РЕШЕНИЕ
№ 23521
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110124585 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „И. и Д. – адвокатско
дружество“ искова молба срещу В. Г. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 491,97 лв. – главница по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
20.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от 07.12.2023 г. до изплащане
на вземането и сумата от 483,35 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 11.12.2020 г. до 07.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2024 г. по ч.гр.д. 69977/2023 г. по описа на
СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2018 г. е сключен Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между „Т. Ф. С.“
ЕАД и ответницата, по силата на който кредиторът предоставил кредит с
кредитен лимит в размер на 1 500,00 лева, при срок на действия на договора
12 месеца. Сочи, че поради изтичане на крайния срок на договора, вземането е
станало изискуемо на 20.02.2019 г. Излага, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, като
непогасена останала главница в размер на 1 491,97 лева. Твърди, че вземането
произтичащо от цитирания по-горе договор му е прехвърлено по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.11.2023 г. Аргументира,
че до длъжника е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания до адреса, посочен в договора за кредит, но писмото се върнало с
1
отбелязване „непотърсено“. Във връзка с това ищецът прави изрично
волеизявление за съобщаване на цесията, в качеството си на пълномощник на
цедента. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответницата оспорва да е уведомена за цесията. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание от 02.12.2024 г. ищецът не изпраща процесуален
представител. Представил е молба с искане за уважаване на исковете.
Претендират се разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът също не се явява и не се представлява в проведеното единствено
открито съдебно заседание. Депозирал е молма, с която поддържа отговора и
моли съдът да отхвърли предявените искове. Поддържа възражението за
изтекла погасителна давност.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията
на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ответника и „Т. Ф. С.“
ЕАД е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 20.02.2018 г., по силата на който „Т. Ф. С.“ ЕАД е
предоставил кредитен лимит в размер на 1 500,00 лв.
На 07.12.2023 г. ищецът е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземанията по делото, въз основа на което е образувано ч. гр. д.
№ 69977/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 178 състав, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 864/09.01.2024 г.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок,
поради което на ищеца – заявител са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения
срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.
От представения на лист 8-13 от делото Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити, сключен между ответника и "Т. Ф.
С." ЕАД, по силата на който на дружеството се е задължило да предостави на
ответника заем под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 1500, 00
лв. По силата на чл. 2 от договора за кредит на ответника е предоставена
платежна карта, по която същият може да усвои изцяло максималния размер
на кредита. По естеството си договореният кредит има характера на
револвиращ кредит. С полагане на подписа си под приемо-предавателен
протокол от 27.02.2018 г. /л. 24/, ответникът е удостоверил получаването на
картата.
Съгласно чл. 8 от договора за рамков кредит срокът за погасяване на всеки
кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояване на този кредит. Съгласно
чл. 9 от договора лихвеният процент по договора е 18,5 %, а съгласно чл. 10
ГПР възлиза на 23,84 %, а общата сума, дължима от клиента – на 1678,56 лева,
като в договора са описани допускания, използвани за изчисляването на
2
годишния процент на разходите. Ответникът заплаща и годишна такса за
използване на кредитната карта, дължима с първата погасителна вноска.
Съгласно тарифата, приложена към договора, тази такса е в размер на 24 лева.
В чл. 19 от договора е предвидено право на кредитора да прехвърля
вземанията си на други лица.
По делото са представени и Общи условия към договора, подписани на всяка
страница за кредитополучателя.
Съгласно представен на лист 27 от делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 06.11.2023 г. между дружеството-ищец – "И. и Д."
адвокатско дружество (като купувач) и "Т. Ф. С." ЕАД (като продавач),
последното се е задължило да прехвърля чрез цесия възмездно на цесионера
свои парични вземания, произтичащи от Рамкови договори, сключени между
цедента в качеството на кредитодател и физически лица, в качеството им на
кредитополучатели.
Съгласно представено на лист 34 – 36 от делото извлечение от Приложение №
1 към договора за цесия сключеният между първоначалния кредитор и
ответника договор за потребителски кредит, индивидуализиран с номер на
договора, ЕГН на длъжника, трите му имена, датата на сключване на договора
за потребителски кредит, размерът на остатък от главницата към 06.11.2023 г.,
остатък от договорна лихва, такси и разноски, текущо начислена лихва, общо
дължима сума към същата дата.
Ответникът не е оспорил представеното извлечение.
Съгласно представено на лист 43 от делото пълномощно първоначалният
кредитор "Т. Ф. С." ЕАД е упълномощил ищеца да съобщава за извършените
цесии на длъжниците по тях.
С представено на лист 37 от делото уведомително писмо ищецът е уведомил
ответника относно сключения договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Съгласно представените известия за доставяне, писмото е върнато
като непотърсено на 28.12.2023 г. Същите следва да се смятат връчени на
ответника с преписа от исковата молба.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 02.12.2024 г., което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, сумата от 1780 лева
е усвоена по кредита чрез теглене на пари в брой на 06.03.2018, 07.03.2018,
09.03.2018, 14.03.2018, 16.03.2018, 19.03.2018, 22.03.2018, 25.04.2018,
31.08.2018, 20.06.2018, 23.07.2018, 17.08.2018, 26.09.2018.
От заключението се установява още, че за погасяване на задължението по
кредита са постъпили суми по сметката на „Т. Ф. С.”ЕАД общо в размер на
470,00 лева, с които са погасени: главница - 288,03 лева; възнаградителна
лихва - 103,85 лева; такси - 78,12 лева. Към цесионера адвокатско дружество
„И. и Д.“ няма данни за постъпили плащания по процесния договор за кредит.
Съгласно извлечението по кредитната карта, неиздължената сума за главница,
към датата на подаване на заявлението 07.12.2023 г. е в размер на 1 491,97 лева
(хиляда четиристотин деветдесет и един лева деветдесет и седем стотинки).
кредитът е усвоен на
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
3
страна:
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПКр.
Доколкото за да породи договора за прехвърляне на вземания (цесия) правно
действие спрямо кредитополучателя (ответника), по силата на императивните
норми на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, следва да бъде извършено допълнително
действие, а именно – съобщаване на цесията на длъжника, съдът намира, че
следва да бъде обсъден този въпрос. Ответникът следва да се счита за
уведомен за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния
договор за потребителски кредит с получаване на уведомлението, заедно с
препис от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно
значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от
чл. 235, ал. 3 ГПК. Законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването
на същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното
производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да
се приема за надлежно връчване – така приема и ВКС в Решение №
123/24.06.2009 г. по търговско дело № 12/2009 г. II ТО; Решение №
78/09.07.2014 г. по търговско дело № 2352/2013 г., II ТО; Решение №
156/30.11.2015 г. по търговско дело № 2639/2014 г., II ТО, и Решение №
3/16.04.2014 г. по търговско дело № 1711/2013 г., I ТО).
Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника на 22.07.2027 г. –
видно от неномерирана разписка, приложена по делото между лист 59 и 60, от
която дата същият се счита за уведомен за договора за цесия, доколкото по
делото има и пълномощно от първоначалния кредитор за това.
Възражението на ответната страна за недопустимост на иска е неоснователно.
Доводите, черпени от договорните отношения между цедента и цесионера,
противоречат на принципа res inter alios acta aliis neque nocet, neque prodest,
т.е. договорите между трети лица, нито ни ползват, нито ни вредят. Фактът, че
пълномощник е сключил договор от името на упълномощителя сам със себе
си не води до недействителност на сделката, на която трети за това договорно
правоотношение лица да могат да се позовават в отношенията си със страните
по договора, сключен от пълномощника.
Що се отнася до възраженията за погасяване по давност на част от главниците
и лихвите, на основание чл. 110 и чл. 111, б. "в" от ЗЗД, настоящият съдебен
състав намира следното:
Според чл. 110 ЗЗД, с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "в"
ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно
за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. От тази дата
започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези
вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по
чл. 110 ЗЗД, се погасява непогасената част от главницата от предоставения
кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.
111, б. "в" ЗЗД, се погасяват договорни и мораторни лихви. Предвид
4
обстоятелството, че вземането по делото произтича от договор за кредит, е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна
давност за главницата и кратката 3-годишна давност за лихвите – така приема
ВКС в Решение № 261/12.07.2011 г. по гражданско дело № 795/2010 г., IV ГО;
Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III ГО, и Решение №
161/08.02.2016 г. по търговско дело № 1153/2014 г., II ТО).
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 07.12.2023 г., което означава, че по давност биха били погасени вземанията
за лихви, станали изискуеми преди 07.12.2020 г., а за главница – преди
30.09.2018 г. /с прибавяне и на 69 дни на основание чл.3, т. 2 Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/.
Процесният договор е сключен на 20.02.2018 г. Както беше посочено,
съгласно чл. 8 срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от
датата на усвояване на този кредит.
Видно от заключението по ССчЕ първият кредит е усвоен от ответника с
платежна операция /теглене на пари в брой/, извършена на 06.03.2018 г.
Срокът за погасяване на това вземане е изтекъл на 06.03.2019 г., от която дата
е започнал да тече срокът на погасителна давност. Към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК общата 5-годишна погасителна давност за
главницата не е изтекла.
Ищецът претендира единствено лихви за забава за периода 11.12.2020 г. –
07.12.2023 г., поради което тези задължения също не са погасени по давност.
С отговора на исковата молба не са релевирани никакво възражения по
действителността на процесния договор за кредит или отделни негови клаузи.
При самостоятелна преценка на действителността на правоотношението в
съответствие с правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК и с практиката на Съда на
Европейския съюз настоящият състав не констатира пороци, влечащи
недействителност на рамковия договор или негови клаузи.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че вещото лице, изготвило
ССчЕ, е установило, че действителният размер на ГПР възлиза на 24,03 %,
докато в процесния договор е посочен размер – 23,84 %. Независимо от
разминаването от 0,19 % настоящият състав не намира, че е налице
недействителност на договора. Първо, в договора коректно са посочени
всички допускания, при които е изчислен ГПР, като е посочена и
еднократната такса, на която според вещото лице се дължи разликата. В
договора е посочен коректно и размерът на общата сума, дължима от клиента.
При това положение за потребителят е съществувала достатъчно яснота за
размера на дълга и за начина, по който се формира. Второ, съдът намира, че
отклонението е пренебрежимо малко, съотнесено към размера на ГПР, като то
не се отразява съществено неблагоприятно за интересите на потребителя –
ответник. Следва да бъде посочено също така и че чл. 19, ал. 4 ЗПКр въвежда
забрана размерът на ГПР да надвишава петкратния размер на законната лихва.
Тази забрана не е нарушена.
При това положение, в тежест на ответника е да установи връщане на заема
или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или
правопогасяващи възражения. Същият не твърди погасяване в срок на всички
5
задължения по договора за заем, нито твърди условията по погасяване на
кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това основание
– евентуално да се приеме тяхната недължимост.
Доколкото не се установява плащане на уговорения между страните падеж, се
явява и основателна претенцията за обезщетение за забава в плащането на
просрочената главница за процесния период в размер на 483,35 лв., изчислена
от вещото лице по ССчЕ. Искът е предявен за този размер и следва да се
уважи.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявените установителни искове
за главница и мораторно обезщетение за основателни, предвид което и следва
да бъдат уважени в предявените размери.
Относно разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има единствено ищецът. На ищцовото дружество следва да се присъди
сумата от 920,17 лева – разноски в исковото производство /70,17 лв. – ДТ, 350
лв. – депозит за ССчЕ, 500 лв. – адвокатско възнаграждение/, както и сумата
от 439,51 лева – разноски в заповедното производство /39,51 лв. – ДТ, 400 лв.
– адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от адвокатско дружество „И. и Д.“, БУЛСТАТ *********, искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. Г. В., ЕГН **********, че В. Г. В.
дължи на адвокатско дружество „И. и Д.“ следните суми: 1 491,97 лева –
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 20.02.2018 г., ведно със законната лихва считано
от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 483,35 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2020 г. до 07.12.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2024
г. по ч.гр.д. 69977/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. В., ЕГН **********, да
заплати на адвокатско дружество „И. и Д.“, БУЛСТАТ *********, сумата от
общо 920,17 лева – разноски в исковото производство, и 439,51 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6