РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500206 по описа за 2021 година
С Решение № *********.02.2021год. , постановено по гр.дело № 1277/2019год.
на Районен съд- Радомир е допуснато извършване на делба между Н. И. М. , Е. Д. М. и М.
Д. П. по отношение на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в
населената и старозастроената част на ***,съставляваща парцел ** за имот с пл. № *** в
кв.** по дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № ***год. с площ по
скица от 1788 кв.м., а по нотариален акт- 1790 кв.м., отреден за жилищно застрояване с
граници по скица: улица, УПИ *** в кв.**, УПИ ***,*** в кв.**, УПИ *** в кв.** и УПИ
*** в кв.**, а по нотариален акт: улица, И. М. Х., В. Е. П. и Й. А. Г., ведно с построените в
имота масивна жилищна сграда и второстепенна постройка при следните делбени квоти от
правото на собственост:
- 2 / 4 идеални части за съделителя Н. И. М.
- 1 /4 идеална част за съделителя Е.М. и
- 1 / 4 идеални части за съделителя М.П.
Със същото решение е отменен на основание чл. 537,ал.2 от ГПК нотариален акт
за собственост на недвижим имот № ***, том-*, дело № 413/1993год. на нотариус М. Д. да
размера на 1 / 2 ид.част от признатото право на собственост.
Подадена е въззивна жалба от особения представител на съделителката Е.М.
против постановеното по делото решение,с твърдения че ищцата няма права в
съсобствеността върху процесния имот. Позовава се на изтекла придобивна давност и
изключителни права върху делбения имот.
1
Съделителите Н.М. и М.П. не са депозирали писмен отговор. В с.з. процесуалния
представител на съделителката М. поддържа неоснователност на подадената въззивна
жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски
съобразно списък по чл.80 от ГПК.Процесуалният представител на съделителката П. счита
въззивната жалба за основателна и моли същата да бъде уважена.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен иск по чл.341 и следв. от ГПК от Н. И. М. против
ответниците Е.Д. М. и М. Д. П.. С твърдения за съсобственост с ответниците , произтичаща
от наследяване от Д. М. С. и В. В. С. ищцата е поискала да бъде допусната делба на
следния имот, а именно Урегулиран поземлен имот, находящ се в населената и
старозастроената част на ***,съставляваща парцел ** за имот с пл. № *** в кв.** по
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № ***год. с площ по скица от
1788 кв.м., а по нотариален акт- 1790 кв.м., отреден за жилищно застрояване с граници по
скица: улица, УПИ *** в кв.**, УПИ ***,*** в кв.**, УПИ *** в кв.** и УПИ *** в кв.**, а
по нотариален акт: улица, И. М. Х., В. Е. П. и Й. А. Г., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда и второстепенна постройка при следните делбени квоти : 2 / 4 ид.част за
Н.М. и по 1 / 4 ид.част за Е. М. и М.П..
Поддържа ,че за 1 / 2 ид.част от процесния имот се е снабдила с нотариален акт
собственост по наследяване и присъединено владение,както и че процесният имот е бил
предмет на съдебна делба,като постановеното по делото решение е обезсилено на
основание чл.184, ал.2 от ГПК / отм./.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.П. ,
с който е оспорила иска за делба . Поддържала е ,че двете ответниците са изключителни
собственици на делбения имот по наследство от своята майка Н. Д. П.. Основава правата са
на Нотариален акт № ***, т.*, дело № 413/1993год.,с който техния наследодател е признат за
собственик на имота по наследство и давностно владение. Оспорила е представения от
ищцата нотариален акт и е поискала отхвърляне на предявения иск за делба.
Ответницата Е. М., чрез назначения й особен представител адв. С. е оспорила
иска за делба , оспорила е представения от ищцата нотариален акт и посоченото в него
придобивно основание.Поискала е отхвърляне на иска.
Районният съд е постановил решение , с което е допуснал извършване на
делбата при посочените от ищцата делбени квоти .Приел е наследственият характер на
делбения имот ,че наследодателя на ответниците не е негов изключителен собственик,тъй
като не го е придобил по давност,както и че достъпът до имота до ищцата никога не е бил
препятстван ,респ. наследодателя на ответниците е осъществявал държание, но не и
владение върху делбения имот, за да го придобие по давност.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Видно от приложените по делото Удостоверения № ***год. и Удостоверение №
***год. , ищцата е дъщеря на И. Д. М., починал през *** год. , който от своя страна е
наследник , заедно със сестра си Н. Д. П. на Д. М. С., починал на ***год. и В. В. С.,
починала на ***год. Ответниците са наследници на Н. Д. П., починала на ***год. и това е
видно от представеното по делото Удостоверение за наследници № ***год.
С Нотариален акт № ***, том- *, дело № 413/93год. наследодателят на
ответниците- Н. Д. П. е била призната за собственик по давностно владение и наследство на
2
дворно място, съставляващо парцел **- за имот пл.№ *** в кв.** по регулационния план на
***,с пространство от 1790 кв.м., заедно с жилищна сграда, стопански постройки и всички
подобрения в имота.
Ищцата е заплащала през периода от ***год. до ***год. данъци и такси за
процесния имот и това се установява както от приложените разписки,така и от издадено в
тази връзка Удостоверение от Община Радомир и Удостоверение за наличие или липса на
задължения от 07.07.2020год.
С решение № 543/13.02.1997год., постановено по гр.дело № 27/1995год. е
допусната делба между Н. И. М. и Н. Д. П. върху дворно място, съставляващо парцел **- за
имот пл.№ *** в кв.** по регулационния план на ***,с пространство от 1790 кв.м., заедно с
жилищна сграда, стопански постройки и всички подобрения в имота при делбени квоти: по
1 / 2 ид.част за всяка от съделителките , както и е отменен Нотариален акт № ***, т.*, дело
№ 413/1993год. от 23.04.1993год.,на нотариус на РРС, издаден по обстоятелствена проверка
на Н. Д. П..
С влязло в сила Определение от 20.05.1998год., горецитираното решение е
обезсилено на основание чл.184, ал.2 от ГПК / отм./.
По делото е разпитан като свидетел С. А. , която сочи ,че процесният имот е бил
собственост на Д. М. и В. М. и че в началото наследодателката на ответниците не допускала
ищцата в имота. Сочи също така ,че през последните 10 години ищцата се грижи и
поддържа имота.
От показанията на разпитания свидетел С. Е. става ясно ,че ищцата поддържа
имота,че ответниците не се явяват в него и че е виждал майката на ответниците в имота
преди много време,но и че не е живяла в него.
По делото е разпитан свидетеля К. М.,който като племенник на ответницата М.П.
твърди ,че приживе в имота са живеели неговите прабаба и прадядо, а и неговата баба- Н..
Сочи ,че баба му е ходела в имота, имала си там градина ,като след нейната смърт леля му
М. посещавала по-често имота.Свидетелят твърди ,че когато е посещавал имота не е виждал
там ищцата ,че има ключ от къщата , която иначе била заключена и че има ключа от баба
си.Заявява ,че не е виждал ищцата да влиза в къщата,в двора и да прави ремонти.Поддържа
,че имота е собственост на неговата баба по наследство от нейната майка и баща.
Свидетелката М. П. посещава имота от 4-5години и твърди ,че от разкази на
св.М. знае ,че в него е живяла баба му Н.. Сочи ,че когато са ходили в имота св. М. го е
косил,събирали са орехи, подреждали са мазета.Имота бил посещаван и от ответницата
М.,както и от ответницата Е. и нейния съпруг.
От разпита на свидетеля В. П. ,който е съсед на процесния имот, се установява
,че същият е бил собственост на Д. М. .Сочи ,че след смъртта на Д. в имота останала да
живее дъщеря му Н. , а през последните години в имота идвала Н.. Разяснява ,че Н. е
направила ремонт на покрива /след земетресението/ изрязала старите дръвчета,засадила
нови, както и косела тревата.Сочи ,че М. П. почти никога не е идвала в имота ,както и че
Н. се е грижила за своите родители.
Свидетелят Д. М. ,който е съпруг на ответницата Е., сочи ,че в процесния имот е
живеела Н. ,че имотът е нейн, че те го поддържат ,че са се грижили за имота и са го
поддържали.Сочи ,че ищцата е отрязала дървета в имота,че синът му –кв. К. М. постоянно
ходи в имота ,че къщата се заключва с катинар,че имота е ограден и че ако ищцата е искала
да ползва имота и имала тази възможност.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира
3
за неоснователна подадената въззивна жалба .Събраните в първоинстанционото
производство и правилно анализирани от районния съд доказателства навеждат на извод ,че
наследодателя на отвениците не е станала изключителен собственик на делбения имот по
наследство и давностно владение и че ищцата притежава по наследство 1 / 2 ид.част от
него.В подкрепа на този извод районния съд е изложил пространни мотиви , които
настоящата инстанция напълно споделя и към който препраща на основание на чл.272 от
ГПК.
За пълнота съдът счита ,че следва да отбележи следното : В настоящия случай се
явява спорна собствеността върху 1 / 2 ид.част за делбения имот ,за която и двете страни се
легитимират като собственици с констативни нотариални актове - ищцата с Нотариален акт
№ ***, том- *, дело № 1166/98год. , а ответниците- с Нотариален акт № ***, том- *, дело №
415/93год. Предвид на това и в съответствие с възприетото в Тълкувателно решение
№11/2012 от 21.03.2013год. всяка една от тях следва да докаже своето право,
т.е.фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.В
случая ,предвид установеното наследствено правоприемство ищцата се легитимира като
собственик на 1 / 2 ид.част от делбения имот . По делото не се събраха доказателства за
осъществявано от наследодателя на ответниците владение върху процесния имот, в
резултат на което да е придобил изключителната собственост върху него към
23.04.1993год. по давност. От доказателствата по делото е видно ,че имотът е бил
собственост на Д. и В. С., които са починали през ***год, респ.***год.. До смъртта си
общите наследодатели на страните са живеели в процесния имот ,като за тях се е грижила
тяхната дъщеря Н.. През този период до смъртта им, дори е да е упражнявана фактическо
власт от страна на тяхната дъщеря Н.,то същата не е упражнявана за себе си , а от името и
за сметка на своите родители. Дори и да се приеме, а това не се установява от събраните по
делото доказателства, че майката на ответниците е останала да живее в процесния имот ,то
от ***год. до ***год. не е изтекла предвидената в чл.79 от ЗЗД 10-годишна давност , за да
придобие собствеността върху него на оригинерно правно основание. Дори и хипотетично
да се приеме ,че от ***год. и в нейна полза е започнала да тече придобивна давност , то
същата е била прекъсната с предявяване на иска за делба от ищцата Н.И. на 18.01.1995год.
От обезсилване на Решение № 543/03.02.1997год., постановено по гр.дело № 27/1995год. по
описа на РРС до смъртта на Н. П. през ***год. са изтекли повече от 10 години, но за този
период от време липсват категорични доказателства същата да е упражнявала явно и
необезспокоявано владение върху процесния имот ,както и такива за промяна на
намерението си , а именно да го е владяла със съзнание че го владее като свой и да е
завладяла частите на останалите съсобственици /сънаследници/, в случая ищцата Н.И. . Не
се установяват конкретни действия,с които да е заявила намерението си да владее нейната
част в съсобствеността за себе си, отричайки права на своята племенница върху имота и
които действия да са доведени до знанието на последната.
Придобиването на имота от наследодателя приживе, предпоставя той да е
установил самостоятелно владение върху имота и придобивната давност да е изтекла преди
4
смъртта му. Това не се установи по делото по отношение на майката на ответниците,
поради което представения нотариален акт № ***, том- *, дело № 413/93год. ни ги
легитимира като изключителни собственици на процесния имот.
Когато наследодателя приживе е установил самостоятелно владение върху имота
,но придобивната давност не е изтекла преди смъртта му, наследниците му могат да
присъединят своето владение към това на наследодателя си . Това следва от разпоредбата
на чл.82 от ЗС,предвиждаща ,че владението на последния владелец, който се позовава на
придобивна давност се присъединява към това на праводателя.В случая такова позоваване
от страна на ответниците липсва и не следва да бъде обсъждано от съда.
Предвид на гореизложеното настоящият състав намира ,че процесният имот е
съсобствен по наследство между страните по делото ,като ищцата притежава 2 / 4 ид.части
от съсобствеността , а ответниците - съответно по 1/ 4 ид.част от него. Достигайки до
идентичен извод по отношение наличието на съсобственост и по отношение размера на
делбените квоти, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение , което
следва да бъде потвърдено. Същото следва да бъде потвърдено и в частта , в която е отменен
Нотариален акт № ***, том- *, дело № 413/93год. за 1/2 ид.част от имота. След като в
производството по съдебна делба е установено ,че титуляра на нотариалния акт не е
носител на признатите с акта права над действително притежаваните от него такива/ в
случая 1/ 2 ид.част/ , то последица е отмяна на издадения констативен акт касателно правата
, които не притежава.
Разноски в първата фаза на делбеното производство не се присъждат .
Водим от горното и в същия смисъл , Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017/05.02.2021год. , постановено по гр.дело № 1277
по описа на Районен съд-Радомир за 2019год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5