№ 659
гр. Варна, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500508 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Д. М.
Б., гражданка на ФР Германия чрез адв. П. М. от АК-Варна, насочена против
решение № 260084/18.10.21г., поправено с решение № 260024/15.08.22г.,
постановени по гр. д. № 1441/19г. на ОС-Варна, в частта му, с която е бил
отхвърлен иска на въззивницата срещу а. Х. И. от гр. Варна за определяне на
по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, за
горницата над определените от съда 70% до претендираните от ищцата 80%
преимущество, основан на твърдение, че нейният принос в придобиването
значително надхвърля приноса на ответника, на осн. чл. 29, ал. 3 от СК. Счита
се, че съдът не е извършил обстойна и правилна преценка на наличния по
делото доказателствен материал, което е довело до неправилно определяне на
нематериалния и материалния принос на ищцата в семейния живот на
страните по делото. В тази връзка са приведени доводи относно значителният
принос на ищцата в поддържането на домакинството и в отглеждането на
общото им дете за сметка на липсата или незначителността на приноса на
ответника в тази насока. Относно отчетения от съда материален принос на
ищцата при придобиването на общото имущество се поддържа, че макар и
решението като краен резултат да е удовлетворително в тази насока, то
отново е налице превратна преценка на събрания доказателствен материал.
Сочи се на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд
във връзка са преценяването на дадени в писмен вид свидетелски показания,
досежно допълнителните постъпления от извършвана от ответника
нерегламентирана дейност в Германия и в тази връзка за наличието на
приходи, които да са послужили за придобиване на общото имущество. Счита
се, че по идентичен начин е било процедирано и при обсъждане на
1
доказателствата, касаещи твърдяния внос на автомобили, тъй като
свидетелските показания са били недопустими за установяването на
разпоредителни сделки с автомобили в България, предвид изискуемата
писмена форма за действителността им. Изцяло са оспорени изводите за
материален принос на ответника с такива източници. Поради това като
най-адекватни на събрания доказателствен материал се считат варианти 3 и 4
от заключението на вещото лице по изслушаната СИЕ, които сочат на
материален принос на ищцата от повече от 85%. Поради всичко това се
поддържа, че ищцата е имала значителен принос в придобитото имущество
по време на брака между страните, изразяващи се в отглеждането на детето,
финансовото обезпечение на домакинството и полагането на лични грижи в
неговата поддръжка, организиране и благополучие, което следва да намери
израз в съотношение на 80% за ищцата и 20% за ответника. Претендира се
отмяна на решението в отхвърлителната му част и определяне на
претендирания от ищцата обем на по-голям дял от общото имущество, ведно
с присъждане на разноските по делото.
Съдът не е сезиран с частна жалба против определение №
260271/28.09.22г. по гр.д. № 1441/19г. на ВОС, с което оставена без уважение
подадената от ищцата молба за изменение на решението в частта за
разноските, поради което и отправеното във въззивната жалба искане за
ревизиране на решението в тази му част, не е предмет на настоящото дело.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна а. Х. И. чрез адв. Ив. В. от АК-Варна, с който се счита
въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Направен е анализ на
писмените и гласните доказателства от които счита, че се налага извода, че
ищцата не е установила тя преимуществено да е влагала повече средства в
закупуването на недвижимите имоти и в строежа на пансиона в с. Долен
Близнак. Сочи се, че единствено с лични средства на ответника от частния му
бизнес в Германия той е построил къщата в с. Долен Близнак. Разколебани са
били показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите не са основани
на непосредствените им впечатления за личните и финансовите отношения
между съпрузите и приноса на всеки един от тях в общото домакинство и
грижи за семейството и детето им. Поддържа се, че ответникът с лични
средства е закупил цялото обзавеждане на двата имота. Поради всичко се
претендира, че приносът на страните при закупуването на процесните
недвижими имоти следва да се приеме, че е еднакъв, тъй като критерият е не
само размера на получаваните доходи от трудовата дейност на всеки от
съпрузите, а и изпълнението на съпружеските задължения за осигуряване на
благополучието на семейството, вкл. и чрез грижата за отглеждането и
възпитанието на детето. Поради изложеното се претендира подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на
разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт.
2
Същата е допустима.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените от тях въззивна жалба и отговор на
същата, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 18.01.23г. от 09:15 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3