Решение по дело №4167/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

    Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                 гр. Пазарджик, 12.02.2018г.                                   

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия ІХ състав в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            

                                                                       Председател : МАЙА ПОПОВА

          

при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 4167 по описа за 2017 година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

          Правно основание чл. 49 СК.

         Производството по делото е образувано по искова молба на А.А.П. ЕГН:********** ***, съдебен адрес:*** адв. К. против Г. В. П. ***.

Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 04.09.1986г.. От брака си имали родени три деца, които вече били пълнолетни: А. П. - на 30 год., Катя и М. Пекалиеви - и двамата на 25 години.

От началото на брака до сега живеели в с. Варвара, в собствен дом на ищеца. През повече от тези години живеели добре, в мир и разбирателство, докато през 2011 г., ответницата решила да отиде да работи в Русия, тъй като Катя и М. /близнаци/, започнали да учат във ВУЗ и трябвало да им помагат.

Ответницата започнала работа, като пращала пари директно на дъщеря си, но тези пари очевидно не били достатъчни, тъй като и ищецът й помагал.

Твърди се, че ответницата всяко лято идвала да работи на морето, като се прибирала при семейството си за по 2-3 дни.

След първите две години, ищецът започнал да настоява да приключи работата в Русия и да се прибира, да е постоянно при семейството си. Ответницата казвала – „още малко, да изучим децата и ще се прибера“.

Продължили по този начин живота си, но дори и след като децата им завършили образованието си, тя не се върнала в къщи.

През лятото на 2016 г., ищецът говорил с нея и тя му казала че тук, в България няма работа, искала да остане там, да се пенсионирала и тогава да се прибере. Ищецът обаче вече не бил съгласен, но въпреки това тя отново заминала.

През това лято - 2017 г. ищецът заявил на ответницата, че ако не иска да се прибере, по-добре е да се разведели. Тя първоначално се съгласила да се разведем по взаимно съгласие, но по-късно си заминала без да се обади. През август се обадила, че не иска нищо от мен, че иска да е свободна.

Ето защо и тъй като поради поведението на ответницата на практика бракът им бил изчерпан и лишен от смисъл, ответникът желаел да прекрати брачната си връзка.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да прекрати бракът между ищецът А.П. с ответницата Г. В. П., като дълбоко и непоправимо разстроен, единствено по нейна вина.

Семейното жилище, къща в с. Варвара, на ул."13" № 8, моли да се предостави за ползване от ответника.

Издръжка не претендира.

Прилага Писмени доказателства.

Приложени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 от ГПК не е е депозиран писмен отговор от ответницата.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. К., поддържа предявения брачен иск, запрекратяване на брака по вина на ответницата.

В хода на производството по делото по искане на ищецът бяха допуснати и разпитани свидетелите Елена Трендафилова и Иван Станков.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че желае бракът му с ответницата да бъде прекратен.

Пазарджишкият Районен съд, като взе предвид,изложеното  в исковата молба, и доводите на ищецът и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2  от ГПК,прие за установено следното:

Ищцата и ответникът са съпрузи от 04.09.1986г., съгласно приложеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 0020 от 04.09.1986г., от Община Септември. От брака си имат родени  три пълнолетни към настоящият момент деца.

От ищцовата страна по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства за установяване на релевантните за спора обстоятелства.

 От разпита на допуснатата от съда свидетелка Трендафилова се установи, че познава ответницата от 30 години, тъй като е сестра на ищеца. През 1986г., родителите били  сключили граждански брак. На следващата година им се родило дете – момче и след пет години им се родили близнаци, момче и момиче. Те живеели добре. Живеели в жилището, което било собственост на брат й. От 7 – 8 години ответницата започнала да ходи в Русия и казвала, че отива да работи там.  Последната година казала, че селото било пусто и не искала да живее повече тук. Пролетта идвала в с. Варвара за един- два дни и пак заминала за Русия.

Свидетелката твърди, че ищецът изживявал тежка самотата, а освен това му било неудобно от съседите и другите хора от селото.

От показанията на св. Станков /братовчед на ищеца/ се установяват обстоятелства, идентични с тези, установени от показанията на св. Трендафилова.

Въпреки, че двамата свидетели имат родствена връзка с ищеца, съдът прецени, че показанията им са хронологично последователни и непротиворечиви на останалите писмени доказателства по делото и следва да се ценят като обекти и даващи данни за действителното фактическо състояние на съпружеските отношения между страните.

По същество се поддържа искането за постановяване на решение, с което да се прекрати брака между страните чрез допускане на развод, като съдът прекрати брака между страните по вина на ответницата.

Ищецът не претендира издръжка след прекратяване а брака.

 Претендира се семейното жилище, находящо се в с. Варвара, общ Септември, ул.“13“ №8 да бъде предоставено за ползване от ищеца.

При така изяснената по делото фактическа обстановка от правна страна Районният съд приема следното:

Безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Свидетелите  установиха, че през последните години те не са живеели като съпрузи.

Съдът констатира,че присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие, подкрепа между съпрузите, напълно са изчезнали  в брака на страните по делото в резултат на фактическата раздяла между страните траяла повече от 7 години.

Предвид направеното изрично искане от страна на ищеца и събраните по делото безспорни доказателства за влошаването на брачните отношения в резултат поведението на ответницата, съдът  прие, че следва да допусне развод по вина на ответницата.

След прекратяването на брака и на основание чл.326 от ГПК, отвеницата ще носи брачното си фамилно име П.. По отношение на издръжката съдът не дължи произнасяне, тъй като няма такава претенция от ищеца.

Семейното жилище, находящо се в с. Варвара, общ Пазарджик, ул.“13“ №8 се предоставя за ползване от ищеца.

Съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78 от ГПК, тъй настоящото исково производство ищецът не е претендирал такива.

С оглед изхода на делото,съдът счита, че ответницата следва да бъде осъдена да доплати ДТ в размер на 25.00лв за исковото производство.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.49 ал.1 от  СК  ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

                                                                                                              

 

 

Р    Е   Ш    И    :

 

         

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на  04.09.1986г. между А.А.П., ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***-адв. К. и Г. В. П., родена на ***г***., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата П..

          ПРЕДОСТАВЯ на А.А.П., ЕГН:**********, ползването на семейното жилище, находящо се в с. Варвара, общ Септември, ул.“13“ №8.

ПОСТАНОВЯВА Г. В. П., родена на ***г. да носи  брачното си фамилно име  - П..

ОСЪЖДА Г. В. П., родена на ***г*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик  ДТ  в размер на 25 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се ожалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

 

                                                                 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: