РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. В. 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20221300100113
по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от З. М. П., ЕГН **********, чрез
адв.-пълномощник Й. Д., със заявен съдебен адрес: гр.С. бул. К.А.Д.” №*, ВХ.*, АП.*
против ЗД „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Х.К.” №* по
предявени искове с правно основание: чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 36 000, 00 (тридесет и шест хиляди лева) лв. - главница, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, от настъпило ПТП на 16.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 30.03.2022г. до окончателното заплащане на обезщетението, след допуснато
изменение на предявения иск за неимуществени вреди с протоколно определение от открито
съдебно заседание от 30.09.2022г. по настоящото дело.
Поддържа се в исковата молба, че на 16.11.2021 г., около 08:30 часа, в гр. В. кв.
„Н.П.”, на ул. „Н.” №*, се намирал спрял за престой л.а. „Ш.К.”, с peг. №* като на мястото
на водача се намирал Б. О. Ц..
По същото време, ищцата и пешеходка З. М. П. излизала от магазин, непосредствено
пред който бил спрян л.а. „Ш.К.”. З. П. тръгнала да пресича улицата, при което минала зад
спрелия лек автомобил. В този момент, водачът на автомобила Б. Ц. решил да потегли, като
предприел маневра движение назад, без да се убеди, че зад автомобила му няма хора, при
което ударил със задната си част на автомобила, пресичащата пътното платно ищца.
Вследствие на това, тя полетяла и паднала на земята, като автомобилът продължил
движението си, а ищцата останала под него. Стоящите наоколо хора започнали да удрят по
стъклата и капака на автомобила, с викове да преустанови движението си, при което
водачът Ц. спрял. Като разбрал какво е направил, той избягал от мястото на ПТП, без да
окаже първа помощ и без да изчака пристигането на КАТ.
Поддържа се, че от процесното ПТП ищцата получила различни по вид и тежест
телесни увреждания.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
1
местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - В. и екип на Спешна Медицинска
Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 232/16.11.2021 г., а по отношение на виновния водач било взето административно
отношение - съставен му е АУАН № 435876/16.11.2021 г.
Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП пострадалата ищца З. П. получила
следните травматични увреждания:
Мозъчно сътресение, придружено с оток на лява буза и травма на долната челюст, в
ляво - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-
дълъг от 30 дни;
Посттравматично стресово разстройство, придружено с тревожно-депресивно
състояние - разстройство на здравето, причинило болки и страдания за период по-дълъг от
30 дни;
Контузия на двете предмишници - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания;
Контузия на дясна гривнена става, длан и пръсти - разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания;
Контузия на двете колене и подбедрици, придружени с охлузвания в областта -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.
Излага се, че веднага след настъпване на ПТП, ищцата била откарана в МБАЛ „С.П."
АД - гр.В. и настанена за лечение в Отделение по спешна медицина. При постъпването си в
лечебното заведение била във видимо отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се,
оплаквала се от силни болки в областта на двете предмишници и остри болки в дясната
гривнена става, ирадиращи към дланта и пръстите. Освен това, изпитвала постоянно
главоболие, гадене, позиви за повръщане, световъртеж и дезориентация. От удара в областта
на двете колене и подбедрици, ищцата изпитвала чувство на слабост, придружено с
непоносими болки при опит за движение. С цел установяване на налични травматични
увреждания са извършени редица прегледи и изследвания. Извършени са множество
параклинични изследвания, рентгенографии на череп, шийни прешлени, дясна гривнена
става и десни длан и пръсти. След извършване на всичко необходимо, медиците установили
гореописаните травматични увреждания. Веднага е приложено медикаментозно лечение.
Още същия ден, ищцата е изписана от лечебното заведение, като са дадени препоръки за
прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и спазване режим
на покой - избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят
оздравителния процес.
Излага се още, че въпреки проведеното консервативно лечение, ищцата не изпитвала
подобрения в здравословното си състояние, болките не отшумяли. Изпитва затруднения в
ежедневието си, изпитва силна болка в областта на травмираните зони и постоянна
дезориентация, движенията са силно болезнени и ограничени. Изпитва
светлочувствителност и непоносими болки в главата и лицето. Поради наличното мозъчно
сътресение чувства постоянна умора, липса на енергия, като не може да се концентрира и
задържи вниманието си при извършване на каквито и да било обичайни дейности.
Твърди се, че тъй като се чувствала нестабилна и неспокойна, през м. 12.2021 г.,
осъществила консултация с психиатър, с цел диагностициране на състоянието й. След
обстоен преглед, по повод тревожно-депресивните оплаквания, било приложено
медикаментозно лечение с антидепресанти и седативи, което продължава и към настоящия
момент, при регулярни срещи с лекуващия я лекар-психиатър.
Поддържа се, че освен дискомфорта, причинен от телесните увреждания, ищцата
страда от реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията и смесено тревожно-
депресивно разстройство, вследствие на претърпяното ПТП. Не се чувствала добре както
2
физически, така и емоционално, като всичко това е в причинно-следствена връзка със
стреса, който е изпитала в деня на злополуката. Страдала от хронична умора, потиснатост,
внезапно сърцебиене, задух, обилно изпотяване и стомашен дискомфорт. По повод
оплакванията , на 11.01.2022г. бил извършен повторен преглед от психиатър, който
констатирал наличието на посттравматично стресово разстройство, придружено с тревожно-
депресивно състояние. Отново било приложено медикаментозно лечение. Продължавала да
страда от тревожност, невъзможност за извършване на всички видове социална дейност и
контакти.
Излага се, че е в невъзможност да води нормален социален живот, което я довело до
чувство на самотност и изолираност. Страдала от упорито безсъние, а когато заспивала,
сънувала кошмари от преживяното ПТП. С цел овладяване на болковия синдром и към
момента приемала обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Поддържа се, че всичките физически и емоционални травми, съпътстващите ги болки,
страдания, неудобства и затруднения, които търпяла и продължава да търпи, се явяват
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 16.11.2021 г. и
с оглед справедливостта, следвало да бъдат репарирани.
Посочва се, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Ш.К." с peг. №*
е била на лице валидна задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите, полица № *,
със срок на действие от 05.08.2021 г. до 04.08.2022 г., сключена със ЗД „Е." АД, като
ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по заявената претенция.
Твърди се, че с оглед императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, на
28.02.2022 г. е предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди, като е образувана
щета № */2022 г. В законоустановия тримесечен срок, с писмо Изх. № 1761/2/16.03.2022 г.,
ответникът я уведомил, че е определил сума в размер на 4000,00 лв. за търпените от нея
неимуществени вреди, но тъй като счита, предложената сума за крайно занижена и
несъответстваща на търпените от нея болки и страдания, то за нея е налице правен интерес
от иницииране на настоящото производство.
Счита, че сума в размер на 40 000,00 лв., би успяла до някаква степен да обезщети
претърпените от нея, вследствие на ПТП, неимуществени вреди.
Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във
връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „ГО" на автомобилистите дължи
и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от
предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Е." АД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Х.К." № * да заплати следните суми: 40 000,
00 (четиридесет хиляди лева) лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 16.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на обезщетението, както и да присъди направените разноски по
делото, в цялост.
Към исковата молба прилага следните писмени доказателства: Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 232/16.11.2021г.;Искане/назначение за образна диагностика от
16.11.2021 г.;Резултати от образна диагностика от 16.11.2021 г.; Лист за преглед на пациент
№ */16.11.2021 г.; Резултати от изследвания № *********/16.11.2021 г.; Медицинско
свидетелство Изх. №*62/16.11.2021 г.;Медицинско удостоверение № 2/10.01.2022 г.;
Справка от Информационния център на ГФ; Искане от 28.02.2022 г. до ЗД „Е." АД; Писмо
Изх. № 1761/2/16.03.2022 г. от ЗД „Е." АД; Удостоверение за банкова сметка.
Подържат се доказателствени искания за допускане на САТЕ, издаване на съдебни
3
удостоверния, назначаване на СМЕ и психологическа експертизи, допускане на свидетели,
искане съдът да задължи третото неучастващо лице - ОДМВР - В. да представи заверени
преписи от всички писмени доказатеслтва, съдържащи се в административно-наказателна
преписка, образувано въз основа на АУАН №*5876/16.11.2021 г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответната по делото страна „Застрахователно
дружество Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. “Х.К.“ № 43,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б. - Изпълнителни директори, чрез адв.-пълномощник С. К., е
представил отговор, в който оспорва изцяло основателността на исковете по основание и
размер.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „ГО” между ответника - „Застрахователно дружество Е.” АД и собственика на
лек автомобил марка „Ш.”, модел „К.” с peг. № * към датата на ПТП.
Оспорват механизма на ПТП. Посочват, че от писмените доказателства не се
установя цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. В
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 232 са изложени
конкретни констатации и изводи на длъжностните лица по отношение на механизма на
ПТП, но те не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на причините и
обстоятелствата за настъпването на инцидента - по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК -
съставителят на Констативния протокол не е бил очевидец на ПТП.
Оспорват наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на
лекия автомобил - Б. О. Ц.. Посочват, че по делото не са приложени доказателства от страна
на ищцовата страна, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Оспорват наличието на неимуществени вреди, както и наличието на причинната
връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди.
Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице - З. М. П.. Твърдят, че същата в качеството си на пешеходец е нарушила
императивни правила на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като не се е съобразила
с факта на движение на пътно превозно средство, което е било видимо за нея, като по този
начин сама се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване на ПТП.
Твърдят, че ищцата П. е предприела пресичане на необозначено с пешеходна пътека място, с
което е нарушила разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП. Твърдят, че ищцата е следвало да
прецени правилно пътната обстановка и дистанцията от автомобила, като го изчака да
премине или остави по-голяма дистанция между себе си и автомобила. Твърдят, че
поведението на ищцата се намира в разрез с нормативно установените правила за движение
по пътищата и се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на вредоносния
резултат, като пешеходката е нарушила разпоредбите на чл. 113 ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗДвП и
чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Считат, че ищцата е допринесла за настъпването на
застрахователното събитие и вредоносния резултат. Пострадалата сама се е поставила в
опасност, поради което нейният принос е в размер на поне 50% (петдесет процента).
Оспорват и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Считат
го за прекомерно завишено, тъй като травматичните увреждания по вид, тежест и
интензитет не е голям, претенцията е завишена с оглед на трайната съдебна практика към
датата на настъпване на процесния инцидент, както и досежно останалите обстоятелства
отчитани от съда при преценка размера на обезщетението.
Посочва, че в отговор на предявената извънсъдебно претенция от страна на З. П. пред
ЗД „Е.“ АД, застрахователят е изплатил извънсъдебно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлизащо на сума в размер на 4 000 лв. Като доказателство за
4
направеното плащане, приложено представят платежно нареждане от 13.04.2022г. Считат
така изплатеното обезщетение за компенсиращо в пълен обем претърпените от ищцата
болки и страдания от инцидента, като претенция за още 40 000 лв. над вече изплатените 4
000 лв., ще доведе до обогатяване на ищцата, а не до компенсиране на вредоносните
последици от инцидента.
Оспорват искането на ищеца за присъждането на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение.
Поддържат доказателствени искания .
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеният и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №232/16.11.2021г., АУАН №*5876/16.11.2021г./л.99/ и НП№21-0953-
001594/01.12.2021г. на ОДМВР-В. Сектор „ПП“, влязло в сила на 22.12.2021г./л.98/, се
установява, че на 16.11.2021г. около 08:30 часа в гр.В. ул.“Н.“ №26, е настъпило ПТП, при
което л.а. марка:„Ш.“, модел: „К.", с peг. №* управляван от водач Б. О. Ц. при движение
/маневра/ на заден ход и без да се убеди, че пътят зад него е свободен блъснал намиращата
се зад него пешеходка /ищцата/ З. М. П., която е откарана в ЦСМП и освободена за домашно
лечение. Водачът Б. Ц. не е останал на място, не е установил последиците от ПТП и не е
изчакал органите на МВР. Същият е установен около 30 мин на ул.“И. и е изпробван за
употреба на алкохол, установено е, че няма наличие на алкохол. С деянието си водачът Ц. е
нарушил чл. 40, ал.1 от ЗДвП, като при движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението. Допуснал е нарушение и на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП - не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
Настоящият състав приема, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия
автомобил Б. Ц., за което с влязлото в сила наказателно постановление му е наложено
наказание „глоба“ в общ размер на 230лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца.
По делото няма спор между страните, а и съдът с определение №319/25.07.2022г. е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че към датата на ПТП –
16.11.2021г. по отношение на увреждащия л.а. „Ш.К." с peг. №* има валидна задължителна
застраховка „ГО" на автомобилистите, полица № *, със срок на действие от 05.08.2021 г. до
04.08.2022 г., сключена с ответника ЗД „Е." АД.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
По делото не е спорно, че ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на
28.02.2022г. е депозирала писмена претенция пред ответното застрахователно дружество,
във връзка с която е образувана щета при ответника – Щета № */2022 г. по която същият е
определил застрахователно обезщетение в размер на 4000лв.,видно от приложеното към
исковата молба уведомително писмо изх.№1761/2/16.03.2022г. /л.23 от делото/.
Определеното застрахователно обезщетение от 4000лв. е изплатено от ответното дружество
на ищцата с приложеното по делото платежно нареждане от 13.04.2022г. /л.44/ и признание
от ищеца в съдебно заседание на 30.09.2022г. по настоящото дело.
5
На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищцата З. М. П. е посочила банкова сметка с номер
IBAN – BG54IORT80481094476000, видно от приложеното удостоверение на банка „И.“АД
/л.24/.
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, Съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. Р. И., неоспорена от страните и която съда възприема, като компетентно
изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и техническите причини за
неговото настъпване, а именно:
Процесното ПТП е настъпило на 16.11.2021 г. около 08:30 часа, в светлата част на
денонощието при топло, ясно и сухо време с добра видимост, в кв. „Н.П.” на гр.В. ул.“ Н.“
пред №*, където се помещава магазин и кафене е бил спрял лекият автомобил „Ш.К.” с peг.
№ * с водач Б. О. Ц.. По същото време на същото място пешеходката/ищцата/ З. П. е
предприела пресичане на платното за движение от ляво на дясно на около 15 — 20 метра зад
автомобила.
Когато пешеходката е изминала около половината от платното за движение, водачът
Б. Ц. се е включил в движение напред, след което спрял и предприел движение в задна
посока. Когато пешеходката се е намирала на около 1,0- 1,2 метра от десния край на пътя и
лекия автомобил е достигнал скорост от около 6 км/час е последвал удар между задната част
на лекия автомобил в областта на средна част на задна броня и левия долен крайник на
пешеходката в областта на лява подбедрица.
Вещото лице е посочило, че поради сравнително ниската скорост, ударът е с малък
интензитет, като извежда от равновесие тялото на пешеходката, което пада на платното за
движение успоредно на неговото протежение.
Водачът на лекият автомобил, който не е възприел пешеходката и не е усетил удара,
продължава движението си в задна посока, и в момент, когато задната дясна гума е
застъпила косата на потърпевшата, поради сигнализиране чрез потупване по купето от
свидетел, водача преустановява движението, превключва на предна предавка и напуска
местопроизшествието, без да изчаква компетентните органи.
Според експертизата от техническа гледна точка причина за настъпване на
произшествието е водачът на лекия автомобил „Ш.К.”, който по време на движение назад не
се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
Експертът е посочил, че на улицата и в близост до местопроизшествието липсват
тротоари и пешеходни пътеки. На мястото на ПТП е нямало разрешение за пресичане от
пешеходци.
Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил „Ш.К.” във всеки момент е
имал пряка видимост отпред, от страни и отзад на автомобила. Този извод обосновава с факта,
че лекият автомобил „Ш.К.” е оборудван с 2 броя външни огледала за обратно виждане,
разположени съответно в предната част на лява и дясна предни врати и 1 брой огледало за
обратно виждане, монтирано в купето на автомобила, които осигуряват видимостта на
водача на автомобила назад, както и от завъртане на главата назад за наблюдение на пътя
зад автомобила при движение на заден ход. За водачът съществува задължение - при
движение на заден ход непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила и да извърши
маневра при движение на заден ход със сигурност, че пътя, който ще измине автомобилът е
свободен.
Пешеходката също е имала във всеки един момент видимост към автомобила.
Пострадалата пешеходка се е движела перпендикулярно зад надлъжната ос на
6
автомобила- от ляво на дясно спрямо автомобила. Пешеходката е била вече стъпила на
платното, когато лекия автомобил е предприел движението си назад.
Вещото лице, отчитайки интензивността на движението и състоянието на пътната
инфраструктура в района на местопроизшествието, съоражеността на лек автомобил „Ш.К.”
със средства за наблюдение в задна посока, включително и т. н. „парктроник”, е дало
заключение, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача Б. О. Ц., който при движението си на заден ход не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила и не е извършил маневрата със сигурност, че пътя, който
ще измине автомобилът назад е свободен.
Според вещото лице пешеходката вероятно би избегнала коридора на движение на
автомобила, но явно, тя не е предполагала, че след като веднъж автомобилът е тръгнал
напред, почти веднага ще промени движението си в задна посока.
В т.11 от заключението вещото лице посочва, че пешеходката З. П. е предприела
пресичане на платното за движение по ул. Н. отляво надясно зад спрелия на платното за
движение лек автомобил. След като автомобилът тръгва - изминава около 15-20 метра
напред, след което връща на заден ход. Отначало автомобилът е тръгнал „рязко” назад, а към
мястото на удара е намалил скоростта до около 6 км/час, вероятно е наближавал мястото на
спиране. Пешеходката се е движела със спокоен ход напречно на улицата от ляво - на дясно
зад спрелия лек автомобил „Ш.К.”.
Според експертизата движението в участъка на произшествието се извършва в
двупосочен режим на движение, с две пътни ленти - по една за всяка посока. Хоризонтална
маркировка липсва. Платното за движение е със ширина 5,40 метра.
От двете страни на платното за движение има землени тротоари със ширина 1,50 м.
на нивото на пътя.
Пътният участък в който е настъпило произшествието е прав и хоризонтален.
Пътната настилка в участъка на произшествието е изградена от дребнозърнест асфалт,
износен, напукан и с неравности и пропадания.
Лекият автомобил „Ш.К.” с peг. № * се е движел по ул.
“ Н.“ в източна посока - към гр. В.. Пешеходката З. П. е пресичала същата улица, по същото
време, отляво надясно зад автомобила, перпендикулярно на платното за движение пред
магазина на №*. В един момент, водачът на лекия автомобил е предприел движение в задна
посока и е ударил пешеходката със средната част на задна броня.
Лекия автомобил преди произшествието е бил в състояние на покой. Според вещото
лице скоростта на автомобила в момента на удара е била около 5-6 км/час, което обосновава
с липсата на травматични увреждания на ищцата в областта на мястото на контакт -
подбедриците на пострадалата.
Ударът е настъпил в дясната пътна лента - на около 1,0 - 1,2 метра в ляво от десния
край от платното за движение.
От приложения амбулаторен лист №*/16.11.2021г. от спешно отделение /л.10 от
делото/ се установяват наличните телесни травми при ищцата непосредствено сред ПТП, а
именно: Повърхностни травми на главата с неуточнена локация, контузия на предмишница
без счупване, контузия на гривнена става и длан на дясна ръка без счупване; лека контузия
на лява предмишница и десен крак, както и леко комоцио.
От приетите и неоспорени от страните Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от д-р Р. А., която съдът кредитира като компетентно изготвени и
обосновани, се установява, че съгласно изследваната и анализирана медицинска
документация по делото от вещото лице, ищцата е претърпяла следните травматични
7
увреждания, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 16.11.2021г.,
както следва: Оток на лява буза; охлузвания на двете колена и двете подбедрици.
Вещото лице е посочило, че до изготвяне на СМЕ ищцата П. не е осъществила
контакт и не се е явила на преглед.
Според експерта така описаните увреждания самооздравяват за срок от 10 дни в
редки случаи до 15-20 дни, когато охлузванията са дълбоки, като не се наблюдават
остатъчни явления и възстановяването е пълно. В редки случаи следа настъпването на
възстановителния период при охлузванията се наблюдава пигментация на кожата в
увредения участък, но и тя изчезва за срок от няколко месеца.
Съгласно заключението по делото няма данни, които да обосноват извод, че на
ищцата е било предписвано специфично лечение, като при този вид травми не се изисква
такова.
Вещото лице е дало заключение, че прогнозата при този вид травми е изключително
благоприятна и от медицинска гледна точка не се очаква да възникнат усложнения или
същите да повлияят върху общото здравословно състояние на пациента.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза, изготвена
от д-р Б. К.-специалист-психиатър, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована се установява, че ищцата З. М. П. в интелектуално отношение е личност с
нормален интелект.
В характеровата структура вещото лице е установило данни за емоционална
лабилност, невротичност.
От проведеният клиничен преглед, събраната анамнеза от освидетелстваната/ищцата
и анализа на предоставената по делото медицнска документация вещото лице е установило
данни за понесено от същата психично разстройство след претърпяното ПТП на 16.11.2021
г., като в съдебно заседание вещото лице пояснява, че след преживения стрес от ПТП
ищцата преживяла остра стресова реакция, преминала по-късно в смесено тревожно-
депресивно разстройство, като и към момента се лекува медикаментозно.
Съгласно заключението на експертизата ищцата З. М. П. и към момента на
освидетелствуването и изготвяне на експертизата е с клинични данни за: СМЕСЕНО
ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО- /Б41.2 поМКБ-10/, което е в причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП на 16.11.2021 г. Вещото лице е посочило, че след
ПТП е преживяла остра стресова реакция с последвало протрахирано протичащо смесено
тревожно-депресивно разстройство.Протрахирана депресивна реакция, в следствие на
преживения стрес /психотравма /,които са влошили качеството на живот и временно са
нарушили социалното функциониране. Без наличието на стресогенния фактор психичното
разстройство не би възникнало.
Експертът е посочил, че психичното разстройство обикновено настъпва до 1 месец
след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на
симптомите обикновено е няколко месеца и не надхвърля 2 години. Изходът на
депресивните и тревожно-депресивните разстройства обикновено е добър, а пълна ремисия
може да бъде постигната при повечето пациенти ,стига да провеждат правилно лечение.
При ищцата месец след инцидента и преживеният стрес се появили симптоми от
групата на тревожните разстройства / оплаквания от повишена тревожност, страхови
изживявания, церебрестенни оплаквания,безсъние и потиснато настроение / за които
провела двукратно консултации с психиатър на 16.12.21 г. и 11.01 22г със заключение за
Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Остра стресова реакция със смесена
тревожно-депресивна симптоматика във връзка със силния психичен стрес след
преживяното ПТП.
8
Ищцата е лекувана медикаментозно и с психотерапевтична подкрепа, включително и
към изготвяне на експертизата и извършения преглед. Ходът и изходът на тези разстройства
зависят от различни фактори - вариращи от такива, произтичащи от самото разстройство,
личностовите особености, адекватната подкрепа, която получават пациентите от
семейството, приятелите и други хора от социалното обкръжение.
За установяване механизма на ПТП и неимуществените вреди на ищцата по делото са
събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Б. О. Ц. – водач на автомобила с който е реализирано
процесното ПТП, се установява, че ПТП е станало есента на 2021г. в гр.В. кв.Н.П., ул.“Н.“
пред магазин за кафе. Заявява, че пътната настилка била суха. Управлявал л.а. джип, марка -
„Ш.“. Посоката му на движение с автомобила била от кв.Н.П. към града /гр.В./ от дясната
страна на кафето. Посочва, че движението е еднопосочно, има една лента за движение. Той
не е видял пешеходката, когато я ударил. До мястото на ПТП няма светофарна уредба. От
удара по колата нямало следи.
Свидетелят посочва, че потеглил назад, ударил жената и после потеглил напред, като
заявява, че въобще не е разбрал че е ударил жената. Тръгнал назад, защото трябвал да вземе
един работник от кафето. При движение назад, не е видял жената да минава зад колата. Не е
спирал работника да се качи в колата. Момчето, което било в кафето му казал. Това момче
било при него в колата, а човекът, който му махнал да спре, не се качил при него в колата,
защото видял че е ударил жената.
Свидетелят заявява, че не е усетил удара, в противен случай би оказал помощ.
Изпратил сина си защото бил много притеснен, оказали са първа помощ. Когато излязъл
от колата, жената не била зад колата. Не е видял жената, защото я били закарали в
болницата. Жената не е лежала в болницата.
От показанията на свидетеля Петър Любомиров Борисов - племенник на ищцата се
установява, че по време на инцидента бил в лавката, където продават кафе. По едно време
видял леля си/ищцата/, че идва и в същото време човека дава назад рязко и почва да я блъска
с колата и тя пада. Посочва, че човекът, който я блъснал бил с черен джип „Ш.“. Той дал
назад, ударил я и започнал да я бута, тя паднала под колата, гумата захванала косата .
Свидетелят видял, че ищцата е под колата. Затичал се към колата и с две ръце ударих
предното стъкло на човека да спре. Казал му че има човек, а той го погледнал и потегли с
автомобила. Свидетелят взел ищцата на ръце, срещнал един приятел с бус, качил я и
тръгнали за болницата. Ищцата била в безсъзнание. Не е имало кръв по нея, била ожулена
по краката и ръцете, врата ѝ бил изкривен настрани. Придружил я до болницата.
Свидетелят заявява, че джипа се движел, спрял и после рязко дал назад и точно тогава
ищцата пресичала, той я бутал със задницата и тя паднала под джипа. Улицата е
асфалтирана но няма тротоари. Ищцата се движела от ляво надясно зад автомобила. Ищцата
била на 15-20м. от колата, когато водача потеглил напред и после назад и я ударил със
средата на задницата на джипа и тя паднала към дясна задна гума и гумата и захвана косата.
Ищцата неможела да излезе, защото косата била захваната от колата. След удара водачът
на автомобила не е излязъл да помага, след като свидетелят му чукнал на стъклото.
Продължил напред.
От показанията на свидетеля К.С.П. - съпруг на ищцата се установява, че по време на
инцидента бил и на следващия ден тръгнал да се прибира защото нямало кой да гледа
децата им, да закара ищцата в болница на психиатър. Свидетелят заявява, че ищцата е
стресирана, плаши се от коли, когато види кола спира, той я успокоявал, че няма да се
случи нищо, че я подкрепя. Ищцата изпитвала страх при пресичане на кръстовище, налагало
се я подхваща и подкрепя, докато пресичат. Все още имала главозамайване, за което всеки
9
ден пие хапчета. От стреса след инцидента и до сега свидетелят заявява, че придружава
ищцата навсякъде.
Посочва, че от посещенията на ищцата при психиатъра имала много малко
подобрение. Ищцата изпитвала страх да се движи сама и се налагало свидетелят да я
придружава навсякъде, дори и в махалата. Посочва, че след инцидента кракът бил подут в
коляното, дясната ръка също била подута, ожулена, намерил я лежаща на дивана. Около
25 дена след инцидента ищцата не е могла да прави нищо, била е подпомагана и от сестра й
за пране, готвене. През това време само е стояла, пиела лекарствата си и се мазала с пасти.
Психиатърът предписал лекарства, които свидетелят купувал, а ищцата редовно приемала
в противен случай, свидетелят заявява, че състоянието ѝ би се влошило.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като възприятията на
свидетеля са непосредствени и лични, последователни и логични и кореспондират със
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, В.ският ОС, прие за установено
следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищцата е предявила застрахователна претенция пред
ответника, което се установява и доказва от приложеното по делото уведомително писмо
изх.№1761/2/16.03.2022г. /л.23 от делото/, за което ответника е завел Щета № */2022 г. по
която същият е определил застрахователно обезщетение в размер на 4000лв., изплатено на
ищцата с приложеното по делото платежно нареждане от 13.04.2022г. /л.44/ и направено
признание за този факт в съдебно заседание на 30.09.2022г. по настоящото дело. Предвид
изложеното предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "ГО".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и
имуществени вреди и 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
16.11.2021 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента – Б. О. Ц., като водач на л.а. „Ш.К.",
10
с peг. №* който с поведението си е причинил настъпване на ПТП изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.40 от ЗДвП, а именно: Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Процесните неимуществени вреди и причинно – следствена
връзка между деянието и вредите, като вината се предполага, съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно транспортно произшествие и
неговият механизъм, чрез приетата и неоспорена от страните по делото САТЕ.
Процесното ПТП е настъпило на 16.11.2021 г. около 08:30 часа в гр.В. на ул.“ Н.“ №*,
където се помещава магазин и кафене е бил спрял лекият автомобил „Ш.К.” с peг. № *
управляван от водач Б. О. Ц.. По същото време на същото място ищцата З. П., като
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение отляво надясно на около 15
— 20 метра зад автомобила. Когато ищцата изминала около половината от платното за
движение, водачът Б. Ц. се включил в движението, като потеглил напред, след което спрял
автомобила и предприел движение рязко в задна посока. Когато пешеходката се е намирала
на около 1,0- 1,2 метра от десния край на пътя и лекия автомобил е достигнал скорост от
около 6 км/час е последвал удар между задната част на лекия автомобил в областта на
средна част на задна броня и левия долен крайник на пешеходката в областта на лява
подбедрица и същата попаднала под автомобила. Впоследствие водачът Ц. потеглил напред
и напуснал местопоизшествието, без да изчаква компетентните органи.
Причина за настъпването на ПТП и причинените травматични увреждания на ищцата
е на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, което
се установява от заключението на вещото лице по приетата САТЕ и влязлото в сила
наказателно постановление.
Съгласно експертизата причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е
поведението на водача Б. О. Ц., който при движението си на заден ход не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила и не е извършил маневрата със сигурност, че пътя който
ще измине автомобилът назад е свободен. Вината на водача Ц. се установява и от
приложените по делото АУАН №*5876/16.11.2021г./л.99/ и Наказателно постановление
№21-0953- 001594/01.12.2021г. на ОДМВР-В. Сектор „ПП“, влязло в сила на
22.12.2021г./л.98/, съгласно което с деянието си водачът Ц. е нарушил чл. 40, ал.1 от ЗДвП,
като при движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Допуснал е нарушение и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - не е спрял и
не е установил последиците от ПТП.
Следва да се отбележи, че ПТП е реализирано на прав участък в светлата част на
денонощието, времето е било ясно и сухо, т.е видимостта на водача не е била ограничена по
никакъв начин, още повече, че фабрично автомобилът е оборудван с всички огледала
/странични и за обратно виждане, намиращо се в купето/, както и наличието на средства за
наблюдение в задна посока, включително и т. н. „парктроник”.
Предвид изложеното поведението на водача на лекия автомобил е в причинна връзка
с настъпилото ПТП.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача на л.а. „Ш.К.” с peг. № * Б. О. Ц..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
11
дружество: не е спорно между страните, че ответното дружество ЗД „Е." АД е застраховател
по задължителната застраховка "ГО" за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в
несъобразяване на факта на движението на пътното превозно средство, което било видимо
за нея и предприела пресичане на необозначено с пешеходна пътека място в нарушение на
чл.113 от ЗДвП.
Настоящият състав намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е
неоснователно и недоказано. От свидетелските показания на водача Ц. се установява, че
същият в нито един момент не е видял ищцата на пътното платно, дори не е възприел и
самия удар, а напуснал местопроизшествието, което по категоричен начин доказва, че
същият не е наблюдавал пътя при придвижване на автомобила и предприемането на рязка
маневра назад, както и не е наблюдавал съоръженията на автомобила при предприемане на
маневрата назад – странични огледала и това за задно виждане. От свидетелските показания
на свидетеля Петър Борисов, очевидец на инцидента, се установява, че ищцата предприела
пресичане на прав участък на 15-20м зад автомобила, който е бил спрян, т.е. водачът Ц. е
могъл да възприеме ищцата и същата по никакъв начин не е могла да предположи, че
водачът ще предприеме рязка маневра назад.
Действително на мястото на инцидента не е имало пешеходна пътека, констатирано в
САТЕ, но ищцата е предприела песичане на пътното платно съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП
„Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато
в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1,
2 и 4 / преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да
не спират без необходимост на платното за движение; да не преминават през ограждения от
парапети или вериги./. По делото няма данни за нарушение от нейна страна на цитираната
12
норма.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от него
действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина
връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради
всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна
на ищцата, тъй като по делото не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
По отношение на размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица
актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008
г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата З. П. е търпял
болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените
доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания : Съгласно СМЕ при ПТП ищцата е получила травми характеризиращи се с
оток на лява буза; охлузвания на двете колена и двете подбедрици. Повърхностни травми на
главата с неуточнена локация, контузия на предмишница без счупване, контузия на
гривнена става и длан на дясна ръка без счупване; лека контузия на лява предмишница и
десен крак, както и леко комоцио, травматични увреждания установяващи се от приложения
амбулаторен лист №*/16.11.2021г. от спешно отделение л.10 от делото/ и констатирани
непосредствено след ПТП. Съгласно СМЕ и приложеното медицинско свидетелство из.
№562/16.11.2021г./л.11/ посочените телесни увреждания са причинили на ищцата болки и
страдания, като същата се е възстановила напълно в рамките на 25дни след инцидента,
13
съгласно СМЕ и свидетелските показания на свид.К.П.
Ищцата П. е 45-годишна жена в активна възраст. Безспорно е, че непосредствено след
инцидента е преживяла емоционален страх и стрес от преживяното, като нормална човешка
реакция в подобни случай с последващи усложнения на психичното заболяване. На ищцата
са причинени множество леки телесни травматични увреждания, довели до затруднение в
ежедневното обслужване в рамките на около 25дни. През възстановителният период на
телесните увреждания ищецът е търпял болки и страдания с различен интезитет. От
свидетелските показания на разпитания свидетел К.П.се установява, че З. П. се оплаквала от
болки в тялото около 25 дни била подпомагана в домакинството от него и сестра , за
облекчаване на болките приемала обезболяващи.
Настоящият състав приема за установено и доказано по делото, че в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП ищцата е получила и страда от СМЕСЕНО
ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО - /Б41.2 поМКБ-10/, съгласно заключението
на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е посочило, че след
ПТП на 16.11.2021 г. ищцата е преживяла остра стресова реакция с последвало
протрахирано протичащо смесено тревожно-депресивно разстройство. Същата е лекувана
медикаментозно и адекватно, за което свидетелстват и показанията на съпругът ѝ свид. К.П.
Съгласно СПЕ при ищцата месец след инцидента и преживеният стрес се появили
симптоми от групата на тревожните разстройства / оплаквания от повишена тревожност,
страхови изживявания, церебрестенни оплаквания,безсъние и потиснато настроение/.
Провела двукратно консултации с психиатър на 16.12.21 г. и 11.01 22г със заключение за
Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Ищцата е лекувана медикаментозно и
с психотерапевтична подкрепа, включително и към изготвяне на експертизата и извършения
преглед. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес при този вид
заболявания и продължителността на симптомите е от няколко месеца и не надхвърля 2
години. Ходът и изходът на тези разстройства зависят от различни фактори - вариращи от
такива, произтичащи от самото разстройство, личностовите особености, адекватната
подкрепа, която получават пациентите от семейството, приятелите и други хора от
социалното обкръжение.
Вещото лице е констатирало, че към датата на изготвяне на експертизата
/28.10.2022г./ приблизително една година след ПТП ищцата не е напълно възстановена. Това
заболяване е причинило на ищцата П. влошаване на качеството на живот и нарушение на
социалното функциониране, което се допълва и от показанията на свид.К.П. който заявява,
че същата след ПТП се лекува медикаментозно, изпитва постоянен страх и я придружавал
навсякъде.
Безспорно е, че получените травми са се отразили негативно на обичайният начин на
живот на ищцата.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така
получените травматични увреждания от процесното ПТП за ищцата З. П. е в размер на
7000лв./седем хиляди лева/, от което следва да се приспадне определеното и заплатено
застрахователно обезщетение от ответното дружество в размер на 4000лв. Предвид
изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от ищцата З. П. следва да се уважи в
размер от 3000 лв./три хиляди лева/, като до пълният предявен размер от 36 000лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, основателен е и акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
14
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното дружество, видно от уведомително писмо изх.
№1761/2/16.03.2022г. /л.23 от делото/ по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4000лв./четири хиляди лева/. Настоящата инстанция приема, че в
конкретният случай ответното дружество дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение на ищцата, считано от 17.03.2022г., т.е. от датата следваща произнасянето по
претенцията от ответника. Законната лихва се претендира от по-късен момент – 30.03.2022
г., датата на предявяване на исковата молба в съда, и с оглед диспозитивното начало, следва
да се присъди от тогава - 30.03.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани.
Съдът констатира, че с Определение от 04.05.2022г. по настоящото гр.д.№113/2022г. ищцата
е освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не се
дължат.
На адв. Й. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С. бул. К.А.Д.“ №*, вх. В, ап. 25-
процесуален представител на ищцата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., за осъщественото
процесуално представителство на ищцата, определено съразмерно на уважения иск.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата в размер на 394,17 лева, разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от предявения иск, както и сумата в размер на 360лв. - юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78,ал.8 от ГПК, определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-В. държавна такса в размер на 120 лв., на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, и
600лв. – съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, В.ски ОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Х.К.” №* да заплати на З. М. П., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.С. бул. К.А.Д.” №*, ВХ.*, АП.* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на
3000лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП настъпило на 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.03.2022 г.. до окончателното издължаване на сумата, като в останалата част до
пълния предявен размер от
15
36 000лева , /над заплатените от застрахователя 4 000лева./ ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Х.К.” №* да заплати на адв. Й. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С.
бул. К.А.Д.“ №*, вх. В, ап. 25, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба
№ 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер
на 600 лв./шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
ищцата З. М. П., определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Х.К.” №* да заплати по сметка на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата 120 лв., – държавна такса, дължима по уважения срещу ответника иск, както и
сумата от 600лв. представляваща съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА З. М. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.С. бул. К.А.Д.” №*, ВХ.*,
АП.* да заплати на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Х.К.” №* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 394,17
лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, както и
сумата в размер на 360лв., юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-С с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
16