Р Ш Е
Н И Е
Номер 1860 07.05.2013г. град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХІІ граждански състав
На 07.05.2013г.
В публично
заседание на 02.04.2013г. в състав:
Председател:СТЕФКА МИХОВА
Секретар: Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
номер 19643 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК.
В
исковата си молба против ответника Марияна И.Д., ЕГН:**********,*** ищецът „МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление : 1 309, гр. София, район Илинден, ул.
"Кукуш" №1, представлявано от
изпълнителните директори А.М. и Х.П. твърди, че въз основа на сключен между страните договор за предоставяне на GSМ услуги № Д1636852 от 08.12.2009 г. изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените
услуги на ответника през периода
07.09.2010г.-07.02.2011г.,който не заплатил възникналите
задължения в сроковете съгласно договорите и Общите условия на
„Мобилтел” ЕАД. За вземането си срещу
ответника възлизащо в общ размер на сумата от 1214,44 лева, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14490
по описа на ПРС за 2012г.В срока по чл.414,ал.2 от ГПК ответникът подал
възражение срещу заповедта, поради което ищецът
предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено,че ответника му дължи сумата от 1214,44 лева съставляваща
неизплатено възнаграждение за предоставени GSМ услуги по договор № Д1636852 от 08.12.2009 г. за периода
07.09.2010г.-07.02.2011г. и издадени
данъчни фактури съответно: №********* от 01.11.2010г. за сумата от 187,40 лева
с нач.ДДС,по която е извършена частично плащане
и е останал непогасен остатък от
137,40 лева; №********* от 04.12.2010г. за сумата от 163,20 лева с нач.ДДС;
№********* от 10.01.2011г. за сумата от 80,63 лева с нач.ДДС;№********* от
29.01.2011г. за сумата от 37,18 лева,№********* от 30.03.2011г. за сумата от 796,03 лева с нач.ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата , начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане,както
и направените в заповедното производство разноски в размер от 65 лева.Претендира
присъждане и на направените по настоящето дело разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника,като в
хода на производството по делото оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен ,като твърди, че
сумите по фактурите са завишени и не отговарят на договорения тарифен план и на
действителното месечно потребление.
Пловдивски районен съд, като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Безспорно е между страните, като се
установява и от приложеното ч.гр.д.№ 14490/2012 г.
по описа на ПРС, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено от
ответника възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК
ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК. Изложеното сочи, че установителния
иск е допустим.
Не е спорно между страните по делото и обстоятелството,
че между тях е сключен договор № Д1636852/08.12.2009 г., по силата на който
ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника услуги чрез своята
обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM и UMTS и
приложенията, представляващи неразделна част от договора. Видно от договора и
приложение №1 към същия, ползваните от ответника услуги са съгласно
тарифен план „PLAY LOOP”, според който месечната абонаментна такса възлиза на 4.90
лева , която се дължи от абоната
независимо от потреблението на услуги през съответния период, а останалите
услуги се заплащат от абоната ежемесечно
по ценоразпис на дружеството, съобразно избрания пакет услуги, в зависимост от
техния вид и специфика. Издадени са от ищцовото дружество фактури съответно №********** от
01.11.2010г.; №********** от 04.12.2010г.; №********** от 10.01.2011г.; №**********
от 29.01.2011г.; №********** от 30.03.2011г.
за ползвани от ответника далекосъобщителни услуги в периода
07.09.2010г. до 07.02.2011г. на обща стойност от 1264,44 лева. В случая доколкото
не е спорно между страните по делото обстоятелството, което се установява и от
събраните по делото доказателства, че между тях е било налице през процесния
период договорно правоотношение за доставка на мобилни услуги, както и, че е
договорена месечна абонаментна такса в размер на 4.90 лева, която се дължи от
абоната независимо от потреблението на услуги през съответния период, съдът
приема, че за процесния период
ответникът дължи на ищцовото
дружество абонаментна такса по договора в размер на 24,50 лева.
Съгласно общите
правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, респективно, че са
използвани от ответника през процесния период услуги, индивидуализирани по вид,
количество и стойност. В настоящото производство ищецът не е провел успешно
доказване на този факт.Недоказано остана в процеса, че начислената от
доставчика стойност за ползваните от ответника услуги съответства на
договореното между тях и на реално ползваните от него услуги, и че ответника
дължи процесните суми. В
тази връзка, съдът счита ,че приетите по делото писмени доказателства –
заверени преписи от подробно описаните по горе фактури и приложения към тях, на
които ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника,
притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на
чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Мобилтел” ЕАД
гр.София и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът
намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата
страна, удостоверяват изгодни за „Мобилтел” ЕАД гр. София факти и не
могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, че ответника реално е потребил описания в тези документи
услуги, че ползваните от него услуги са тарифирани съгласно условията на
тарифен план „PLAY LOOP”,
чиито параметри са уговорени в Приложение 1, неразделна част от процесния
договор, и че начислените с тях суми са дължими. Изрично съдебната
практика на ВКС, включително и с решения постановени по реда на чл.290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената
и потребена услуга от ответника, като при оспорване, именно, този който
основава твърденията си и вземането си на тези фактури, то
доказателствената тежест за извършените от ответника разговори и начина на
определяне на цената им се носи от ищеца. С
оглед обстоятелството, че издадените от ищеца фактури не са подписани от ответника, не може да се направи обоснован извод, че последният е
приел изпълнение на договорните задължения за доставяне на далекосъобщителни
услуги и съответно е признал задължението си за заплащане на тяхната стойност.
С
оглед изложеното съдът приема, че не е установено по делото да са предоставени
на ответника от
страна на ищцовото дружество за процесния период мобилни услуги,
индивидуализирани по вид, количество и стойност, нито са ангажирани
доказателства за начина на определяне на цената на същите.
Предвид изложеното
предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на сумата от 24,50 лева,
като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 1214,44 лева същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда- 19.09.2012
г. по арг.от чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането по главницата.
При този изход на делото следва
да се признае за установено и че ответникът дължи на ищеца разноски по
заповедното производство съразмерно на уважената в исковото производство част
от претенцията. По заповедното производството ищеца е направил разноски в
размер от 65 лева, като следва да се приеме,че от тях ответника му дължи 1,31
лв. Над посочения до пълния предявен размер от 65 лева исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 0,50 лева разноски по делото, съразмено
с уважената част от предявения иск, както и сумата от 4,29 лева –юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление : 1 309, гр. София,
район Илинден, ул. "Кукуш" №1, представлявано
от изпълнителните директори А.М. и Х.П. срещу М.И.Д., ЕГН:**********,***, в размер на
сумата от 24,50 лева, представляващ
неизплатена главница за ползувани
далекосъобщителни услуги за периода от 07.09.2010г. до 07.02.2011г. въз основа
на договор №Д1636852
от 08.12.2009г. и издадени
данъчни фактури съответно №********** от 01.11.2010г.; №********** от 04.12.2010г.; №********** от
10.01.2011г.;№********** от 29.01.2011г.; №********** от 30.03.2011г. ,ведно със законната лихва върху
главницата считано от 19.09.2012г. до окончателното й изплащане,както и сумата
от 1,31 лева –направените в заповедното
производството разноски, за което вземане е издадена на 20.09.2012г. Заповед
№8866 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14490 по
описа на ПРС за 2012г., ХV гр.с., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта за
признаване за установено на вземане за
ползувани далекосъобщителни услуги над уважения до пълния предявен
размер от 1214,44 лева и за направените в заповедното
производство разноски над уважения до пълния предявен размер от 65 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН:**********,*** да заплати
на “„МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление : 1 309, гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, представлявано от изпълнителните директори А.М. и
Х.П., сумата от 0,50 лева разноски по делото,съразмено с уважената част от
предявения иск, както и сумата от 4,29 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ