Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 98 17.10.2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на десети септември две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Анета Цветкова

като разгледа докладваното от председателя Анета  Петрова

АНД номер № 123 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Съни Рос“ ЕООД с адрес на управление в град О., представлявано от собственика и управител С.М.Я., действаща по делото чрез процесуалния си пълномощник адв. К.П. от ТАК, против Наказателно постановление № 439707-F488402 от 04.06.2019 г. на Началника на Отдел“ Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 500 лева. Визира се незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Досежно нарушенията на процесуалните правила изтъква като такива липсата на представен при проверката документ – заповед или др., въз основа на който проверяващите лица са предприели проверката в обекта; както и това, че АНОрган не е преценил обективно направеното от жалбоподателката възражение, че в същия ден обектът не е работел, бил е в санитарен полуден и касовият апарат не е бил включен, а продадените от продавача на проверяващите лица форнети не били произведени в деня, а били поставени на витрината като рекламни. Като нарушения на материалния закон визира, че отразеното в НП нарушение попада в обхвата на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, отнасяща се до нарушения на чл. 118 ЗДДС извън неговата ал. 1, както и на нормативни актове по прилагането му. Наред с това сочи, че ако нарушението попада в обхвата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, но същото не води до неотразяване на приходи, тогава е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, но следвало АНОрган изрично да посочи, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Изтъква се, че установеното нарушение предвид сумата, за която не е издаден касов бон – 1.42 лева, не засяга важни обществени отношения и не накърнява интереса на фиска. Именно поради размера на сумата на контролната покупка и факта, че нарушението е за първи път, жалбоподателят счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и моли съда да приеме случая за такъв. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. В с. з. процесуалният пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата и допълва, че не следва по анонимни сигнали да се извършват подобни проверки, тъй като това водело до тормоз над проверените лица.

Ответникът – Отдел“ Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, се представлява от гл. ю.к. М.Д., която моли за потвърждаване на процесното НП като законосъобразно. Сочи, че нарушението е безспорно установено и санкционирано правилно. Според същата политиката на анонимност на лицата, подали сигналите, не влияе върху законосъобразността на АНПроизводство, което започва със съставяне на АУАН и протичането му по законовите правила позволява на нарушителя да реализира в пълнота правото си на защита.

Районна прокуратура – град Омуртаг, не изпраща представител.

 

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по делото протокол за извършена проверка № 0305247 от 01.05.2019 г. инспектори по приходите от ЦУ на НАП са извършили на 01.05.2019 г. в 10.15 часа проверка на обект – магазин, намиращ се в град О., ул. *** № ***, стопанисван от „Съни Рос“ ЕООД, представлявано от собственика и управител С.М.Я., в присъствието на продавача С.Х.И.. В протокола е отразено, че в 10.15 часа е направена покупка на форнети на стойност 1.42 лева, за която не е издаден фискален бон от лицето С.Х.И.. Констатирано е, че в обекта е монтирано 1 брой фискално устройство, за което са представени документи. Отразено е, че работното време на обекта е от 07.00ч. до 15.00 часа, а събота и неделя са почивни дни. Засечена е касовата наличност и е представен изведен отчет на същия ден, като установената касова наличност е в размер на 36.91 лева. След преценка резултатите от проверката е съставен АУАН № F488402/27.05.2019 г. от старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в който е описано следното административно нарушение: «на 01.05.2019 г. е извършена проверка в търговски обект – магазин за продажба на тестени закуски/фурнети/, намиращ се в град О., ул. *** № ***, стопанисван от „Съни Рос“ ЕООД, и се установило, че за извършена покупка на форнетти на стойност 1.42 лева, плащането е извършено в брой, но за същото не е издадена фискална касова бележка от С.Х.И., работеща на трудов договор в „Съни Рос“ ЕООД, от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Compact S“ с посочени ИН на ФУ и на ФП.“. Като нарушена законова разпоредба е записана тази на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от управителя на дружеството - нарушител, който на отреденото за целта място е вписал свои възражения в смисъл, че на 01.05.2019 г. обектът не е работел, а имал санитарен полуден, и по тази причина служителката не била пуснала касов апарат, по лично решение продавачката С. И. извършила продажбата на форнетите, които били готови изпечени и предназначени за дегустация. Въз основа на съставения и връчен АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 439707-F488402 от 04.06.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., в което е прието следното описание на фактическите обстоятелства по нарушението: „на 01.05.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – магазин за продажба на тестени закуски/фурнети/, намиращ се в град О., ул. *** № ***, стопанисван от „Съни Рос“ ЕООД, е установено, че за извършена покупка на форнетти на стойност 1.42 лева не е издаден документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Плащането е извършено в брой, за което не е издадена фискална касова бележка от С.Х.И., работеща на трудов договор в „Съни Рос“ ЕООД, от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Compact S“ с посочени ИН на ФУ и на ФП.“. Мотивирайки се със събраните в хода на проверката доказателства – протокол за извършена проверка, отчети и извлечения, опис на касова наличност, фискален бон, декларации и договор за наем, АНОрган е формирал извода за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като смекчаващо обстоятелство е отчетен факта, че нарушението е извършено за първи път. Съобразено е, че срещу АУАН е направено възражение, като съдържащите се в същото доводи са определени от АНОрган като имащи характер на обяснения и не променящи направените констатации. Преценено е, че деянието не се отличава по степен от предвидената за този вид нарушения и не може да се определи като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като от същото са засегнати важни обществени отношения и правата на потребителите при продажбата на хранителни стоки. По този начин АНОрган е стигнал до прилагането на санкцията по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, налагайки на това основание административно наказание на жалбоподателя – имуществена санкция в размер от 500 лева. За изясняване обстоятелствата по случая в с. з. е допуснат и разпитан като свидетел актосъставителя С.С.. Същият описва, че при започване на проверката закупили форнети на стойност 1.42 лева и след като заплатили сумата, не им била издадена касова бележка, след което проверяващите напуснали обекта, изчакали навън няколко минути и се върнали при продавачката, пред която се легитимирали със служебните си карти и я попитали защо не е издала фискален бон. Свидетелят е категоричен, че пред тях продавачката не е казвала, че обектът не работи или има санитарен полуден. Същият пояснява, че проверката е била по повод на постъпил в НАП анонимен сигнал, който не е част от АНПроизводство, респ. от АНПреписка.

 

Правни изводи:

По редовността на жалбата – същата е подадена в законния 7-дневен срок от връчване на НП и това я прави редовна.

По основателността на жалбата - Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.

Относно съставения АУАН – АУАН е съставен от овластено съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП длъжностно лице – инспектор по приходите. При преглед на АУАН съдът установи спазване на всички реквизити по смисъла на чл. 42 ЗАНН. АУАН е надлежно подписан и връчен, поради което същия се явява редовен и законосъобразен.

Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно лице – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и т. 1.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Същото съдържа визираните от чл. 57 ЗАНН реквизити и се явява редовно и законосъобразно от гл. т. на формалните изисквания за съдържание. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на реализираното АНПроизводство, и в частност – при издаване на обжалваното НП. Не са налице и изтъкнатите в жалбата нарушения на процесуалните правила. Липсата на издадена конкретна заповед за извършване на проверка на точно определен обект не може да се определи като процесуално нарушение, доколкото няма императивно законово изискване в този смисъл. Както се посочи по-горе проверяващите инспектори като органи по приходите имат правомощия ex lege и съгласно принципна заповед на изпълнителния директор на НАП да извършват проверки и съставят АУАН. Анонимният сигнал, за какъвто се твърди, че е подаден в случая относно проверения обект, няма основание да бъде обсъждан, тъй като той не е част от развилото се АНПроизводство. Подобен сигнал служи като ориентир на данъчните служители за извършване на проверки, но същият не е в основата на съставените АУАН и НП, тъй като в последните проверяващите лица отразяват това, което лично са констатирали, а не онова, което е написано в сигнала. В случай, че при проверката не се установи нарушение, за каквото се сочи в сигнала, няма основание да бъдат съставени АУАН и съответно НП. Следователно отразените в процесните АУАН и НП обстоятелства по нарушението не произтичат от подадения анонимен сигнал, а от пряко установените при проверката факти. Ето защо съдът счита, че не е налице визираното нарушение на процесуалните правила. Оплакването в жалбата, че АНОрган не е преценил направеното от жалбоподателката възражение срещу акта, според съда не установява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото това възражение е обсъдено в НП и е налице преценка от страна на АНОрган в смисъл, че същото не води до промяна на направените констатации при проверката. От последното става ясно, че АНОрган не е приел възражението като основателно. И след като е налице обективирана в НП преценка на направеното възражение в съответствие с изискването на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, съдът не намира за основателно и второто оплакване на допуснато нарушение на процесуалните правила.

Предвид липсата на установени съществени нарушения на процесуалните правила съдът следва да обсъди обжалваното НП от гл. т. на спазването на материалния закон. Събраните по АНПреписка доказателства и дадените в съдебното производство показания на свидетеля С. водят до безспорния извод, че при извършената контролна покупка продавач в търговския обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, не е издал фискален бон – факт, който не се оспорва от жалбоподателя. Недоказани са твърденията в жалбата и във възражението срещу АУАН, че в деня на проверката търговският обект не е работел. Фактът, че същият е бил отворен в работен ден/сряда/според обявеното работно време на обекта, и в последния се е намирала назначената на трудов договор продавачка, която е обслужила клиентите, давайки им поисканите стоки срещу плащане на съответната цена, са категорични индикации за това, че обектът е работел. Такава индикация е и установената касова наличност от 36.91 лева, която говори за извършени преди проверката на същия ден продажби. Не се доказа твърдението на жалбоподателя, че този обект се е намирал в санитарен полуден, като и в момента на проверката не е изтъкнато такова обяснение от продавача. Доводът, че продавачката е предложила на клиентите /инспектори/ предназначените за реклама форнети, не отнема противоправния характер на извършеното, тъй като в случая е без значение какво е било предназначението на тези храни след като е поискана цена за същите и те са продадени след заплащане на тази цена. Доколко е редно и безопасно да се предлагат храни, които са поставени за реклама, е предмет на преценка от органите, контролиращи безопасността на храните. В случая е налице доказана извършена покупко-продажба на хранителни стоки. Според визираната в описанието на нарушението в НП норма на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Издаването на такъв документ става от фискално устройство, каквото е било налично в проверения обект, но на същото не е отразена извършената продажба. Последното е показателно за неосъществен достатъчен контрол от страна стопанисващото обекта лице върху дейността по отчитане на продажбите, респ. до липса на създадени и контролирани условия за спазване на разпоредбите на ЗДДС. Неиздаването на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС в случая е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. А съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Прави впечатление, че е идентичен смисъла на цитираните разпоредби на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл. 3, ал. 1 от същата наредба – всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Документът по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, визиран в санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС е именно фискалната касова бележка. Ето защо след като правилно е установил и квалифицирал нарушението, АНОрган правилно е подбрал и санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, която се отнася именно до нарушения, изразяващи се в неиздаване на касова бележка. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че отразеното в НП нарушение попада в обхвата на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, отнасяща се до нарушения на чл. 118 ЗДДС извън неговата ал. 1, както и на нормативни актове по прилагането му. Поради гореизложените мотиви установеното нарушение попада именно в обхвата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, докато в обхвата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС попадат всички останали случаи на нарушения на чл. 118 ЗДДС извън нарушенията по неиздаване на касова бележка за извършена продажба.

Във връзка с довода за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН съдът не открива в конкретиката на казуса такива обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват такава маловажност, определяйки нарушението като такова без вредни последици или с незначителни такива в сравнение с други подобни нарушения. Самото нарушение е на формално реализиране и в състава му законодателят е заложил настъпването на вредни последици за фиска от неотразяването на приходи. За да е налице това нарушение е достатъчно да се установи извършена продажба и липсата на издаден фискален бон за същата, като без значение е стойността на тази продажба. Ето защо при извършения съдебен контрол на НП от гл. т. на преценката за маловажност съдът приема, че случаят не е маловажен. Липсата на изложени обстойни мотиви в НП за тази преценка на АНОрган не съставлява процесуално нарушение, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК. Фактът, че нарушението се извършва и констатира за първи път, не е основание за определяне на случая като маловажен, тъй като чл. 185, ал. 4 ЗДДС визира повторност на нарушението, което означава, че при второ нарушение санкцията е още по-тежка. Наличието на разпоредба, санкционираща повторността, ясно показва завишената степен на укоримост, която законодателят е придал на това нарушение. Ето защо липсват основания случаят да се определи като маловажен.

След като прецени, че АНОрган е подбрал законосъобразно и санкционната норма, като въз основа на същата е наложил на жалбоподателя минималния предвиден в закона размер на наказанието – 500 лева, поради което и същото не подлежи на намаление, то следва, че обжалваното НП е издадено при спазване на правилата на процесуалния и материалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно Постановление № 439707-F488402 от 04.06.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „Съни Рос“ ЕООД с адрес на управление в град О., БУЛСТАТ *****, представлявано от собственика и управител С.М.Я., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова