Р Е Ш Е Н И Е №461
гр.
Пазарджик, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, въззивен
състав, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:Борислав Илиев Ели Каменова при секретаря Г.
Младенова, като разгледа докладваното от
съдия Б.Илиев въззивно гр. дело № 716
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №848 от 17.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 2234/2018г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, е на основание чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД, И.З.А., ЕГН- **********
***, е осъден да заплати на К.П.Н.,ЕГН-********** *** , сумата от 8700.00 лв. /осем хиляди и седемстотин лева /,
представляваща получена без правно
основание от А. сума, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на депозирането на исковата молба в съда – 04.06.2018г., до
окончателното й изплащане. Осъден е И.З.А., ЕГН- ********** ***,да заплати на К.П.Н.,ЕГН-**********
***, сумата в размер на 1248.00 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева /,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в хода на
производството по делото, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК. Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от въззивника И.А., чрез пълномощника му адв. В. К., с
която оспорва постановения съдебен акт. Счита, че решението е неправилно
поради нарушение на съдопроизводствените правила на материалния закон и е
необосновано. Смята преценката на съда за напълно необоснована и
хипотетична, тъй като се опира необосновано и неправилно интерпретиране на
обстоятелства, които не са навеждали в процеса.Твърди,че по делото липсвали
твърдения и изложени обстоятелства за причините, поради които К. Д/Н. е
извършвала системно в продължение на близо една година погрешни банкови преводи
по вписани от самата нея IВАN и съответния му титуляр. Без
оглед на горното и при нарушение на диспозитивното начало, в обжалваното
решение е описана фактическа обстановка, която ищцата не е посочила и
обосновала в подкрепа на иска си, респективно срещу нея ответникът пък не е
могъл да противопостави свои възражения. Изведеното наличие на грешка в субекта
се базира единствено на показанията на св.А.Б., като в противоречие на процесуалните правила е
игнориран фактът, че едва чрез разпита на този свидетел за първи път в
производството се обяснява някаква причина за внасянето на сумите по личната
сметка на доверителя. Твърди се, че преценката
е формирана при неправилно приложение на материалния закон. Ищцата твърди, че
ответникът се е обогатил за нейна сметка с преведените по сметката му суми,
поради грешка. В исковата молба не са релевирани други причини, поради които
ищцата да счита, че е налице заявеният извъндоговорен източник на задължения по
чл.55 ЗЗД. За поддържаното неоснователно имуществено разместване К.П.Н. се
позовава само на грешни банкови преводи. Документите са попълнени лично от К.П.
Д/Н. и подписани от нея, което показва нейно съзнателно и целенасочено
действие. На следващо място счита изводът на първоинстанционния съд за приложим
фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е незаконосъобразен. РС се
аргументирал на базата на непълен и неточен анализ на събраните
доказателства. Решението било изградено основно върху дадените от свидетеля А.Б.
показания за произхода и предназначението, според него, на внасяните от Д/Н. по
личната сметка на А. средства и по тази причина, по негово мнение, извършвани
многобройните грешни банкови преводи.. Пренебрегнал е посоченото разминаване в
сумите. В решението е прието за неоснователно и недоказано възражението ни, че
извършваните плащания по сметката на ответника имат своето основание, коренящо
се в съществуващите през този период наемни правоотношения между И.А. и
дружество „Интертел" ЕООД, на което по това време прокурист е била именно
ищцата К. Д/Н.. Според съда, с превеждането на процесиите суми ищцата не е
целяла да погаси задължения на „Интертел" ЕООД от наеми, тъй като исковите
претенции на А. по гр.д.21943/12г. на ПдРС били в размер на 4400 лв., т.е.
по-малко от общо внесената по сметката му с петте банкови превода сума. Освен
това, първата сума била преведена след прекратяване на делото поради оттегляне
на претенциите. Изводите са неправилни и необосновани, тъй като почиват на
неверен и неточен прочит на приобщения към делото доказателствен материал и
липса на коментар и анализ на доказателства, които разкриват истинските
отношения между страните. Подобен неправилен подход е използван и при обсъждане
на въпроса знаела ли е ищцата за задължението на въпросното дружество, предвид
заеманата от нея в последното длъжност на негов прокурист. В решението е
прието, че имената на А. и банковата му сметка са й били известни във връзка
със служебната й дейност в „Интертел" ЕООД. Констатацията се разминава с
дадените обяснения по чл.176 ГПК от Н./Д, която каза, че не е знаела кой е
ответника и той да е имал взаимоотношения с „Интертел". Едновременно,
позовавайки се на същите тези обяснения, съдът е достигнал до различен и дори
обратен по същество извод, обусловен на практика от липсата на знание у ищцата
за наличието на дълг. Освен това счита, че е неправилен извода
на съда за липсата на осъзнатост от страна на Н./Д относно задълженията на
„Интертел" ЕООД към А. за натрупаните и текущите наеми. Тя е имала
знанието за наличието на дълга и с направеното от нея изпълнение към кредитора
погасителният ефект съгласно чл.73 ЗЗД е настъпил и това е основанието на
плащането по банковата сметка на ответника. Документите и представените решения
по иска за собственост разкриват какво в действителност се е случило, каква е в
него ролята на К. Д/Н. и каква е истинската причина за внасяните по банковата
сметка на ответника суми в процесния период. Формулира искане да се отмени решението и вместо
него се постанови друго,с което се отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан ,както и да им се присъдят съдебно-деловодните
разноски.Излага подробни съображения във въззивната жалба. Сочи доказателства и
прави доказателствени искания. Въззиваемата К. П.Н.,чрез адв. А. А. ***, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че във въззивната жалба не се
излагат обстоятелства, които да са относими към спора по делото и да налагат
отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че по делото е безспорно
установен факта на предаване на процесните суми от ищеца на ответника, както и
обстоятелството, че ответникът не ги е върнал на ищеца. Твърди, че въпреки
предоставената му възможност в първото по делото заседание ответникът не е
ангажирал доказателства, че процесните суми са получени на правно основание. Освен това въпреки подробните си изложения ,които „разкриват“ причината за
преводите ,никъде не се коментирало защо в платежните нареждания е посочено
като основание за превода“заем“.Твърденията ,че са заплащани „наеми“ за
ползване на недвижим имот не кореспондирали с доказателствата по делото.
Несъстоятелно е твърдението,че с погрешно заплатените суми от страна на ищеца
били погасявани вземания по договор за наем предмет на друго дело. Следвателно
възниквал въпросът защо исковете са били оттеглени ако въпросната сума е била
дължима и защо доверитеката му е
заплащала същата като доводите,че това обяснение е неправдоподобно и житейски
неоправдано са напълно правилни и
логични.Относно твърденията за качеството „прокурист“ на ищцата по отношение на
третото лице“Интертел“ЕООД то следвало да се има предвид,че когато са
извършвани преводите доверителката му не е притежавала това качество ,а и не се
давало обяснение защо във вносните бележки е посочено като основание за плащане
„заем“. Прави
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски
пред въззивната инстанция. Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното
производство срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Предявени са
обективно съединени осъдителни искове - иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД. В
исковата си молба срещу И.З.А., ищецът К.П.Н. *** твърди, че на 17.03.2014г. ищцата е превела по банков път на И.З.А.,
ЕГН - ********** сумата от 2200 лева, поради грешка или без основание, на дата
09.04.2014 г. сумата от 2300 лева, на дата 10.07.2014 г. сумата от 1500 лева,
като на дата 10.10.2014 г. отново, поради грешка К.П.Н. превела сумата от 700
лева на ответника, на дата 05.01.2015 г. превела сумата от 2000 лева или общо И.З.А.
е получил сумата от 8700 лева без основание.Твърди се в исковата молба, че
поради обстоятелството, че горепосочените преводи са без основание, то
ответникът дължи тяхното връщане от момента на получаването им, но до настоящия
момент това не е сторено. В тази връзка за ищцата възникнал правния интерес от
водене на настоящето исково производство.В случай, че се приеме, че плащането
на сумата 8700 лева има основание, което единствено може да бъде договор за
заем, поради отбелязване в платежните „заем“, респ. ако се приеме, че сумата е
дадена в заем, то в тази връзка поради липсата на падеж за връщането му се моли
съдът, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането му. В тази
насока се прави изрично изявление, съответно и се предявява евентуален иск за
връщането на заема.Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди И.З.А. ***
да заплати на К.П.Н. *** сумата в размер
на общо 8700 лева, като получена без основание, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата претенция до окончателното
изплащане на сумата, като при условията на евентуалност ако съдът прецени, че
заплащането на сумите има основание, се моли съдът да осъди И.З.А. ***, да заплати на К.П.Н. *** сумата от общо 8700 лева, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата претенция до
окончателното изплащане на сумата, дължима по неформален договор за заем за
общо 8700 лв. Претендират се съдебно-деловодни разноски, ведно с платения
адвокатски хонорар. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който се оспорват изцяло исковете като
неоснователни. Изложено е становище по обстоятелствата, на които се основават
претенциите и възражения срещу тях. Относно главния иск по чл. 55 от ЗЗД сочи,
че грешката, представлява неосъзнавано несъответствие между представата на
лицето и действителността, под влияние на която е извършено определено правно
действие, по аналогия с чл.28 ЗЗД. Твърди се в отговора на исковата молба, че в
настоящия случай грешката при извършване на банков превод може да се отнасяла
до грешка в личността на получателя на паричния превод или грешка в
пресмятането. В представените банкови документи правилно са били посочени,
както сметката, така и името на титулярът й, поради което не било налице грешка
в субекта. Документите са попълнени лично от К.П. Д /сега Н./ и подписани от
нея, което показвало нейното съзнателно и целенасочено действие.
Обстоятелството, че тя е извършила пет парични превода през един продължителен
период от време по вписани от самата нея идентични IBAN ***, установявало, че
ищцата очевидно е действала със съзнанието, че плаща на ответника, и нямало
наличие на грешка от нейна страна. Спецификата на банковите разплащания и
фактът, че ищцата е извършила пет банкови превода по посочен от нея IBAN, *** и
титуляра И.З.А., както и продължителността на периода, през който са извършвани
преводите 17.03.2014г.-05.01.2015г., опровергават твърдението, на което се
основава претенцията, за плащане поради грешка. По отношение на евентуалния иск по
чл.240, ал.1 ЗЗД, ищцата основавала този иск на обстоятелството, че в
платежните имало отбелязване „заем“, поради което исковата сума се претендира
като дължима по неформален договор за заем за общо 8700 лв. Оспорва се
твърдението за наличие на заемно правоотношение между страните, по силата на
което ищцата да е предоставила в заем на ответника сумата от 8700 лв. Твърди се
в отговора на исковата молба, че К.П. Д/Н. и И.З.А. никога не са сключвали
договор за заем и посоченият такъв от дата 11.03.2014 г. в платежните документи
не съществувал и не е съществувал в правния мир. Твърди
се в отговора на исковата молба, че като основание на всички преводи е посочен
един и същи договор от дата 11.03.2014г. и самата ищца твърди по него да е
дължима заета сума от общо 8700 лв. Договорът за заем е неформален, но когато е
на стойност над 5000 лв., за установяването му законът изисква писмена форма. В
случая ищцата не представя и не може да представи писмен договор, тъй като
подобен страните нито са подписвали, нито по някакъв начин са били обвързани от
заемно правоотношение помежду си. Твърди се в отговора на исковата молба,
че наредената от ищцата с пет банкови превода по сметката на ответника сума от
общо 8700 лв. не е платена поради грешка или без основание. С плащането на тази
сума К.П.Н. /Д/ е изпълнила съществуващия дълг от наеми на „Интертел“ ЕООД към И.З.А.,
погасявайки това негово вземане. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания. Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното: От представените с исковата молба
5бр. заверени копия на вносни бележки /съответно от 17.03.2014г.;
09.04.2014г.; 10.07.2014г.; 10.10.2014г. и 05.01.2015г./ се установява, че на
17.03.2014г. ищцата Н. е превела по банкова сметка *** А. /IBAN ***/ сумата от 2200.00лв. По посочената банкова сметка ***, Н. е превела
още сумата от 2300.00лв. на 09.04.2014г.; на дата 10.07.2014 г. - сумата от
1500.00 лева, а на 10.10.2014 г. сумата от 700.00 лева. На 05.01.2015 г. Н. е превела сумата от 2000.00
лева по банковата сметка на А.. От приетите по делото
доказателства се установява, че за периода от
17.03.2014г. до 05.01.2015г. вкл. ищцата Н. е извършила пет банкови
превода, като е превела сума в общ размер на 8700.00лв. по банковата сметка на
ответника И.З.А. с IBAN ***. По
делото е приет препис от договор за наем на недвижим имот от 01.09.2010г. ,
сключен между ответника А. / в качеството му на наемодател/ и Д.Т.С./в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управител на „Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив /наемател/. По силата на сключения договор,
наемодателят е отдал под наем собствения си недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. ***- дворно място с площ от 117.80 кв.м. срещу месечен наем в размер на
200.00лв., платими от наемателя по договора. Договорът е бил сключен за срок от
2 години. От представените с
отговора на исковата молба доказателства се установява,че по искова молба на
ответника в настоящото производство А., подадена срещу „Интертел“ЕООД, ЕИК-
*********, е било образувано гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив. С
подадената искова молба се иска от съда осъждането на „Интертел“ЕООД да заплати
на А. сумата от 4400.00лв., явяваща се сбор от неплатени месечни наеми ,
дължими за ползването на описания недвижим имот за месеците от март,2011г. вкл.
до декември,2012г. вкл. С протоколно определение на съда от 30.05.2013г. ,
производството по гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив е било
прекратено поради оттегляне на предявените от ищеца А. против „Интертел“ЕООД претенции. Видно от
приетия по делото заверен препис от нотариално заверено пълномощно от
19.10.2013г., Д.Т.С./в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на „Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив/,е
упълномощил ищцата Н. /към този момент Д/, да извършва като „прокурист“ от
името и за сметка на „Интертел“ЕООД изрично описаните в пълномощното действия. От
приетия по делото Протокол от заседание на Едноличния собственик на капитала на
„Интертел“ЕООД- гр. Пловдив, проведено на 10.10.2013г. се установява, че на
посочената дата, е било взето решение да бъде назначена Н. за прокурист на
дружеството. По
делото е приложено Удостоверение от Агенция по вписванията с изх.№20140326143649/26.03.2014г.
, от което е видно, че К.П. Д е била представител на „Голдън Шеър“АД към датата
на издаване на процесното удостоверение. Видно от Протокол от
заседание на Съвета на директорите на „Голдън Шеър“АД- гр. Пловдив, проведено
на 05.03.2014г. , К.П. Д е била член на Съвета на директорите на акционерното
дружество към онзи момент, като на това събрание за Председател на съвета на
директорите на дружеството е била избрана М.Д.С., ЕГН-**********.
По делото са приети и приложени преписи
от Нот.акт №63 от 20.01.1988г.; Нот.акт
№108 от 26.05.2005г.; Нот.акт №128 от 28.04.2014г. и Нот.акт №86 от
20.04.2015г. Видно от Решение от 12.03.2018г., постановено
по гр. дело 11466/2016г. по описа на РС- Пловдив,със същото е било признато за
установено по отношение на М.Д.С. , ЕГН-********** и Голдън Шеър“АД, че И.З.А.,
ЕГН- ********** *** е собственик на основание договор за замяна , сключен с
Нот.акт №63 от 20.01.1988г. на площта от
94 кв.м., неправилно заснета в одобрената със Заповед на ИД на АГКК кадастрална
карта на гр. П., като част от ПИ с идентификатор 56784.523.643. С Решение №1086
от 27.07.2018г., постановено по в.гр. д. №1157/2018г. по описа на ОС-Пловдив,
постановеното Решение от 12.03.2018г., по гр. дело 11466/2016г. по описа на РС-
Пловдив, е било потвърдено. В хода на
производството по делото е бил разпитан в качеството си на свидетел А.Т.Б., от
показанията на който се установява, че сумите , които Н. е превеждала по
банкова сметка *** А., всъщност са били на св. Б.. По поръчение на Б., Н.
трябвало да преведе процесните суми по банкова сметка *** /приятел на св. Б./,
с когото имали общ бизнес. За целта, св. Б. оставил на Н. бележка с банковата
сметка, по която трябвало да постъпят съответните суми. Впоследствие, след проведен разговор с Г., Б.
установил, че сумите не били превеждани по неговата банкова сметка, ***,
различна от тази на Г.. Съгласно показанията на св. Б., тези средства били
попаднали случайно /по погрешка/ в
банковата сметка на А., с когото нямали никакви отношения. В съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК-
ищцата заявила,че не е била запозната
със задълженията на „Интертел“ЕООД за наеми към А.. Не отрича,че през 2013г. е
била назначена и е действала като „прокурист“ на „Интертел“ЕООД. Посочва,че
парите, които превела по банковата сметка на А. поради грешка й били
предоставени от св. Б., с когото работили заедно. Към момента на превеждането
на сумите, Н. мислила,че същите били предназначени за заем, но впоследствие установила,че
сумите били преведени по грешна банкова сметка. Н. твърди,че към онзи момент не
е знаела кой е ответникът А., както и че същият има взаимоотношения с
„Интертел“ЕООД.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Предявеният иск е допустим, същият е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, според която,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. За да бъде породено спорното материално право по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е необходимо
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): - процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; - тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и - това разместване на блага от имуществото на
ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил
налице годен юридически факт, оправдаващ разместването на правните блага. В случая така предявеният иск с
правно осн.чл.55,ал.1 ,предл.1 от ГПК е допустим, тъй като съгласно визираната
норма ,който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Или вземането
за връщане на получено без основание възниква при установено разместване на
имуществени ценности, в резултат на което ищецът дава, а ответникът получава
нещо без основание В тежест на ищеца е да докаже
заплащането на претендираната сума. Ответникът носи доказателствената тежест да
установи, че плащането е въз основа на валидно правно основание. Безспорно от приетите по делото
доказателства се установи, че в периода от
17.03.2014г. до 05.01.2015г. вкл. ищцата Н. е извършила пет банкови
превода, като е превела сума в общ размер на 8700.00лв. по банковата сметка на
ответника И.З.А. с IBAN ***, което не е спорно между страните.Спорен по делото е
въпросът за наличието на правно основание за това разместване. В тази насока,
хода на производството по делото е разпитан ,като свидетел А.Т.Б. от
показанията на който се установява, че сумите , които Н. е превеждала по
банкова сметка *** А., всъщност са били на св.Б.. По поръчение на Б., Н.
трябвало да преведе процесните суми по банкова сметка *** /приятел на св. Б./,
с когото имали общ бизнес. За целта, св. Б. оставил на Н. бележка с банковата
сметка, по която трябвало да постъпят съответните суми. Впоследствие, след проведен разговор с Г., Б.
установил, че сумите не били превеждани по неговата банкова сметка, ***,
различна от тази на Г.. Съгласно показанията на св. Б., тези средства били
попаднали случайно /по погрешка/ в
банковата сметка на А., с когото нямали никакви отношения. В този смисъл
показанията на св.Б. се допълнени и от дадените по реда на чл.176 от ГПК
обяснения от ищцата Н., съгласно които паричните средства, които Н. превела по
банковата сметка на А. поради грешка й били предоставени от св. Б., с когото
работили заедно. Към момента на превеждането на сумите, Н. мислила, че същите
били предназначени за заем, но впоследствие установила,че сумите били преведени
по грешна банкова сметка.
***,
първоинстанционният съд е приел, че процесната сума в общ размер на 8700,00
лв. е преведена по банкова сметка ***ние за нейното плащане от наредителя-ищец.
Налице е институтът на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник
на облигационни права и задължения, при който облагодетелстваната страна дължи
връщане на полученото от нея при първоначална липса на основание. С оглед
изхода на делото по главния иск, районният съд е посочил, че не се е
осъществило вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, поради което
не се е произнесъл по него.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на Районен съд-Пазарджик, и се присъединява
към тях. Правнорелевантният факт, че
процесните суми са излезли от патримониума на ищеца и са преминали в
патримониума на ответника е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
първоинстанционото съдебно производство с изготвения по делото доклад на
основание чл. 146 от ГПК, неоспорен от страните по делото. От друга страна
същият е и доказателствено обезпечен – от представените по делото 5бр.
заверени копия на вносни бележки
/съответно от 17.03.2014г.; 09.04.2014г.; 10.07.2014г.; 10.10.2014г. и
05.01.2015г./ се установява, че на 17.03.2014г. ищцата Н. е превела по банкова
сметка *** А. /IBAN ***/ сумата от 2200.00лв. По посочената банкова сметка ***,
Н. е превела още сумата от 2300.00лв. на 09.04.2014г.; на дата 10.07.2014 г. -
сумата от 1500.00 лева, а на 10.10.2014 г. сумата от 700.00 лева. На 05.01.2015 г. Н. е превела сумата от 2000.00
лева по банковата сметка на А.. или превел е претендираната сума в общ размер
на 8700,00 лв.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 от ГПК районният съд е приел за ненуждаещ се от доказване и фактът, че
ответникът не е върнал на ищеца процесната сума в общ размер на 2700,00 лв.
Както бе посочено по-горе, в проведеното на 19.02.2019г. пред
първоинстанционния съд съдебно заседание, ответникът изрично е изразил
становище, че процесната сума е преведена по негова банкова сметка ***.
При разпределението
на доказателствената тежест в доклада по делото районният съд законосъобразно е
изяснил на въззивника-ответник, че нему принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяване на изгодни
за себе си правни последици. Въззивникът, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал доказателства пред районния съд, удостоверяващи, че исковата сума е получена от него на годно
правно основание – че е било възникнало
задължение за заплащане на сумите в общ размер на 8700,00 лв. по сключен
договор за наем, както ответникът твърди в отговора на исковата молба, към момента на извършване на процесните банкови преводи .
От събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че сумата в общ размер на
8700.00лв.е била преведена от ищцата Н.
по банковата сметка на ответника И.З.А. с IBAN ***ез основание, поради грешка от страна на Н. при
попълване на вносните бележки в банката.
Като неоснователни съдът намира оплакванията на
жалбоподателя ответник, че извършените плащания по сметка на ответника имат
своето основание,намиращо основи в
съществуващите по същото време наемни правоотношения между ответника А. и
„Интертел“ЕООД.От приетите по делото доказателства се установява съществуването
на договор за наем на недвижим имот от 01.09.2010г. , сключен между ответника А.
/ в качеството му на наемодател/ и Д.Т.С./в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на
„Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив /наемател/. По
силата на сключения договор, наемодателят е отдал под наем собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***- дворно място с площ от 117.80
кв.м. срещу месечен наем в размер на 200.00лв., платими от наемателя по
договора. Не е спорно и че с нотариално заверено пъномощно от 19.10.2013г., Д.Т.С./в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на
„Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив/,е упълномощил
ищцата Н. /към този момент Д/, да извършва като „прокурист“ от името и за сметка
на „Интертел“ЕООД изрично описаните в пълномощното действия. Горните
обстоятелства сами по себе си дават обяснение на въпроса откъде ищцата Н. е
разполагала с трите имена на ответника и банковата му сметка, които явно са й
били известни във връзка с дейността на „Интертел“ЕООД. Не следва да се приеме
обаче за доказан факта, че с превеждането на процесните суми, Н. е целяла да
погаси задължения на „Интертел“ЕООД по сключения договор за наем, още повече,
че тези задължения са били в размер от 4400.00лв. / по-нисък размер от общия размер на сумата, която е
била преведена по сметката на А./. Безспорно, срещу „Интертел“ЕООД, ЕИК-
*********, е било образувано гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив
по подадена искова молба от А. , с която
последният претендира да му се заплати сумата от 4400.00лв., явяваща се сбор от
неплатени месечни наеми , дължими за ползването на описания недвижим имот за
месеците от март,2011г. вкл. до декември,2012г. вкл. Установява се също така,
че производството по гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив е било
прекратено поради оттегляне на предявените от ищеца А. против „Интертел“ЕООД претенции /с протоколно
определение на съда от 30.05.2013г./ Датата, на която е била преведена първата сума
от Н. по банковата сметка на А. е
17.03.2014г.- след оттегляне на претенциите на А. към представляваното
от Н. дружество, чийто пълномощник е ищцата. При това положение, твърдението на
ответната страна, че Н. е превеждала процесните суми, като е съзнавала, че с
тях погасява задълженията на
„Интертел“ЕООД към А. звучи неправдоподобно и житейски неоправдано,
доколкото Н. е започнала да превежда тези суми едва след като А. е оттеглил
претенциите си против „Интертел“ЕООД. В
този смисъл е възниква въпросът защо Н.
е превела сума в размер на 8700.00лв., която значително надвишава дължимата
такава от „Интертел“ЕООД по наемното правоотношение с А.. В тази връзка от приетите по делото 5бр. заверени копия на вносни бележки /съответно от 17.03.2014г.;
09.04.2014г.; 10.07.2014г.10.10.2014г. и 05.01.2015г./ е видно, че като
основание за внасянето на сумите в
последните е посочен Договор за заем от 11.03.2014г. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства
между представляваните от Н. дружества и
А. да са били налице заемни правоотношения, още повече по договор за заем,
сключен през 2014г. Освен това срещу графата
„вносител“ във вносните
бележки са посочени имената на ищцата Н.,
а не тези на търговските дружества, с които А. е имал взаимоотношения. От
тук се налага и извода, че в периода от
17.03.2014г. до 05.01.2015г. вкл. ищцата Н. е извършила пет банкови
превода, като е превела сума в общ размер на 8700.00лв. по банковата сметка на
ответника И.З.А. с IBAN ***о погрешка, след като е объркала имената на лицето, в
полза на което са извършени преводите, както и банковата сметка при първия от
тях. Впоследствие, при извършване на последващите четири банкови превода, Н. е
ползвала същите погрешно записани данни, което е довело и до съответния
резултат, като вместо да изпише имената на лицето и банковата сметка, по която
действително е желала да постъпят средствата, е изписала тези на ответника А.,
които са й били известни във връзка със служебната й дейност в „Интертел“ЕООД. Ето защо следва да се приеме,
че от страна на ответника А. е налице
обогатяване за сметка на ищцата , тъй като сумата, която той е получил в своя
полза няма своето правно основание. От материалите по делото не може да се
направи обоснован извод, че ответникът е приел преведената сума в общ размер на
8700.00лв. като доброволно изпълнение на исковите му претенции, които
последният е имал към „Интертел“ЕООД,
въпреки твърденията на ответната страна в тази насока. До
края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна инстанция
въззивникът-ответник не е направил
доказателствени искания, установяващи осъществяването в обективната
действителност на материалните предпоставки, при проявлението на които би
възникнало притезателното облигационно право за заплащане в негова полза на
исковата сума в размер на 8700,00
лв.Всяка страна е длъжна да докаже пълно и главно фактите и материалните
възражения, въз основа на които извлича за себе си благоприятни правни
последици, като съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес – при неустановяване на тези правнорелевантни
обстоятелства, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се –
арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съобразно тези правни доводи законосъобразен се
явява решаващият извод на районния съд,
че при недоказаност на наличието на правно основание за заплащане на исковата
сума, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т.
1 от ЗЗД се явява основателен. Предвид изхода на делото по главния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, правилно първоинстанционният съд не е
разгледал предявения при условията на евентуалност иск по чл. 240 от ЗЗД, тъй
като не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск, доколкото главният иск е бил уважен,
а не отхвърлен. Съобразявайки обстоятелството, че правните
изводи, до който въззивната инстанция
достига, съответстват изцяло на изводите
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба отхвърлена. С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя
следва да се присъдят направените от ответника съдебно-деловодни разноски в р-р
на 800лв. представлявакщи адв.хонорар на адв.Ст.Ц.съгласно списък на разноските
по чл.80 от ГПК. Въззивното
решение подлежи на касационно обжалване на осн.
чл.280, ал. 3 във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд-Пазарджик
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316
от 11.03.2019г., постановено по гр. д. № 2235/2018г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА И.З.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплати на, К.П.Н.,ЕГН-********** ***, сумата в размер на 800,00 лв., представляваща адв.хонорар на
адв.С.Н.Ц.от АК гр.П. съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от
получаване на съобщението до страните пред ВКС гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.