РЕШЕНИЕ№260013
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII с-в, в публичното заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 12336 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 260271/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 12336/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **************, находящ се в гр. П., район С.,
П.К. ****, ул. „С. и О. О.“ № **, ет.*, между Д.Н.Н. при квота от 1/12 ид.
част, И.П.Н. при квота от 1/12 ид. част, В.И.И. при квота от 2/12 ид. части и В.И.И.
и В.К.И. в режим на съпружеска имуществена общност при квота от 8/12 ид. части.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище,
е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ответницата В.И.
за възлагане на процесния недвижим имот с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК.
В посочения срок е приета на основание чл. 346 ГПК за съвместно разглеждане
в настоящото производството претенцията на В.И.И. и В.К.И. срещу Д.Н.Н. и И.П.Н.
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна
делба недвижим имот за периода 29.06.2019 г. – 29.06.2022 г. в размер на 3600
лева.
Районен съд
Пловдив, XIII гр. с-в, след като
обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства,
намира от фактическа страна следното:
По делото е изготвена СТЕ от в. л. В.Р. /л. 362 – 367/, от която се
установява, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем. В. л., след прилагане на специални знания в
областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на
допуснатия до делба недвижим имот на 186 140 лева.
С оглед проверката на констатациите на в. л., по делото е изслушана
повторна СТЕ, изготвена от в. л. инж. Б.Г. /л. 395 – 401/, съобразно което
пазарната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на
сумата в размер на 149 000 лева.
Съдът кредитира изготвената по делото СТЕ от в. л. Р. досежно посоченото от
нея обстоятелство, че процесният недвижим имот се явява неподеляем. По
отношение на пазарната оценка на същия, съдът възприема заключението по
повторната СТЕ, доколкото в проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2023
г. в. л. Г. поясни детайлно методиката за формиране на процесната оценка на
имота, при която освен посочените офертни цени, са взети предвид и конкретните
специфики на процесното жилище като година на построяване на сградата,
конкретно състояние на имота и процент спекулация на офертите. С оглед
изложеното, съдът намира, че релевантната пазарна оценка на допуснатия до
съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 149 000 лева.
По делото е разпитана св. С. Х.. От показанията на същата се установява, че
наследодателят на част от страните – И., е притежавал процесния недвижим имот.
Същият **** преди 20 – 30 години. Към датата на неговата **** в имота живеела ****
му – В., и неговият ***.
Съдът кредитира показанията на св. Х., доколкото нейните възприятелия са
преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на св. са и обективни, доколкото същата се явява незаинтересовано
лице от изхода на спора.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за
извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на
процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция на
ответницата В. И. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква
потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в
делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите
съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ,
предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да
е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3)
съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента
на откриване на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията,
следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
С т. 7 на тълкувателния акт се прие, че основно законово изискване за
прилагане на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ - сега чл. 349, ал.2 ГПК, е делбеният
имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това означава по
предназначението си да е за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и да е служил за
жилище на наследодателя, както и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. В
настоящия случай, от приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. Р., несъмнено се
установи, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е жилищен и че същият
се явява неподелям. По този въпрос липсва спор между страните в производството.
Отново в посоченото Тълкувателно решение – т.8, се разясни, че право на
възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която
съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка
идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по
реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост
извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, т.е. при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена
чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и
на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание,
различно от наследяване. Посоченото се отнася и в хипотеза, при която един от
наследниците прехвърля чрез възмездна сделка на друг от наследниците идеална
част по време на действието му на брака с трето за наследството лице, доколкото
съсобствеността се формира освен въз основа на наследяване и въз основа на нов
юридически факт – разпоредителна сделка /в
тази насока е Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г. на ВКС, 2 ГО/.
В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на
делбеното производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно
юридическите факти, въз основа на които е възникнала съсобствеността, се
установява, че първоначално имотът е придобит от И. и К. Н. по време на
действието на техния брак. На 29.12.1992 г. И.Н. е ****, като е оставил за
наследници – **** си К. Н., и двете си деца – В.И. и П. Н.. Последният **** на
26.12.1995 г., като оставил за наследници: Д.Н. и И.Н.. В производството се
установи и че К. Н. е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на недвижим
имот на В. И. по време на действието на брака й с В.И. 4/6 ид. части от
собствеността върху процесния недвижим имот. С оглед изложеното, доколкото е
налице разпоредителна сделка, сключена между двама от наследниците, при която
собственост придобива и трето за наследството лице – В.И., то несъмнено се
касае за смесена съсобственост. По този начин не са изпълнени изискванията на
нормата на чл. 349, ал.2 ГПК, доразвити в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС, а именно: съсобствеността да е възникнала изцяло въз основа
на наследяване. С оглед изложеното и възлагателната претенция на В.И. се явява
неоснователна.
Предвид липсата на достатъчен брой имоти за извършване на разпределение по
реда на чл. 353 ГПК и теглене на жребий, то единственият възможен способ за
извършване на съдебната делба е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на имота
на публична продан. В тази насока напълно неотносимо се явява възражението на
ищците по оспорване на пазарната оценка на имота, доколкото същата служи
единствено за определяне на държавните такси в настоящото производство, а на
каква оценка ще бъде продаден имота е въпрос по изпълнение на съдебното
решение.
По претенцията по
сметки на ответниците В.И.И. и В.К.И. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС:
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки):
1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от ищците в
производството; 3) ищците да възпрепятстват чрез фактически и правни действия ответниците
да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) ответниците да са
поискали писмено от ищците да заплатят обезщетение или да осигурят достъп до
вещта за ползване от ответниците съобразно техните вещни права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните. Въпреки изложеното,
от страна на ответниците не се ангажираха доказателства за осъществено лично
ползване на ищците на процесния недвижим имот, както и за отправено писмено
поискване за заплащане на обезщетение или осигуряване на достъп.
С оглед изложеното и претенцията на ответниците за осъждане на ищците за
заплащане на сумата в размер на 3600 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода
29.06.2019 г. – 29.06.2022 г., следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева, както следва: за Д.Н.Н. – 496,67 лева, за И.П.Н. –
496,67 лева, за В.И.И. – 2980 лева, и за В.К.И. – 1986,67 лева.
Следва да бъде определена и държавна такса върху претенцията по сметки на В.
и В. И., като доколкото същата се отхвърля всеки от тях следва да заплати
държавна такса в размер на 4 % върху припадащата се част на всеки от тях, а
именно: В.И. – сумата в размер на 72 лева, и В.И. – сумата в размер на 72 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
публична продан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор **************, находящ се в гр. П., община П., обл.
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на **** **** на АГКК, адрес на имота: гр. П., район С.,
П.К. ****, ул. „С. и О. О.“ № **, ет.*, самостоятелният обект се намира в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ:
112,50 кв.м., прилежащи части: ½ от западното стълбище на сградата, две
западни помещения в приземния етаж, заедно с ½ от общ.коридор, източната
част от тавана с площ от 112,50 кв.м. и ½ от стълбището на тавана, ниво:
едно, съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: *******, под
обекта: ****** и над обекта: ********, при определена пазарна оценка в
настоящото производство в размер на 149 000 лева, като получената от
проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права
от изнесения на публична продан имот, както следва: за Д.Н.Н. - 1/12 част, за И.П.Н.
- 1/12 част, за В.И.И. - 2/12 части, и за В.И.И. и В.К.И. общо - 8/12 части.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.И.И., ЕГН: **********, и В.К.И.,
ЕГН: **********, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на Д.Н.Н., ЕГН: **********, и И.П.Н., ЕГН: **********,
да заплатят сумата в размер на 3600 лева (три хиляди и шестстотин лева),
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **************, находящ се в гр. П., район С., П.К. ****,
ул. „С. и О. О.“ № **, ет.*, за периода 29.06.2019 г. – 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.Н.Н., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 496,67 лева (четиристотин деветдесет и шест
лева шестдесет и седем стотинки) във връзка с извършването на съдебната делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И.П.Н., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 496,67 лева (четиристотин деветдесет и шест
лева шестдесет и седем стотинки) във връзка с извършването на съдебната делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 2980 лева (две хиляди деветстотин и осемдесет
лева) във връзка с извършването на съдебната делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.К.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1986,67 лева (хиляда деветстотин осемдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) във връзка с извършването на съдебната
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 72 лева (седемдесет и два лева) във връзка с
отхвърлената претенция по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.К.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 72 лева (седемдесет и два лева) във връзка с
отхвърлената претенция по сметки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д. К.