Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
2019 година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на
седми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание
в с ъ с т а в:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
секретар: Павлина Матушева
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА а. н. дело № 187 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Х.П. ***
против Наказателно постановление №
33-0000041/02.05.2019 г. на Началника на ОО "Автомобилна администрация” в
ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик, с което на жалбоподателят на основание
чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лв., за нарушение по чл. 31, ал.1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметровите превози на пътници и товари на Министъра на транспорта и
съобщенията.
С жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Поддържа се,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение и се
иска отмяна на обжалваното НП. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, чрез адв. Д., поддържа жалбата, счита, че е дадена неправилна
правна квалификация на нарушението, както и че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В представено по жалбата
писмено становище, счита същата за неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление
е връчено на жалбоподателя на 09.05.2019 г. , а жалбата е подадена на 14.05.2019
г./ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима
Съдът, след като съобрази
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона,
установи следното:
На 09.04.2019 г. служители
при Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик-
актосъставителят ст. инспектор Т.Г., и
инспектор Н.Р.,***, пиаца „Пилето“ извършили проверка на Г.Х.П., водач на
таксиметров автомобил „Дачия Сандеро“, с
рег. № РА 2356 ВТ, от кат. М 1. От водача била изискана пътна книжка, издаден
от превозвача /приложение № 12 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТС, която
той не представил.
На П. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия А № 255122 от 09.04.2019
г. за констатирано административно нарушени по чл. 31,ал.1, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999
г на МТС, за това, че на 09.04.2019 г., около 11,40 часа, в гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ № 23, пиаца „Пилето“, с лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № РА 2356 ВТ, от кат.
М 1, обозначена с табела „Такси“ и включен ЕТАФП ЕС002620, престоява на
таксиметрова стоянка за изчакване на пътници, като е без пътна книжка, издадена
от превозвача/ приложение № 12 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТС/, с
което виновно е нарушил чл. 31, ал., т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. МТС.
Актът е връчен лично на жалбоподателят на същата дата, с отразяване в
гарафа възражения, че няма. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило
възражение, с което обосновава доводи за неправилно прилагане на закона,
евентуално за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на акта, от Началника
на Областен отдел
"Автомобилна администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“ е издадено
атакуваното Наказателно постановление №
33-0000041/02.05.2019 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози на Г.Х.П. е наложено
административно наказание "глоба”, в размер на 2 000 лева, за вмененото му
нарушение по чл. 31, ал., т. 5 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г . на МТС.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 09.05.2019 г.
При така направените фактически констатации,
съдът счита от правна страна следното:
Актът за установяване на административното
нарушение и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 92,
ал. 1, във вр. чл. 91, ал. 4 ЗАвП и Заповед № РД-08-49 /15.05.2015 г., във вр.
чл. 92, ал. 2 ЗАвП, в срока по чл. 34 ЗАНН.
По същество на спора, съдът приема,
че в случая не е налице извършено от Г.П. нарушение по чл. 31, ал.1, т. 5 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. на МТС. Посочената разпоредба гласи, че при управление на таксиметров
автомобил водачът е длъжен да носи: пътна книжка, издадена от превозвача
/приложение № 12/. Съобразно установената фактическа обстановка, чрез разпита
на свидетелката Г. се установи, че към
момента на проверката жалбоподателят,
не е извършвал превоз на пътници, а е престоявал на таксиметрова
стоянка, т.е. не може да се счита, че е управлявал таксиметровия автомобил и да
е годен субект на административната отговорност за нарушение с правна квалификация
по см. на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/1999 г.
Налице
са и допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство, засягащи правото на защита
на санкционираното лице.
Съществено процесуално
нарушение е допуснато от актосъставителя при издаване на АУАН, в който не е
изпълнено задължението по чл.42 т.4 от ЗАНН за точно описание на нарушението и
обстоятелствата на извършването му. Съгласно чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №
34/1999 г. „При управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи: „пътна книжка издадена
от превозвача (приложение №
12). Изпълнителното деяние на това административно
нарушение, според цитираната разпоредба, се състои в неносенето на пътна книжка
въпреки задължението за това. При описание на нарушението и обстоятелствата на
извършването му актосъставителят Г. не е посочила, че нарушението се състои в
неизпълнение на задължението за носене на удостоверението, а само, че лицето е без
такова удостоверение при проверката. При така вписаното в АУАН не става
ясно дали П. има пътна книжка и в случая на 09.04.2019 г. не я е носил, или
пък изобщо няма такава и заради това и
не я носи. При неясно и непълно описание на обстоятелствата по извършване на
нарушението, при липса на посочване на самото изпълнително деяние /в случая
неносене/ на нарушението се засяга съществено правото на защита на лицето
нарушител, ограничавайки го във възможността да разбере за какво точно е
подведено към административнонаказателната отговорност със съставения АУАН.
Горепосоченото допуснато
съществено процесуално нарушение води до допускане на друго при издаване на
наказателното постановление – относно правилното приложение на съответната на
нарушената санкционна разпоредба. Административнонаказващият орган при налагане
на административното наказание глоба се е основал на нормата на чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвт., която предвижда да се санкционира водач, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такова е и
текстовото описание на нарушението, съдържащо се в НП. В действителност,
сочената като нарушена разпоредба на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници очертава задължение на водача за носене пътна
книжка при управление на таксиметров автомобил, а за нарушение на задължението
за представяне на изискуеми документи обаче в ЗАвт.П е предвидена отделна
санкция, а именно тази по чл.93 ал.2 от ЗАвт.П, която сочи, че се наказва водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Или посочената в АУАН и НП като нарушена норма на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/1999
г. задължава водачите на таксиметрови автомобили да
носят при управлението му пътна книжка, каквато по принцип имат издадена, като
неносенето на притежаваната от тях пътна книжка се санкционира по чл.93 ал.2 от ЗАвт.П.
Неправилното прилагане на
санкционната разпоредба, както и непълно
описание на обстоятелствата по извършване на нарушението съставляват пороци, обосноваващи
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000041/02.05.2019 г. на Началника на ОО
"Автомобилна администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик,, с
което на жалбоподателят на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено
административно наказание глоба, в
размер на 2000 лв., за нарушение по чл.
31, ал.1, т. 5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметровите превози на пътници и товари
на Министъра на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните, че е изготвено пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева