№ 400
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.07.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 16701/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, подсъдимата А.С.Е.. е
призната за виновна в това, че на 30.04.2020 г. около 17:00 часа в гр. София, кв.
„******* без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държала високорискови наркотични вещества –
амфетамин с общо нето тегло 1,83 грама, на обща стойност 54,90 (петдесет и четири
лева и деветдесет стотинки) лева, и коноп с общо нето тегло 5,57 грама, на обща
стойност 33,42 (тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки) лева, и всичко на
обща стойност 88,32 (осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) лева,
разпределени в обекти, както следва:
Обект № 1 – амфетамин с нето тегло 1,83 грама и с процентно съдържание на
активно действащ наркотичен компонент амфетамин 14,00 %, на стойност 54,90
(петдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лева;
Обект № 2 – коноп с нето тегло 1,53 грама и с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8,00 %, на стойност 9,18 (девет лева и
осемнадесет стотинки) лева;
Обект № 3 – коноп с нето тегло 4,04 грама и с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 11,00 %, на стойност 24,24 (двадесет и
четири лева и двадесет и четири стотинки) лева,
като амфетаминът и конопът са високорискови наркотични вещества съгласно
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
1
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от
ЗКНВП, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54 от НК й
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на
което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК са отнети в полза на държавата
веществените доказателства – наркотични вещества коноп и амфетамин, предадени на
ЦМУ с протокол № 75309/04.12.2020 г., които да бъдат унищожени по предвидения в
закона ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А.Е. е осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 516,32 (петстотин и шестнадесет лева и
тридесет и две стотинки) лева по сметка на СДВР и в размер на 300,00 (триста) лева по
сметка на СРС.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. А.Е. чрез защитника й, с която се иска отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение или алтернативно да бъде освободена от наказателна отговорност и да й
бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата, както и събирането на други доказателства във въззивното производство.
В открито съдебно заседание във въззивната инстанция подс. А.Е. не се явява.
За нея се явява защитника й – адв. Б.З..
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на
подс. А.Е. пледира за преквалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК като
маловажен случай, като изтъква ниската стойност на инкриминираните обекти и
младата възраст на подсъдимата. Прави искане на основание чл. 78а от НК
подзащитната му да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание.
Представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна. Посочва, че по делото
несъмнено е установено, че деянието, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимата, правилно е квалифицирано по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и
счита, че не са налице основания, които да налагат извод, че се касае за маловажен
случай, тъй като се касае за два различни вида високорискови наркотични вещества,
разпределени в три обекта.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подс. А.С.Е.. е родена на ******* г. в гр. Варна, българка, български
гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждана, трудово ангажирана.
На 30.04.2020 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите Т. Т. и Б.Г.
2
– полицейски служители към 06 РУ – СДВР, били назначени като АП-610 и
изпълнявали служебните си задължения. На същата дата около 17:00 часа били
изпратени по сигнал за запален огън на адрес: гр. София, кв. „Борово“, зад блок № **.
Когато пристигнали на мястото, свидетелите Т. и Г. установили, че не е налице огън,
но видели подс. А.Е. и свидетелите К.М. и Г.Й. и пристъпили към тяхната проверка.
Полицейските служители установили самоличността на трите лица и ги попитали дали
държат в себе си забранени от закона предмети или вещества. Подс. А.Е. признала, че
държи наркотични вещества за лична употреба, с оглед на което била отведена в 06 РУ
– СДВР, където била задържана за срок от двадесет и четири часа със заповед за
задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Полицейските служители
насочили и свидетелите М. и Й. към районното управление, където им били снети
сведения.
В районното управление подс. А.Е. с протокол за доброволно предаване от
същата дата предала на разследващ полицай: един брой бял прозрачен полиетиленов
плик със зелена тревиста маса, изсушена; един брой жълт полиетиленов плик (част от
него) с намиращи се в него няколко глави зелена тревиста маса, изсушена; един брой
част от черен полиетиленов плик с намираща се в него бучка от бяло прахообразно
вещество.
В хода на образуваното досъдебно производство е установено, че предадените
от подсъдимата вещества съдържат амфетамин и коноп, както следва:
Обект № 1 – амфетамин с нето тегло 1,83 грама и с процентно съдържание на
активно действащ наркотичен компонент амфетамин 14,00 %, на стойност 54,90
(петдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лева;
Обект № 2 – коноп с нето тегло 1,53 грама и с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8,00 %, на стойност 9,18 (девет лева и
осемнадесет стотинки) лева;
Обект № 3 – коноп с нето тегло 4,04 грама и с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 11,00 %, на стойност 24,24 (двадесет и
четири лева и двадесет и четири стотинки) лева.
Подс. Е. е психично здрава, при нея е налице психична годност за даване на
обяснения, в случай че желае, а психичното й състояние не се явява пречка за
участието й във всички фази на наказателното производство. При нея е налице вредна
употреба на марихуана и амфетамин без прояви на зависимост. Към инкриминираната
дата е могла да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Т. Г. Т. (л. 45 от
съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 9-10 от ДП
изцяло), Б.К. Г. (л. 45 от съд. д.), К.Б.М. (л. 46 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 11 от ДП отчасти) и Г.Б.Й. (л. 46 от съд. д.);
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване от 30.04.2020 г. (л. 15 от ДП), заповед за задържане на лице от 30.04.2020 г.
(л. 16 от ДП), експертна справка № 1203-Х/2020 г. (л. 20 от ДП), справка за съдимост
на подс. А.Е. (л. 26 от ДП, л. 10 от съд. д.) и протокол за оценка на наркотични
вещества (л. 53 от ДП), способи на доказване: съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза (л. 29-31 от ДП) и физикохимична експертиза по протокол № 337-Х/2020 г.
(л. 37-38 от ДП).
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Т. Т., Б.Г., К.М. и Г.Й.,
3
като от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на
подс. А.Е. деяние. Настоящият съдебен състав намира показанията им за
непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно случилото се
на процесната дата и място и предприетите от полицейските служители действия –
съответно по пристъпване към проверка на свидетелите М. и Й. и подс. Е., въпросът на
полицейските служители, отправен към тях дали държат в себе си предмети или
вещества, забранени от закона, признанието на подсъдимата, че държи наркотични
вещества в себе си и доброволното предаване на последните на полицейските
служители.
Въззивният съд кредитира като обективни и компетентно изготвени експертна
справка № 1203-Х/2020 г. и заключението на физикохимичната експертиза, от които се
установява вида и количеството на предадените от подс. Е. с протокола за доброволно
предаване от 30.04.2020 г. наркотични вещества. От протокола за оценка на наркотични
вещества се изяснява тяхната стойност към инкриминираната дата.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че подс. А.Е. е осъществила състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. А.Е., без надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП, държала високорискови наркотични вещества –
амфетамин с нето тегло 1,83 грама, на стойност 54,90 (петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки) лева, и коноп с общо тегло 5,57 грама, на обща стойност 33,42
(тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки) лева, и всичко на обща стойност
88,32 (осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) лева.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на
районния съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимата, поради
което не констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. първо от
НК. Подсъдимата е било наясно, че не притежава изискуемото по закон разрешително
за държане предмета на престъплението – високорискови наркотични вещества.
Едновременно с това е имала за цел противозаконно да държи същите, с което е
реализиран и волевият елемент на вината.
След извършен самостоятелен анализ на обстоятелствата по делото,
настоящият съдебен състав прие за неоснователно искането на защитата да се приеме,
че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК. Съгласно чл. 93, т.
9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това
съдържание на закона следва, че преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат
значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното.
4
Видно от данните по делото безсъмнено бе установено, че подс. А.Е. е държала
три броя полиетиленови пликчета, съдържащи два различни вида високорискови
наркотични вещества – първият – амфетамин с нето тегло 1,83 грама, с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент амфетамин 14,00 %, на
стойност 54,90 (петдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лева; вторият – коноп с
нето тегло 1,53 грама, с процентно съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 8,00 %, на стойност 9,18 (девет лева и осемнадесет стотинки)
лева; третият – коноп с нето тегло 4,04 грама и с процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол 11,00 %, на стойност 24,24 (двадесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) лева, като общата им стойност е в размер на 88,32
(осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) лева. Противно на доводите на
защитата, както правилно е посочил първоинстанционният съд, стойността на
държаните от подсъдимото лице наркотични вещества не е от решаващо значение за
квалифициране на деянието като маловажен случай. В настоящата хипотеза
независимо от неголямото количество наркотични вещества и сравнително ниската им
стойност, доколкото нормата на чл. 354а, ал. 3 от НК защитава обществените
отношения, свързани със здравето на гражданите, като това обстоятелство е преценено
от законодателя и при криминализирането на държането на високорискови наркотични
вещества, вредните последици за здравето и живота на човека си остават значителни. В
хипотезите, при които осъщественото престъпно деяние, засяга здравето и живота на
хората, общите критерии за маловажност като ниската стойност на наркотичното
вещество, малкото му количество, както и предназначението му за лична употреба,
нямат същото значение, както е при другите престъпни посегателства (Решение № 345
от 16.07.2012 г., постановено по н.д. № 1142/2012 г. по описа на ВКС). С оглед горното
и предвид не до там малкото количество наркотични вещества, държавни от
подсъдимата (близо два грама амфетамин с високо процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент амфетамин и шест грама марихуана с различно
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол), както и обстоятелството, че става въпрос за два различни вида
високорискови наркотични вещества, държани в три различни обекта, цялостната
характеристика на деянието и дееца не позволяват да се определи случаят като
маловажен. Посочените от защитата смекчаващи обстоятелства следва да се
преценяват при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата, каквато преценка
е направил и първоинстанционният съд при определяне на наказанието, но сами по
себе си и в съвкупност с останалите обстоятелства, не дават основание за обосноваване
на извършеното като маловажен случай.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
санкционната отговорност на подс. А.Е. и наложеното й наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди до десет
хиляди лева.
При определяне на наказанието правилно са отчетени като смекчаващи
отговорността на подс. Е. младата й възраст към инкриминираната дата, чистото
съдебно минало и ниската стойност на държаните от нея наркотични вещества, а като
отегчаващо – обстоятелството, че е осъществявала фактическа власт върху два вида
високорискови наркотични вещества, които са били разпределени в три различни
полиетиленови пликчета. Споделя се становището на СРС, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността
на подсъдимата обстоятелства не са многобройни, нито изключителни, като най-
лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за нея.
5
Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода в минимален
размер – за срок от една година, което въззивният съдебен състав намира за адекватно,
с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за
срок от три години, като СРС правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години,
подсъдимата е неосъждана и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще
е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимата, като я
мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд не е наложил на подс. Е.
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК
наказание глоба, въпреки, че наказанието й не е определено при приложението на
разпоредбите на чл. 55 от НК, единствено при което съдът може да не наложи на
подсъдимото лице по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода (чл. 55, ал. 3 от НК). Този пропуск на първостепенния съд, обаче,
не може да бъде коригиран от настоящата инстанция, поради липсата на протест на
прокурора против присъдата, респ. поради забраната за влошаване положението на
обжалвалата подсъдима без съответен протест от прокурора.
Законосъобразно на основание чл. 354а, ал. 6 от НК инкриминираните
наркотични вещества са отнети в полза на държавата.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.07.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
16701/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7