РЕШЕНИЕ
№400
26.05.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание втори май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и
в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 263 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Д.А.А. *** против Заповед № Д_Х-ВС-13 от
15.02.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Хасково.
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на формата,
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъответствие с материалния закон.
В тази връзка
сочи, че заповедта е неясна и не съдържа правното основание, въз основа на
което е издадена. Като основание била посочена разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, без обаче да е съобразено, че същата съдържа два фактически състава –
получено нещо без основание или получено на отпаднало основание. Този
недостатък ограничавал правото й на защита и правел заповедта незаконосъобразна
на процесуално основание.
Твърди, че
неправилно в оспорената заповед е прието, че недобросъвестно е получила сума в
размер на 1140 лева, поради което следвало да дължи нейното връщане на
основание чл. 55 от ЗЗД. Излага доводи, че е майка на детето И.Б.Б., което е с трайни
увреждания, с диагноза „Детски аутизъм“ даващо основание да получава
гарантирана от държавата финансова подкрепа. С Решение № 90684/29.07.2022г. на
ТЕЛК, гр.Хасково на сина й била определена 65% ВСУ с чужда помощ. На това
основание оспорващата подала на 04.08.2022г. заявление за получаване на помощ
за деца с увреждания по смисъла на чл.8д от ЗСПД, придружено със заявление за
индивидуална оценка. Въз основа на тези заявления, АСП-Хасково й издала
индивидуална оценка и направление за включване в механизма за лична помощ в
Община Хасково. Въз основа на това, жалбоподателката подала до Община Хасково
заявление за включването й в механизма за лична помощ и на 26.08.2022г. било
сключено тристранно споразумение, а с избрания от нея личен асистент бил
сключен трудов договор.
Тъй като оспорващата не била доволна от
решението на ТЕЛК, оспорила същото пред НЕЛК, която с решение от 12.10.2022г.
определила ВСУ 100% с чужда помощ на сина й. След издаване на това решение
оспорващата добросъвестно уведомила АСП-Хасково и след като получила указания да
подаде ново заявление, на 14.10.2022г. депозирала ново такова. Въпреки, че след
като изпълнила наново процедурата и спазила всички указания на ДСП-Хасково, в
резултат й била връчена заповедта, с
която се прекратявала помощта по чл.8д от ЗСПД.Нова заповед не била издадена. На
21.11.2022г. й било връчено ново направление
за включване в механизма „Лична помощ“, което представила в Община Хасково.
От своя страна последната издала на
25.11.2022г. заповед за прекратяване на трудовия договор на личния асистент, респ.
било сключено ново тристранно споразумение и нов трудов договор , в сила от
01.12.2022г.
Междувременно, на 14.11.2022г. на жалбоподателката била
изплатена сумата от 209.00 лева, а на 12.12.2022г. и сумата от 930 лева. На
същата дата бил съставен констативен протокол, с който ДСП установила, че
жалбоподателката недобросъвестно е получила сумата поради което дължи връщането
й., тъй като е налице двойно финансиране.
Според
оспорващата не е налице двойно финансиране, тъй като не били налице всички
елементи от състава на по пар.1 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019г. Дори да се
приемело, че са й изплатени суми в по-голям размер от полагащите й се , то това
се дължало в резултат на грешка или недобра организация от страна на
ДСП-Хасково., тъй като именно това бил органът който следвало да спазва
стриктно разпоредбите отнасящи се до извършване на незабавни проверки във всеки
един от случаите на преосвидетелстване на дете и да създаде организация на
обмен на информация.
По изложените
съображения моли да се отмени оспорената заповед Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Хасково лично и чрез процесуален представител оспорва
жалбата и моли бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд - Хасково, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д.А.А. е майка на
детето И.Б.Б. роден на ***г.
С Експертно решение на ТЕЛК – Хасково, Първи
състав № 90684 от зас.№ 144 на 29.07.2022г., на детето И.Б.Б. след
преосвидетелстване са определени вид и степен на увреждане 65% с чужда помощ, за
2 години, със срок на определения
процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, както и на
чуждата помощ - 01.07.2023г. Като водеща диагноза и общо заболяване в решението
е посочено „Детски аутизъм”(л.36).
На 04.08.2022г. Д.А.,
в качеството на майка и законен представител на детето И. Б. подала до Директора
на ДСП – Хасково Заявление – декларация по чл. 20, ал.1 от Закона за хората с
уреждания, с което поискала изготвяне на индивидуална оценка на потребностите,
заявени във формуляр за самооценка.
На същата дата –
04.08.2022г. Д.А. подала до Директора на ДСП-Хасково и заявление –декларация за
отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от
Закона за семейни помощи за деца(л.106).
На 10.08.2022г.
Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Хасково издал Заповед № ЗСПД/Д-Х/4920,
с която отпуснал на Д.А.А. месечна помощ по чл. 8д , ал.1 от ЗСПД в размер на
350.00 лева месечно за срок от 01.08.2022г. до 31.07.2024г.(л.105).
На
15.08.202022г. социални работници при Дирекция“Социално подпомагане“ гр.Хасково
изготвили индивидуална оценка на
потрeбностите по отношение детето И.Б., в която посочили, че е
констатирана необходимост от включване в механизма Лична помощ на основание
чл.12, ал.1 от Закона за личната помощ(л.80).
На 15.08.2022г.
Директорът на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Хасково въз основа на
подаденото заявление – декларация по чл.20 от ЗХУ и на основание заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите, издал
на основание чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания направление за
включване в механизма „Лична помощ“ за детето И.Б.Б., с определени 168 бр.
часове месечно за лична помощ, която да се предоставя от Община Хасково(л.79).
На 26.08.2022г.
между Община Хасково-Социални услуги в общността и избрания личен асистент на
детето бил сключен трудов договор № 176, с който било уговорено работникът да
постъпи на работа на 01.09.2022г.(л.75).
С Експертно
Решение № 91021 от зас.№ 118 от 12.10.2022г. на НЕЛК специализиран състав по
Психични, Вътрешни и ССЗ болести(л.6) било отменено издаденото от ТЕЛК-Хасково Експертно
решение № 90684 от 29.07.2022г., като вместо това по отношение на детето И.Б.Б.
били определени 100% вид и степен на увреждане, пожизнено, поради водеща
диагноза и общо заболяване“Детски аутизъм“.
На 14.10.2022г. Д.А.
подала ново заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане
на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД., в която удостоверила, че детето й
е с определени 100%ВСУ с ЕР на НЕЛК. В заявлението е отразено от социален
работник, че заявителя има право на месечна помощ за отглеждане на 1 дете в
размер на 930.00 лева.
На 01.11.2022г. Д.А.,
в качеството й на родител на детето И.Б. депозирала и ново заявление –
декларация по чл. 20, ал.1 от Закона за хората с увреждания , регистрирано в Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Хасково,
с което поискала да й бъде изготвена нова индивидуална оценка на потребностите,
заявени във формуляр за самооценка и декларирала че е налице определен процент вид и степен на увреждане
100% с ЕР на НЕЛК №91-021 от 12.10.2022г. със срок пожизнен(л.98). Към
заявлението приложила и формуляр за самооценка
Със Заповед №
ЗСПД/Д-Х/4920 от 04.11.2022г. Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.
Хасково прекратил отпуснатата на Д.А. месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД за
отглеждане на дете, с мотива, че е издадено ново решение на НЕЛК № 91021 от
12.10.2022г. (л.103).
На 04.11.2022г.
Старши експерт ИО при Д“СП“, гр.Хасково изготвил Констативен протокол №599, в
който посочил , че на жалбоподателката се дължи доплащане на стойност 1160 лв. по
чл.8д, т.1 от ЗСПД, за детето И.Б.Б. , представляваща дължимата разлика за
м.08.2022г. в размер на 580.00 лева и за м.09.2022г. в размер на 580.00 лева ,
като доплащането следва да се осъществи за м. октомври 2022г.
Със заповед №
ЗСПД/Д-Х/7571 от 04.11.2022г. Директорът на Дирекция“Социално подпомагане“
отпуснал на Д.А. месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД в размер на 930.00 лева
за срок от 01.10.2022г. до 30.04.2034г.(л.34) Няма данни заповедта да е връчена на
жалбоподателката.
На 15.11.2022г.
социални работници пир Д“СП“, гр.Хасково изготвили нова индивидуална оценка на
потребностите на детето И.Б.Б., с която установили потребност от предоставяне
на механизма лична помощ, а Директорът на Д“СП“, гр. Хасково издал на
21.11.2022г. направление за включване в механизма по отношение на детето с №
22021672
На 21.11.2022г. Д.А.,
в качеството на майка и законен представител на детето И.Б. депозирала до Кмета
на Община Хасково заявление за включване в механизма Лична помощ по реда на
Закона за личната помощ. В Заявлението посочила, че дава съгласие 380.00 лева
от месечната помощ по чл.8д, ал.5, т.2 от ЗСПД да се превеждат от АСП по
бюджета на общината след започване изпълнението по сключения договор с
асистента, както и декларирала, че ползвателят на личната помощ е човек с
увреждане, за когото се получават месечни помощи по чл. 8д, ал.5, т.2 от ЗСПД,
като няма да получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности за
периода за който кандидатства.
На 25.11.2022г.
между Община Хасково-Социални услуги в Общността и избрания личен асистент на
детето бил сключен трудов договор, с уговорена дата на постъпване на работа
01.12.2022г.(л.77-78)
Със заповед №
2606-РД01-0322 от 09.12.2022г. Директорът на Дирекция“Социално
подпомагане“-Хасково разпоредил извършване на проверка по информация поради
необходимостта от установяване на всички факти и обстоятелства по подадените от
жалбоподателката заявления – декларации от 04.08.2022г. и 14.10.2022г. Със
заповедта е определено длъжностното лице, което да осъществи проверката и срока
за извършването й.
На 12.12.2022г.
определеното длъжностно лице е изготвило констативен протокол, регистриран с №
30-104769/13.12.2022г., в който посочило че за м.09.,м.10. и м.11 2022г. Д.А. е
получила помощ на основание чл.8д от ЗСПД , като за месец август и септември са й
доплатени по 580.00 лева, за м. октоммври са2022г. са начислени и изплатени 930
лева, а за м.ноември са начислени 930.00 лева. Прието е че е налице
неправомерно получаване на сума в размер на 1140.00 лева, тъй като във връзка с чл.24б, ал.5 от ППЗСПД има
промяна в степента и вида на трайно намалена работоспособност от 65% на 100%,
при което считано от 01.09.2022г. жалбоподателката има право на месечна помощ в размер на 550 лева, защото
ползва механизма „Лична помощ“ , а са и изплатени по 930.00 лева на месец.
С вх.№
2606-94Д-00-3674 от 21.12.2022г. Д.А. депозирала възражение срещу констативния
протокол до Директора на Д“СП“, гр.Хасково.
Със Заповед № Д_Х-ВС-13 от 15.02.2023г. Директорът на
Дирекция“Социално подпомагане“-Хасково наредил Д.А. да възстанови неправомерно
получените за времето от 01.09.2022г. до 30.11.2022г. социални помощи в размер
на 1140.00 лева,като недобросъвестно получената социална помощ да се възстанови
в пълен размер със законоустановената лихва, дължима до датата на
възстановяването й.
Заповедта е
връчена на адресата си на 21.02.2023г. Жалбата срещу административният акт е
депозирана в АдмС-Хасково на 06.03.2023г. и регистрирана с вх.№ 1733/06.03.2023г.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма
и при спазване на съществените административнопроизводствени правила, но при
издаването му е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и материалният
закон е приложен неправилно. Съображенията за това са следните:
В чл.2 от ЗСПД са изброени изчерпателно видовете семейни помощи, като същите са разграничени на еднократни и месечни. В месечните семейни помощи са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл.2 ал.3 т.3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д ал.1 от ЗСПД , месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал.3 на същата разпоредба размерите на месечните помощи по ал. 1 и 2 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им, определено в ал. 5. Чл. 8д, ал.7 от ЗСПД от своя страна предвижда, че месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Основателно се твърди в жалбата, че в заповедта не е посочено надлежно правното основание въз основа на което е издадена. Цитираната от органа разпоредба на чл. 55, ал.1 от Закона з задълженията и договорите е неприложима в производствата при издаване на административни актове. Същата е относима в гражданското, респ. облигационното право, за които е характерна равнопоставеност на страните, а не и в административното производство, при които се издава властнически акт. Чл.8д от ЗСПД е обща разпоредба, която урежда случаи на отпускане на месечни помощи на деца с увреждания, а не и случаи на възстановяване на вече получени суми, а чл.5, ал.3 от Наредба РД 07-7 от 28.06.2019г. също не създава правомощия за издаване на актове от вида на оспорения в настоящото производство. Едва при посочване на реда, по който заповедта може да бъде оспорена е визирана разпоредбата на чл. 14а от ЗСПД, която касае хипотезите на издадени заповеди по чл.14, ал.3 от ЗСПД, т.е. заповедите с които се нарежда възстановяване на недобросъвестно получени плащания представляващи социална помощ. Предвид това и доколкото със заповедта се разпорежда недобросъвестно получена социална помощ да се възстанови в пълен размер, със законоустановената лихва, дължима до датата на възстановяването й, то съдът ще гради изводите си за законосъобразност на същата и за надлежно изложени фактически съображения въз основа на нормите на чл.14 от ЗСПД.
Чл. 14, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗСПД предвиждат, че при писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция "Социално подпомагане".В случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7 директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Лицата, недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8, 8д и 8е, включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година.
ЗСПД не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” респ. „недобросъвестност“ при получаване на семейните помощи. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, недобросъвестно ще е лицето, което е получило плащане въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на съответната семейна помощ или невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В хипотезата на чл. 14 ЗСПД, недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. В този смисъл - Решение № 10122 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2015 г., VI о, Решение № 5489 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2014 г., VI о. и др.
От гореизложеното е видно, че не всяко получаване на месечна помощ или част от нея без правно основание е предпоставка за издаване на заповед по чл. 14, ал.3 от ЗСПД, а само в хипотезите когато получаването на социалното плащане се дължи на недобросъвестност на лицето.
Това предполага в заповедта надлежно да бъдат описани съображенията, поради които административният орган счита, че лицето е недобросъвестно, т.е. следва да бъде посочено кои точно факти и обстоятелства представляващи пречка за получаване на месечна помощ, лицето е знаело, но укрило, или невярно е декларирало.
В случая от мотивите изложени в заповедта такива конкретни съображения не могат да бъдат установени. Посочено е че жалбоподателката е получила без правно основание месечни суми в размер на 380.00 лева изплатени й за месеците септември, октомври и ноември или общо е получила без правно основание сума в размер на 1140.00 лева, както и че при изплащане на по-големия от дължимия размер суми не е отчетено че детето за което същите се дължат е ползвател на механизма за правна помощ.Отразено е също и че съобразно разпоредбата на чл. 5, ал.3 от Наредба РД07-7 от 28.06.2019г. ползвател на механизма за правна помощ не може да получава подкрепа за задоволяване на същите потребности, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от държавния бюджет, бюджета на Общността или друга донорска програма. Кои обаче конкретни факти са дали основание на органа да прецени че поведението на адресата на заповедта е било недобросъвестно не е конкретизирано. Фактическите основания за издаване на акта следва да са изложени или в последния или в други подготвителни документи по издаването му(допустим начин на мотивиране съгласно ТР№16/75г., на ОСГК на ВС), и същите следва да са еднозначно конкретни и да са относими към приложимото материално право, като в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган касателно причините поради които спрямо адресата е постановен неблагоприятния резултат. Това е така, тъй като законосъобразността на един адиминстративен акт съдът преценява въз основа на изложените в него фактически съображения. Фактите са онова, което дава основание органът да упражни компетентността си и без тях съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността, т.е. реализирани ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти, а адресата на акта не може да упражни правото си на защита в пълен обем. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от представената по делото административна преписка, по начин по който да са достатъчни по обем, яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на органа, поради които счита че жалбоподателката е била недобросъвестна при получаване на месечните помощи по чл.8д от ЗСПД. На практика в заповедта не само не са изложени конкретни и ясни съображения поради които органът счита , че жалбоподателката е била недобросъвестна, но и са изложени противоречиви твърдения. От една страна е посочено, че помощта е получена от лицето недобросъвестно, но от друга страна органът обективирал, че сумата е получена без правно основание, но в резултат на техническа грешка, при която не е отчетено, че детето е ползвател на Механизма за лична помощ, т.е. самият орган е приел че изплащането и начисляването на по-висок размер от дължимия на месечна помощ на адресата на заповедта се дължи на обективна причина, а не на субективна дължаща се на виновното поведение на лицето. Предвид това заповедта се явява ненадлежно мотивирана и издадена в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Липсата на изложени в заповедта ясни и конкретни фактически съображения за издаването й е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт поради наличието на хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.
Заповедта е и несъответна на материалния закон, като преценката за това съдът осъществи съобразно разпоредбите на чл. 14 от ЗСПД и предвид твърдението в заповедта че помощта получена недобросъвестно.
Първоначално месечната помощ по чл.8д, ал.1 от
ЗСПД е отпусната на жалбоподателката със Заповед № ЗСПД/Д-Х/4920 от
10.08.2022г. издадена въз основа на
Заявление ЗСПД/ДХ/4920 от 04.08.2022г. При депозиране на това заявление не се
установява да е налице нито невярно деклариране, нито укриване на релевантни
факти и обстоятелства. Няма спор, че към депозирането му малолетното дете на
жалбоподателката не е било ползвател по механизма за лична помощ, като същото е
дете с увреждания, по отношение на което е било издадено ЕР на ТЕЛК,
удостоверяващо 65% вид и степен на увреждане и тези обстоятелства надлежно са
били посочени в заявлението, като между страните не е спорно, че жалбоподателката
има право на поисканата месечна семейна помощ по чл.8д от ЗСПД. Действително малолетното
дете на оспорващата е ползвател и по механизма за лична помощ, считано от
01.09.2022г. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява
от приложения по делото Трудов договор № 176/26.08.2022г. сключен между
определения на детето личен асистент и Община Хасково - Социални услуги в
общността. От доказателствата по делото не се установява този факт да е било укрит от оспорващата. На първо място,
Закона за личната помощ в чл. 9, ал.1 допуска ползвател на същата да е и дете с
трайно увреждане, за което се получава месечна помощ
по чл. 8д от Закона
за семейни помощи за деца, или
лице, което получава добавка за чужда помощ
по чл. 103 от Кодекса
за социално осигуряване. В случай, когато ползвател на лична помощ е дете с трайно
увреждане, за което се получава месечна помощ по чл. 8д, ал. 5, т.
2 от Закона за семейни помощи за деца, т.е. е дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен
на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, то съгласно чл.13, ал.2 от ЗЛП в заявлението-декларация по ал. 1 от с.з., с който е поискано
предоставяне на такава, изискването на законодателя е заявителят да даде писмено съгласие за това до 380 лв. от помощта, да се превеждат по бюджета на общината от Агенцията за социално
подпомагане, след определянето на асистент и сключването на трудовия договор.
Средствата са за сметка на ежегодно определения със закона за държавния бюджет
на Република България размер на месечната помощ
по чл. 8д, ал.5, т. 2
от Закона за семейни помощи за деца
и за часовете, определени в направлението
по чл. 25, ал. 2 от
Закона за хората с увреждания. По силата на същата норма, в тези
случаи копие от заявлението следва да се изпраща служебно в Агенцията за социално подпомагане и превеждането на сумата по бюджета на общината
е въз основа на съгласието в заявлението
Агенцията за социално подпомагане. Казано по друг начин това
означава, че възможността на детето
ползвател на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД да не се изплаща пълния й размер,
а с до 380 лева по-малко, обхваща само хипотезата в които детето е с над 90%
вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност и е ползвател на
механизма за правна помощ.
В случая за времето от дата на
отпускане на помощта със заповед №
ЗСПД/Д-Х/4920 от 10.08.2022г. на ответника, до датата на издаване на ЕР на
НЕЛК, т.е. от 01.08.2022г. до 12.10.2022г. не е
имало законово основание да се удържа сума от 380.00 лева от изплащаната
на Д.А. като майка и законен представител на детето И.Б., тъй като към този
момент релевантно е било решението на ТЕЛК, с което на детето е определено 65% ВСУ и същото не е попадало в хипотезата
на чл. 8д, ал.5, т.2, вр. с чл. 13, ал.2 от ЗЛП. След издаване на процесното
решение на НЕЛК на 12.10.2022г., което от една страна води до необходимост от
отпускане на по-висок месечен размер на помощта по чл.8д от ЗСПД, а от друга
страна и до необходимост от неизплащане на пълния размер на помощта на
ползвателя, а с 380.00 лева по-малко, които следва да бъдат превеждани на
Община Хасково, жалбоподателката надлежно е уведомила Дирекция “Социално
подпомагане“, гр. Хасково в законоустановения в чл.10, ал.2 от ЗСПД срок. Т.е.извод че жалбоподателката съзнателно е укрила този факт, не може да
бъде сторен. Отделно от това не може да се приеме, че е налице и укриване на факта,
че детето към този момент е било ползвател на механизма за лична помощ. Това е
така, тъй като при подаване на заявлението по чл. 20, ал.1 от ЗХУ на
01.11.2022г. до Директора на Д“СП“, гр. Хасково, оспорващата е приложила и
формуляр за самооценка за детето, в който изрично е посочила, че същото ползва лична помощ – личен асистент. Това
заявление е депозирано пред ответника в срока по чл.10, ал.2 от ЗСПД, т.е.
следва да се приеме, че със същото надлежно е заявено и обстоятелството че
детето към този момент вече е ползвател на механизма за лична помощ. Изплащането
на дължимата разлика в месечната помощ(вследствие на новоопределения на детето по-висок размер на ВСУ) от 580.00 лева за м.
08.2022г. и 580.00 лева за м.09.2022г., ведно с пълния размер на дължимата сума
за м. октомври 2022г. е сторено от ответника на 14.11.2022г., видно от
приложените по делото банкови извлечения и едва след издаване на констативен
протокол № 599/04.11.2022г. на служители при Д“СП“, гр. Хасково, в който е
отразено че с оглед издаденото решениео
от НЕЛК на жалбоподателката следва да се доплати сума в размер на общо 1160 лв.
от по 580 лева за м.08. и м.10.2022г. Т.е. изготвянето на констативния протокол и
изплащането на посочената сума от ответника е сторено след като оспорващата
надлежно е уведомила ответника за настъпилата промяна в степента и вида
увреждане на детето и за обстоятелството, че същото ползва лична помощ.
Ето защо макар сумите от
380.00 лева за м. септември и м.октомври да са получени от жалбоподателката без
правно основание, то същите не са получени поради недобросъвестност от нейна
страна, а изплащането им се дължи на грешка на Дирекция“Социално подпомагане“.
Безспорно не е налице невярно деклариране и при
подаване на последващата молба за отпускане на помощ по чл.8д от ЗСПД,
депозирана на 14.10.2022г., в която надлежно са декларирани изискуемите по
закон обстоятелства, необходими за преценка правото на лицето да получава
месечна помощ по посочената разпоредба. Изплащането на пълната сума от
месечната помощ в размер на 930.00 лева за м.ноември 2022г. е сторено от ответната страна на 12.12.2022г.
видно от приложените по делото банкови документи, т.е. отново след като вече
жалбоподателката е уведомила ответника, че детето й ползва лична помощ - личен
асистент, след като е депозирала заявление - декларация на 21.11.2022г. до
Община Хасково в която е декларирала, че е съгласна сумата от 380.00 лева да се
превежда от АПС по бюджета на Общината и че детето ползвател на лична помощ е
човек с увреждане, за което се получават месечни помощи по чл.8д, ал.5, т.2 от
ЗСПД. Както се посочи вече законът в чл.13, ал.2 от Закона за личната помощ
изрично е предвидил, че копието от това заявление следва да се изпрати
служебно от общината на АСП(в същия смисъл и разпоредбата на чл.2, ал.10 от Наредба РД 07-7
от 28.06.2019г.) и изплащането на част от средствата от месечната помощ по чл. 8д от
ЗСПД е въз основа на съгласието на
лицето отразено в заявлението-декларация. Ето защо дори последното да не е било
достигнало до знанието на ответника към 12.12.2022г., въпреки че това нито се
твърди в заповедта, нито се доказва по делото, то това обстоятелство не може да
се вмени във вина на оспорващата. Задължението за изпращане на
заявлението-декларация за включване в механизма за правна помощ, с което АСП, а
респ. и съответната ДСП бива уведомявана за наличието на искане за включване в
същия механизъм и за съгласието на лицето, тежи не върху последната, а върху върху Община
Хасково. Отделно от това направлението за ползване лична помощ, въз основа на
което се е стигнало до депозиране на заявление за включване в посочения
механизъм и до сключване на трудов договор с избрания личен асистент, е
издадено именно от ответника на 21.11.2022г.(л.96), поради което няма как да се
приеме, че последния не е бил наясно, че по отношение на детето ще се
предоставя лична помощ от страна на Община Хасково.
Ето защо незаконосъобразно административният орган
е приел, че при получаване на месечните суми от по 380.00 лева за м. септември,
м. октомври и м.ноември 2022г. жалбоподателката е действала при условията на
недобросъвестност и незаконосъобразно й е разпоредил с оспорената заповед да
възстанови тези суми.
По изложените съображения, процесната заповед,
е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК и следва да се отмени.
При този изход
на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателката за разноски, ето
защо такива следва да й бъдат присъдени в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Д_Х-ВС-13
от 15.02.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Хасково да заплати на Д.А.А., с ЕГН ********** ***, разноски по адм.дело № 263/2023г. по описа на
АдмС-Хасково, в размер на 10.00 лева, представляващи внесена държавна такса.
На основание чл.14а, ал.1 от ЗСПД решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: