№ 216
гр. С., 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500122 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№331/15.02.2022г. от Й.Х.Е.,ЕГН
*,с постоянен адрес на местоживеене: гр.Р.,ул.“Г.С.Р.“ № 18 и И.И.
Е.,ЕГН **********,с постоянен адрес на местоживеене: с.В.,общ.С.,обл.С.,
действащ чрез своята майка и законен представител Л. Н. ЕФ.,ЕГН
**********, с постоянен адрес на местоживеене: с.В.,общ.С.,обл.С.,чрез
пълномощника си адв.Б.П. против определение №16/03.02.2022г. по гр.д.
№250/2021г. по описа на районен съд М..Счита ,че това определение е
незаконосъобразно и необосновано . В мотивите си районен съд –М. е приел,
че към датата на подаване на исковата молба-02.09.2021 г. ищецът е бил
носител на неудовлетворено притезание срещу първия ответник, което е
възникнало на извъндоговорно основание – деликт, осъществен на 11.10.2017
г, с който са причинени имуществени вреди на ищеца в размер от 15 391 лева.
Транслативната сделка, предмет на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, с която
ответникът- длъжник се е разпоредил безвъзмездно с имуществото си е
осъществена на 20.08.2021 г. като по аргумент от чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори,
отчуждаването на имуществени права, включени в патримониума на
длъжника..
С Определение № 16/03.02.2022 г.,постановено по гр.д.№ 250 по описа
на Районен съд-М. по описа за 2021 година по чл.248 ГПК,М.ския районен
съд е оставил без уважение молба вх.№ 126/19.01.2022 г. от ответниците
И.Х. Е. и Й. Й. ЕФ.,чрез процесуалният си представител адв.Б.П. за
изменение на решене № 2/10.01.2022,постановено по настоящето решение в
частта му за съдебните и деловодни разноски.Твърди ,че по гр.д.№ 250 по
описа на районен съд-М. за 2021 година доверителите и са ответници по
подадена искова молба от ЕТ „Реми 90-М.Л.“,ЕИК *********,със седалище и
1
адрес на управление : с.Ч.,ул.“З.“ № 3,представляван от М.Р.Л.,чрез
процесуален представител адв. С.С.Ч./ вх.№ 1451/02.09.2021 година на
Районен съд-М./.
С Решение № 2/10.01.2022 г.,постановено по горецитираното
дело,съдът е осъдил доверителите и да заплатят на ЕТ „Реми 90-М.Л.“,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление : с.Ч.,ул.“З.“ №
3,представляван от М.Р.Л. разноски по делото в размер на 1241,62 лева ,от
които 401,62 лев платена ДТ и 840 лева за адвокатско възнаграждение.Твърди
,че исковата молба е подадена на 02.09.2021 година с вх.№ 1451 на районен
съд- М..Правен интерес от водене на делото ищецът обосновава с възникнало
в негова полза вземане към първият ответник Й. Х. ЕФ.,за което е образувано
изпълнително дело № 287/2021 година по описа на ЧСИ Соня Димитрова рег.
№ 917,с район на действие Окръжен съд-С.,на основание издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца на 13.08.2021 година по НОХЛ.№ 628 по
описа на районен съд-С. за 2019 голина.Твърди ,че на основание чл.428 ТПК с
Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 11715/24.08.2021 г. по изп.д.№
287/2021 г.,изпратена от ЧСИ Соня Димитрова до първият ответник,същият е
уведомен,че срещу него е образувано принудително изпълнение ,както и че
му е предоставен двуседмичен срок за доброволно погасяване на посочените
в поканата суми.Твърди ,че в срока за доброволно изпълнение —на дата
16.09.2021 г.първият ответник е изплатил изцяло дълга към ищецът,като
следва да се има предвид обстоятелството ,че сумата от 2000/две хиляди/лева
разноски е изплатена още преди издаването на изпълнителният лист директно
на ръка на процесуалният представител на ищеца адв.С.Ч..С постановление
по изп.д.№ 287/2021 година ЧСИ Соня Димитрова рег.№ 917,на основание
Протокол № 1233/23.09.2021 година е прекратила изпълнително дело №
287/2021 година със страни ЕТ Реми 90-М.Л.,ЕИК **********-взискател и Й.
Х. ЕФ.-длъжник на основание чл.433,ал.2 ГПК поради пълно погасяване на
задълженията.Постановлението е влязло в сила на 13.10.2021 година.Поради
това моли въззивния съд да обърне внимание ,че доверителя и Й.Е. не е
кредитор на ищецът от 16.09.2021 година/когато е погасил целият си дълг/
респ.13.10.2021 година когато постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело е влязло в законна сила.Счита ,че правилно съдът е
отхвърлил заявената искова претенция поради отпаднал правен интерес.Но
намира ,че неправилно районният съд е възложил направените по делото
разноски да бъдат заплатени от доверителите и на ищеца, като е приел,че
ищците —особено първият, станали причина за завеждане на
делото,въпреки,че исковата претенция е отхвърлена.Счита ,че съда е длъжен
служебно да следи дали извършените пред него процесуални действия
отговарят на правилото за добросъвестност,която страните си дължат по
силата на чл.З ГПК,като при установяване на поведение,несъобразено с това
правило,съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните,а
да ги дисциплинира със средствата на ГПК,както и да преустановява
действия,съставляващи злоупотреба с право.Според правната
доктрина,практиката на Върховния касационен съд и на Европейския съд за
правата на човека,съдът,пред който се разглежда делото,във всички случаи е
2
длъжен да преценява дали процесуалните действия на страните са съобразени
с чл.З ГПК-упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави,а в
случай,че това не е така е длъжен вземе мерки да организира адекватно
разглеждане на делото и да не се допуска превратно упражняване на права и
преустановяване на увреждащата го злоупотреба.Счита ,че в настоящият
казус е нарушена разпоредбата на чл.З ГПК.Ищецът е този,който
едновременно е задвижил принудително изпълнение срещу първият
ответник/образувал е изп.д.№ 287/2021 година по описа на ЧСИ Соня
Димитрова рег.№ 917/,като е посочил принудителен способ за изпълнение -
запор върху получаваното от първият ответник трудово възнаграждение и без
да изчака изтичането на срока за доброволно изпълнение по реда на чл.428
ГПК/е депозирал искова молба с предмет на иска чл.135 ЗЗД.Намира ,че е
вярно обстоятелството,че двете производства са различни по своя
характер,но ищецът е този който е проучил,че първият ответник като негов
кредитор работи и получава трудово възнаграждение и от него може да
удовлетвори своето парично притезание и ЧСИ е наложил запор върху
получаваното трудово възнаграждение от длъжника/доверителят и/.Нещо
повече,в деня на получаване на изп.лист от страна на ищеца -18.08.2021
година,вероятно доверителят и е бил уведомен за започване на
изпълнителното производство и че дължи 2000 лева разноски и оше съшият
лен доверителят и е предал на ищеца сумата 2000 лева,представляващи
разноски за адвокатски хонорар,съгласно издаденият изпълнителен
лист.Счита ,че това обстоятелство само по себе си дава основание да се
приеме и направи извода.че доверителят и има намерение да обслужи
задължението си към ишеца.Твърди ,че на 07.09.2021 година доверителят и е
получил покана за доброволно изпълнение и на 16.09.2021 година е
погасил задължението изцяло.Моли въззивния съд да приеме ,че ответниците
с поведението си/към дата 02.09.2021 година,когато е депозирана исковата
молба в районен съд —М./ не са станали причина за завеждане на
делото.Напротив първият ответник е добросъвестен и в срока за доброволно
изпълнение е погасил дълга изцяло на ищеца и изпълнителното производство
е било прекратено и не е станал причина за завеждане на делото.Твърди ,че
още на 16.09.2021 година ,парите са постъпили по сметката на ЧСИ-Соня
Димитрова.Счита,че подаването на исковата молба пред районен съд-М. в
хода на изпълнителното дело-в срока за доброволно изпълнение,противоречи
на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените
процесуални права на добросъвестност и съобразно добрите нрави-чл.З
ГПК.Функцията на иска по чл.135 ЗЗД е да се опази намаляване
длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение. С
оглед на това Павловия иск е вид обезпечение. В конкретният казус счита ,чу
взискателя,респ.ищеца е направил двойно обезпечение-един път е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,което е достатъчно да
удовлетвори притезанието на ищеца и втори път чрез завеждането на
Павловия иск. Счита,че след като изпълнителното производство обезпечава
вземането на кредитора,то доверителят и не е станал причина за завеждане на
Павловия иск.Поради това моли въззивния съд да отмени определение №
3
16/03.02.2022 г.,постановено по гр.д.№ 250 по описа на районен съд-М. по
описа за 2021 година по чл.248 ГПК и постанови друго,с което направените
разноски по делото останат за сметка на ищеца на основание чл.78,ал.2 и 4
ГПК.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№677/29.03.2022г.
от адв. С.Ч., пълномощник на ЕТ „Реми 90-М.Л.“, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: с. Ч., ул. З. № 3, представлявано от
М.Р.Л.,като намира ,че частната жалба е неоснователна и моли въззивния съд
да потвърди обжалваното определение като законосъобразно и обосновано
Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районен съд М. в основното си
решение подробно е изложил мотиви , защо няма връзка с изпълнителното
дело и момента на възникване на качеството на длъжник на ответника, което
обуславя и интереса на доверителя му от предявяване на иска. А факта, че
ответника е платил по време след образуване на гр. дело 250/21 г.по описа на
районен съд М. като иска е отхвърлен, но отговорността за разноските счита
,че следва да се поеме ответниците по делото.Счита ,че жалбата е
неоснователна и поради това, че дори и ответника в първоинстанционното
производство признава, че двете производства - изпълнителното и това по 135
ЗЗД, нямат никаква връзка, следователно няма и така претендираното от
ответника злоупотреба с права. Напротив, счита ,че ответника е
злоупотребил, като се е разпоредил с единствения си имот, от който
доверителят му би могъл да се удовлетвори. В тази връзка представя справка,
изискана от ЧСИ за доходите на ответника, от която е видно, че ответника е
осигуряван на минимална заплата, поради което дохода му е несеквестируем
и доверителят му няма как да си събере вземането. Твърденията, че Й.Е.
работил и от неговото трудово възнаграждение доверителят му би могъл да се
удовлетвори са твърдения, които счита ,че се явяват несъстоятелни, защото
върху минимално трудово възнаграждения, дори и да има наложен запор, то
няма как да се удържа каквато и да е сума от него. Отделно и от това
районният съд се е произнесъл и по искането на ответниците, като е намалил
адвокатския хонорар от този заплатен от доверителя му на минималния такъв
според материалния интерес.Поради това моли въззивния съд да се произнесе
в този смисъл.
С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен
акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С.ският окръжен съд констатира ,че е постъпила на 02.09.2022г искова
молба от ЕТ „ Реми 90- М.Л. „ ,ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление: с. Ч., ул. З. № 3, представлявано от М.Р.Л. и е било образувано
гр.д. №250 /2021г. по описа на районен съд М. с правно основание чл.135
ЗЗД
С Решение № 2/10.01.2021 г по гр.д. №250/2021г по описа на районен
4
съд -М. е отхвърлен предявеният от ЕТ„Реми 90-М.Л.“, с ЕИК: *********,
против Й. Х. ЕФ. и Й. Й. ЕФ., чрез Л. Н. ЕФ., като майка и законен
представител на малолетния Й. Й. ЕФ. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и е
осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 1 241,62 лева
разноски по гр.д. №250/2021г. по описа на районен съд М. от които 401,62
лева платена държавна такса и 840 лева за адв. възнаграждение .
С.ският окръжен съд намира ,че законосъобразно и
обосновано районният съд в мотивите си се е обосновал че след като
исковата молба е постъпила в районен съд М. и е образувано делото на
02.09.2021г. като едва на 16.09.2021г. парите в размер на 2000 лева са
постъпили по сметката на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова по
изп.д. №287/2021г. в срока за доброволно изпълнение,тъй като поканата за
доброволно изпълнение е връчена на Й. Х. ЕФ. на 07.09.2021г.
Въззивният съд намира ,че е неоснователно възражението в
частната жалба, че в срока за доброволно изпълнение /чл.428 ГПК / е била
заплатена сумата изцяло на ръка на процесуалният представител на ищеца-
адв.С.Ч. и е било прекратено производството по изп.д. №287/2021г. по описа
на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова Поради това пълномощникът
на жалбоподателя ,счита ,че доверителя и към 16.09.2022г. вече не е бил
длъжник на ищеца ,защото е погасил целия дълг.
Исковото производството по чл.135 ЗЗД и изпълнителното
производство по изп.д.№287 /2021г. по описа на частен съдебен изпълнител
Соня Димитрова са две отделни независещи едно от друго
производства.Ищецът е този, който определя по какъв начин ще защити
правата си .Правилно районният съд е приел още в основното си решение ,че
ищеца ,който е подал исковата си молба на 02.09.2021г. към тази дата е бил
носител на неудовлетворено притезание срещу първия ответник Й.Х. Е.
,което е възникнало въз основа на деликт,извършен на 11.10.2017г.за което
има влязла в сила присъда .Вземанията ,които произтичат от непозволено
увреждане стават изискуеми от момента на извършване на деликта и за тези
вземания не е нужна дори покана. След като исковата молба е депозирана на
02.09.2021г./когато ищецът все още е бил кредитор на първия ответник / ,а
едва на 16.09.2021г. в хода на исковото производство е изплатена сумата
,това означава ,че ответниците с поведението са дали повод за завеждане на
исковата молба по чл.135 ЗЗД и съгласно чл.78 ,ал.2 ГПК дължат разноските
за това производство независимо ,че е отхвърлена исковата претенция по
чл.135 ЗЗД и независимо ,че успоредно с исковото производство се е развило
и изпълнително производство
Поради това ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение
като законосъобразно и обосновано постановено.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение №16/03.02.2022г. по гр.д.
№250/2021г. по описа на районен съд М.,като законосъобразно и обосновано
постановено .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез
пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6