Р Е Ш Е Н И Е
№ ......... 7.06.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 8 май
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 734 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Ищецът
„ШАРОН-
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 1656.26 лв., представляваща цената на ел. енергията, с което е
коригирана сметката на имота за минал период. Претендира за направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ АД
гр. Пловдив, в който вземат становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорват изцяло по основание и размер. Оспорват
изцяло твърденията на ищеца в исковата молба. Считат, че не е от съществено
значение кой точно е извършил въздействието върху електромера, фактът кой е
конкретният извършител е ирелевантен по настоящия спор, тъй като законовите
разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа
енергия не съдържали изисквания и условия за извършването корекциите
на сметки
да е
установено виновно поведение на крайния клиент, а единствено условие за
упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е
да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Моли съда, тъй като
били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно
извършване на корекцията на сметката в процесния случай, да приеме, че
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като в
полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски. Подробни
съображения излагат в отговора си.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
От представените по делото писмени
доказателства: констативен протокол № 485991 от 20.11.2018 г., фактура №
********** от 22.01.2019 г. писмо от ЕВН, договор за достъп и пренос на
ел.енергия № 14743246-1 от 5.05.2015 г.,
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско
измерване от 20.11.2018 г., справка за корекция, се установява, че на 20.11.2018
г. е извършена проверка на електромер, отчитащ използваната електроенергия на
обект с ИТН 4016081, като било констатирано, че електромерът е манипулиран. От представената по делото фактура № **********
от 22.01.2019 г., се установява, че ответното дружество издало същата на
основание установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия, на стойност 1656.26 лв.
В
настоящото производство е спорно именно основанието, поради което ответникът
иска ищецът да му заплати процесната сума. Той обосновава това свое искане с твърдението, че сумата е
начислена на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ. Счита,
че процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД.
В
съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищцовото дружество, в
което заявява, че извършената проверка и представения констативен протокол са
изцяло в разрез на правилата на собственика, тъй като потребителя не присъствал
на самата проверка. Таблото единствено се ползвало само от служители на
енергодоставчика, както и че само те имат ключ от него, като по този начин не можело
да се извършат каквито и да е манипулации.
Ответното
дружество не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По въпроса за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и
при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ предвижда до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни
актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с
нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното
дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен
акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение
по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не
е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: ДКЕВР в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ е
приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г.
Проверката
следва да е извършена съобразно посочената в чл. 47 и 48 от ПИКЕЕ процедура. В случая е безспорно, че проверката е извършена
при отсъствие на клиента. В чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка се
установи промяна на схемата за свързване /какъвто
е настоящия случай/, констативният протокол следва да бъде съставен в
присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В
настоящият случай по делото има представен констативен протокол, подписан от
двамата свидетели, полицейски служители. Не
става ясно защо протоколът е съставен в присъствие на тези лица - защото
абоната или негов представител не е открит или защото е отказал да го подпише.
Съдът намира, че
констатираната намеса по отношение на електромера, не се установява дали е
такава, по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, при което следва електромера да се изпрати на
метрологична експертиза или такава по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, при която
корекцията се извършва само въз основа на констативния протокол. В случая
ответното дружество не е изпратило електромера на метрологична експертиза.
В
настоящия случай, ответникът е краен снабдител по см. на §1, т. 8а от ДР на
Закона за енергетиката, а "Краен снабдител" е енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик, поради което, съдът намира, че не е налице основание да извършва
корекция на сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от
ПИКЕЕ,
Доколкото,
се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с
лиценз да извършва услугата снабдяване с ел. енергия, т.е. за продажба на ел.
енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта
на енергетиката, така и Закона за задълженията й договорите, абонатът не може
да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от
него, тъй като това би противоречало на установения в чл. 82 ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон
не е установено изключение, разпоредбата на чл. 82 ЗЗД е приложима, а
подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.
Съдът
не споделя доводите на ответника относно
наличието на основание за начисляване на допълнителната ел. енергия на ищеца,
тъй като няма
извършена експертиза на електромера, от която да е установено, че той не отчита
реално електроенергията и че използваната методика при преизчисляване на
сметката за потребена ел. енергия е правилно приложена. В случая е налице констатация от
служители на ответното дружество, които се явяват лица, свидетелстващи и удостоверяващ изгодни
за ответното дружество факти.
Дори
и да се приеме, че с измененията на Закона за енергетиката,
в сила от 17.07.2012 г., се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на
сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия (по аргумент от чл. 98а ал. 2, т. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ),
при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 от ЗЕ),
тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1,
чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че
грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или
неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД,
уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения. Обективната отговорност, на която се позовава
ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно
лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното
залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава
клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия,
не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин
не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по
договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл. 83, т. 6 от ЗЕ и
раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и
чл. 48 ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху
собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от
ЗЕ).
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вземането на ответника
произтича от сключен между страните договор.
Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице
противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна
правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна
отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги е виновна. Отговорността на ищеца е договорна, а не
деликтна, което обстоятелство се възприема и в Решение № 38 от 15.05.2014 г. на
ВКС по т.д. 5/2013 г., където изрично е прието, че корекция на сметката за
потребена електрическа енергия би могла да се извърши само при доказано виновно
поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което
представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху
средствата за търговско измерване.
Още
повече, че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която
се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен
без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира
отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се
презумира виновно поведение на потребителя. По делото не се установиха
неправомерни действия на ищеца, който принципно не би следвало дори да
разполага с ключ за отваряне на средството, нито пък представляват аргументи за
извършена точно от него такава манипулация. В тази връзка, е недопустимо, без
да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.
енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на
едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя
да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова,
след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, респ. на негов
представител, липсва законово основание за извършване на въпросната
едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е
осуетил правилното отчитане.
В
настоящия случай, дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е
манипулиран, т.е. върху него е въздействано неправомерно, по делото не се
твърди, а и не се установява именно ищеца да е извършил манипулацията. Още
повече, че посоченото в констативния протокол не води до този извод, тъй като
няма описани данни за злонамерено и принудително отваряне на електрическото
табло. Описаното в констативния протокол, а именно, че електрическото табло не
е пригодено за пломбиране, навява у съда съмнения, че ответното дружество не е
изпълнило своите задължения за обезопасяване на съоръжението си.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че не е
налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в
резултат на корекцията сума, доколкото не се установява обективно
констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от виновно
неизпълнение на договорните задължения на ищеца.
С оглед на гореизложеното и
доколкото по делото не се установи, а в тежест на ответника е било да го направи, че е доставил конкретно количество
електроенергия на стойност 1656.26
лв. на ищеца за процесния период от 22.08.2018
г. до 20.11.2018 г. по фактура № ********** от 22.01.2019 г., то съдът приема, че искът е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищците, съдът
намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. П.Х. ***, договореното възнаграждение е
в размер на 350 лв. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението се определя с договор. Този размер следва да бъде
обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по делото налагат извод
за необходимост от редуциране на разноските в частта за размера на платения
адвокатски хонорар. Съдът възприема доводите на ответника, че разноските са
прекомерно завишени. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителна фактическа и
правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер, но той не
може да бъде по-малък от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./. Ето защо, съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски в размер на 350.00 лв., представляващи
ДТ и възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, че „ШАРОН-
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов" № 37, да заплати на „ШАРОН-
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: