РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела
Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 33 по описа на съда за
Г. фонд, ***, е предявил срещу Л.А.
***, иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал.
1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 77 022,27лева, представляваща обща стойност на
заплатена от ищеца сума по щета № 210177/12.08.2013 г. и присъдените с влезли в
сила съдебни решения обезщетения по
гр.д. № 1857/2014 г. на СГС и в.гр. д. №
4690/2014 г. на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/отм./ е изплатил по щета №
120177/12.08.2013 г. обезщетение за неимуществени вреди на К.Б. Н., пострадал
като пътник при ПТП, настъпило на 26.08.2011 г., по влезли в сила съдебни решения
по гр.д.№ 1857 на СГС и гр.д. № 4690/2014 г. на САС, по които дела ответникът е
участвал като трето лице – помагач на страната на Г. фонд. Виновен за
катастрофата съгласно одобрено споразумение по НОХД № 242/2011 г. на Свогенски
районен съд бил ответникът Л.А.И., който управлявайки лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА ***
ВХ в пияно състояние по четвъртокласен път SFO 2604 /Р.– Б./, губи контрол на автомобила и
навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещите се по нея един зад друг
т.а. „Прага” с ДК № СО *** ВА и л.а. „УАЗ” с ДК № СО *** ХА, в резултат на
което К.Б. Н. получава телесни увреждания. Ответникът управлявал автомобила без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Пострадалият К. Н.
заявил претенция към Г. ф. за изплащане за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат на гореописаното ПТП и по образуваната щета №
210177/12.08.2013 г. му било определено обезщетение в общ размер 10 000
лева за претърпените неимуществени вреди при условията на ½ допринасяне
на вредоносния резултат от пострадалия. Така определеното обезщетение било
заплатено на пострадалия на 16.01.2014 г. Последният не се съгласил с размера
на така определеното обезщетение и завел срещу Г. ф. гр. д. № 1857/2014 г. на СГС и гр.д. №
4690/2014 г. на САС, по които дела ответникът в настоящото производство
участвал като трето лице – помагач на страната на фонда. Въз основа на издадени
въз основа на постановените решения по горните дела изпълнителни листове били
образувани изпълнителни дела, като:
По изпълнително дело №
20158490400670/15 г. на ЧСИ № 849 след наложен запор на банковата сметка на Г.
фонд по сметката на ЧСИ на 01.06.2015 г.
постъпила сума в общ размер от 62 846,51 лв., от които 50 000 лв.
главница, 6 930,94 лв. законна лихва и 5915,57 лв. съдебни разноски и
такси по изпълнението.
По изпълнително дело №
20158490401129/15 г. на ЧСИ № 849 след наложен запор на банковата сметка на Г.
фонд, по сметката на ЧСИ на 28.09.2015 г. постъпила сума в общ размер 2895,76
лв. – съдебни разноски и такси по изпълнението.
Ищецът твърди, че на 04.02.2016
г. е заплатил по сметка на СГС сумата 1280 лв., представляваща дължима държава
такса по гр. д. № 1857/2014 г.
Ищецът твърди, че е поканил
ответника да му възстанови платените от него суми, но последният не ги е
заплатил и към момента на предявяване на иска.
В писмения си отговор по чл. 131
от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Излага възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия с
твърдение, че същият е нарушил чл. 25 от ЗДвП, като е препречил пътя на
управлявания от ответника автомобил, бил
е и без поставен предпазен колан. Ответникът сочи, че няма възможност да
заплати процесната сума. Навежда и довод за липса на
счетоводни документи, установяващи заплащането на процесната
сума на пострадалия.
В съдебно заседание ищецът,
представляван от юрк. М., поддържа иска. Ответникът,
чрез пълномощника си адв. Тодоров, изразява становище
за неоснователност на иска и настоява същият да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С одобрено на 21.11.2011 г.
споразумение по НОХД № 242/2011 г. на Свогенски районен съд подсъдимият Л.А.И.
е признат за виновен в това, че на 26.08.2011 г. около 21,50 ч. на
четвъртокласен път SFO 2604 /Р.-Б./ в землището
на с. Б., при управление на МПС – л.а. „Мицубиши
Паджеро” с рег. № СА *** ВХ, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, предл. 1 и 2,
чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, предл. 1, чл. 20, ал. 1
и ал. 2, изр. 1-во, предл. 1, 3, 5 и 6, чл. 25, ал. 2, изр. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на К.Б. Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица,
причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен
крайник, и счупване на дясната голямопищялна кост,
довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1,
б. „А”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от
НК.
Няма спор по делото, а се
установява и от представената справка, че към момента на настъпване на ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил не е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на заявление от К.Б.
Н. за изплащане на обезщетение за причинените му в резултат на ПТП
неимуществени вреди при ищеца е образувана щета № 210177/12.08.2013 г., като с
протокол № 27/11.11.2013 г. застрахователно-медицинската комисия при Г. ф. е
взела решение за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди на пострадалия
К. Н. в размер на 10 000 лв., определено след отчитане на ½ съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради
нарушението от последния на правилото по чл. 137а от ЗДвП.
Ищецът е превел по банковата
сметка на К.Б. Н. определената по горепосочената щета сума от 10 000 лв., което
се установява от представеното платежно нареждане от 16.01.2014 г.
Пострадалият К.Б. Н. е предявил
срещу Г. фонд иск за заплащане на обезщетение за причинените му от
горепосоченото ПТП неимуществени вреди, по който е образувано гр.д. № 1857/2014
г. на СГС. С решение от 14.10.2014 г. по посоченото дело Г. фонд е осъден
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./ да заплати на
ищеца сумата 32 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 20.01.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1490 лева, и в полза на СГС – сумата
1280 лева за дължима държавна такса. Като трето лице – помагач на страната на Г.
фонд в процеса е участвал ответникът в настоящото производство Л.А.И..
С решение от 25.05.2015 г. по гр.д.
№ 4690/14 г. на Софийски апелативен съд Г. фонд е осъден да заплати на К.Б. Н.
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./ още 18 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.08.2011 г.,
ведно със законната лихва обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 18
000 лева, ведно със законната лихва от 20.01.2014 г. С решението Г. фонд е осъден да заплати
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за въззивната
инстанция в размер на 1070 лв.
Въз основа на постановените решения
по горепосочените дела за присъдените суми са издадени изпълнителни листове,
като по образуваните изпълнителни дела № 201558490400670 и № 20158490401129 на
ЧСИ Ангел Петров с рег. № 849 са отправени покани за доброволно изпълнение и е наложен
запор върху банковата сметка на ищеца.
Видно от представените извлечения
по сметка на Г. фонд, на 01.06.2015 г. въз основа на наложен запор по сметка на
съдебния изпълнител са постъпили суми, както следва: 50000 лева – главница,
4268,57 лева –пропорционална такса по запор № 266134; 1647 лева – държавна
такса; 6930,94 лева – законна лихва; 6.00 лева – общо такси междубанков превод;
На 28.09.2015 г. по сметка на съдебния
изпълнител са постъпили суми, както следва: 2560 лева – адвокатска такса по
запор № 275858; 66 лева – такса по
запора, 269,76 лева - за пълно погасяване на пропорционална такса по запора;
1,50 лева – такса междубанков превод.
На 29.09.2015 г. Г. ф. е превел
по сметката на СГС сумата 1280 лева за държавна такса по гр.д. № 1857/14 г. на
СГС, което се установява от представените преводни нареждания.
С регресна
покана изх. № 341/27.06.2018 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата
77 054,47 лева, изплатена във връзка с ПТП, настъпило на 26.08.2011 г.
Няма твърдения, нито доказателства ответникът да е заплатил сумата на ищеца.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в. л. Т. С., банковата бюджетна сметка на
СГС за държавни такси е била заверена със сума от 1280 лв. на 30.09.2015 г.;
банковата сметка на ЧСИ Ангел Петров е била заверена със сума в общ размер
62 846,51 лв. на 01.06.2015 г., а на 28.09.2015 г. е била заверена със
сума от 2 895,76 лв.; банковата сметка на К. Н. е била заверена със сумата
10 000 лв. – всичките суми са наредени от Г. фонд. В заключението са
посочени подробно изплатените по изпълнителните дела суми, както и удържаните
от ЧСИ суми за такси по изпълнението.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание
чл. 288, ал.12, изр. 1, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ
/ДВ, бр. 103/2005 г., отм./, приложим с оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./, Г. ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания в резултат на
пътно-транспортно произшествие, ако виновният водач не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. След изплащане на обезщетението Г. ф.
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, включително и на
направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 288, ал.
12 от КЗ /отм./.
С оглед задължителната сила на
одобреното по НОХД № 242/2011 г. на Свогенски споразумение /с поледици на
влязла в сила присъда/, на основание чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че на
26.08.2011 г. ответникът Л.А.И. при управление на МПС виновно е причинил ПТП,
от което са настъпили телесни увреждания на К.Б. Н.. Установено е безспорно, че
към датата на настъпване на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е
имало действаща застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е, че по заявената от
пострадалия претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, причинени му от телесните увреждания в резултат на
горепосоченото ПТП, при ищеца е била образувана щета № 210177/12.08.2013 г., по
която е бил определен общ размер на тези вреди от 10 000 лева, която сума е
била изплатена на пострадалия.
Установено е, че по предявен от
пострадалия срещу Г. ф. иск по чл. 288, ал. 11, предл.
3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./, с влезли в сила
решения по гр.д. № 1857/2014 г. на СГС и по гр.д. № 4690/2014 г. на САС, Г. ф.
е осъден да заплати на увреденото лице сумата 50000 лева като обезщетение за
неимуществените вреди, причинени му от телесните увреждания в резултат на ПТП,
ведно със законната лихва от предявяването на иска на 20.01.2014 г. до окончателното
изпащане на сумата. Г. ф. е изплатил сумата от 50000 лева, ведно със законната
лихва, възлизаща на сумата 6930,94 лева, считано от началната й дата на дължимост /20.01.2014 г./ до датата на изплащането й
/01.06.2015 г./.
С оглед на плащането от Г. ф. на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за него е възникнало регресно вземане по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ срещу
ответника за стойността на заплатеното обезщетение и заплатената законна лихва
върху това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 от КЗ /отм./, фондът има право на вземане срещу деликвента
освен за платеното обезщетение, така и за разходите по ал. 8 на същата
разпоредба, а именно разходите за определяне и заплащане на обезщетението. В
случая ищецът има право да получи от ответника заплатените от него съдебни
разноски, за които е осъден в двете съдебни инстанции по предявения срещу него
от увреденото лице иск по чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./, които възлизат общо на
сумата 3840 лева, включваща адвокатски възнаграждения и дължими държавни такси
в производството. Ищецът има право на вземане срещу ответника и за заплатените
от него разноски по изпълнението във
връзка с принудителното събиране на присъдената със съдебните решения сума за обезщетение
за неимуществени вреди, които разноски възлизат общо на сумата 6251,33 лева,
което се установява от представеното извлечение по сметката на ищеца за заплатени
по сметка на ЧСИ суми, както и от заключението на СЧЕ. Така заплатените от
ищеца разноски в изпълнителното производство съставляват разходи за изплащане
на обезщетението. В случая с оглед данните по делото за момента на инициране на изпълнителното производство от увреденото лице
/преди влизане в сила на осъдителното въззивно
решение/ и датата на наложените запори на сметката на ищеца, не може да се
приеме, че заплащането от ищеца на разходи по принудителното събиране на
сумите, за които е осъден с посочените съдебни решения, се дължи на
несвоевременно доброволно изпълнение на задълженията му, поради което тези
разходи се дължат от ответника.
С оглед на горното, предявеният
иск е доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде изцяло
уважен. Направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия
не следва да се разглежда в настоящото производство по предявения срещу него регресен иск. Ответникът Л.И. е участвал като трето лице –
помагач на страната на Г. ф. по
предявения от пострадалото лице иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ
/отм./. В това производство възражение за съпричиняване
е било направено от подпомаганата страна – Г. фонд, и същото е било прието за
неоснователно, като предявеният иск за неимуществени вреди е бил уважен за сумата от 50 000 лв. /след
приспадане на платената от фонда сума от 10 000 лв. по заведената щета/. При положение, че Л.И. в качеството му на
трето-лице помагач е обвързан на основание
чл. 223 ГПК от мотивите на
решението, и че влязлото в сила решение е задължително за него като
страна по делото, е недопустимо
в настоящото производство по регресната претенция срещу него той да релевира възражение
за съпричиняване.
По горните съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 77 022,27 лева,
представляваща общ размер на: заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от К.Б. Н. от причинено от ответника на 26.08.2011 г.
пътно-транспортно произшествие на четвъртокласен път SFO 2604 /Р.- Б./, при управление на МПС – л.а. „Мицубиши Паджеро”, с рег. № СА***ВХ, за който не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва за
забава върху сумата 50000 лева за периода от 20.01.2014 г. до заплащането й на
01.06.2015 г.; заплатените от ищеца
съдебни разноски, присъдени с решенията по гр. д. № 1857/14 г. на СГС и гр.д. №
4690/14 г. на САС; и разноските по принудителното събиране на присъдените суми
по изп. д. № 20158490400670/15 г. и № 20158490401129/15 г. по описа на ЧСИ
Ангел Петров.
Върху така присъдената сума
ответникът дължи и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска на
14.01.2019 г. /съобразно диспозитивното начало в
процеса/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати разноските по делото в общ размер 3590,89 лв., от които: 3080,89 лв.
заплатена държавна такса, 200 лв. депозит за експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.А.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 288, ал.12, изр. 1, вр.
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /ДВ, бр. 103/2005 г., отм./ сумата 77 022,27
лева /седемдесет и седем хиляди двадесет и два лева и 27 ст./, представляваща
общ размер на: заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от К.Б. Н. от причинено от ответника на 26.08.2011 г.
пътно-транспортно произшествие на четвъртокласен път SFO 2604 /Р.- Б./, при управление на МПС – л.а. „Мицубиши Паджеро”, с рег. № СА***ВХ, за който не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва за
забава върху сумата 50000 лева за периода от 20.01.2014 г. до заплащането й на
01.06.2015 г.; заплатените от ищеца съдебни разноски, присъдени с решенията по
гр. д. № 1857/14 г. на СГС и гр.д. № 4690/14 г. на САС; направените от ищеца
разноски по принудителното събиране на присъдените суми по изп.
д. № 20158490400670/15 г. и №
20158490401129/15 г. по описа на ЧСИ Ангел Петров, ведно със законната лихва
върху общата сума от 77 022,27 лева, считано от предявяване на иска на
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК, Л.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. фонд, със
седалище и адрес на управление ***, сумата 3580,89 лв. /три хиляди петстотин и
осемдесет лева и 89 ст./ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: