РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13870
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.Р.Р. против ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на 28.04.2016 г.
около 00.30 часа в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ и образуваното
кръстовище с ул. Стара планина (от с. Войнеговци към с. Световрачане) Л.Е.И.
управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 220
с рег. № *******и не спрял на червен сигнал на светофарната уредба, в
резултат на което навлязъл в кръстовището и се блъснал в преминаващия на зелен
светофар товарен автомобил с влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. № *******и полуремарке
Шмитц СПР 24 с рег. № ********, управляван от И.Я.Д.. С.Р. твърди, че е пътувал
в лекия автомобил на задна лява седалка с поставен предпазен колан. Поддържа, че в резултат на ПТП е получил телесни увреждания – мозъчно
сътресение, счупване на тялото на дясната мишечна кост и счупване на тялото на
дясната бедрена кост, счупване на предвите зъби и разкъсно-контузни рани по
лицето. Твърди, че е претърпял операции за поставяне на плаки и винтове, като
болничния предстой бил 20 дни , а в следващите 30 дни той не можел да се
обслужва сам. Бил в инвалидна количка. Преживял шок и ужас. Страдал от
главоболие и безсъние. Не можел да работи. Ограничен бил социалния му живот. Твърди,
че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение
в общ размер на 4238,43 лева. Твърди, че
Л.Е.И. е сключил споразумение по НОХД № 21485/2016 г. по описа на СРС и се е
признал за виновен по повдигнатото във връзка с ПТП обвинение. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е покрита от застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с полица № BG/30/115002624968 от 22.10.2015 г. с ответното дружество. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 110 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4238,43 лева - застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на събитието-28.04.2016
г. и за имуществените вреди от датата на извършването им – 09.05.2016 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като оспорва механизма на ПТП, настъпването на
твърдените от ищеца вреди, както и причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносносния
резултат, като твърди, че С.Р. е пътувал без поставен предпазен колан и е
знаел, че водачът е употребил алкохол и е бил неправоспособен водач. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 04.09.2017 г. по НОХД № 21485/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 136
състав е одобрено споразумение, по силата на което Л.Е.И. се е признал за
виновен в това, че на 28.04.2016 г. около 00.30 часа в гр. София, при
управление на лек автомобил Мерцедес Ц 220
с рег. № *******по платното на ул. Стара планина и посока на движение от
с. Войнеговци към с. Световрачене, на кръстовището с ул. „Околовръстен път“,
нарушил правилата за движение, като навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, без да пропусне навлезлия в кръстовището на зелен сигнал
на светофарната уредба товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. № ********,
движещ се по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. Ботевградско
шосе към бул. Ломско шосе и реализирал ПТП с него като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на С.Р.Р. – счупване на дясна бедрена кост,
счупване на дясна мишична кост.
Във връзка с
направеното възражение за съпричиняване са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите С. Г. К. и Л.Е.И., прието е заключение на
съдебно-медицинска експертиза и съдебно автотехническа експертиза. В
показанията си свидетелите К. и И. установяват, че на 28.04.2016 г. те заедно с
ищеца Р. и Д.Ф. се качили в колата на И. и отишли в с. Войнеговци. Там били
около 1-2 часа. Свидетелят И. заявява, че пили съмърсби и след като тръгнали
станала катастрофата. Свидетелката К. посочва, че не е видяла Л.И. да е
употребил алкохол. В показанията си И. посочва, че никой от пътуващите в колата
не е бил с поставен предпазен колан. От заключението на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза (л. 260 и сл. от делото) се установява, че от събраните по делото
доказателства се установява, че към момента на ПТП водачът на лекия автомобил Л.Е.И.
е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,6 промила, което по медицинските
стандарти е лека степен на алкохолно опиянение. Вещото лице посочва, че тази
концентрация трудно може да бъде доловена от околните. Установява се от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че лек автомобил Мерцедес
Ц 220 с рег. № *******е оборудван с
триточкови инерционни колани на всичките места, като функцията им е да фиксира
водача и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи
движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от
вътрешността на купето на автомобила – арматурното табло, волана, страничните
колони, предното и страничните стъкла и други детайли. От заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че към момента на злополуката С.Р. е пътувал без
поставен обезопасителен колан, но посочват, че при описания механизъм на ПТП,
както и с оглед скоростта на движение на лекия автомобил, дават заключение, че
предпазния колан не би изиграл напълно своята превантивна роля, тъй като би
причинил друг тип тежки телесни увреждания в областта на гърдите и корема (в
този смисъл е и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице К.С. – лист 324). Вещите лица установяват, че ударът е довел до
внезапно залитане на тялото на ищеца в посока напред и наляво като тялото му
едновременно с това се е завъртяло около оста си наляво. При това движение
ищецът получил мекотъканното нараняване в лявата част на главата, а извиването
на тялото по оста наляво е довело до силен страничен удар на десните крайници,
най-вероятно в облегалката на предната седалка на шофьора.
От приетото по
делото, неоспорено от страните, заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза (лист 268 и сл.), изготвено въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и след преглед на ищеца, се установява, че в резултат на
злополуката на 28.04.2016 г. С.Р.Р. е получил мозъчно сътресение, диафизно
счупване на дясната раменна кост, диафазно счупване на дясната бедрена кост,
счупване на предните зъби (тотална фрактура на зъб 22 и частична на 31 и 41),
множествени разкъсно-контузни рани на лицето. Установява се, че по своя
медико-биологичен характер полученото мозъчно сътресение е разстройство на
здравето, неопасно за живота, счупванията на дясната раменна кост – трайно
ограничение на движенията на десния горен и десния горен крайник, счупените
зъби са довели до затруднения при говор и при хранене, а мекотъканните
увреждания по лицето – разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява
се, че спешна медицинска помощ пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където е постъпил в шоково състояние. След извършени изследвания е бил опериран
под обща анестезия и под мониторен контрол е било извършено закрито наместване
на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране на костните фрагменти с
интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове, а счупената раменна кост била
временно обездвижена с гипсова имобилизация. Установява се, че на 05.05.2016 г.
ищецът е опериран отново, като било
извършено наместване на счупената дясна раменна кост и стабилизиране чрез
метална плака и винтове. След извършените операции пострадалият е бил изписан,
като на 23.06.2016 г.е приет отново за оперативно лечение като направено
оперативно отстраняване на проксималния застопоряващ винт с цел динамизация на
интрамедуларния пирон и костна пластика в зоната на фрактурата. Вещите лица
установяват, че в продължение на 6 месеца на ищеца не му е било позволено да
става, тъй като не е било възможно вертикализиране при едностранните фактури на
дясната ръка и десния крак. Поради това е получил декубитални рани на кръстната
област и седалищната част на таза и в тази връзка е получил комбиниран стол,
рингова инвалидна количка, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница.
Стоматологично лечение на счупените зъби е започнало след като ищецът е
започнал придвижване с патерици. Установява се, че лечебният и възстановителен
период е продължил повече от една година, като разкъсно – контузните рани са
зараснали за срок до 2 седмици, счупените зъби са били възстановени стоматологично
за период от 1 месец, счупената дясна раменна кост е зараснала за срок от 4
месеца, тъй като фрактурата била в долната част на костта, където тя трудно се
кръвоснабдява. От началото на 5-тия месец започнала рехабилитация на дясната
раменна и лакътна стави. Фрактурата на
дясната бедрена кост зараствала продължително време, което наложило провеждане
на две допълнителни операции – динамизиране на интрамедуларния пирон и извършване
на костна пластика в зоната на счупването. Към момента на изготвяне на
заключението на съдебно-медицинската експертиза – 16.03.2017 г.
възстановителния период не е приключил, тъй като не е образуван ендоосален и
пострадалият се придвижвал с помощта на патерици с дозирано натоварване на десния
крак, както и провеждал рехабилитация на дясната колянна и тазобедрена става. Вещите
лица установяват, че през едногодишния период ищецът е търпял болки и
страдания, като те са били най-интензивни през първите 3-4 месеца
непосредствено след злополуката, когато са били извършени и повечето костни
операции. Установява се, че болките са били интензивни и в началото на
провежданата рехабилитация на десните крайници, тъй като поради дългия период
на лечение ставите били изпаднали в състояние на контрактури, а мускулатурата –
в хипотрофия. Освен болките и страданията в първите пет месеца ищецът е трябвало да провежда лечението си
при постелен режим, което е налагало да ползва чужда помощ при обслужването си
и да ползва антидекубитални пособия, а след този период е започналпостепенно
натоварване на дясната ръка и частично обременяване на десния крак – с
инвалидна количка. Установява се, че в началото на 6 –тия месец ищецът е можел
да се предвижва бавно с помощта на патерици и след проведена рехабилитация към
края на годината се движи бавно без тях. Вещите лица дават заключение, че към
момента на изготвяне на заключението дясната раменна кост е зараснала напълно,
като по предната повърхност на ръката има остатъчен груб и дълъг оперативен
белег – 18 см, като металната плака и
винтовете все още не са извадени. Движенията на раменната става са близки до
нормата, като има намаляване на движението абдукция с 13 градуса и има намалена
сетивност в палеца. Установяват, че бедрената кост също е зараснала
окончателно, но металния пирон все още не е изваден. Бедрото е в състояние на
леко изразена хипотрофия, а в зоната на дясната тазобедрена става има отсатъчен
белег с размери 3-4 см., а отстрани на бедрото има 3 малки белези от 1 на 1 см.
Движението на тазобедрената става при абдукция било намалено с 15 градуса, но
движенията на дясната колянна става са в норма. Установяват, че счупените зъби
са възстановени с изграждане на металокерамика, но има разлика в цвета им в
сравнение с околните зъби. Вещите лица посочват, че на ищеца предстоят две нови
костни операции за отстраняване на металните остеосинтези, като всяка от тях ще
доведе до допълнителни интензивни болки и страдания за срок от 30 дни.
Във
връзка с установяване на увреждания на ищеца, получени при ПТП са приети и
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – офталмолог и комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице офталмолог и вещо лице –
неврохирург. Вещите лица установяват, че при преглед на ищеца е установено двойно виждане с алтерниращ
характер, каквито данни се съдържат и в приетата като писмени доказателства
медицинска документация. Вещите лица от допуснатите съдебно-медицински
експертизи посочват, че за да се установи с категоричност, че е налице
причинно-следствена връзка с процесното ПТП е необходимо да бъдат извършени
допълнителни специализирани изследвания. Посочват, че увреждането може да се
получи при черепни контузии в областта на очната орбита, като се нараняват
очните мускули и се получават парези или парализи на нервите, които ги
инервират, в резултат на което се проявяват двойните образи.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д.Р. – майка на ищеца. В показанията
си свидетелката установява, че за пръв път видяла сина си сутринта след ПТП.
Бил блед , имал превръзка на брадата, целият бил в засъхнала кръв. Ухото му
било превързано. Ръцете му били наранени. Не бил в съзнание. Дясната му ръка
била обездвижена с шина, а десният му крак бил превързан. Пробудил се по някое
време – не знаел коя е, не знаел кой е. Опитал се да каже нещо и тогава
свидетелката видяла, че долните му зъби са счупени частично, а горе стърчала
частичка от третия му зъб. Ищецът не можел да става. Майка му и баща му били
при него до изписването му на 09.05.2016 г. На 05.05.2016 г. му била направена
операция на ръката. През седмицата, в която бил в болницата не бил на себе си.
Не разпознавал майка си. Бил на легло с дренаж, с катетър. Останал в лежащо положение
два месеца – пълно обслужване, къпане. От стреса не бил ходил по голяма нужда
10 дни. Първоначално бил на подлога, а после на тоалетен стол. Притеснявал се от това. Налагало се майка му и
баща му да го вдигат и с количката ходел до банята. Имал силни болки. В болницата виел от болка и
му давали обезболяващи. Свидетелката установява, че преди ПТП синът й бил
жизнен млад човек, чаровен, приказлив, социален. След това, не искал да вижда
никого. Идвали приятели, имал приятелка, но се оправдавал, че спи и не е удобно
да се видят. Проблемите със зъбите му създавали дискомфорт. Преди инцидента бил
суетен, тренирал, бил здрав. Сега не можел да тренира, тъй като го болят крака
и ръката. Не желаел да се вози при друг
човек, освен при баща си и сестра си. Свидетелката установява, че и към
настоящия момент не може да си възстанови походката напълно. Имал леко изнасяне
на десния крак, имал болки. Ищецът работел като надзирател на НСС и от
ръководството му осигурили стол, за да може да почива. Заявява, че виждала
обезболяващи у него. Заявява, че възстановяването било трудно, тъй като цялата
му дясна страна била обездвижена. Първо започнал да използва проходилка, през
август патерици и то с помощ от страна на родителите си. Установява, че при
един от контролните прегледи споделил, че има двойно виждане, но не било
направено допълнително изследване, тъй като се заплащало.
Във връзка с
установяване на размер на имуществените вреди въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че ищецът е извършил плащане на стойността на консумативи,
медикаменти, потребителска такса, първичен преглед и за придружител, като
общата стойност на разходооправдателните документи е 4238,43 лева.
Не се спори по делото, че между ЗЕАД
„Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД и собственика лек автомобил Мерцедес Ц 220 с рег. № *******е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/30/115002624968 от 22.10.2015 г., по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Л.Е.И. в
резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето. Съдът намира,
че представеното одобрено по НОХД № 21485/2016 г. по описа на СРС споразумение, с което подсъдимият се е признал
за виновен и му е наложено наказание е задължително за гражданския съд относно
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на
чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено споразумение е постановено в
рамките на наказателно производство, образувано срещу Л.Е.И.. Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка
с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на одобреното
от съда споразумение относно това, че описаното в исковата молба деяние е
противоправно и извършено виновно от Л.Е.И.
при управление на застрахования при ответника лек автомобил Мерцедес Ц 220 с рег. № *******. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни
последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от
състава на престъплението, за което е осъдено застрахованото лице.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Мерцедес Ц 220 с рег. № *******е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се
явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило повече от година след ПТП, като при ищеца се установява остатъчна
симптоматика единствено при някои движения. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид, че в периода след ПТП
и по време на възстановителния период ищецът е бил лишен от възможността да се
обслужва сам, необходима му е била чужда помощ, възстановителния период е
продължил дълго и към настоящия момент има остатъчна симптоматика. В посочения
период не е имал възможност да работи. Изпитвал е болки. От значение е също
така, че предстоят още две операции за отстраняване на поставените
остеосинтези, при които ищецът ще търпи нови болки и страдания. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 80000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва
да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване в две насоки. От една страна,
че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, а от друга - че е знаел,
че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол. С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да
установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
пострадалото лице е знаело, че водачът е употребил алкохол, както и че е поел
риск като е приел да пътува въпреки това в управлявания от Л.Е.И. автомобил. От
събраните по делото доказателства се установява, че виновният за настъпване на
ПТП водач е имал концентрация на алкохол в кръвта 0,6 промила. Обективният факт
за наличието на алкохол в кръвта, обаче, не е достатъчен за да обуслови
намаляване на застрахователното обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите (т. 7 от Тълкувателно решение №1/2014 г. на
ОСТК на ВКС от 23.12.2015 г.). От събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че пострадалият ищец е
знаел, че виновният водач е употребил алкохол. От заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при Л.Е.И. степента на
алкохолно опиване е лека, при която е било възможно да не бъде забелязана от
околните. Доказателства за това, че водачът е имал прояви на алкохолно опиване
не са установени. Съдът при преценка на събраните по делото гласни
доказателства, не може да основе изводите си на тях, тъй като свидетелите К. е пострадала при същото ПТП и е предявила
претенция по отношение на ответното застрахователно дружество, а свидетеля И., водач
на застрахования автомобил е заинтересован от изхода на производството,
доколкото застрахователят е заявил намерението си да предяви регресен иск по
отношение на него. Други доказателства, които да послужат при преценка на
събраните гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК не са
събрани. В този смисъл, съдът не може да приеме за установено, че ищецът е
знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол.
В тази част, направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно. На
следващо място, при преценка на обстоятелствата, които могат да послужат като
основание за намаляване на застрахователното обезщетение следва да бъде
обсъдено дали по делото се установява, че пострадалия С.Р. е бил с предпазен
колан. От събраните по делото доказателства – приетите по делото заключения на
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че към
момента на настъпване на ПТП ищецът не е бил с правилно поставен предпазен
колан. С оглед заключението на съдебно-медицинските експертизи непоставянето на
предпазен колан е довело до получените травми, тъй като поставения колан е щял
да запази тялото към седалката. Следователно е налице и противоправно поведение
на ищеца, доколкото не е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 137а, ал. 1
от Закона за движение по пътищата, според който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Налице е и причинно-следствена
връзка с настъпването на установените телесни увреждания, доколкото те са
получени от залитане на тялото на ищеца, напред и наляво, както и завъртането
му около оста му. Настоящият съдебен състав намира, че без правно значение е
обстоятелството дали при правилно поставен предпазен колан биха настъпили
други, по-тежки увреждания, доколкото това не са факти от обективната
действителност и те са извън предмета на доказване. Следователно и доколкото е
установено от събраните по делото доказателства, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите, то обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде намалено с 20 % или до размер от 64000 лева. Предявеният иск се явява
основателен за сумата от 3390,74 лева – представляващи обезщетение за
еимуществени вреди, намалено със съответния процент съпричиняване.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да
бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1357,30
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2395,63
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и 600
лева, платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Н. Н. Д. сумата от 3062,07 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на материално затруднени
лица с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК –*******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.Р.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 64000
(шестдесет и четири хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди- мозъчно сътресение,
диафизно счупване на дясната раменна кост, диафазно счупване на дясната бедрена
кост, счупване на предните зъби (тотална фрактура на зъб 22 и частична на 31 и
41), множествени разкъсно-контузни рани на лицето, настъпили в резултат
на ПТП, причинено на 28.04.2016 г. от Л.Е.И.,
водач на лек автомобил Мерцедес Ц 220
с рег. № *******, застрахован със застрахователна полица № BG/30/115002624968 от 22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.04.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3390,74 лева (три хиляди
триста и деветдесет лева и седемдесет и четири ст.), представляващи
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, ведно със законната лихва от датата на извършване на съответните
плащанията им – 09.05.2016 г. до окончателното им плащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 64000 лева до
предявения размер от 110000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над сумата от 3390,74 лева до предявения размер от 4238,43 лева –
обезщетение за имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК –*******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.Р.Р., ЕГН-**********,***
сумата от 300 (триста) лева, представляващи направени по делото разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Р.Р., ЕГН-**********,*** да
заплати на ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК –*******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1357,30 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и тридесет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК –*******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2395,63 лева (две
хиляди триста деветдесет и пет лева и шестдесет и три ст.), представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска и сумата от 600
(шестстотин) лева, платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК –*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н. Н. Д., ЕГН-**********, с адрес ***,
полуетаж 4, офис 4 сумата от 3062,07
лева (три хиляди шестдесет и два лева и седем ст.), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: