Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
13.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет
и седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 49 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени в обективно и субективно съединение са положителни
установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Й.К., родена на *** г., поданик на Кралство Великобритания, живуща в
гр.Ц., Конфедерация Швейцария твърди, че по силата на сключена съдебна
спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание от 06.07.2007 г. по
в.гр.д. № 665/ 2006 г. по описа на РОС, вписана под № 172, т.IX, вх.рег. № 9875 от 13.08.2010 г. на Службата по
вписванията – Русе, била призната за собственик на 12/20 идеални части от
дворно място с площ от 490,00
кв.м., находящо се в гр.Русе, по ул.”***” № 12 и съставляващо имот №535, в кв.63, по плана на града, с построените в него
двуетажна масивна сграда, със застроена площ 318,00 кв.м., състояща се от магазин на партера и първия етаж, таван и маза,
двуетажна масивна сграда-склад със
застроена площ от 58,00 кв.м. и едноетажна масивна сграда-склад със застроена площ от 41,00 кв.м., при граници и
съседи за целия имот: ул.***, имот
№534 на наследници на И. С., имот №547 - общежитие на „Строителни материали” и
имот №536 – жилищен блок, който недвижим имот съгласно кадастралната карта на гр.Русе, одобрена със заповед № РД-18-18/
16.05.2007г. на изп.директор на АК
София, и скица № 15-160809/ 23.05.2014г. на СГКК-Русе представлява поземлен имот с идентификатор
63427.2.535, с адрес гр.Русе, ул.*** №12, бивш имот 535 в кв.63, с площ
от 506 (петстотин и шест) кв.м., при съседи:
поземлен имот 63427.2.548 на Община Русе, поземлен имот 63427.2.534 на „Пътинжинеринг” ООД, поземлен имот
63427.2.519 - булевард и поземлен имот
63427.2.536 на ЕТ „ОСКАР-Кирил Николов”', заедно с построените в него
сграда с идентификатор 63427.2.535.1 с площ от 285 кв.м., брой
етажи-З, с предназначение - сграда-паметник на
културата, и сграда с идентификатор 63427.2.535.3 с площ от 89 кв.м., брой етажи-1, с
предназначение-друг вид сграда за
обитаване, както и върху 9/20 идеални части от дворно място с
площ 1567 кв.м., находящо се в гр.Русе, по
ул. “***” № 13 и съставляващо имот
№146, в кв.110, по плана на града, заедно с: от масивната двуетажна сграда, със застроена площ 270,00 кв.м., състояща се от 6 /шест/ стаи,
коридор, две кухни, антре, клозет, маза, таванска стая и таван, само апартамент
№ 3 с площ 76.92 кв.м., заедно с
таванско помещение с площ от 22,00 кв.м. и 40% ид.ч. от общите части на сградата, находящо се в крайната източна част на
сградата, при
граници: на запад-ап.№ 2 на
наследниците на В.Х.В., и от север, изток и юг-дворното място, както и
от построената в същото дворно място
цялата масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 290,00 кв.м., състояща се от 7 /седем/ стаи,
кухня, два коридора, две перални, два клозета,
таванска стая, таван и маза, шапрон и клозет, при граници за целия имот: имот №5027 на наследници на А.Р.В., имот №144
на К.Л.К., имот №148 на В.Л.М., имот №149 - жил.блок „Албатрос”' и
имот №150 на А.Д.А. и др., който недвижим
имот съгласно кадастралната карта на гр.Русе, одобрена със заповед
№РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК София, скици № № 15-264149 и 15-264107 и схема №15-264099-всички от
31.07.2014г. на СГКК-Русе, представлява
поземлен имот с идентификатор 63427.2.146, с адрес гр.Русе, ул.”***” № 13,
бивш имот 146 в кв.110, с площ от 1570,00 (хиляда петстотин и седемдесет)
кв.м., с трайно
предназначение на територията -урбанизирана, начин
на трайно ползване-ниско застрояване, при
съседи: 63427.2.150, 63427.2.149, 63427.2.148, 63427.2.147,
63427.2.144, 63427.2.4967, 63427.2.5027 и 63427.2.178 и от
самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.146.4.3, който самостоятелен обект се
намира в сграда №4, разположена в поземлен
имот с идентификатор
63427.2.146, с предназначение-жилище, апартамент, с брой нива на обекта-1, с площ от
76,92 кв.м., заедно с прилежащия таван
с площ от 22,00 кв.м., и 40% идеални
части от сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
63427.2.146.4.2, под обекта - няма и
над обекта - няма, както и от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор 63427.2146.1, със застроена
площ от 291,00 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.146, брой етажи-1, с предназначение-друг вид сграда за обитаване.
Поддържа, че собственик на останалите идеални
части от гореописаните два недвижими имота е държавата. Твърди, че за целите на
процесуалното представителство по това дело упълномощила адв.И.М. от РАК, което
пълномощно с № В2413-2416/21.09.2001 г. било нотариално заверено от
помощник-нотариус Армин Кун при Нотариат Унтерщрас, гр.Ц.. Сочи, че на
19.08.2010 г., с нотариален акт № 121, т.IV, рег. № 14103, д. № 604/2010 г. на нотариус Георги
Георгиев, с район на действие РРС, пълномощникът – адв.И.М. сключил от нейно
име договор за замяна на недвижими имоти с ответниците С.П.А. и Г.И.А., по
силата на който прехвърлил в полза на последните 4/20 идеални части от имота с
идентификатор 63427.2.535, с адрес ул.”***” № 12 и 2/20 идеални части от имот с
идентификатор 63427.2.146, с адрес гр.Русе, ул.”***” № 13. В замяна ищцата
придобила прехвърленият й от ответниците магазин № 41 на партерния етаж в многоетажния паркинг с офиси и
магазини, к-с „Ялта”, по бул.”Липник” № 5 в гр.Русе, състоящ се от една
търговска зала с обща застроена площ от 19,50 кв.м., при граници: от
изток-магазин №40, запад-магазин №42, север-коридор и от юг- бул.”Липник”,
заедно с 0,11% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху общински терен, а съгласно КККР - Самостоятелен обект
63427.2.5101.1.385, с предназначение - за търговска дейност, брой нива-1, със
застроена площ 17,36 кв.м., адрес на имота бул.Липник №5, гр. Русе, община
Русе, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.5101, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж 63427.2.5101.1.386, 63427.2.5101.1.384, под обекта-63427.2.5101.1.420 и
над обекта-63427.2.5101.1.96, прилежащи 0,11% ид.ч. от сградата.
Ищцата релевира
доводи за нищожност както на упълномощителната сделка, така и на сключения въз
основа на нея договор за замяна. Поддържа оплакване за нищожност на
упълномощителната сделка поради липса на форма /чл.26, ал.2, пр.3 вр.чл.44 от ЗЗД/ от гледна точка на нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа
на ищцата /чл.582 вр.чл.576 от ГПК/. Твърди се, че ищцата не владее български
език нито писмено, нито говоримо, а завереното от нея пълномощно не е било
придружено с превод на език, който тя разбира, респ. с превод на някой от
официалните езици на кантон Ц., където то е било съставено, като не е бил
назначен и преводач за извършване на устен превод. Навежда доводи, че поради
липсата на изискуемото за пълномощното форма и следващата от това негова
нищожност, нищожен, като сключен без надлежно учредена представителна власт, се
явява и договорът за замяна. В първото съдебно заседание – това от 06.04.2015
г. са изложени и допълнителни аргументи за нищожността на нотариалното
удостоверяване на подписа на ищцата поради това, че липсват минимум
идентифициращи личността на последната признаци – чл.590 вр.чл.580 от ГПК. Сочи
се, че самото пълномощно, доколкото разполага единствено с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя, а не и с такава на неговото съдържание, каквото
изискване е въведено с изменението на чл.37 от ЗЗД с ДВ, бр. 59 от 2007 г., в
сила от 1.03.2008 г., поради липсата на форма не може да послужи за сключване
на договора за замяна, тъй като последният е сключен на 19.08.2010 г., т.е.
след влизането в сила на това законово изискване. В условията на евентуалност,
ако се приеме, че пълномощното е действително от гледна точка на неговата
форма, се поддържа довод за нищожност на договора, тъй като при сключването на
договора пълномощникът е действал при превишаване пределите на учредената му
представителна власт, доколкото същата обхваща единствено представителство на
упълномощителя при сключването на договор за продажба, а не и на такъв за
замяна. Сочи се също, че за да бъде надлежно учредена представителната власт, е
било необходимо даденото пълномощно да е изрично, а не общо като в него бъде
конкретизиран имотът с достатъчно признаци, позволяващи безсъмнената му
идентификация, видът на разпореждането, както и съществените условия на
сделката, за която се дава пълномощното /в случай на продажба трябва да е
посочена цената/. Отново в условията на евентуалност се поддържа довод за
нищожност на сключения въз основа на пълномощното договор за замяна поради
това, че той е сключен във вреда на представлявания /чл.40 от ЗЗД/ и поради
това, че самият договор противоречи на добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.
последно от ЗЗД/. Поддържа се, че пълномощникът е нарушил своето основно
задължение да действа в интерес на представлявания като е сключил договор за
замяна при очевидна нееквивалентност на насрещните престации. С оглед
твърдяната нищожност на договора за замяна се поддържа, че той не е породил
целените с него правни последици, а именно прехвърляне собствеността върху
заменените идеални части от двата имота на ищцата в полза на ответниците,
поради което техен собственик продължава да бъде ищцата. По тези съображения и
съгласно допуснатото на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК изменение на иска в
съдебно заседание от 27.04.2016 г. по отношение на имота с идентификатор
63427.2.146, с адрес гр.Русе, ул.”***” № 13, чрез изменение на вида на
търсената защита посредством преминаване от осъдителен иск по чл.108 от ЗС към
положителен установителен иск, моли по отношение на ответниците да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик съответно на 4/20 идеални части
от имот с идентификатор 63427.2.535, с адрес ул.”***” № 12 и върху 2/20 идеални
части от имот с идентификатор 63427.2.146, с адрес гр.Русе, ул.”***” № 13.
Претендира и направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците С.П.А. и Г.И.А., чрез процесуалния си
представител, са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените
искове. Релевират възражение, според което исковата молба е депозирана от
адвокат, който не е надлежно упълномощен от ищцата. На това възражение вече е
даден отговор в съдебно заседание от 06.04.2015 г. като то е отхвърлено.
Възражението се явява неоснователно и предвид представените писмени
доказателства, включително и подписан от ищцата препис от исковата молба на
немски език, от които безспорно се установява, че всички процесуални действия
по делото са извършвани с нейното знание и съгласие. Ответниците сочат още, че
пълномощното от 21.09.2001 г., въз основа на което адв.И.М., като пълномощник
на ищцата, е сключил договора за замяна, е напълно действително и е произвело
своето правно действие. Нотариалната заверка на подписа на ищцата била
извършена в съответствие със закона по мястото на извършване на заверката.
Поддържат, че ищцата била изцяло наясно със съдържанието на пълномощното, което
се установявало и от съдържанието на волеизявлението за неговото оттегляне.
Възразяват, че ако се приеме тезата, че упълномощителната сделка е нищожна, то
с оглед факта, че съдебната спогодба, от която ищцата черпи права, била сключена
от името на последната въз основа на същото пълномощно, ищцата няма как да е
станала собственик на претендираните идеални части от двата процесни имота,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени само на това основание, с
оглед липсата на съгласие от страна на последната при сключването на съдебната
спогодба. Поддържа също, че доводът на ищцата, че замяната е сключена от
пълномощника при превишаване пределите на представителната му власт, е
неоснователен, тъй като този договор представлявал съвкупност от две отделни
насрещни продажби като придобития от ищцата имот винаги можел да бъде
трансформиран в неговия паричен еквивалент. Сочи също, че пълномощникът не е
действал във вреда на ищцата, нито пък сключената сделка противоречи на добрите
нрави, поради което са неоснователни и доводите за нищожност на договора за
замяна на осн. чл.40 от ЗЗД, респ. чл.26, ал.1, пр.последно ЗЗД. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират и
направените деловодни разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира
следното:
Доколкото
страните по делото имат своето местоживеене в различни страни – съответно в Конфедерация
Швейцария и Република България първият въпрос, на който следва да бъде даден
отговор, е този за международната компетентност на българския съд да разгледа
делото. В отношенията между Република България, като държава-членка на ЕС, от
една страна и Конфедерация Швейцария, от друга, е в сила Конвенцията относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (т.нар. Луганска
конвенция от 2007 г.). Според чл.22, т.1 от същата Конвенция, по дела които
имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим
имот, изключителна компетентност имат съдилищата на държавата, обвързана по
настоящата конвенция, където е разположен имотът.
Вторият предварителен въпрос, който се поставя по
делото е този за приложимото право. В отношенията между Република България и Конфедерация
Швейцария няма международен акт, който да урежда приложимото право към правните
сделки, поради което приложение следва да намерят правилата на българския
Кодекс на международното частно право.
По приложението на нормите на КМЧП в светлината на
поставените с исковата молба въпроси е налице задължителна съдебна практика,
формирана с решения на ВКС по чл.290 от ГПК / вж. конкретно решение № 101 от
5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2009 г., IV г. о., ГК/. В същото се приема, че съгласно чл. 61 от КМЧП
формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към
сделката. Посочено е, че е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени
от правото на държавата по местоизвършването на сделката (locus regit formam actus). Овластителната сделка за учредяване, променяне или
прекратяване на права върху имот в България може да бъде извършена в чужбина
според изискванията за форма на българския закон. Формата обаче ще бъде спазена
и ако са съобразени само изискванията за такова овластавяне в държавата, в
която е извършена овластителната сделка. Когато пълномощието за сключване на
сделка, с която се учредяват, променят или прекратяват права върху имот, е
дадено в чужбина след 1.03.2008 г., не е необходимо волеизявлението да бъде
автентифицирано със саморъчен подпис и изписване на пълното име (според
изискванията на чл. 589, ал. 2, изр. 2 от ГПК),
ако това не е обичайният начин за автентифициране на писмените изявления в тази
държава. А когато българският закон изисква форма на нотариален акт за
сделката, не е необходимо пълномощието да бъде с нотариално удостоверени подпис
и съдържание, извършени едновременно (според изискванията на чл.37 ЗЗД), ако е спазена изискваната в
тази държава форма за овластяване с такива правомощия.
С оглед цитираните задължителни разяснения и
съобразно чл.61 от КМЧП следва да се приеме, че за валидността на атакуваното
пълномощно, като едностранна сделка – чл.44 от ЗЗД, е достатъчно да са спазени
изискванията за форма на закона в кантон Ц., Швейцария. От отговора на
швейцарските власти във връзка с възложената съдебна поръчка по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави става ясно,
че съгласно швейцарското право при заверка на пълномощни за сключване на сделки
за недвижими имоти нотариусът удостоверява единствено подписа върху тях, но не
и тяхното съдържание. В приложеното писмо от Нотариална кантора Унтерщрас – Ц.
е видно, че за валидността на пълномощното не е необходимо в него да бъдат
посочени и точните персонални данни на упълномощителката, тъй като именно
затова се поставя нотариалната заверка, която съдържа информация кое лице е
подписало пълномощното. Посочено е също, че тъй като заверката се отнася
единствено до подписа, а не и до съдържанието на документа, то не е
задължително упълномощителката да говори български език или да участва преводач.
Това се потвърждава от отговора на швейцарските власти и по втората съдебна
поръчка. По изложените съображения съдът намира, че са спазени формалните
изисквания към пълномощното по местното право (това на кантон Ц., Конфедерация
Швейцария), поради което същото е действително.
С оглед спазване на формата по чуждото право, на
основание чл.61, изр.2 от КМЧП и съгласно цитираната задължителна съдебна
практика не е необходимо да бъдат обсъждани в детайли всички наведени с
исковата молба доводи за нищожност на нотариалното удостоверяване поради
нарушаване на правилата за извършването на същото по българското право. Само за
пълнота следва да се добави, че пълномощното е съставено при действието на
редакцията на правната разпоредба на чл. 37 ЗЗД
преди изменението на текста /в сила от 01.03.2008 г./, поради което
нотариалната заверка на подписа е достатъчно като форма за неговата валидност.
Без значение е обстоятелството, че самата сделка /договорът за замяна/ е
сключена след влизането в сила на последващата редакция, която изисква
едновременна заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, тъй като
нормата на чл. 37 ЗЗД
е материалноправна и няма обратно действие.
С оглед валидността на пълномощното следва да
бъдат разгледани и релевираните в условията на евентуалност доводи на ищцата,
според които при сключването на договора за замяна пълномощникът е действал при
превишаване пределите на учредената му представителна власт, доколкото същата
обхваща единствено осъществяване на представителство по договор за продажба, а
не и по договор за замяна. Следва да бъдат разгледани и аргументите на ищцата, според
които за да бъде надлежно учредена представителната власт, е необходимо
даденото пълномощно да е изрично, а не общо, както е в разглеждания случай,
като в пълномощното е следвало да бъдат конкретизирани имотите с достатъчно
признаци, позволяващи безсъмнената им идентификация, видът на разпореждането,
както и съществените условия на сделката, за която се дава пълномощното /в
случай на продажба да бъде посочена цената/.
В задължителната съдебна практика /вж. напр. решение
№ 74 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 845/2011 г., III г. о., ГК и цитираните в него други решения на ВКС,
посочени и в писмената защита на ищцата/ се приема, че за сключване на сделка с
недвижим имот е необходимо изрично пълномощно, в което следва да е
конкретизиран имотът /с достатъчни за безсъмнената му идентификация признаци/,
видът на разпореждането и съществените му условия /при продажба - цената на
имота/. Ако в пълномощното не са посочени имотът, видът на разпореждането,
условията на договаряне и цената, упълномощаването е общо. Приема се, че предоставянето
на неограничена представителна власт и право на пълномощника да договаря при
условия, каквито намери за добри, не изразява волята на упълномощителя относно
основните параметри на сделката, не представлява и не предоставя изрично
/конкретно/ упълномощаване.
Даденото в тази група решения на ВКС /решение №
74 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 845/11 г. на ІІІ г.о., решение № 140 от
30.05.2011 г. по гр.д.№ 1075/10 г. на ІІІ г.о., решение № 367 от 13.07.2010 г.
по гр.д.№ 869/09 г. на ІІІ г.о., решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д.№
741/10 г. на ІІ г.о., решение № 48 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 613/10 г. на ІІ
г.о./, цитирани и в предложението за образуване на тълк.д.№ 5/ 2014 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, разрешение на спорния въпрос напълно се споделя от настоящия
състав, който обаче, съобразно указанията по Тълкувателно решение № 8 от
7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, не разполага с процесуалната
възможност да спре производството до постановяването на тълкувателното решение.
И конкретно - в т.5 от оспореното пълномощно е
записано, че пълномощникът на ищцата има право след възстановяване на
собствеността върху нейните имоти (без те да са индивидуализирани по някакъв
начин) да ги продаде на когото желае и при каквито условия намери за добре,
като получената сума преведе по посочена от ищцата банкова сметка. ***, че в
случая обемът на представителната власт на пълномощника е ограничен от гледна
точка на естеството на сделките, които той има право да сключва от името на
ищцата. На последния не е предоставено правото сам да избира вида на
разпоредителната сделка, тъй като той е ясно посочен от упълномощителя, а
именно продажба. В тази връзка съдът не споделя виждането на процесуалния
представител на ответниците, че договорът за замяна съставлява съвкупност от
две продажби. От гледна точка на упълномощителя въобще не е безразлично дали ще
получи пари, като универсален измерител на стойност, или друг недвижим имот. В
единия случай продавачът получава парични средства, които може да използва и то
веднага както пожелае, а във втория – отново недвижим имот, който ако желае да
получи пари, ще трябва тепърва да продава. Разликата в престациите при
продажбата и замяната е обусловила и различното им третиране от самия закон –
напр. чл.223 от ЗЗД, който предвижда приложението на правилата за продажбата
към замяната, но само съответно, чл.33, ал.2 от ЗС, която норма се прилага
единствено за продажбата, а не и за замяната на идеалните части от имота с друг
имот /решение № 1515 от 28.07.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 1266/2002 г., IV г. о./. Логиката на последната норма е сходна с тази в
разглежданата в настоящото дело хипотеза – за продавача би следвало да е
безразлично на кого ще продаде имота си, тъй като престацията, която ще получи,
е винаги една и съща по вид, а именно пари. Очевидно е, че положението при
замяната не е такова. Именно предвид съществената разлика в престацията, която
продавачът и заменителят получават следва да се приеме, че при сключване на
договора за замяна пълномощникът на ищцата, упълномощен единствено да сключи
договор за продажба, е действал при превишаване на пределите на
представителната си власт.
Дори и да се приеме, че пълномощно, дадено за
сключване на договор за продажба, може да бъде използвано за сключване на
договор за замяна, то в разглеждания случай самото упълномощаване е пределно
общо, поради което и съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика,
то не поражда валидна представителна власт в полза на пълномощника.
Както се приема и в задължителната съдебна
практика / вж. напр. решение №249/23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. на ІV ГО на
ВКС и решение №923/17.12.2009г. погр.д.№1682/2008г. на ІV ГО на ВКС, като по
този въпрос също предстои произнасяне с тълкувателното решение/, договорът,
сключен без надлежна представителна власт е висящо недействителен, тъй като
правните действия, извършени от лицето, действало без представителна власт,
могат да бъдат потвърдени от представлявания. В случая обаче сключения договор
за замяна не само не е бил потвърден, а напротив – пълномощното, използвано за
сключването му, е било оттеглено като изявлението за това е било съобщено на
пълномощника, а в рамките на настоящото производство изрично се оспорва, като
сключен без представителна власт, самият договор. Следва да се приеме, че договорът
за замяна е бил сключен от лице, действало от името на ищцата без да има надлежна
представителна власт, поради което и с оглед липсата на потвърждаването му той
не е породил целения с него вещнопрехвърлителен ефект като собственик на
процесните идеални части от двата имота продължава да бъде ищцата.
Неоснователно е възражението на ответниците,
според което признаването на недействителността на пълномощното би имало за
последица отпадане на правата на ищцата върху претендираните от нея идеални
части от процесните имоти, тъй като тя е получила тези права в резултат на
съдебна спогодба, сключена от нейно име със същото пълномощно. Както съдът е
посочил по-горе, формално пълномощното отговаря на изискванията на швейцарското
право, поради което и съгласно чл.61, изр.2 от КМЧП то е действително. Същото
обаче не поражда надлежна представителна власт за пълномощника по него именно и
само в частта по т.5 от него, тъй като с тази точка са дадени пълномощия за
сключване на договор за продажба, а не на замяна и поради това, че в тази част
пълномощното е общо, а не изрично, каквото е следвало да бъде то съгласно
цитираната по – горе задължителна съдебна практика. Дори и да се приеме, че
пълномощното не е породило представителна власт за пълномощника изцяло – не
само в частта за пълномощията по т.5, а и досежно процесуалното представителво
пред съда за сключване на съдебната спогодба, то действията на пълномощника –
адв.И.М. от РАК, са били потвърдени от ищцата в надлежната писмена форма
/чл.42, ал.2, изр.2 от ЗЗД вр.чл.234, ал.1 от ГПК/. Изявление в този смисъл се
съдържа например в писмото на ищцата от 17.11.2010 г., с нотариална заверка, до
областния управител на Област Русе /на л.197 от делото/, от което е видно нейното
намерение да бъде поделен имота, както и от писмото от 19.04.2004 г. /на л.170
от делото/, в което ищцата заявява, че е дала пълномощно на адв.М. и няма нищо
против той да защитава нейните интереси в България във връзка с процесните идеални
части от двата имота. От същото писмо се установява и действителната й воля –
не да отчуждава имотите с цел печалба, каквото твърди, че е било нейното
намерение св.М., а да бъдат предоставени за създаване на център на името на
баща й. Посоченият свидетел е очевидно заинтересован да отстоява позицията, че
като адвокат и пълномощник на ищцата е бранил нейния интерес при сключване на
атакувания договор за замяна, поради което и на осн. чл.172 от ГПК, доколкото
неговите показания се опровергават от писмените доказателства по делото и от
показанията на св.П.А., съдът не ги кредитира.
С оглед основателността на последните разгледани
доводи за недействителност на договора за замяна, няма да бъдат разглеждани
съображенията за неговата нищожност и на останалите изтъкнати основания – чл.40
от ЗЗД и чл.26, ал.1, изр.последно от ЗЗД.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е представил списък по чл.80 от ГПК за направените по
делото разноски. В същото съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лева. Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. В разглеждания случай интересът по делото се определя
от цената на положителните установителни искове, предявени за идеални части от
двата имота, която цена се определя в размер на съответната част от данъчната
оценка за всеки от тях. За 4/20 идеални части от имота по ул.”***” № 12
припадащата се данъчна оценка е в размер на 49576,12 лева, а за 2/20 идеални
части от имота по ул.”***” № 13 е в размер на 18236, 63 лева, както е изчислено
и във влязлото в сила определение № 1623/ 18.12.2014 г. по гр.д. № 1126 / 2014
г. по описа на РОС, с което делото е изпратено в РРС с оглед родовата му подсъдност.
Общият размер на интереса възлиза на 67812, 75 лева. Според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 /09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение при интерес над 10 000
лв. е в размер на 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая то е равно
на 2564, 38 лева. Намаляването на адвокатското възнаграждение обаче не се
следва във всички случаи, когато е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК,
а зависи от фактическата и правна сложност на спора, както е посочено и в
мотивите към цитираната т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В случая превишението на заплатения от ищцата
размер на адвокатското възнаграждение над минималното такова е в размер на 535,
62 лева. Делото обаче разкрива фактическа и правна сложност и е свързано с
решаване на спорния въпрос за приложимото право, извършването на съдебни
поръчки за установяването му и анализирането на дадените отговори, както и с
множество наведени основания за нищожност на упълномощителната сделка и
сключения въз основа на нея договор за заем. Предвид сравнително ниския размер
на превишението на минималния размер на адвокатското възнаграждение и
сложността на делото съдът намира възражението за прекомерност неоснователно. С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 4340,
94 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.П.А., с ЕГН ********** и Г.И.А., с ЕГН **********,***, че Й.К.,
родена на *** г., поданик на Великобритания, живееща в Конфедерация Швейцария,
гр.Ц., ***, е собственик на 4/20 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 63427.2.535, с
адрес гр.Русе, ул.”***” № 12, бивш имот 535 в
кв.63, с площ от 506 (петстотин и шест) кв.м.,
при съседи: поземлен имот 63427.2.548 на Община Русе, поземлен имот 63427.2.534 на „Пътинжинеринг” ООД, поземлен имот
63427.2.519 - булевард и поземлен имот
63427.2.536 на ЕТ „ОСКАР-Кирил Николов”, заедно с построените в него
сграда с идентификатор 63427.2.535.1 с площ от 285 кв.м., брой
етажи-З, с предназначение -
сграда-паметник на културата, сграда с идентификатор 63427.2.535.2 с площ от 65 кв.м.,
брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с
идентификатор 63427.2.535.3 с площ от 89 кв.м., брой етажи-1, с предназначение-друг вид сграда за обитаване съгласно кадастралната карта на гр.Русе, одобрена със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК София, както и на 2/20 идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.146, с
адрес гр.Русе, ул.”***” № 13, бивш имот 146 в кв.110, с площ от 1570,00
(хиляда петстотин и седемдесет) кв.м.,
с трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин
на трайно ползване-ниско застрояване, при
съседи: 63427.2.150, 63427.2.149, 63427.2.148, 63427.2.147,
63427.2.144, 63427.2.4967, 63427.2.5027 и 63427.2.178 и от
самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.146.4.3, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с
идентификатор 63427.2.146, с
предназначение-жилище, апартамент,
с брой нива на обекта-1, с площ от 76,92 кв.м., заедно с прилежащия таван с площ от 22,00 кв.м., и 40% идеални части
от сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
63427.2.146.4.2, под обекта - няма и
над обекта - няма, както и от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор 63427.2146.1, със застроена
площ от 291,00 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.146, брой етажи-1, с предназначение-друг вид сграда за обитаване съгласно кадастралната карта на гр.Русе, одобрена със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК София.
ОСЪЖДА С.П.А.,
с ЕГН ********** и Г.И.А., с ЕГН **********, да заплатят на Й.К., родена на ***
г., поданик на Великобритания, живееща в Конфедерация Швейцария, гр.Ц., ***,
сумата от общо 4340, 94 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/