Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1218

 

гр. РУСЕ, 05.07.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII-ти граждански състав в публично заседание на 25 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              Председател: ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Светла Георгиева   в присъствието на прокурора ................., като разгледа  докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2037 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

 

         Депозирана е молба с правно основание чл.19 ал.1 от Закон за гражданската регистрация.

Молителите Д.И.Д. и Б.М.Ф. твърдят, че Д.И.Д. бил роден на *** в гр. Русе, като през 80-те години му били сменени имената на Д.Д.Ж.. През 1989 г. се изселил в *******, запазвайки българското си гражданство и имена. На 04.10.1991 г. придобил турско гражданство и придобил в Турция фамилното име К.. На Д.И.Д. и Б.М.Ф. им се родила дъщеря – М.К., родена в Турция на 30.05.2005 г., като тя била вписаната в българското си удостоверение за раждане и лични документи като М.К., без бащино име по фамилното име на баща си в ******, само с имената на бащата Д.К. по турски документ за самоличност. На 03.03.2012 г. в ****** се родил и синът на молителите – Б.К., който бил вписан в българското си удостоверение за раждане и лични документи като Б.К., без бащино име, по фамилното име на баща си в ******. Така създаденото правно положение, при което имената на бащата в България били Д.И.Д., а на децата М.К. с баща Д.К. и Б.К., с баща Д.Д.Ж., предизвикавали пречки и съществени затруднения при правните и фактически действия по упражняване на родителски права и внасял смут поради разликата във фамилните им имена. Молителите заявяват, че семейството живее в ******, но възнамеряват да се установят в  Република България. Поради различието във фамилните имена , както и липсата на бащино име се пораждало значително затруднение за преодоляване на административните процедури по записването на децата в училища и други, както и неудобство от разликата във фамилните имена на бащата и децата. Искат да бъде допусната промяна на имената на малолетните им деца съответно от М.К. на М.Д.Д. и от Б.К. на Б.Д.Д..

Община Сливо поле, не взема становище по молбата.

Община Черноочене, не взема становище по молбата.

Районна прокуратура – Русе счита молбата за основателна.

Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане на Община Черноочене, М.К. е родена в ****** на 30.05.2005 г., като за нейни родители са посочени Д.К.  и Б.К.- молителите в настоящото производство.

Съгласно удостоверение за раждане на Община Сливо поле,  Б.К. е роден в ******* на 03.03.2012 г., като за негови родители са посочени Д.Д.Ж. и Б.М.Ф. - молителите в настоящото производство.

Разпитания по делото свидетел И.Д.А., баща на молителя изнася данни, че неговите внуци живеели в ***** и към тях се обръщали с имената М.К. и Б.К.. По ***** традиция при децата не се вписвало с бащиното име. В България, през 80-те години били променени имената на неговия син от Д.И.Д. на Д.Д.Ж.. В ***** той придобил т***** фамилия К. и там се казвал Д.К. и по тази причина децата, които били родени в ****** се казвали М.К. и Б К.. В момента синът му и снаха му имали желание да се установят в България, но понеже тук синът му се именувал Д.И.Д., това създавало затруднения, защото децата били с ********фамилия и не било вписано бащиното им име, като постоянно трябвало да доказва роднинската си връзка с тях.

 Според  чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Анализът на установените фактически положения налага извода, че молбата се явява основателна, тъй като ЗГР предвижда българските граждани, каквато са и децата М. и Б. да носят собствено, бащино и фамилно име. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството, като разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създават затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначението на родовата им принадлежност. Съдът приема, че гореизложеният факт представлява “важно обстоятелство” съгласно чл.19 ал.1 от ЗГР и е основание да се допусне промяна във бащиното и фамилното и име на децата М. и Б..

         Мотивиран от изложеното, съдът

                           

Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПУСКА  на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна във фамилното име на М.К., родена в ******* на *********., с ЕГН **********, като същата следва да се именува М.Д.Д..

ДОПУСКА  на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна във фамилното име на Б.К., роден в ********* на ******* като същият следва да се именува Б.Д.Д..

Препис от решението да се изпрати в Община – ******** и на Община ********  за отразяване промяната в регистрите на населението и за сведение.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

 

                                                     Районен съдия: