Решение по дело №145/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			18.06.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	11.06.		2021

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		145		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

,,Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ,,Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя инж. И.А.И. е обжалвало Наказателно постановление № ПО-02-23/18.01.2021 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Пешева излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Гикова изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2020 г. била извършена проверка от служители на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ на обект: водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ ,,Каменица“, землище на с. Пастра, общ. Рила във връзка с контрол по изпълнение на условията в график за използване на водите на комплексните и значими язовири за месец авг,ст 2020 г. и за месец септември 2020 г., утвърден от министъра на околната среда и водите, при която е установено следното: ВЕЦ ,,Каменица“ работи и водите след изтичалото постъпват във водовземна шахта, от която по тръбопровод достигат в събирателна шахта при с. Пастра. На същата водовземна шахта има савачна врата, чрез която по байпасна връзка също се подава вода към съществуващия тръбопровод. В момента на проверката от водовземната шахта постъпват води по гореописаните тръбопроводи в събирателна шахта при с. Пастра. Водите от събирателната шахта по два тръбопровода (стар и нов) се подават за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общ. Кочериново и общ. Рила. Гореописаните съоръжения се стопанисват от ,,Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, респ. водовземането се извършва от същото дружество за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общ. Кочериново и общ. Рила, което е нарушение на утвърдения от министъра на околната среда и водите режимен график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. септември 2020 г. На ,,Кюстендилска вода“ ЕООД няма издадено по реда на Закона за водите разрешително за водовземане. С писмо изх. № МОСВ 26-00-195/18.02.2020 г. ,,Кюстендилска вода“ ЕООД е уведомено, че разрешително за водовземане № 400461/17.03.2006 г. се счита за прекратено. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №КД-01-936/01.09.2020 г.

Съставен е АУАН № КД-04-160 от 02.11.2020 г., в който актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, което подлежи на санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от същия закон. Актът е връчен на 24.11.2020 г. на управителя на ,,Кюстендилска вода“ ЕООД. Възражения по съставения акт не са направени в акта, както и в законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – И.М. в качеството й на актосъставител и свидетеля по установяване на нарушението Л.Б., които поддържат изцяло отразените в него констатации. От показанията на св. Ч. на длъжност ,,технически ръководител“ при въззиваемата страна се установява, че и до настоящия момент дружеството няма издадено разрешително за водоползване.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и приложените по административнонаказателната преписка писмени документи.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП.

Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ разписва изключенията, при които се допуска водовземане без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи. Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. На свой ред санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: установено водовземане от една страна, като от друга е необходимо същото да се осъществява при липса на основание за това.

В конкретния случай, в хода на извършената на 01.09.2020 г. проверка, безспорно е установен факта на водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на населени места в Община Кочериново и община Рила. При проверката е установено, че ВЕЦ ,,Каменица“ работи и водите след изтичалото постъпват във водовземна шахта, от която по тръбопровод достигат в събирателна шахта при с. Пастра. На същата водовземна шахта има савачна врата, чрез която по байпасна връзка също се подава вода към съществуващия тръбопровод. В момента на проверката от водовземната шахта постъпват води по гореописаните тръбопроводи в събирателна шахта при с. Пастра. Водите от събирателната шахта по два тръбопровода (стар и нов) се подават за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общ. Кочериново и общ. Рила. Гореописаните съоръжения се стопанисват от ,,Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, респ. водовземането се извършва от същото дружество за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общ. Кочериново и общ. Рила, което е нарушение на утвърдения от министъра на околната среда и водите режимен график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. септември 2020 г. Не се оспорва факта, че ,,Кюстендилска вода“ ЕООД няма издадено по реда на Закона за водите разрешително за водовземане. С писмо изх. № МОСВ 26-00-195/18.02.2020 г. ,,Кюстендилска вода“ ЕООД е уведомено, че разрешително за водовземане № 400461/17.03.2006 г. се счита за прекратено.

Констатациите на длъжностните лице за водовземане не са оспорени. С категоричност е установено също така и обстоятелството, че цитираното водовземане е извършвано при липса на съответното разрешително по ЗВ. Съвкупното наличие на тези факти води до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно е определен и субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичния характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно нарушената законова разпоредба - чл. 44, ал. 1 от ЗВ, което е и правното основание, изискващо издаване на разрешително. По идентичен начин е описано нарушението и в НП. В него е изписана нарушената правна норма, както и санкционната такава. На нарушителя е наложено съответстващото наказание, а именно имуществена санкция, тъй като се касае за юридическо лице. Безспорно е, че датата на извършване на проверката – 01.09.2020 г. е и такава на извършване на деянието. Налице е яснота и относно мястото на извършване на нарушението, конкретизирано в акта и НП.

При така изяснената и безспорно установена фактическа обстановка, подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на административно наказателното производство, което да обуславя незаконосъобразност на издаденото НП. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с нарочно делегирана от закона материална компетентност за това.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Относно размера на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Санкцията наложена на жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е определена към минималния възможен размер. Предвид безспорната доказаност на нарушението и неговия автор, липсата на основание същото да бъде квалифицирано като маловажно, както и с оглед липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му, настоящият състав намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна – ,,Басейнова дирекция Западнобеломорски район“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-23/18.01.2021 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което на ,,Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ,,Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя инж. И.А.И. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА,,Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ,,Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя инж. И.А.И., да заплати в полза на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ - Благоевград, сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: