№ 1572
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
..., чрез адв.С.Н. – САК, срещу Наказателно постановление № СОА21-РД11-
2191/19.08.2021 г., издадено от кмет на Столична община, с което на
основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 110, ал. 3 от Наредба за общинската
собственост, вр. чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба за общинската собственост.
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че АНО не е посочил с необходимата пълнота
законните разпоредби, които счита, че са нарушени виновно, респективно и
жалбоподателят е в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се
вменява във вина. На следващо място се поддържа, че липсва яснота на
изложената в атакуваното НП фактическа обстановка, доколкото не е налице
конкретика нито за частта от имота, за която се твърди да е оградена
1
неправомерно, нито за датата, на която последното се е случило, а не на
последно място – липсват и данни, от които да може да се направи извод
посредством деятелността на кое лице са поставени процесните вещи в
общинския имот. Отделно от това се сочи, че не е обсъдена в НП и
възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН, което от своя страна е
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се
представлява се от адв. С.Н., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата.
Въззиваемата стана се представлява от юрк.Т., който изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното
НП, като правилно и законосъобразно. Поддържа, че фактическият състав на
нарушението е доказан от събраните по делото доказателства, поради което и
депозираната жалба срещу атакуваното наказателно постановление следва да
бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2021 г. около 14:15 часа, служители от район „Връбница“ –
Столична община, в състав инж.А.К. – главен експерт в отдел „Общинска
собственост и жилищно настаняване“ и В.Б. – главен специалист в отдел
„ОСЖН“, при извършена проверка на място на общински имот ПИ с
идентификатор 68134.2821.1004, с административен адрес в гр.София, ул.
„Кронщадт“, югозападно от ПИ с идентификатор 68134.2821.12, с
административен адрес ул. „3022“ № 12 и ПИ с идентификатор 68134.2821.13
с административен адрес ул. „3022“ № 14 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.София, район „Връбница“, попадащ в УПИ XIX „за ж.п.
ариал“, кв.10 по действащия регулационенен план на м.НПЗ „Орион и
2
съседни жилищни територии“, в улица с осеви точки О.Т. /12-13-15/
установили, че частта от описания имот била оградена с прозирна ограда с
монтирани метална входна и гаражна врати, разделен на две части, като в
частта пред ПИ с идентификатор 68134.2821.12 били изградени навес и
естакада за ремонт на автомобили, а в частта пред ПИ с идентификатор
68134.2821.13 бил поставен стар павилион, в който се отглеждали кокошки.
Св. А.К. – главен експерт е отдел „Общинска собственост и жилищно
настаняване“ приела, че извършеното представлява нарушение на чл. 110, ал.
3 от Наредба за общинската собственост, тъй като бил завзет част от
общински имот, поради което на 28.06.2021 г. съставила акт за установяване
на административно нарушение № 7/28.06.2021 г. срещу жалбоподателя Н. М.
Б., в присъствието на представител на жалбоподателя – адв.Н., както и на
свидетелите В.Д.Б. и М.КМ.П., което е удостоверено с техните подписи.
На същата дата – 28.06.2021 г. АУАН бил връчен на представител на
жалбоподателя – адв.С.Н. – САК, без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН също не постъпили такива срещу констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН кмет на Столична община, издал
атакуваното наказателно постановление № СОА21-РД11-2191/19.08.2021 г., с
което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 110, ал. 3 от Наредба за
общинската собственост, вр. чл. 22, ал. 5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба за общинската собственост.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител АНТ. Н. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. К. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
3
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
Същевременно, при извършената служебна проверка за
4
законосъобразност на оспорвания акт съдът констатира, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като съставеният в
конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, не отговарят
на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано от
жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено,
не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да
удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното
упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
На първо място следва да се отбележи, че в конкретния случай не е
спазено императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в
атакуваното постановление липсва задължителният реквизит – дата на
нарушението. Всяко административно нарушение се характеризира с дата
/период/ на осъществяване, която следва да бъде описана по идентичен начин
и в акта за установяване на административното нарушение, и в наказателното
постановление. Посочването на този елемент от обективната страна на
нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право
да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на
атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Датата на
нарушението е един от главните факти в предмета на доказване по делото и
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца.
В конкретиката на настоящия случай, в атакуваното наказателно
постановление е цитирана датата, на която служители от район „Връбница“ –
Столична община, в състав инж. А.К. – главен експерт в отдел „Общинска
собственост и жилищно настаняване“ и В.Б. – главен специалист в отдел
„ОСЖН“ са извършили проверка на място на общински имот ПИ с
идентификатор 68134.2821.1004, с административен адрес в гр.София, ул.
„Кронщадт“, но не и датата, на която наказващият орган приема, че е било
извършено деянието/нарушението. Изложеното, а именно - допуснато при
реализиране на административнонаказателната отговорност съществено
процесуално нарушение, води до извода, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
5
В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че датата на извършване на
нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ
необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените
фактически обстоятелства, или пък значението на относимите доказателства.
Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна
логика и не може да почива на предположения. Датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и
постановлението, доколкото предопределя преценката за приложимия
материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство
по чл. 34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на
привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването
за посочването и/или неточното й посочване, представлява съществено
нарушение и самостоятелно обуславя отмяна на обжалваното постановление
като незаконосъобразно.
Отделно от изложеното, в атакуваното наказателно постановление е
посочено единствено, че жалбоподателят е завзела цитирания общински имот
без правно основание. За да е описано нарушението по изискуемия от закона
и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си,
следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно нарушителят е направил
или е пропуснал да стори, за да се стигне до завземане на общинския имот /с
лични негови действия, респективно бездействия/, каква конкретно част от
имота е била завзета /със съответната индивидуализация/; имало ли е и други
участници в изграждането на прозирна ограда с монтирани метална входна и
гаражна врати, навес и естакада за ремонт на автомобили, поставяне на стар
павилион, в който се отглеждат кокошки, респективно какво е било тяхното
поведение, още повече, че са налице данни за евентуално участие и на друго
лице при реализиране на посочените действия, видно от протокол за оглед и
проверка на общински имот № РВР21-ВК01-840 от 09.06.2021 г., а именно –
Венцислав Иванов Борисов.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които
по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят Н. М. Б. е осъществила
състава на административно нарушение по чл. 110, ал. 3 от Наредба за
общинската собственост. В този смисъл следва да е налице причинно-
следствена връзка между виновното поведение на жалбоподателя и завземане
6
на общински имот без правно основание за това. В конкретния случай по
делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се
установи, че именно Н. М. Б. е извършила действия – изграждането на
прозирна ограда с монтирани метална входна и гаражна врати, навес и
естакада за ремонт на автомобили, поставяне на стар павилион, в който се
отглеждат кокошки, вследствие на което неправомерно да е завзет общински
имот. Предвид това не може да се направи извод по безспорен и категоричен
начин дали констатираното нарушение е извършено именно от
жалбоподателя.
Изложените по- горе пороци накърняват изискванията на чл. 42, т. 4 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска
тълкуване или допълване на възведеното обвинение въз основа приобщения
по делото доказателствен материал. Невъзможно е и изменение на
"административното обвинение", доколкото съдът не разполага с подобни
правомощия. Описаните пропуски в дейността по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника, са предпоставили
условия за непълноценно и неефективно упражняване на правото му на
защита. Отсъствието на важни признаци от фактическия състав на
нарушението в АУАН и НП води до неопределеност на предмета на доказване
и невъзможност за проверка наличието на материалноправните предпоставки
за налагане на наказание. Така съставеният незаконосъобразен акт не би
могъл да констатира вмененото нарушение, да повдигне обвинение за
неговото извършване и не на последно място – да сезира валидно
административнонаказващия орган.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като не се
обсъждат възраженията на жалбоподателя по съществото на спора –
законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли
извършено нарушение, кой е негов субект и правилно ли е приложен в тази
част материалният закон.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на въззивника,
7
който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД11-2191/19.08.2021
г., издадено от кмет на Столична община, с което на основание чл. 53, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 110, ал. 3 от Наредба за общинската собственост, вр. чл. 22, ал.
5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на
жалбоподателя Н. М. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 110, ал. 3 от
Наредба за общинската собственост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8