на
незаконен строеж, респ. доказателства за такъв, то не са налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахването му.
На четвърто място Заповед №732/14.12.2021 г. е подписана като е
поставена запетая пред „кмета на община *“, без да е посочено кое лице е
подписало акта, в какво си качество и въз основа на какви правомощия, което
създава неяснота по отношение на авторството и компетентността на издателя.
Въз основа на горното в обобщение може да се посочи, че мотивите на
заповедта, касаещи фактическите и правни основания за издаването й, са
противоречиви и взамноизключващи се, при приложени несъвместими по своя
характер процедури, уредени в ЗМСМА, ГПК и ЗУТ, както и при липса на компетентност
и на изискуемите материалноправни
предпоставки, както досежно разваляне и изместване на незаконно изградена
ограда /подпорна стена/, според терминологията на административния орган, така
и за освобождаване на завзето място, представляващо част от недвижим имот,
който не е общинска собственост.
Предвид посоченото заповедта на кмета на община *, като постановена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 АПК и направеното
искане ответната страна дължи да заплати на оспорващия направените от него
разноски по делото в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№732/14.12.2021 г. на кмета на община *.
ОСЪЖДА Община *, обл.Хасково да
заплати на П.И.П. *** направените
по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете