№ 108180
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110149828 по описа за 2022 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит от
21.3.2018г., сключен между „А. Ф.“ ООД и ищеца, вземанията по който са прехвърлени чрез
договор за цесия на ответника.
От твърденията в исковата молба, приложенията към нея и след служебна справка по
ч.гр.д. №46260/2020г. на 150 състав, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №46260/2020г. на 150 състав, издадена на 9.10.2020г. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 7.7.2021г., като на 7.10.2021г. е издаден изпълнителен лист за
вземанията на настоящия ответник договор за кредит от 21.3.2018г., които се оспорват с
предявения по настоящото дело иск.
От горното е видно, че за вземанията на кредитора е проведено заповедно
производство, по което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Провеждането на заповедно производство цели да установи дали претендираното от
заявителя вземане е безспорно. Оспорването на претенциите на заявителя от страна на
длъжника следва да стане в срока, определен в приложимата редакция на чл.414 ГПК.
Пропускането на срока стабилизира заповедта, същата влиза в сила, което преклудира
възможността вземанията да се оспорват по-късно чрез иск въз основа на възражения, които
са могли да бъдат релевирани в производство по чл.422 ГПК. Посочените в случая
възражения – за нищожност на клаузи от договора, е следвало да бъдат направени при
оспорване на заявените от кредитора вземания преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
В този смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 720/2021 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията В. Й., според което „заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването и от длъжника на
основание чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
1
процес. С изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 416 ГПК се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането. Заповедта влиза в законна сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за
оспорването на вземането са основанията на иска по чл. 424 ГПК. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение
се получава крайния ефект на разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила. За
изводите си въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС – определение № 214 от
15.05.2018 г. по гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, IV г. о., с което е прието, че влязлата в сила
заповед за изпълнение се приравнява по правен ефект на съдебно решение по установителен
иск и освен изпълнителна сила, тя формира и сила на пресъдено нещо....Не се установява и
не се твърди от длъжника да е подал възражение срещу някоя от заповедите, поради което те
са влезли в сила. С това се преклудира възможността на длъжника да оспорва задълженията
с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са недопустими и исковата
молба следва да бъде върната.
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№.../13.9.2022г. на СРС, 32 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №49828/2022г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
страните с ч.ж. пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2