О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 14 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря Андреева и в присъствието на прокурор от СОП Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 155 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 05.12.2018 г. на Районен съд – гр.Б.,
постановено по ч.н.д. № 649/2018 г. по описа на същия съд, е оставено без
уважение предложението на РП Б. за налагане на основание чл.25 ал.1, във вр. с
чл.23 ал.1 от НК, на осъдения С.И.Т., с ЕГН **********, на най-тежкото от
наложените му по НОХД № 240/2018г. на Районен съд – гр.Б. и НОХД № 316/2018 г.
по описа на Районен съд – гр.Б., наказания лишаване от свобода.
Със същото определение е постановено на основание чл.68
ал.1 от НК осъдения С.И.Т. да изтърпи наложеното му със споразумение от 16.05.2018
г. по НОХД № 240/2018 г. по описа на
Районен съд – гр.Б., наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 16.05.2018
г. От така постановеното за изтърпяване наказание една година лишаване от
свобода, е приспаднато на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което
осъдения С.И.Т. е бил задържан по посоченото наказателно производство, считано
от 19.03.2018 г. до 20.03.2018 г., както и на основание чл.25 ал.3 от НК
времето на изтърпяната от осъдения С.И.Т. пробационна мярка, наложена му на
основание чл.67 ал.3, вр. чл.42а ал.2, т.1 и т.2 НК по НОХД № 240/2018 г. по
описа на Районен съд – гр.Б., считано от 16.05.2018 г. до 11.06.2018 г.
Срещу
така постановеното определение е постъпил въззивен протест от прокурор от
Районна прокуратура – гр.Б.. В протеста се излагат доводи, че неправилно и
незаконосъобразно първостепенния съд е отказал да определи на осъдения Т. едно
общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 240/2018г. на
Районен съд – гр.Б. и НОХД № 316/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Б.,
доколкото са налице предвидените в чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК
предпоставки за това. Според подалият протеста прокурор, атакуваното
определение на първата инстанция е несъответно на закона и в частта му, с която
е приспаднато времето на изтърпяната от осъдения С.И.Т. пробационна мярка,
наложена му на основание чл.67 ал.3, вр. чл.42а ал.2, т.1 и т.2 НК по НОХД № 240/2018
г. по описа на Районен съд – гр.Б., тъй като същата не е наказание по смисъла
на чл.25 ал.3 от НК. По тези съображения представителят на държавното обвинение
моли протестираното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново
такова, с което направеното от прокуратурата предложение да бъде уважено.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП поддържа
въззивния протест и моли същия да бъде уважен. Изразява становище, че
първоинстанционния съд неправилно и в нарушение на материалния закон е отказал
да групира наказанията, наложени на осъдения Т. по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС – гр.Б. и НОХД № 316/2018 г.
по описа на РС – гр.Б., тъй като са налице основанията за това по чл.25 ал.1,
вр. чл.23 ал.1 от НК.
В проведеното от въззивния съд
съдебно заседание, служебният защитник на осъдения С.Т. – адвокат И.С. излага
доводи, че оспорения съдебен акт следва да бъде потвърден, тъй като групирането
на наказанията на осъдения по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС – гр.Б. и НОХД № 316/2018 г.
по описа на РС – гр.Б., е следвало да се извърши в „отделно производство”, след
което да се реши въпроса за кумулирането им с наказанието по НОХД № 380/2018 г.
на РС – гр.Б..
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в протеста и данните по
делото, намира следното:
За да
постанови определението си районният съд е приел, че по отношение на осъдения С.Т.
са били наложени наказания по следните влезли в сила присъди:
1. С присъда /споразумение/ от
16.05.2018 г., по НОХД № 240/2018 г. на Районен съд – гр.Б., му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено
по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години, считано от
16.05.2018 г., за извършено на 19.03.2018 г. престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
На основание чл.67 ал.3, вр. чл.42а ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от НК са наложени на
осъдения Т., за времето на изпитателния срок, пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител;
2. С присъда /споразумение/ от
21.06.2018 г., по НОХД № 316/2018 г. на Районен съд – гр.Б., на осъдения Т. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване
е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години,
считано от 21.06.2018 г., за извършено
на 19.02.2018 г. престъпление по чл.198 ал.1 от НК;
3. С присъда /споразумение/ от 26.07.2018
г. на Районен съд – гр.Б., постановена по НОХД № 380/2018 г. по описа на същия
съд, на осъдения С.Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7
месеца, за извършено от него на 10.06.2018 г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Видно от приетата по делото
справка № 5366/03.04.2019 г., изходяща от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, осъденият С.Т. е постъпил в затвора – гр.С. на 13.07.2018 г.
/начало 11.06.2018 г./ за изтърпяване на наказание – лишаване от свобода за
срок от 7 месеца, наложено му по НОХД № 380/2018 г. на РС Б.. Освободен е по
изтърпяване на датата 10.01.2019 г.
При така
събраните от първоинстанционният съд писмени доказателства, съдържащи всички
данни досежно осъжданията по влезли в сила присъди на лицето С.Т., този съд е
игнорирал част от тях и не е приложил правилата за съвкупността, въпреки че са
били налице основания за това. Като не е извършил пълно и цялостно групиране на
всички наложени на осъдения Т. наказания по постановените спрямо него и влезли
в сила присъди, първият съд е допуснал нарушение на материалния закон, което
следва да бъде коригирано от въззивния
съд, по реда на настоящия инстанционен контрол.
В случая
са налице две съвкупности от престъпления, с оглед на което следва да се
прецени за коя от така наличните съвкупности да се определи общо наказание,
предвид изискването да се избере най-благоприятния за осъдения вариант, както и
с оглед обстоятелството, че наказанието по присъдите, за които не е възможна
кумулация, следва да се изтърпи отделно. Първият възможен вариант е да бъдат
групирани наказанията по присъдите, за които Т. е осъден по НОХД № 240/2018 г.
на РС Б. и НОХД № 316/2018 г. на РС Б., като съдът следва да наложи като общо
наказание най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година и следва да се постанови отделно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от 7 /седем/ месеца, наложено му по присъдата по НОХД №
380/2018 г. на РС Б.. Определеното по този начин най-тежко наказание от 1
година лишаване от свобода, не може да бъде отложено за изтърпяване по реда на
чл.66 ал.1 от НК, доколкото престъплението, предмет на разглеждане по НОХД №
380/2018 г. на БРС, осъдения Т. е извършил в определения му изпитателен срок по
НОХД № 240/2018 г. на БРС. В този случай осъденият Т. ще следва да бъде лишен
от свобода за срок от 1 година и 7 месеца, от който следва да приспадне на
основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяното изцяло от осъдения наказание 7 месеца
лишаване от свобода по НОХД № 380/2018 г. на РС Б., както и на основание чл.59
ал.1 от НК времето през което осъдения е бил задържан по НОХД № 240/2018 г. на
БРС, считано от 19.03.2018 г. до 16.05.2018 г. и по НОХД № 380/2018 г. на БРС,
считано от 11.06.2018 г. до 26.07.2018 г. Времето, през което по отношение на
осъдения Т. са били прилагани наложените му на основание чл.67 ал.3 от НК
пробационни мерки по НОХД № 240/2018 г. на БРС, не следва да бъде приспадано от
групираните наказания, тъй като през този период осъдения не е търпял
наказание, което да следва да бъде зачетено по реда на чл.25 ал.2 от НК.
Ако се
избере втори вариант, би следвало да се групират наказанията по присъди по НОХД
№ 316/2018 г. на БРС и НОХД № 380/2018 г. на БРС и да се постанови за отделно
изтърпяване наказанието по НОХД № 240/2018
г. на БРС, в който случай наказанията, които осъдения Димитров следва да
изтърпи ще са лишаване от свобода за срок 1 година и 11 месеца, от които
съответно бъдат приспаднати изтърпяните от него наказания лишаване от свобода
по тези присъди, както и времето, през което същия е бил задържан по посочените присъди. При тази възможна хипотеза
престоят на осъдения Т. в местата за лишаване от свобода ще бъде по-дълъг от този по първата съвкупност /с 4
месеца/, поради което въззивния съд следва да избере първия възможен вариант за
групиране на наказанията на осъдения.
По всички
гореизложени съображения, настоящата съдебна инстанция прие, че следва да
отмени изцяло атакуваното определение и да постанови ново такова, с което да
групира наказанията по присъдите, за които Т. е осъден по НОХД № 240/2018 г. на
РС Б. и НОХД № 316/2018 г. на РС Б., като наложи общо наказание най-тежкото
измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, както и
да постанови за отделно изтърпяване наказанието лишаване от свобода за срок от 7
/седем/ месеца, наложено му по присъдата по НОХД № 380/2018 г. на РС Б.. На
основание чл. 57, ал.1, т. 2, бук.”б” от ЗИНЗС въззивният съд счете, че следва
да определи на осъдения „строг” режим на изтърпяване на така определеното му
най-тежко наказание 1 година лишаване от свобода, както и на наказанието 7
месеца лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.2 от НК следва да се зачете и
приспадне изтърпяното изцяло от осъдения наказание по НОХД № 380/2018 на БРС,
както и на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което същия е бил задържан
по посочените наказателни производства.
По
изложените съображения, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА изцяло определение от 05.12.2018
г. на Районен съд – гр.Б., постановено по ч.н.д. № 649/2018 г. по описа на
същия съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА
на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения С.И.Т.,***, ЕГН **********, най-тежкото от
наложените му с присъди /споразумения/ по НОХД № 240/2018 г. на РС Б. и НОХД № 316/2018
г. на РС Б. наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година.
На основание чл. 57, ал.1, т. 2,
бук.”б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ „СТРОГ” режим на изтърпяване на така определеното на
осъдения С.И.Т. наказание една година лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1
от НК от така определеното на осъдения С.И.Т. най-тежко наказание 1 година
лишаване от свобода, времето през което същия е бил задържан по НОХД № 240/2018
г. на БРС, считано от 19.03.2018 г. до 16.05.2018 г.
ПОСТАНОВЯВА
С.И.Т. да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от 7 /седем/
месеца, наложено му по НОХД № 380/2018 г. по описа на РС Б..
На основание чл. 57, ал.1, т. 2,
бук.”б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ „СТРОГ” режим на изтърпяване на така определеното на
осъдения С.И.Т. наказание седем месеца лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл.25 ал.2
от НК от това наказание, изтърпяното изцяло от осъдения С.И.Т. наказание 7
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 380/2018 г. по описа на РС Б.,
както и времето, през което е бил задържан по това наказателно производство,
считано от 11.06.2018 г. до 26.07.2018 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./