ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………./29.11.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
като разгледа гр.д.
№8391 по описа на ВРС за 2019г.,
намира следното:
Предявен е от В.Е.Й.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х. – Й., ЕГН **********,
двамата с адрес *** иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за
ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №46, находящ
се гр. Варна, ул. Секвоя, бл.11, вх.Е, обективиран в
нотариален акт №196, том V, рег. №12557, дело №996 от 2007г.
от 01.10.2007г. до размер от 5/32 ид.ч. поради липса на предписана от закона форма.
Твърди се в исковата и
уточняващите молби, че ищецът е собственик на 5/32 ид.ч.
от ипотекирания имот по силата на дарение в негова полза, обективирано
в нотариален акт №119, том II,
рег. №6474, дело
№281/20.10.2009г. Поради това, се явява ипотекарен
гарант по атакуваната сделка, по която кредитор е „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, а длъжници са ответниците
Е. и М. Йорданови, което обуславя правния интерес за ищеца от търсената защита.
Поддържа се, че за сделката липсва предписана от закона форма поради нарушаване
на императивните изисквания за наличие на назначен на ищеца особен представител
чрез разрешение от съда. Моли се за уважаване на предявения иск поради
изложените аргументи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Моли се за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответниците
Е.П.Й. и М.Я.Х. – Й., с който заявяват, че не отправят възражения срещу
предявения иск, но считат, че същият не е срещу тях, тъй като ищецът упражнява
собствените си права, които не се противопоставят на техните интереси.
При извършване на служебна проверка
относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Предпоставка
за допустимост на всеки установителен
иск е наличието на правен интерес
от търсената защита. За съда
е налице задължение да следи за
допустимостта на производството, респективно за наличие на
правен интерес, при всяко положение
на делото. С оглед на това,
съобразявайки фактическите твърдения на ищеца
и представените доказателства,
съдът намира предявения
иск за недопустим
поради липса на правен интерес
по следните съображения:
Видно е от представените от ищеца документи, че прехвърлителната
сделка – дарение в негова полза е извършена през 2009г., т.е. след момента на
учредяване и вписване на атакуваната ипотека през 2007г. в полза на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
Представено е от ищеца невлязло в
сила решение №2128/16.05.2019г., постановено по гр.д. №8682 по описа за 2018г.
на ВРС, 25 състав, с което е отхвърлен предявен от В.Е.Й. срещу Пламена
Янакиева Паскалева иск с правно основание чл.75 ЗС по отношение на процесните 5/32 ид.ч., в което е
посочено, че ответницата е установила владение върху процесния
имот в качеството й на купувач на публична продан по ИД №2013713040088 съгласно
Постановление за възлагане от 05.04.2017г. Видно от представената справка от
Служба по вписванията за лицето В.Е.Й., постановлението за възлагане, като
влязло в сила на 20.10.2017г., е вписано в книгите на 03.11.2017г.
Т.е., видно е, че изпълнителното дело от ипотекарния
кредитор „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД
е образувано през 2013г., като с влязло в сила постановление за възлагане,
вписано преди завеждане на иска, предмет на настоящото дело, имотът е възложен
на трето лице - купувач Пламена Паскалева.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че с провеждането на
настоящото производство ищецът не би могъл да постигне търсения краен резултат,
а именно отпадане ефекта на тежестта на ипотеката и възлагането в
изпълнителното производство и връщане в неговия патримониум
на заявените 5/32ид.ч. от имота, респективно понастоящем за него липсва правен
интерес от водене на иска за недействителност на ипотеката. До този извод,
настоящият съдебен състав достига съобразявайки императивните разпоредби на
чл.496, ал.2 ГПК, вр.с чл.453, т.2 ГПК, съобразно които на взискателя не могат да се противопоставят решенията по
исковите молби, подлежащи на вписване /каквато е предявената искова молба по
силата на чл.114, ал.1, б. „а“ ЗС/, които не са били вписани преди възбраната,
а на обявения за купувач с постановлението за възлагане не могат да се
противопоставят права, които са непротивопоставими на
взискателя.
Специалните разпоредби на чл.496, ал.2 ГПК, вр.с чл.453, т.2 ГПК имат за цел да охранят
правата на взискателя и трето добросъвестно лице –
купувач по проведена публична продан.
В конкретния случай, настоящата искова молба е предявена и вписана след
вписване на възбрана по изпълнителното дело в полза на взискателя
и дори след вписване на постановлението за възлагане в полза на купувача по публичната
продан.
За пълнота следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди да е
придобил права след вписване на договорната ипотека, респективно вписването на
разпоредителната сделка в негова полза да е извършено след учредяване на
ипотеката, то твърденията му обективно не са годни да обосноват възможност за
недействителност именно на атакуваната извършена по-рано ипотека.
Недопустимостта на предявения иск
обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
На осн.
чл.78, ал.4 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, ищецът следва да заплати на ответника „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сторените по делото разноски в размер от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №8391 по описа на Варненски районен съд за 2019г., 8 състав, на
основание чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА В.Е.Й.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.4 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Определението подлежи на
обжалване от страните в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: