РЕШЕНИЕ

 

 

                                                Номер………../……….

   

                                       Година 2021                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На шести април                                        Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 569 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "С.С.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.ТБ., депозирана чрез адвокат М.К. от ВАК, против Наказателно постановление№ 03-012447 от 12.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лв. на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и на осн.чл.85, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

      В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. НП било незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Не била спазена процедурата на чл. 40 от ЗАНН. АУАН не бил съставен в присъствие на нарушителя. АУАН не съдържал задължителните реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. АУАН не бил предявен на дружеството за запознаване, нито бил връчен срещу  препис.

     В жалбата се твърди, че в индивидуалния трудов договор изрично страните са постигнали договорка относно разходите по пристигане, респ. Връщане от и до мястото на работа. Имало постигнати договорки досежно работното време, почивките, заплащането. В тази посока неоснователна била констатацията на АНО, че в индивидуалния трудов договор не била включена информация за отпуските и транспортните разходи за периода на ползването им.

   В заключение се твърди, че в конкретния случай са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

     В съдебно заседание въззивната страна, редовно призовава не се представлява и не изразява становище по делото.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     През месец януари и февруари 2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. Н.З. извършили проверка на въззивното дружество. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-гр.Варна  от ТД на НАП-Силистра. В хода на проверката било установено, че въз основа на Удостоверение №1799/06.11.2014г., издадено от Министъра на труда и социалната политика "С.С.К." ЕООД, ЕИК ********* осъществявало посредническа дейност по наемане на работа за чужбина. При осъществяване на посредническата дейност, дружеството-жалбоподател било в отношения с работодателя -  „Юнайтед Шип Мениджмънт Къмпани" Ел.Ел.Си, със седалище в гр. Белмопан, Белиз. Проверката била извършена на адреса на седалището възз. дружество- гр.Варна, ул.“Топра Хисар“ №24 в присъствието на управителя. В хода на проверката били констатирани няколко нарушения на трудовото законодателство, обективирани от проверяващите в съставения Протокол за извършена проверка изх. № ПР20001150/05.02.2020 г., във връзка с които били дадени задължителни предписания.

    Едно от констатираните в протокола нарушения било, че при посредничеството по наемане на работа на български гражданин за работа в чужбина – Р.И.И., са нарушени изискванията за извършване на посредническа дейност, доколкото индивидуалният трудов договор за наемане на работа, сключен между лицето Р.И.И. с ЕГН **********  и „Юнайтед Шип Мениджмънт Къмпани" Ел.Ел.Си, със седалище в гр. Белмопан, Белиз не съдържа данни за отпуските, транспортните разходи на устроените на работа лица, и за ползването на годишен отпуск.

   Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на 05.02.2020год..

     За констатираното нарушение на 05.02.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012447, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 22.02.2019год.- в гр.Варна, офиса на посредника. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството- госпожа Р.Б., която го подписала без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило писмено възражение.

     На 12.02.2020год., въз основа на акта и материалите по АНП, АНО издал атакуваното НП, като приел фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 32, ал. 2  от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на основание  чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2200лв..

     В съдебно заседание показания е дала св.Н.З. – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /по ел.поща, видно от представените доказателства/ от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ , разпоредбите на чл.85, ал.1 – 3 от ЗНЗ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

   АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието представляващия дружеството и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, а именно, че е извършил посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, тъй като в индивидуалния договор за наемане на работа, предоставен от посредника, сключен между лицето Р.И.И. с ЕГН ********** и „Юнайтед Шип Мениджмънт Къмпани" Ел.Ел.Си, със седалище в гр. Белмопан, Белиз не се съдържат данни за отпуските, транспортните разходи на устроените на работа лица и ползването на годишен отпуск. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение.

   Съдът не споделя визираното в жалбата, че не е спазена процедурата на чл. 40 от ЗАНН и АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя. Горното не почива на обективните факти по делото. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен в присъствието на представляващия възз.дружество- г-жа Р.Б., предявен е на същата и тя го е подписала без възражение.

   Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

    Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението, описано в обжалваното НП, което правилно е квалифицирано като нарушаващо нормата на чл. 32, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Обн. ДВ бр. 49/2003 г., изм. бр. 52 от 2006 г. //Наредбата/. Правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на въззивника на основание  чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, доколкото посочената санкционна разпоредба предвижда нарушението в диспозицията си, като предвижда налагане на административно наказание на физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността.

    Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата посредникът предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт индивидуалният договор за наемане на работа съдържа данни за датата и мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните по чл. 30, ал. 3, т. 3 и 4 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата отнася към императивното съдържание на индивидуалния трудов договор данните за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането; работното време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт; предсрочното прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, включително при предсрочно прекратяване на трудовия договор; разрешенията за работа.

   Не се оспорват от въззивника фактите, касаещи осъществяваната от него посредническа дейност към дата 22.02.2019г.. Нещо повече видно от официалният сайт на Агенцията по заетостта достъпен на адрес https://www.az.government.bg/, до 27.12.2019г. възз. дружество е осъществявало посредническа дейност за други държави съгласно Удостоверение № 1799 / 06.11.2014 г. Не се оспорва и съдържанието на индивидуалния трудов договор, приложен по АНП, сключен с работодателя „Юнайтед Шип Мениджмънт Къмпани" Ел.Ел.Си, със седалище в гр. Белмопан, Белиз и посоченото в НП лице – Р.И.И.. Оспорва се констатацията, че съдържанието на процесния индивидуален трудов договор не съответства на законовите изисквания, доколкото съдържа клаузи по пунктовете, посочени в обжалваното НП. Видно обаче от съдържанието на договора, в него не са поместени никакви клаузи относно отпуските, в това число и ползването на годишен отпуск, както и относно транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането. Клаузите на договора съдържат единствено възможност на работодателя да съдейства за закупуване на билети от гр.София до Кралство Испания, но не съдържат такива относно разходите до работното място, посочено в договора. Ето защо съдът намира, че съдържанието на договора не отговаря на изискванията на горепосочената нормативна уредба. Възражението в жалбата, че препращането към текстовете на чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата също не сочи на нарушение не се споделя от настоящия състав, тъй като възз. се защитава срещу фактите описани в НП, а не срещу тяхната правна квалификация.

    Неоснователни са и доводите на въззивника за неправилно определяне датата и мястото на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на приложеното към АНП копие на трудов договор /договор за възлагане/ между чуждестранния работодател и лицето Р.И., същият е предявен и подписан на работника в Република България на датата, отбелязана като дата на сключването му, в началото на текста на документа, а именно - 22.02.2019 г. , по седалището на посредника, в случая възз. дружество, което седалище ***. С оглед на изложеното, доколкото именно с подписване на трудовия договор, работникът или служителят се обвързва с неговите клаузи и в този смисъл същият поражда за него правни последици, именно датата на подписването на договора, който не съдържа съответните реквизити, съгласно чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата се явява дата на извършване на нарушението на цитираната норма.

       В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а в случая е установено, че нарушението е осъществено от обективна страна.

    Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола № ПР20001150/05.02.2020 г.- общо 8 на брой .

     Съдът намира, че правилно е определена и санкционната разпоредба, а       именно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно последната на физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1 000 до 2 500 лв.

    За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател към нейния  минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол ПР2009514/07.05.2020год., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са събрани доказателства за имущественото състояние на дружеството-жалбоподател. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 81, ал. 2 от Наредбата за насърчаване на заетостта минимум- 1000 /хиляда / лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 2 200 лв. на 1 000 лв..

 

      С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО / съдебното заседание е продължила само 12 минути, в които е разпитан един свидетел и са приобщени материалите по АНП/,  намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 36,36 /тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки / лева. 

    

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление№ 03-012447 от 12.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – Варна, с което на "С.С.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Б. е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лв. на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и на осн.чл.85, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 2 200 /две хиляди и двеста лева / лв. на 1 000 /хиляда / лв.

 

       ОСЪЖДА "С.С.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Б. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 36,36 /тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №569/2021г. по описа на ВРС.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: