№ 242
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ИСКРА П.А
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА П.А Въззивно гражданско дело №
20244000500449 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от П. Т. Н. против Решение №
246/ 11.06.2024 г. по гр.д. № 718/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което е развален
сключеният между него и Т. Д. П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 071, том 2, рег. № 3435, нот.
дело № 208 от 15.10.2021 г. на нотариус П. Т., до размер на притежаваната ½ ид. част
от О. Ж. К. – М. и на притежаваната ¼ ид. част от П. Й. Д., наследени от двамата от
прехвърлителя Т. Д. П., поради неизпълнение на задълженията на П. Т. Н. да полага
всестранни грижи за П. и да му осигури издръжка и спокоен, нормален живот до края
на живота му. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Съдът необосновано и в
противоречие със събраните доказателства приел, че изпълнението на задълженията
му към прехвърлителя е било частично и епизодично. Отделно, в жалбата се изразяват
съмнения, доколко предвид приеманите от наследодателя на ищците
болкоуспокояващи медикаменти във връзка със сериозно влошеното му здравословно
състояние, той е бил в състояние да изразява валидна воля за упълномощаване на
адвокати и завеждане на граждански искове. Моли решението да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни О. Ж. К. – М. и П. Й. Д. са
1
депозирали отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочат, че
при анализа на доказателствата поначало неправилно са ценени тези на св. С. Е. – зет
на ответника, който присъствал в съдебно заседание на 06.03.2024 г. и не следвало да
бъдат кредитирани показанията на св. П. С., които изглеждали неверни. Молят
решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на
страните, намира следното:
Релевантните за спора факти са следните: С НА № 071, том II, рег. № 3435,
нот.дело № 208 от 15.10.2021 г. Т. Д. П. е прехвърлил на ответника П. Т. Н. –
жалбоподател пред ВТАС апартамент в гр. Русе, жк Родина 3, *********, срещу
задължение на последния да полага всестранни грижи за прехвърлителя в
прехвърления имот и да му осигури издръжка и спокоен и нормален живот, а след
смъртта му да го погребе според обичая. П. е починал на 70-годишна възраст на
25.01.2023 г. – месец след предявяване на настоящия иск за разваляне на цитирания
договор. Погребението на същия е отганизирано и заплатено от Община Русе. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че здравословното му
състояние е било влошено още през пролетта на 2022 г. Св. П. С. излага, че тогава бил
потърсен от Н. по повод на това състояние и след като свидетелят посетил дома на П.
и го прегледал, позвънил на Спешна помощ и Т. бил приет в УМБАЛ „Медика“.
Показанията му съответстват на отразения в приетата по делото епикриза от
Вътрешно отделение на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД факт на хоспитализация на Т. П.
за времето от 06.04. до 22.04.2022 г. Там той е диагностициран с чернодробна цироза и
карценом на белия дроб вдясно. В епикризата е посочено, че е приет в увредено общо
състояние, с Covid 19, контактен, но неориентиран и е описана снетата от него
анамнеза – че от две седмици има нарастващи оплаквания от задух и лесна уморяемост
при минимални физически усилия, отоци на краката, намаляване на урината
количествено, пожълтяване на склерите, дезориентация. Изписан е с подобрение и му
е предписано медикаментозно лечение. След изписването му П. отново потърсил
свидетеля и го помолил да подменя поставения на Т. катетър, което следвало да се
2
прави всеки месец. С. ходил четири или пет пъти да прави това, т.е. до м. август –
м.септември и според показанията му Т. бил в тежко състояние – бил като скелет, на
легло, с декубитални рани. Впоследствие свидетелят не бил търсен от П. Н. или Т. и
помислил, че са намерили друго лице, което да извършва смяна на катетъра. Съгласно
показанията на св. С. М. и св. Л. Д. – съжители на фактически семейни начала, които
познавали Т. П. от времето на работата му като охранител в УМБАЛ „Медика“, Д. бил
потърсен от него през м. септември 2022 г. с молба да му занесе храна и цигари. При
отиването в жилището му го намерили неподвижен, на легло, не можел да се грижи
сам за себе си. Описват обстановката, в която го заварили – било занемарено и
непочистено, електричеството било спряно, хигиената била ужасяваща, около холната
масичка било заринато с чантички с използвани памперси, в банята имало одеяла и
дрехи с изпражнения, навсякъде имало хлебарки, включително по леглото му, масата в
кухнята била затрупана с мухлясали чинии, в хладилника имало мухлясали неща,
имало чували с кенчета от бира и памперси на балкона, които стояли отдавна там,
защото се разпаднали при вдигането им. От Т. разбрали, че имал договор с П., когото
свидетелите не познавали, да се грижи за него и че същият идвал преди да потърси тях
за помощ, но спрял и не вдигал телефона си, когато го търсел. Откакто те започнали да
го посещават, никой друг не ходил при него. Свидетелите започнали да се грижат за
П. – излагат, че заплатили тока му, изхвърлили всички боклуци, занесли му радио и
лаптоп, купували му храна и цигари, носели му неща за еднократна употреба, тъй като
нямали възможност постоянно да се грижат за него, купили му телефон с ваучер, за да
поддържат връзка, защото операторът изключил неговия. Свидетелите не знаели от
какво боледува Т., приемал „карзил“ за черния дроб и аналгин за обезболяване. Св. Д.
ангажирал майка си да се грижи за личната хигиена на Т. – той сам си сменял
памперсите, но тя го почиствала и му мажела раните от залежаване, включително го
придружила в болницата, където той починал. Св. Е. – бивш зет на ответника П. Н.,
знаел от споделено от последния, че той имал договор с Т. да полага грижи за него.
Знаел от Т., че е племенник на П. и твърди, че сестра му и П. се грижили за него още
далеч преди той да се разболее – тя му готвела, чистели дома му и перяли му дрехите.
П. му споделил, че той заплаща сметките за електричество и телефон, купил мебели,
печка, хладилник, а когато Т. се разболял, изтеглил два кредита по 5 000 лв. и си
продал колата, за да осигури средства за заплащане разходите за обгрижване на Т..
Според свидетеля с пенсията си Т. заплащал на украинка, която наел, за да се грижи за
лич1ната му хигиена. Свидетелят твърди, че когато Т. се разболял П. живеел разделено
от сестра му, която заедно с детето им живеела с болната и на легло майка на П., а той
живеел в дома на Т.. Самият той виждал Т. два пъти през 2022 г., в присъствието на
ответника П. Н..
От представени писмени доказателства се установява, че ответникът Н. е
получил два заема от „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД всеки в размер на 5 000 лв., съответно на
3
05.05.2022 г. и 14.07.2022 г., че е бил клиент на услугите на Виваком за пет телефонни
номера, единият от които твърди, че е ползван от Т. П..
При изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция изцяло споделя
формирания от ОС – Русе правен извод за основателност на предявения от Т. П. и
поддържан от наследниците му, конституирани като ищци по делото след смъртта му,
настъпилата в хода на производството, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на процесния договор за издръжка и гледане. На основание чл.272 ГПК
съдът препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Договорът за издръжка и гледане е особен вид възмезден договор, при който
задължението на прехвърлителя е изпълнено със сключването на договора, защото
тогава настъпва транслативният ефект на сделката – правото на собственост върху
имота преминава от прехвърлителя върху преобретателя, а насрещното задължение на
преобретателя възниква от този момент за в бъдеще. Този договор има алеаторен
характер, тъй като не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи, нито е
известна продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят,
предвид уговорката такива да се полагат до края на живота на прехвърлителя.
Съдържанието на задълженията на приобретателя по договора не е определено в
закона, а произтича от постигнатото съгласие между страните и при тълкуването на
волята им съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, както това е при
процесния договор, се дължи цялата необходима издръжка – храна, дрехи, лекарства,
режийни разноски и други и всички необходими грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя при съобразяване на конкретните му нужди и
възможностите му да се справя сам. В този смисъл е Решение № 82/ 05.04.2011 г. по
Гр. дело № 1313/ 2009 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В
настоящия казус съвкупният анализ на събраните доказателства аргументира
категоричен извод за неизпълнение на договорните задължения от страна на
приобретателя П. Н. в пълния дължим обем и за времето до настъпване на смъртта на
прехвърлителя. По делото изцяло в негова тежест е било да докаже, какво е изпълнил
по процесния договор и че това изпълнение напълно е удовлетворявало кредиторовия
интерес. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М., Д. и С.,
които кореспондират помежду си и със събраните писмени доказателства и
възпроизвеждат обстоятелства, които те лично са възприели. Няма основания тези
свидетели да бъдат считани за заинтересовани от изхода на спора. Съдът цени
показанията на св. Е. в условията на чл.172 ГПК предвид особените му отношения с
ответника Н. и ги кредитира само в частта относно лично възприетото влошено
здравословно състояние на П. и полаганите за него от страна на зет му П. и сестра му
грижи както в период, предшестващ сключването на договора и съответно неотносим
към преценката за изпълнение на поетите с него задължения, така и в периода
4
непосредствено след сключването на договора. Показанията му в тази част
кореспондират с показанията на св. М., че лично Т. й е казал, че преди да се обърне за
помощ към тях, П. е ходил при него. Гласните доказателства, обсъдени в съвкупност,
установяват, че Н. е полагал само епизодични грижи за Т. П. до към м.август 2022 г. –
повикал е лекар, когато състоянието му се е влошило, осигурил е лекар, който да му
сменя катетъра му след изписване от болницата, вероятно му е купувал храна,
памперси и лекарства и е заплащал консумативни разноски, но с оглед здравословното
състояние на П., залежаването му и невъзможността му да се грижи за себе си и за
домакинството си и описаните от свидетелите изключително мизерни условия на
битието му, осигурените грижи очевидно не само не са отговаряли на нуждите на
прехвърлителя, но и по никакъв начин не се вместват в представата за нормален
живот. Именно условията, които св. М. и Д. са заварили в дома на П., пречат на съда
да приеме твърденията на ответника и показанията на св. Е., че Н. е живял в едно
домакинство с П.. Що се касае до заплащани консумативи не е доказано Н. да е
разходвал лични средства, а не пенсията на прехвърлителя. Дори да се приемат
твърденията на ответника, че през м.май 2022 г. дебитната карта на П. е била иззета от
АТМ при опит за изтегляне на сума, то до този момент той е разполагал с нея. Съдът
не възприема като достоверни показанията на св. Е., че изтеглените от Недев два
кредита в размер на 10 000 лв. са във връзка с осигуряване на памперси и медикаменти
на Т. П., защото не са ангажирани никакви доказателства разходи в такъв висок размер
или поне част от него да са направени в полза на П. в периода м. май и м. юли 2022 г.,
когато са изтеглени, и въобще той да е имал нужда от лечение или издръжка в такъв
размер. Безспорно е установено, че считано от м. септември до смъртта на
прехвърлителя от приобретателя не са полагани никакви грижи за последния,
включително погребението му е организирано и заплатено от общината. Неоказването
на съдействие от кредитора чрез смяна на патрона на входната врата и препятстване по
този начин на изпълнението, каквото обстоятелство се твърди, не освобождава
длъжника от задълженията му. В случай, че прехвърлителят необосновано отказва да
приеме изпълнение или с поведението си препятства опитите на приобретателя да
изпълни задълженията си, Н. е разполагал с правото да трансформира задължението си
за издръжка в парично, като заплаща на прехвърлителя съответната сума, която да
покрие текущите му нужди. Такава трансформация обаче законът допуска само в
случай, че длъжникът е изправна страна по договора, какъвто в случая той не е.
С оглед изложеното съдът намира, че е осъществен фактическият състав на
чл.87, ал.3 ЗЗД, обуславящ разваляне на процесния договор, като е установено виновно
неизпълнение на поетите от жалбоподателя задължения за осигуряване на издръжка и
грижи. Неизпълнението е съществено за кредиторовия интерес при съобразяване на
крайно влошеното здравословно състояние на прехвърлителя, изискващо повишени и
непрестанни грижи. Развалянето на процесния договор е допустимо само до размера
5
на наследствените права на ищците. Като е достигнал до същия правен извод, ОС –
Русе е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на делото пред въззивната инстанция следва да
бъде осъден П. Н. да заплати на П. Й. Д. направените от последния разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение – сумата 1 000 лв. Той следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. С. С. адвокатско възнаграждение за
осъществената от него безплатна защита и процесуално представителство на О. Ж. К.
– М.. ВТАС определя възнаграждението на 1 000 лв., колкото е реално заплатено от П.
Д., защото независимо че материалния интерес на двамата наследници на
първоначалния ищец е различен, осъществената от адвоката защита е еднаква, като
спорът пред въззивния съд не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 246/ 11.06.2024 г. по гр.д. № 718/ 2022 г. по описа
на ОС – Русе.
ОСЪЖДА П. Т. Н. с ЕГН **********, от с. Тетово, обл. Русе, ********, да
заплати на П. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, сумата 1 000 /хиляда/ лв. –
разноски пред ВТАС за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Т. Н. с ЕГН **********, от с. Тетово, обл. Русе, ********, да
заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. С. С. адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 /хиляда/ лв. за осъществената от него безплатна защита и
процесуално представителство на О. Ж. К. – М. по в.гр.д. № 449/ 2024 г. по описа на
ВТАС
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6