Решение по дело №4099/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. С., 24.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав в откритото съдебно заседание от петнадесети май две хиляди и тринадесета година, гледано при закрити врати, в състав:

Председател: Геника Михайлова

при секретаря В.С. разгледа дело по несъстоятелност № 4099 по описа за 2012 г.

Производството е по реда на глава ХХХІХ ТЗ.

Молителят „И.” ЕООД ***, иска съдът да открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Е.****” АД, поради това че е неплатежоспособен - не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително и тези, на които молителят е кредитор, а именно при квалификация съответно по чл. 365 ЗЗД за сумата 50 700 лв. – главница по установителен договор (споразумение) от 27.05.2005 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 25 619. 37 лв. – законни лихви в периода 30.06.2007 г. – 20.06.2012 г.

„А.” ООД ***, присъединен кредитор към молбата на „И.” ЕООД, обосновава своята легитимация за същото искане с две вземания с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумите 200 000 лв. и 60 665 лв. и източници два договора съответно от 15.03.2010 г. и от 21.04.2010 г. и два анекса към тях.

Ответникът „Е.****” АД оспорва легитимацията на „И.” ЕООД с възражението, че вземанията не са възниквали. Признава съществуването и изискуемостта на вземанията на присъединения кредитор и своята неплатежоспособност.

Присъединеният кредитор също оспорва възникването на вземанията на „И.” ЕООД. При уважаване на молбата, моли съда да назначи за временен синдик А.Г. Костадинов.

По молбата от „И.” ЕООД.

За да обоснове качеството си на кредитор на ответника молителят, иницирал производството, представя три документа - приемо-предавателен и споразумителен протокол от 27.05.2005 г. (двустранно подписани) и данъчна фактура № **********/ 07.06.2005 г. (съставена от молителя). Първият документ засвидетелства изпълнение по договор за търговска продажба – към 27.05.2005 г. „И.” ЕООД е доставил гранитни плочки и детайли на цена 50 700 лв, вкл. ДДС, която ответникът се е задължил да плати. От вторият се установява, че на 27.05.2005 г. този молител и ответникът са изявили съгласие, че вземането при квалификацията на чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 50 700 лв. е възникнало в полза на „И.” ЕООД и ответникът ще го плати на 30.06.2005 г. Данъчната фактура като съставена единствено от ищеца, засвидетелства изгодния за него факт, че не по-късно от 07.06.2005 г. е сключен договорът за търговска продажба на гранитни плочки и детайли.

С оглед становището на ответника и на присъединения кредитор, че приемо-предавателният протокол и споразумението при характеристика на установителен договор с отложен падеж на задължението за цена, са съставени само с оглед нуждите на процеса при участието на С.Ц., бивш изпълнителен директор на длъжника, в тежест на „И.” АД е да докаже обратното. Това е така и по причина, че от вписванията по партида на „Е.****” АД в ТР-АВп се установява, че от 08.12.2010 г. изпълнителни директори на „Е.****” АД са Г.К. и Ф.К. и е прекратена представителната власт на С.Ц., бивш изпълнителен директор.

От двете заключения на допуснатите финансово-икономически експертизи (основно и повторно) се установява, че издадената от „И.” АД данъчна фактура  е осчетоводена от ищеца и е включена в неговите дневници за продажби и в справка-декларация за ДДС за месец юни 2005 г, но вземането не е осчетоводено от „Е.**** АД, фактура № **********/ 27.06.2005 г. не е включена в дневника за продажби на длъжника и той не е ползвал данъчен кредит. При липса на други доказателства съдът е длъжен да не приема, че приемо-предавателният протокол и споразумението имат достоверни дати и да приложи спрямо „И.” АД неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Основателни са правоизключващото възражение и довода на присъединения кредитор, че вземането за цена по договора за доставка на гранитни плочки и детайли и акцесорното за лихви да забава не са възниквали. Молбата на „И.” АД съдът да открие производство по несъстоятелност спрямо „Е.****” АД следва да се отхвърли.

По молбата от „А.” ООД.

Съдът приема за установено, че по двата договора от 15.03.2010 г. и от 27.12.2010 г. за ответника възникват две задължения за връщане на заеми за сумите 200 000 лв. и 60 665. 89 лв, като с анекси от 27.12.2010 г. страните по тях са продължили първоначално уговорените срокове за връщане на заемите до 31.12.2011 г. Страните не спорят, че и двата заема са свързани със занятието на длъжника. Следователно са търговски сделки (чл. 286, ал. 3 ТЗ). От заключенията се установява, че не са погасени. Следователно присъединеният кредитор е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника „Е.****” АД.

От разпоредбите на чл. 608 и чл. 631 ТЗ се извличат материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност. Те са следните: 1) лицето, спрямо което се иска откриване на производство по несъстоятелност, да е търговец; 2) да съществуват изискуеми задължения, които произтичат от търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност на длъжника и/ или задължение по частно държавно вземане, 3) имущественото състояние на длъжника да изключва възможността за плащане и 4) това негово състояние да е трайно.

Според правно-организационната си форма „Е.****” АД е търговец (арг. от чл. 64, ал. 1, т. 4, вр. чл. 63, ал. 3 ТЗ). Длъжникът е спрял плащанията към „А.” ООД в погашение на вземанията за връщане на всеки един заем и мораторни лихви след 31.11.2011 г. Тези факти осъществяват хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, а това означава, че в тежест на длъжника е да проведе обратно доказване по оборимата презумпция и в частност да докаже, че неговите затруднения са само временни или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на неговите задължения, без опасност за интересите на кредиторите.

И от двете заключения се установява, че към 31.11.2011 г. активите на „Е.****” АД са в общ размер 872 000 лв, от които 446 000 лв. е участие в капитала на „Е.” АД със седалище в гр. П. чрез притежание на акции. Към същата дата неговите задължения са 526 000 лв, от които тези с източник търговски сделки, както следва: към „А.” ООД в общ размер 309 000 лв,  към „Т.” ЕООД - 94 000 лв. и към „А.****” ООД - 59 000 лв. В общата сума от 526 000 лв. не са включени задълженията, предмет на изп. д. № 20127810400357 по описа на ЧСИ с рег. № 781 КЧСИ и район на действие СГС. От материалната доказателствена сила на удостоверението от 04.03.2013 г, издадено от ЧСИ, съдът е длъжен да приеме, че: 1) взискатели по изпълнителното дело са Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и държавата, представлявана от НАП; 2) към 04.03.2013 г. общият размер на задълженията, предмет на изпълнителното дело, е 313 241лв; 3) по сметката на ЧСИ от принудителната продан на всички притежавани от длъжника акции в „Е.” АД-гр. П. е постъпила сумата 279 614. 90 лв. и 4) на 07.06.2012 г. ЧСИ е извършил разпределение, защото постъпилата сума е недостатъчна за погасяване на всички задължения на „Е.****” ООД. На съдът е служебно известен фактът, че с влязло в сила решение по ч. гр. д. № 9332/ 2012 г. СГС, ГО, е отхвърлена жалбата на „Е.****” ООД и разпределението е влязло в сила. Влязлото в сила разпределение е основание за плащане - от 25.07.2012 г. сумата 279 614. 90 лв. е собственост на взискателите по изпълнителното дело, не на длъжника. Това означава и друго. Към същата дата активите на „Е.****” ООД  са в общ размер 426 000 лв. = 872 000 лв. – 446 000 лв. (от общия размер на неговите активи следва да се извадят продадените акции). Към 25.07.2012 г. общият размер на неговите задължения надхвърля сумата 526 000 лв. или към тази дата дружеството е свръхзадлъжняло (чл. 742 ТЗ). При това положение презупцията на чл. 608, ал. 2 е оборима единствено чрез доказателства, че задълженията на „Е.****” ООД са дългосрочни и в частност, че не е настъпила изискуемостта на тези, които влизат в предметния обхват на чл. 608, ал. 1 .

Падежите на вземанията за връщане на двата заема са настъпили на 31.12.2011 г. Изискуеми са и вземанията за мораторни лихви върху всяка главница в периода от 31.12.2011 г. до датата на приключване на устните състезания. Изискуемо е и задължението с кредитор АПСПК - частта, която е непогасена след разпределението и плащането чрез ЧСИ. Това задължение също е в предметния обхват на чл. 608, ал. 1 ТЗ, защото кредитор е държавата, а АПСПК е неин процесуален субституент. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест за „Е.****” ООД, съдът е длъжен да приеме, че и останалите вземания от търговски сделки с кредитори „Т.” ЕООД и „А.****” ООД са с настъпила изискуемост. Молбата на „А.” ООД за откриване на производство по несъстоятелност е основателна. Като начална дата на неплатежоспособността съдът е длъжен да приеме 31.12.2011 г. – датата, на която „Е.****” ООД дължи връщане на всеки от двата предоставени от „А.” ООД заема. И по причина, че точните дати, на които е настъпила изискуемостта на останалите задължения на ответника, включени в предметния обхват на чл. 608, ал. 1 ТЗ, е неустановена. Никакъв извод за началната дата не следва и от това, че от 2006 г. предприятието на длъжника е с преустановена дейност.

С определение от 16.10.2012 г. по настоящото дело на основание чл. 629а ТЗ съдът служебно е назначил А.Ц.Г. за временен синдик на дружеството при възнаграждение 800. 00 лв. Това означава, че: 1) замяната му с предложения от „Адактинженеринг” ООД различен временен синдик би следвало да е последица от това, че А.Г. не изпълнява своите задължения и 2) дружеството е във възможност да покрива първоначалните разноски по несъстоятелността.

При постановяване на решението съдът е длъжен да приложи и останалите последици, които чл. 630, ал. 1 ТЗ свързва с уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК той следва да репарира направените от „А.” ООД разноски. Тези, направени от „И.” ООД остават в тежест на този молител (арг. от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.****” АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „К.А.” № **, ет.*, представлявано заедно от изпълнителните директори Ф. П.К. и Г.П.К..

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.****” АД ЕИК ********.

НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Е.****” АД ЕИК ******** А.Ц.Г. ***, при месечно възнаграждение 800 лв, като определя 3-дневен срок от съобщението за представяне на документите, необходими за встъпване в длъжност.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Е.****” АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „К.А.” № **, ет* представлявано заедно от изпълнителните директори Ф. П.К. и Г.П.К., което ще се проведе на 10.07.2013 г. в 10. 30 ч. в гр. С., бул. „В.” №*, зала ** на Съдебната палата, при дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик, евентуално – избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА  „Е.****” АД ЕИК ******** да заплати на „А.” ООД ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр. С., район В.”, ул. К.А.” № **, ет.*, представлявано от управителя Г.П.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 650 лв.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „И.” ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район П., с. К., ул. „С. Д.” № **, ет.*, представлявано от П. Д. Х. за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Е.****” АД ЕИК ********

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от него да се изпрати за вписването му от Агенцията по вписванията – Търговски регистър.

 

СЪДИЯ: