Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................../08.09.2021г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на осми март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9311 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от
Ф.И.В., подадена чрез пълномощника й – адв.
С.Т.Ж., с която е предявен частичен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, срещу Н.И.Т., за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 50 000 евро, представляваща част от
невърната сума от 100 000 евро по сключен договор за заем от 15.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 15.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 15.04.2014г. ищцата е сключила договор за заем с Н.И.Т.,
по силата на който му е
предоставила в брой сумата от
100 000 евро, като
получаването на сумата от ответника било удостоверено посредством подписана от
него разписка. Съгласно чл.3.3. от договора заемът
следвало да бъде върнат най-късно до 17.07.2014г., но до изтичане на уговорения
срок, както и до датата на подаване на исковата молба, предоставената от нея в
заем на ответника сума не й била върната от него. Прави се искане за уважаване
на предявения частичен иск и се претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения
му особен представител адв. В. И.В. от САК, като предявения иск се оспорва.
Направено е възражение за нищожност на договора, в частта, свързана с
разплащанията, като се поддържа, че договорът е сключен в противоречие с чл.3
от Закона за ограниченията на плащанията в брой. Оспорва се автентичността на
договора и разписката по отношение положените подписи за заемател.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения към исковата молба договор
се установява, че на 15.04.2014г. страните по делото са сключили договор за
заем – ищцата, в качеството на заемодател, а ответникът
като заемател. Съгласно чл.3.1. от договора, заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сума в
размер на 100 000 евро изцяло в брой/чл.6.1 от договора/, срещу насрещно
задължение за ответника да я възстанови. Срокът за предоставяне на заема е
определен в чл.3.2 от договора – най-късно до 17.04.2014г.. Съобразно чл.3.3 от
договора, заемната сума е следвало да бъде върната на заемодателя, в срок от
седем дни от получаване на покана от страна на заемодателя. Договорено е между
страните по договора/страни и в исковото производство/, заемодателят да изпрати
покана до заемателя за връщане на заемната сума на
посочен в договора адрес, а ако такава не е отправена - най-късно до
17.07.2014г., независимо как е била предоставена, освен ако страните не удължат
срока за ползване на заемната сума с допълнително писмено споразумение.
Страните
са постигнали договореност, по чл.3.4 от договора, върху предоставена в заем
сума да се дължи лихва
в размер на 1,5% процента месечна база, за периода, в който заемателят е ползвал заемната сума., като лихвата, дължима за ползването на цялата заемна
сума да бъде платена най-късно до 17.07.2014г., но не по-късно от датата, на
която се връща цялата сума. Съгласно
чл.6.3 от договора, заемът е договорено да се възстановява изцяло или на части в срока по чл.3.3, но не
по-късно от периода на действие на договора.
С
разписка от 15.04.2014г./датата на сключване на договора за заем/ ответникът е
удостоверил, че на датата на съставяне на разписката е получил от ищцата сумата
от 100 000 евро, като се е задължил да върне получената сума в срок от три
месеца от момента на получаването й.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-графологична експертиза, изготвено при изследване
на оригиналите на процесните договор за заем и
разписка, предоставени му от пълномощника на ищеца, неоспорено от страните и
прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът
Н.И.Т. е положил подписите в долния десен край на лист 1 и лист 2 и подписа
след текста “ЗАЕМАТЕЛ” на лист 3 в Договор за заем от 15.04.2014г., както и
подписа след печатния текст “Подпис” в Разписка
от 15.04.2014г.,
като експертът е изследвал 12бр. свободни образци на подписи, положени от
ответника Н.И.Т. в заявления за издаване на документи за самоличност и разписки
към тях на отдел „БДС“ – СДВР с рег.№ и дата: 900011/14.01.2015г.,
1881/03.02.2015г. на 06 РУ и 14516/18.06.2020г. на 06 РУ.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е реален и
неформален, като от значение за преценката за основателност на иска са
единствено обстоятелствата дали сумата/вещта е била предадена от заемодателя на
заемателя, получил ли я е заемателят
и задължил ли се е да я върне в уговорения между страните срок, дали заемателят е изпълнил задълженията си за връщане на
предоставената му в заем сума/вещ.
В случая, страните по делото са сключили писмен договор
за заем от 15.04.2014г., по силата на който ищцата, в качеството на заемодател,
се е задължила да предостави на ответника, в качеството на заемател,
сумата в размер на 100 000 евро в брой, като ответникът се е задължил да
върне/възстанови/ заемната сума на ищцата най-късно до 17.07.2014.
Получаването на заемната сума в размер на 100 000
евро се установява от подписаната от ответника/заемателя/,
в деня на сключване на договора, разписка, съдържаща извънсъдебно признание на неизгодни
за ответника факти, като по делото, по безспорен начин, посредством
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, се установи, че подписите за заемател в
договора и разписката, са положени от ответника.
Ирелевантно
за валидността на договора за заем е обстоятелството, че сумата по договора е уговорено да бъде
предоставена в брой, че е предадена от ищцата и получена от ответника в брой, а
не чрез превод или
внасяне по платежна сметка, макар да надвишава 15 000лв. Нарушаването на чл.3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /обн. ДВ., бр.16 от 22.02.2011г./ има за последица административнонаказателна отговорност на дееца, но няма значение
нито за доказване на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от
който произтича вземането, в какъвто смисъл са определение № 1411/10.12.2015г. по гр.дело №
4866/2015г. на ВКС, IV г.о и определение № 407/09.05.2019г.
по гр.дело № 4909/2018г. на ВКС, IV г.о.. Поради изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора, в частта
за разплащанията, поради нарушение на закона.
По делото не са ангажирани, от страна на ответника,
доказателства за изпълнение на задължението му по договора за връщане на
предоставената му в заем от ищцата парична сума до уговорения между страните
краен срок за това – 17.07.2014г., както и към датата на подаване на исковата
молба и до приключване на устните състезания.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения частичен
иск е основателен и доказан за претендираната от
ищцата сума в размер на 50 000 евро и като такъв следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С
оглед основателността
на предявения иск и направеното от пълномощника на ищцата искане, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея
разноски по делото в размер общо на 8493,66лв., от които: 3911,66лв. – внесена
държавна такса, 1732лв. – внесена сума за възнаграждение на особения
представител на ответника и 2850лв. – заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Доколкото възнаграждението на
вещото лице в размер на 390лв. по допуснатата по искане на особения
представител на ответника съдебно-графологическа
експертиза е изплатено от бюджета на съда, предвид и изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Ф.И.В., ЕГН **********,***,
на основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД сумата
от 50 000 /петдесет хиляди/ евро - частичен иск от невърната сума от 100 000 евро, по сключен договор за заем от 15.04.2014г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Ф.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 8493,66лв./осем
хиляди четиристотин деветдесет и три лева и 66ст./, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Софийски
градски съд сумата от 390лв./триста и деветдесет лева/, представляваща изплатено
възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: