№ 1944
гр. С., 12.03.2022 г.
В ИМЕТО НА Н..ОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февру..и през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секрет..я ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110158401 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е от ЗАД „Б.” ЕАД срещу С.. осъдителен иск с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132,41 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. за имуществени вреди, причинени на
застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ автомобил м..ка „Д.“, модел „Д.“, с рег. №
.., в резултат от застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
настъпило на 19.04.2021 г. в гр. С., поради преминаване през необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на бул. ..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – на 19.04.2021 г. в гр. С., в
района на бул. „Ц.. Б. .“ пред № ... водачът на застрахования автомобил „Д. Д.“, с рег. № ..,
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „Ц.. Б. .“ пред
№ ... в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че
щетите са на стойност 132.41 лв. Сочи, че е изплатил застрахователно обезщетение в този
размер. Твърди още, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй
като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Ето защо, иска ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
искoвата молба в съда /12.10.2021 г./ до окончателното плащане на сумата, както и
1
разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва на пътното платно да е имало
дупка/препятствие, което да е довело до описаните в исковата молба щети на автомобила
„Д. Д.“, с рег. № ... Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП. Твърди, че не са
доказани п..аметрите на твърдяната от ищеца дупка. Сочи, че водачът на процесния
автомобил е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не бил съобразил поведението
си на пътя с конкретната пътна обстановка. Счита, че ищецът е платил без основание сумата
от 132.41 лв. Твърди, че С.. е положила всички дължими усилия и е изпълнила законовите
си задължения да осигури безопасно движение в процесния пътен участък, като нямало
данни за наличие на дупки, неравности и пропадания по пътното платно към датата на ПТП.
Ето защо, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по предявения иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило
застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително и
твърдените от него действия/бездействия, с които водачът на застрахованото при ищеца
МПС е допринесъл за настъпване на вредите, а при установяване на посочените
обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
Не е спорно между страните, а освен това се установява и от представената по делото
застрахователна полица № ., че процесният тов..ен автомобил е бил застрахован при ищеца
по имуществена застраховка „Каско“ за периода от 12.04.2021 г. до 11.04.2022 г.
Не се спори, че при ЗАД „Б.” ЕАД е образувана щета № .., като от страна на ищеца е
заплатено обезщетение в размер на 132,41 лв. за вреди, настъпили по процесния автомобил
от ПТП в гр. С., в района на бул. „Ц.. Б.“ . пред № ..
От представения протокол за ПТП, изисканата от СДВР преписка, както и от приетата
по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на 19.04.2021 г. срещу
20.04.2021 г., около 00:30 часа, тов..ен автомобил „Д. Д.“, с рег. № .., се движи по бул. „Ц..
Б.“ и в района около №... превозното средство попада в необезопасена дупка на пътното
платно. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179,
ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на
2
произшествието се намирал описаният в протокола автомобил, с описаните видими щети,
както и че на пътното платно се намирала необозначена и необезопасена дупка. От
показанията на свидетеля П.Й. се потвърждава, както настъпването на ПТП, така и
механизмът на произшествието. Свидетелят заявява, че си спомня за ПТП, настъпило през
2021 г., когато е управлявал автомобил „Д. Д.“, като е попаднал в дупка при движението си
по бул. „Ц.. Б.”. Сочи, че е било късно и дупката не се е виждала. Той споделя, че дупката не
е била обезопасена, като същата не е била много широка, но е била много дълбока. Посочва,
че дупката се е намирала от лявата страна на неговото платно и не е могъл да я избегне. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и
възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото
доказателствената тежест в тази насока е била негова. По наведените от ответника
твърдения, че не е бездействалл, а е възложил поддръжката и ремонта на уличната мрежа на
територията на С.. на „..“ ЕООД, във връзка с което са съставени протоколи за приемане на
извършените СМР дейности, следва да се посочи, че при установена на пътното платно
необезопасена дупка съдът приема за доказана причинно– следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез
възлагането на тази дейност на друго лице. Представените протоколи като частен
диспозитивен документ не обвързват съда да приеме констатираното в него състояние на
пътната настилка към момента на процесното ПТП още повече, че представените от
ответника документи не са съставени на датата, на която е реализирано ПТП-то, а освен това
в тях изрично е посочено, че в абонамента не се включва зоната на трамвайния релсов път,
около която се е намирала дупката.
Съгласно чл. 2, ал 1, т. 1 от Закон за общинската собственост, общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 31 от Закон за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Същото задължение е посочено и в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, където е поставено, че
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата м..кировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед факта, че на пътното платно е имало необезопасена дупка, за която е липсвала
сигнализация и е станала причина за ПТП, съдът счита, че ответникът не е изпълнил
предвидено в закон задължение да поддържа пътя, за който отгов..я, както и да поддържа
изправна сигнализация.
Недоказано по делото остана възражението на ответника за наличие на съпричиняване
3
на вредите, поради н..ушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да н..ушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му в
процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не
се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо, съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
В заявлението до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е
посочено, че щетите по увредения лек автомобил са в предна лява гума и джанта.
Свидетелят П.Й. сочи, че уврежданията са се изразявали в два броя спукани гуми. От
заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява
обаче, че от застрахователя е признато като щета само повредата в едната предна лява гума
и джанта. Вещото лице е категорично, че щетите по тов..ния автомобил „Д. Д.“, с рег.№ .., се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие. Според
вещото лице стойността, необходима за възстановяване на щетите по тов..ен автомобил „Д.
Д.“, изчислена на база средни паз..ни цени към датата на ПТП, е 194,64 лв.
По делото безспорно се установява, че ищецът е заплатил на застрахования
обезщетение в размер на 132,41 лв., като по този начин съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е предявил иск за сумата в размер на 132,41 лв., която е заплатил на
застрахования и до този размер той е встъпил в правата на увреденото лице, а съгласно
заключението на приетата съдебно - автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на щетите по тов..ен автомобил „Д. Д.“, изчислена на база средни паз..ни
цени към датата на ПТП, е по-голяма – 194,64 лв., поради което съдът достига до извод, че
предявеният иск е изцяло основателен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – датата на подаване на исковата молба (12.10.2021 г.)
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В случая предявеният от ищеца иск е уважен изцяло, поради което
ответникът дължи направените от ищеца разноски в пълен размер. Ищецът е представил
списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил държавна такса в размер на
50 лв., депозит за САТЕ в размер на 300 лв., депозит от свидетел в размер 60 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС или общо 770 лв. – разноски по
4
делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца, което е неоснователно, тъй като е в минимален размер
съгласно Н..едба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.., БУЛСТАТ ., с адрес в гр. С., ул. „М.“ № 33 да заплати на „.
ДРУЖЕСТВО „Б.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ., на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 132,41 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ по щета № .. за вреди на тов..ен автомобил „Д. Д.“, с рег.№ ..,
причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. С., в района на бул. „Ц..
Б.", от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до погасяване на задължението,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата в размер на 770 лв., разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5