Р Е Ш Е
Н И Е
260402/26.11.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и седми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №2029 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл.108, чл.109 от ЗС, чл.30, ал.3 от ЗС,
чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът С.Д.В., ЕГН
**********,***, излага, че е собственик, като участник в групов строеж, на
следния недвижим имот: апартамент №1, заедно с изба №1 и гараж №1 и ½
ид.ч. от правото на строеж върху мястото и сградата, изградена върху него,
имаща административен адрес: ***. Строежът на сградата започнал през 1989 г.,
като за извършването му между ищеца и другият участник- К.П.бил сключен и
договор за групов строеж. Предвид особеностите на терена, с оглед укрепването
му, по решение на проектантите, се наложило да бъде изграден подземен полуетаж
с височина 2, 40 м. под кота 1, 20, където се обособила т.нар „черна маза“.
Съгласно първоначално одобрения проект се обособили помещение „абонатна/ПРУ“,
разположено между изба №2, с площ от 21, 14 кв.м., собственост по разпределение
на К.П.и изба №1, с площ от 19.00 кв.м., собственост по разпределение на ищеца С.В..
През 1989 г. била извършена корекция на проекта, като предвиденото като отделно
помещение „абонатна/ПРУ“ било разделено на две части. Едната част
/северозападната/ била придадена към изба №2, а другата /югоизточната/- към
изба №1. По този начин избите на двамата участници в строежа се оформили, както
следва: изба №1, при граници: от изток- калканна стена, от северозапад - изба №
2, от север гараж № 1 и от юг - двор; изба № 2 при граници: от югоизток - изба
№ 1, от северозапад стълбище, коридор и двор, от югозапад-двор. При изпълнението
/иззиждането/ на новопроектираната преградна стена, от страна на К.П.не било
спазено проектното й положение, като същата била изместена хоризонтално към
частта, придадена към изба № 1, както следва: в североизточната част с 0,30 м.,
а в югозападната част - с 0,50 м., поради което вместо допълнително помещение с
площ от 6,55 кв.м., по план, ищецът получил помещение с площ от 4,40 кв.м. По
този начин площта, от помещение „абонатна/ПРУ” /описано по-горе/, придаваемо
към изба № 1, собственост на ищеца, била намалена с площ от 2,20 кв.м. /по
сметки на ищеца/, а площта - придаваемата част към изба № 2, собственост на К.П.,
била увеличена със същите 2,20 кв.м. Сградата била приета с протокол- обр.16 на
28.12.1996 г. от държавна приемателна комисия и било издадено разрешение за
ползване на обекта. Същевременно, за удобство при ползване на обособената
„черна” изба, под изба №2, другият участник в строежа избил отвор в стената и
монтирал нова врата непосредствено до подхода от стълбището към коридора за
избените помещения, което не съответствало на одобрения архитектурен план.
Освен това за подход към „черната” си маза /под изба №2/ в своята изба№2 той
изградил вътрешно стълбище чрез избиване на отвор в плочата на пода й,
непосредствено до монтираната незаконно врата за нея. Също така изградил преградна
стена между това стълбище и неговата изба №2 под формата на буква „Г с размери
/по визуална преценка на ищеца/ на тази преградна стена съответно 1,20 м.
/успоредно на коридора/ и 2,10 м. /перпендикулярно на предходно описаната/.
Височината на същата е 2,40 м., като стената била изградена с общи материали,
чиято стойност общо била в размер на 100.00 лв., като сметката между участниците
в строежа не била уредена. Така изграденото от другия участник в строежа,
създавало за ищеца неудобство и притеснение при подход към собствената му изба
№ 1. Вратата често оставала отворена, коридорът не бил достатъчно добре осветен
и при преминаване покрай нея било възможно да настъпи инцидент.
През 1997 г. чрез покупко-продажба ответникът Р.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, придобил, от своите родители М. и К.П.и недвижим
имот, представляващ апартамент N92, заедно с изба №2 и гараж №2 и ид.част от
правото на строеж върху мястото и сградата, изградена върху него, имащ
административен адрес: ***.
До 2011 г. водоснабдяването на апартамент №2 се
осъществявало чрез външна временна връзка, несъответстваща на издадената виза
от експлоатационното предприятие, одобрения проект в част „ВиК” и приетия
строеж-общата жилищна сграда. До него момент се използвала изградената шахта
/извън сградата в двора/, разположена в поземления имот с кадастрален №
83510.674.201, общинска собственост. Ищецът твърди, че той изградил законното
водопроводно отклонение и шахта към него с личен труд, материали и водопроводна
арматура, като от това отклонение се водоснабдявал и имота на ответника.
Разходите, които направил за цялото отклонение възлизали на 1000,00 лв.
Сметката между двамата участници в строежа не била уредена. За снабдяване с
вода на апартамент №2, собственикът му изградил незаконна водопроводна връзка,
преминаваща през собствената на ищеца „черна” маза. Тръбите на тази незаконна
връзка преминавали през това негово помещение и това му създавало неудобство и
пречело за нормалното ползване на „черната” маза. На следващо място, през
собствената на ищеца „черна" маза минавали и канализационни тръби,
ползвани от ответника по тяхното предназначение.
Предвид горното за ищеца възниквали неблагоприятни
последици, подробно описани в молбата. Ето защо моли съда да постанови решение,
по силата на което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на част от изба, разположена в гаражен етаж
на кота -1, 20 и представляваща ивица с граници: от югоизток - изградена
преградна стена между изби № 1 и № 2, от северозапад - проектирана преградна
стена по корекции от 01.06.1989 г. и с ширина съответно: 0,30 м. в
североизточната част и 0,50 м. в югозападната част на недвижим имот, имащ
административен адрес: ***; да бъде осъден ответникът, на основание чл.108 от
ЗС, да предаде владението върху гореописаната част от изба, на ищеца.
Ищецът отправя и претенции по
чл.109 от ЗС, в следния смисъл: да бъде осъден ответникът да измести
хоризонтално, за своя сметка, преградната стена между двете изби на кота -1,20,
като изгради стената така, че помещенията да се обособят, съобразно
притежаваните от двамата площи, в съответствие с коригирания архитектурен
проект; да бъде осъден да преустанови действията, с които нарушава правото на
собственост на ищеца върху собствения му недвижим имот и да премахне
последиците от неправомерните си действия, както следва: 1/ да преустанови
ползването на изградената извън плана врата към стълбище, намиращо се в изба №
2 за подход към собствената му „черна” изба, находяща се непосредствено под
изба № 2, да премахне незаконната врата /зазида отвора за врата на изба № 2,
разположена в североизточната стена на избата, граничеща с коридора към
избите/, за своя сметка; 2/ да преустанови водоснабдяването на апартамент № 2,
осъществено от шахта в двора и от вътрешна незаконна водопроводна връзка,
изградена в „черната” маза на ищеца, под плочата на кота -1,20; да премахне, за
своя сметка, тези незаконно изградени водопроводна и канализационна връзки,
като възстанови вътрешната водопроводна и канализационна инсталация на сградата,
предвидена по одобрения ВиК проект.
Ищецът отправя и претенции по
чл.59 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС, да бъде осъден ответника да му заплати: 1/
обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на изба №1,
разположена на кота -1,20, за период от 5 години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, в размер на 1215,00 лв., ведно с лихвата за забава
в размер на 106,52 лв., за периода от 21.09.2017 г. до 20.09.2020 г., както и
законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане; 2/сума в размер на 50,00 лв.,
представляваща ½ част от сумата за вложените материали за изграждане на
вътрешна преградна стена с форма на буква „Г”, разположена в изба №2, ограждаща
изграденото стълбище към „черната” маза на ответника; 3/ сума в размер на
500,00 лв., представляваща ½ от разходите, направени от ищеца за
изграждане на водопроводно отклонение и шахта към него. Претендира и разноски.
В хода на делото е допуснато
изменение на част от исковете, като размерът на иска по чл.59 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на изба
№1, разположена на кота -1,20, за период от 5 години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба е намален и се счита предявен за сума от 418, 28
лева, а размерът на акцесорната към този иск претенция по чл.86 от ЗЗД е
намален на сума от 37, 81 лева. Намален е и размерът на иска за заплащане на
½ от разходите, направени от ищеца за изграждане на водопроводно
отклонение и шахта към него, като същият се счита предявен за сума от 390.00
лева.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от
съда особен представител, депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани, излагайки аргументи. Касателно иска по чл.108 от ЗС изразява и
аргументи за придобиване на оспорената част от имота по давност.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
Касателно иска
по чл.108 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
За успешното провеждане на иска
по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение
на ответника и последният да го държи без правно основание.
Няма
спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по
силата на договор за разпределение на жилищна сграда в групов строеж, сключен
през 1989 г., К. Р. П. и М. Т. П., от една страна и С.Д.В. и Г.Р.В., от друга,
придобиват собственост на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна
собственост, находяща се в *** построена върху държавна земя. К. Р. П. и М. Т.
П. са придобили собствеността върху самостоятелен обект, представляващ жилище
№2, на втори жилищен етаж, състоящо от четири стаи, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 125, 30 кв.м., заедно с изба №2, с площ от 21, 14 кв.м.,
гараж №2 с площ от 18 кв.м., таванско помещение №В с площ от 19, 60 кв.м.,
таванско помещение№В-1, с площ от 27, 05 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С.Д.В. и Г. Р. В.
са придобили собствеността върху самостоятелен обект, представляващ жилище №1,
на първи жилищен етаж, състоящо от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 121, 30 кв.м., заедно с изба №1, с площ от 19, 00 кв.м.,
гараж №1, с площ от 22,11 кв.м., таванско помещение №А с площ от 20,10 кв.м.,
таванско помещение№А, с площ от 18, 70 кв.м. и таванско помещение №А, с площ от
11, 50 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Горният договор е сключен между посочените лица въз
основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
21.09.1988 г. и разрешение за строеж №129 от 27.02.1989 г. С разрешение за
строеж №129 от 27.02.1989 г., на К. Р. и С.В. е разрешено да построят двуетажна
жилищна сграда с гаражи по одобрен архитектурен проект върху 630 кв.м.,
находяща се вгр. Шумен, парцел I, кв.280 по
плана на гр. Шумен. С Протокол, обр.16 на държавната приемателна комисия за
установяване годността за ползване на строежа, на 28.12.1996 г., с участници в
строителството /инвеститорите К. Р. П. и М. Т. П., от една страна и С.Д. В. и Г.
Р. В. от друга страна/, е констатирано, че строежът представлява жилищна сграда
с приземен полувкопан етаж с гаражи, два жилищни етажа и тавански помещения.
Същата комисия, въз основа на направения оглед, е установила, че строежът е
изпълнен в съответствие с утвърдените проекти по всички негови части, като
всички промени по време на строителството са незначителни и са отразени като
корекции от проектанта, като е предложено да се издаде разрешение за ползване
на строежа. От представения по делото частно заверен препис от НА за покупко-продажба
на недвижим имот №185, том X, рег. №4193,
дело №5310/1997 г. по описа на нотариус В. В., се установи, че К. Р. П. и М. Т.
П. са продали на ответника, техен син Р.К.Р. недвижим имот, представляващ
апартамент №2, на втори жилищен етаж, в ***, състоящ от четири стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 125, 30 кв.м., заедно с изба №2, с
площ от 21, 14 кв.м., гараж №2 с площ от 18 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
От
изготвеното заключение по извършената СТИЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че
съществува преградна стена между изба №1 и изба №2 на кота -1.20,
която не е изградена по проект /след корекция от 01.06.1989 г./. В
североизточната част на границата между изба № 1 и изба № 2 преградната стена е
преместена към изба № 1 с 0.3 м. спрямо проекта; в югозападната част на
границата между изба № 1 и изба № 2 преградната стена е преместена в посока
изба № 1 с 0.5 м спрямо проекта. Площта на изба № 1, засегната от преместването
на преградната стена е 2.145 кв.м. /определена чрез разделяне на правилни
геометрични фигури и изчисляване на техните лица - правоъгълник с размери 2.1 х
0.3 м - площ 0.63 кв.м, правоъгълник с размери 1,2 х 0.3 м - площ - 0.36 кв.м,
правоъгълник с размери 1,2 х 02 м - площ - 0.24 кв.м, правоъгълен триъгълник с
катети 2.1 м х 0.35 м - площ -.735 м, правоъгълен триъгълник с катети
1.2мх0.15м- площ 0.18 м/. Площта на новообособените две изби /след извършената
корекция на архитектурен проект от 01.06.1989 г./ по плана е: за изба № 2 -
21.14 кв.м, увеличени с 6.70 кв.м или общо по плана - 27.84 кв.м., а за изба №
1 - 19 кв.м и с 6.55 кв.м - общо 25.55 кв.м. по плана. След изграждане на
преградната стена изба № 2 е увеличила своята площ с 2.145 кв.м. - площ на
място - 29.985 кв.м, изба № 1 е намалила своята площ с 2.145 кв.м. или площ по
констатации на място - 23.405 кв.м. От разпита на ВЛ в съдебно заседание става
ясно, че избите №1 и №2 в процесната сграда, към момента на огледа от ВЛ, са
функционално устроени за живеене. Преградната стена между двете изби по проект
е следвало да бъде изградена на ъгъл, но в действително е изградена по права
линия. ВЛ заяви, че от начина на изграждане на избените помещения и
преустройството им в жилищни помещения би могло да се каже, че тяхното
преустройство и ремонт са правени преди повече от 10-15 години. От събраните
гласни доказателства, показанията на свидетелите Димитров и Петров, се
установи, че спорната преградна стена между двете изби на страните е изградена
от преди повече от 30 години. Свидетелят Д. категорично заяви, че лично ищецът
е измерил помещенията и е определил границата между двете помещения- „Той мери
/свидетелят посочи ищеца/ и казва „Ей тук ще е. Това е на К., това е моето“.
Отдолу е бетон и дръпна с едно парче тухла една черта и каза „Тука ще бъде
зидо…Тука ще изидаш зидо“ Аз иззидах зидо там, дето каза лично той /свидетелят
сочи ищеца/. К. въобще не се е месил да каже колко иска. Това беше цялата
работа.“ Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни,
вътрешно непротиворечиви. Произлизат от трето, незаинтересовано от изхода на
делото лице, което пряко е взело участие при изграждането на преградната стена
между двете избени помещения, като по този начин е имало възможността пряко и
непосредствено да възприеме развилите се събития по повод разделянето на
помещенията. На следващо място, показанията на свидетеля кореспондират и с
останалите, събрани по делото доказателства.
Предвид така
установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
Право
на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Съдът приема за
безспорно установено, че ищецът, заедно със трето за делото лице и
праводателите на ответника, въз основа на договор за групов строеж са придобили
собствеността върху изградените с общи средства недвижими имоти, помещаващи се
в обща сграда, описани по- горе. Няма спор, че съобразно изготвения и утвърден
проект същите са изградили и следвало да придобият собствеността върху спорните
изба №1 и изба №2, с площ както следва: за изба №1-25.55 кв.м., а за изба №2- 27.84 кв.м. Безспорно се установи от
изготвеното по делото заключение по СТИЕ, че преградната стена между двете изби
е изградена по начин, че част от изба №1 /2.145 кв.м./, собственост въз основа
на договора за групов строеж на ищеца, попада в изба №2, собственост на
ответника, т.е. ответникът ползва и владее тази спорна част, която съобразно изменението
на утвърдения проект, следва да попада в избеното помещение на ищеца.
Ответникът
направи възражение за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо спорната
реална част от избата, по което възражение съобрази следното:
По своята правна същност придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това
право след изтичане на определен в закона период от време. Единият от
задължителните елементи от фактическия състав на придобивната давност е
установяването на владение върху вещта. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и вторият
елемент- субективен /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката
дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя.
При разглеждания казус, съдът приема за безспорно
установено, че от близо 30 години, след поставянето на преградната стена между
двете избени помещения, спорната реална част се владее първоначално от
праводателите на ответника и в последствие от ответника. Съдът възприема това
владение като
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя. За този извод съдът съобрази ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, от които стана ясно, че непосредствено след
завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация, сам ищецът е определил границата
между двете помещения, като е посочил на строителя, изградил преградната стена
къде и как да изгради последната. Няма ангажирани доказателства, че до месец
декември 2016 г. /датата, на която ищецът е предявил претенцията си за спорната
реална част, чрез отправена нотариална покана/ ищецът е извършил някакви
действия, с които да афишира претенциите си на собственик върху тази част от
избата. Ето защо съдът стига до извода, че с оглед настъпилата в полза на
ответника придобивна давност тази спорна част от избеното помещение е част от
избата на ответника и е собственост на последния. Същият владее и ползва
избата, ведно с оспорената част от нея, включително и чрез присъединяване на
владението на своите праводатели за период по-дълъг от десет години явно,
несъмнено и необезпокоявано, считайки помещението във владените граници за
свое. Предвид горното стига до извода,
че ищецът не е собственик на тази част от избата, поради което този му иск за
собственост е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
С оглед установеното относно липсата на собственост
на оспорената реална част от избата, неоснователни се явяват и претенциите на
ищеца за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен като
собственик на изба №1 за период от 5 години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно с лихвата за забава за периода от 21.09.2017
г. до 20.09.2020 г.
Касателно исковете за заплащане на сума в
размер на 50,00 лв., представляваща ½ част от сумата за вложените
материали за изграждане на вътрешна преградна стена с форма на буква „Г”,
разположена в изба №2, ограждаща изграденото стълбище към „черната” маза на
ответника, и за заплащане на сума в размер на 390.00 лева, представляваща
½ от разходите, направени от ищеца за изграждане на водопроводно
отклонение и шахта към него, съдът счита същите за неоснователни и недоказани,
поради факта, че ищецът не ангажира някакви надлежни доказателства,
установяващи, че е единствено той е извършил такива разходи, които следва да му
бъдат възстановени от ответника в качеството на съсобственик.
По
отношение на исковете по чл.109 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
Искът
по смисъла на цитираната разпоредба, т. нар. негаторен иск, предоставя защита
на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според
предназначението. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето
лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на
имота /съсобственик или титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява
по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на
друг правоимащ /съсобственик или собственик/. За уважаване на негаторния иск за
собственост следва да се установи от носителя на вещно право на собственост или
на ограничено вещно право и, че друго лице реално пречи на собственика или
носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът следва да
установи, че действията и/или бездействията, с които му се смущават
собственическите права са неправомерни, като желае да се постанови със сила на
пресъдено нещо правото му, и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението.
Касателно
претенцията за осъждане на ответника да измести хоризонтално, за своя сметка,
преградната стена между двете изби на кота -1,20, като изгради стената така, че
помещенията да се обособят, съобразно притежаваните от двамата площи, в
съответствие с коригирания архитектурен проект, съобрази следното: Безспорно,
тази претенция е предявена във връзка с иска за собственост на оспорената част
от избата, който иск съдът счита за неоснователен. Ето защо и с оглед
установеното, че преградната стена между двете помещения е изградена и
съответства на правото на собственост на ответника и ищеца и доколкото няма
ангажирани доказателства, нито навадени твърдения, че така поставена стената
ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на избеното помещение
на ищеца, счита, че тази претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
По
отношение на иска да бъде осъден ответникът да преустанови ползването на
изградената извън плана врата към стълбище, намиращо се в изба № 2 за подход
към собствената му „черна” изба, находяща се непосредствено под изба № 2,
като премахне незаконната врата /зазида
отвора за врата на изба № 2, разположена в североизточната стена на избата,
граничеща с коридора към избите/, за своя сметка, съобрази следното:
Няма
спор, а се установява и от доказателствата по делото, че връзката между изба №2
на кота 1.20 и помещението под нея, т.нар. от ищеца "черна маза“ се
осъществява чрез технологичен отвор в подовата плоча на ниво кота 1.20 и
изграденото вътрешно стълбище от кота 1.20 до помещението под нея в изба №2. В
съдебно заседание ВЛ по приетата по делото СТИЕ поясни, че поради денивелация
на терена, върху който е изградена сградата, когато са правени основите на
сградата се оказало, че канализацията и водопроводът не могат да бъдат
изградени над кота 1.20, на която са избите, тъй като няма необходим наклон.
Поради тази причина под кота 1.20, която е подовата плоча на сградата,
функционално са обособени допълнително помещения от изба №1 и изба №2, които
ищецът нарича „черни мази“. Тези помещения са обособени само за изграждане на
водопровод и канализация. ВЛ пояснява, че в изба №2, избата на ответника, има
изградена една „Г“ образна стена, в която има изграден един технологичен отвор
към коридора на същата изба, на който е монтирана врата. С тази врата се
осъществява достъп до стълбището на т.нар. “черна маза“, която е под изба
№2. Тази врата не ограничава и не пречи
по някакъв начин на ползването на изба №1, т.е. избата на ищеца. Предвид
заключението на ВЛ и поясненията на същото, направени в съдебно заседание,
съдът стига до извода, че процесната врата единствено служи на ответника за
достъп до помещението му, намиращо се под неговата изба и не ограничава по
някакъв начин правото на собственост на ищеца. На следващо място, в тежест на
ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи, че тази врата,
която желае да бъде премахната пречи, смущава, ограничава ползването на неговия
имот, което в случая не бе сторено. Недоказани останаха и твърденията на ищеца,
че с изграждането на тази врата се нарушава стабилността на конструкцията на
сградата /напукване на основи, колони, греди и стени/. Представеният в този
смисъл от ищеца документ /удостоверение/ представлява по същността си частен
документ, който, от събраните в полза на ищеца гласни доказателства, се
установи, че е съставен от ищеца и отразява единствено направени от ищеца
констатации. Ето защо заключава, че и тази претенция е неоснователна и
недоказана, и следва да се отхвърли.
По
отношение на претенциите за осъждане на
ответника да преустанови водоснабдяването на апартамент № 2, осъществено от
шахта в двора и от вътрешна незаконна водопроводна връзка, изградена в
„черната” маза на ищеца, под плочата на кота -1,20; да премахне, за своя
сметка, тези незаконно изградени водопроводна и канализационна връзки, като
възстанови вътрешната водопроводна и канализационна инсталация на сградата,
предвидена по одобрения ВиК проект, за да се произнесе, съобрази следното:
От
приетото по делото заключение по извършената СТИЕ, се установи, че
водозахранването на сградата започва от уличен водопровод чрез сградно
отклонение с тротоарен кран, като след него водопроводът влиза подземно направо
в сградата в помещение под изба №1 и стига до спирателен кран и водомер за
отчитане на използваната вода от апартамент №1. Няма изградена водомерна шахта
за това отклонение. От същото отклонение е направено водопроводно отклонение за
захранване на апартамент №2. ВЛ поясни, че с оглед материалите, които са
вложени при изграждането на тези В и К съоръжения, същите най-вероятно са
изградени още към издаване на Акт 16. ВЛ категорично заяви, че откакто е
изградена сградата, тя се е водоснабдявала с това допълнително свързване. От
представения по делото документ- частно заверен препис от Протокол, обр.16 на държавната
приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, се
установи, че към датата на издаване на разрешение за ползване на строежа на
сградата, комисията е констатирала, че сградата е изпълнена по одобрените
проекти, като всички промени по време на строителството са незначителни. Няма
ангажирани доказателства, че тези водопроводни връзки по някакъв начин пречат
на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху неговото
помещение /“черна маза“/. Нещо повече, от доказателствата по делото безспорно
се установи, че тези т.нар. „черни мази“ са изградени именно поради
необходимостта за изграждане на В и К съоръженията предвид особеностите на терена /денивелация на
терена/, върху който е изградена сградата. Предвид горното, съдът счита, че
изградените водопроводни връзки, част от които се намират в т.нар. „черна маза“
на ищеца /помещението под избата на ищеца/ не ограничават, смущават и пречат на
пълноценното използване на вещта или имота според неговото предназначение. Ето
защо стига до извода, че и тези претенции са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Д.В., ЕГН **********,***, срещу Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС, да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от изба, разположена в
гаражен етаж на кота -1, 20 и представляваща ивица с граници: от югоизток -
изградена преградна стена между изби № 1 и № 2, от северозапад - проектирана
преградна стена по корекции от 01.06.1989 г. и с ширина съответно: 0,30 м. в
североизточната част и 0,50 м. в югозападната част на недвижим имот, имащ
административен адрес: ***, като бъде осъден ответникът, на основание чл.108 от
ЗС, да предаде владението върху гореописаната част от изба, на ищеца, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от С.Д.В., ЕГН **********,***, срещу Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.109 от ЗС, със
следните искания: да бъде осъден ответникът да измести хоризонтално, за своя
сметка, преградната стена между двете изби на кота -1,20, като изгради стената
така, че помещенията да се обособят, съобразно притежаваните от двамата площи,
в съответствие с коригирания архитектурен проект; да бъде осъден да преустанови
действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца върху собствения
му недвижим имот и да премахне последиците от неправомерните си действия, както
следва: 1/ да преустанови ползването на изградената извън плана врата към
стълбище, намиращо се в изба № 2 за подход към собствената му „черна” изба,
находяща се непосредствено под изба № 2, да премахне незаконната врата /зазида
отвора за врата на изба № 2, разположена в североизточната стена на избата,
граничеща с коридора към избите/, за своя сметка; 2/ да преустанови
водоснабдяването на апартамент № 2, осъществено от шахта в двора и от вътрешна
незаконна водопроводна връзка, изградена в „черната” маза на ищеца, под плочата
на кота -1,20; да премахне, за своя сметка, тези незаконно изградени
водопроводна и канализационна връзки, като възстанови вътрешната водопроводна и
канализационна инсталация на сградата, предвидена по одобрения ВиК проект, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.В., ЕГН **********,***,
срещу Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове,
с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на изба №1,
разположена на кота -1,20, за период от 5 години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, в размер на 418, 28 лева /четиристотин и
осемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, ведно с лихвата за забава в
размер на 37, 81 лева /тридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, за
периода от 21.09.2017 г. до 20.09.2020 г., както и законната лихва върху
горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане; за заплащане на сума в размер на 50,00 лв. /петдесет
лева/, представляваща ½ част от сумата за вложените материали за
изграждане на вътрешна преградна стена с форма на буква „Г”, разположена в изба
№2, ограждаща изграденото стълбище към „черната” маза на ответника; както и за
заплащане на сума в размер на 390,00 лв. /триста и деветдесет лева/,
представляваща ½ от разходите, направени от ищеца за изграждане на
водопроводно отклонение и шахта към него, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: