Р Е Ш
Е Н И Е
№902/23.2.2015г.
гр.Варна,23.02.2015год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9933 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, представлявано
от *, чрез процесуалният му представител адв.Кр.Т. от ВАК, със съдебен адрес ***
/*/ срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление град *, представлявано от членовете на
управителния съвет *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцовото сумата от 1657,92
лева (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки ) -
претендирана като платена от праводателя на ищцовото дружество *,
ЕГН **********- по договор за цесия,
сключен с „К.Г.” ЕООД ЕИК * от * год., при
първоначална липса на основание – за недоставена и непотребена електроенергия,
по фактура № * /* г. и
представляваща корекция на сметка за периода от 02.06.2012 г. до * г., общо за 180 (сто и осемдесет
) дни начислена служебно по „констативен
протокол „ за обект с абонатен № * с
клиентски № *, с адрес на
потребление село * , ведно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда 31.07.2014г. окончателното изплащане на
вземането.
В депозираната пред
ВРС искова молба, ищцовата страна
твърди, че праводателят на ищеца *, ЕГН ********** е клиент на ответника
с абонатен № * с клиентски № *, с адрес на потребление село *.
Ищцовата страна
обуславя правния си интерес от водене на осъдителния иск с твърдението, че * на * г. е сключил с ищцовата страна надлежен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищцовата страна встъпва в правата
на праводателя – кредитор на вземането. Сочи се,че исковата сума е начислена с фактура
№ * /* г. и представляваща корекция на
сметка за периода от 02.06.2012 г. до * г., общо за 180 (сто и
осемдесет ) дни и представлява стойност
на едностранно извършена от ответното дружество служебна корекция на сметка .
Твърди се,че
потребителят не е манипулирал средството на търговско измерване , за което му била начислена исковата сума за периода 2.6.2012-* г. в размер от 1657,92
лева. Ищцовото дружество „К.Г. „ ЕООД възвежда твърдения в исковата молба , че сумата от 1657,92
лева била заплатена от потребителя * по
сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването
в обекта му ( чл.123 ЗЕ ) . Твърдяното от ищцовата страна плащане на исковата
сума , релевира ищецът в исковата молба,
било извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че била начислена неправомерно за електроенергия, която абонатът
* не бил потребил .
Поради
горните фактически твърдения
ищцовото ЕООД е оспорило в исковата молба верността на констатираното от
ответното дружество нарушение в точността
на измервателния уред, като се заявява, че потребителят на ел.енергия не бил разполагал с техническа възможност да
манипулира електромера. По същество в исковата молба се твърди, че извършената
корекция от ответното дружество била неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка бил непротивопоставим на абоната –потребител; оспорен е и
начина и методиката, по които е била извършена корекцията на сметка; фактът на
реалното доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. В
исковата молба са наведени релевантните за спора твърдения, обуславящи активната
процесуално правна легитимация на ищеца : Сочи се,че се по силата на договор да
прехвърляне на вземания - цесия от * г. * бил прехвърлил в полза на дружеството – ищец,
вземането за недължимо платеното на ответника, в размера на исковата сума. Твърди
се, че за цесията длъжникът бил уведомен от стария кредитор с писмо, получено
на 28.07.2014 г.
Ищцовата страна въз
основа на горните фактически твърдения прави извода, че ответникът дължи
връщане на получената, при първоначална липса на основание сума, поради което
моли за постановяване на положително Решение по предявения иск, респективно с
оглед на изхода по спора по предявения иск желае и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда с исковата молба
, както и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда
и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил изцяло предявения срещу него осъдителен
иск.
Оспорена е била в
срока по чл.131 ГПК активната материалноправна легитимация на ищеца, основана на
твърдения, че ищцовата страна не се легитимирала като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия от * г. бил нищожен съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД -поради липса на
предмет. Твърди се от ответната страна, че прехвърленото вземане, не е съществувало
в патримониума на цедента - нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не бил произвел правен ефект.
В условията на
евентуалност, ответната страна е навела доводи за недействителност на договора
за цесия, като сключен от представител на цедента без представителна власт.
Оспорена е и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението
било изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Ответната
страна е оспорила в отговора елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване с твърденията, че исковата сума била дължимо
платена от потребителя, на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ.
Сочи се от
ответната страна, че на * г. служители на * били извършили техническа
проверка на СТИ ( средство за търговско измерване ), обслужващо обекта на
потребление на цедента, резултатите от която, били обективирани в съставен констативен протокол.Ответната
страна релевира, че при проверката на СТИ е било констатирано наличие на „меден проводник със сечение 4 мм2,
нерегламентирано поставен между главен предпазител и вторичен предпазител на
процесния електромер „ като
именно по този начин потребяваната от абоната ел.енергия не се била
заплащала.Ответното дружество , в срока по чл.131 ГПК се е позовало на действащата към датата на
проверката разпоредба на чл. 61 от ОУ
като сочи, че никъде в текста на нормата не е предвидено изискване за
присъствие на ползвателя при извършване на проверката на СТИ
. Ответникът сочи в писмения отговор, че съгласно чл.16 от ОУ ползвателят на ел.енергия е длъжен да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения , да не преустройва, ремонтира или заменя елементите
на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или друго контролно приспособление , поставено от лица,
на които * е възложило дадената дейност или овластен
държавен орган, както и да не използва ел.енергия , без тя да се отчита от СТИ,
монтирани и пломбирани съгласно установения ред .Позовавайки се на визираните
правни норми, ответникът прави извода,че
при наличието на правните основания регламентирани в чл.38, ал. 3 т.3 от
ОУ , * е изготвило и Справката с номер * , с която е начислило общото
количество ел.енергия от 7920 кВтч за
доплащане . Не на последно място ответникът твърди, че КП от проверката е
съставен в присъствието на абоната, подписал протокола без възражения .
В писмения отговор
на исковата молба, ответното дружество твърди се ,че в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и чл. 8 от
Правилата за измерване на
електрическа енергия, приети с Решение № П – 1 от
10.4.2007 г. издадени от Председателя
на ДКЕВР , обн. в ДВ бр. 38 от 11.5.2007г., неотчитането на потребената от праводателя на ищеца
ел.енергия е било в резултат на неправомерно въздействие върху монтираното от * техническо средство , поради което и
издаването на дебитното известие било правомерно.
Поради изложените
съображения, ответното дружество в отговора си е застъпило становище за
неоснователност на предявения иск.
В проведеното по
делото на 23.01.2015 г. открито съдебно
заседание ищцовата страна, представлявана от юрисконсулт Г., застъпва становище
за доказаност и основателност на исковата претенция, поради което желае
постановяване на Решение в положителен смисъл за ищеца,с присъждане на
сторените разноски.
В същото съдебно
заседание, ответната страна, представлявана от адв.Й., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция,поради което желае
отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото.
Двете страни по
спора са направили в откритото съдебно
заседание от 23.01.2015 г. възражения за прекомерност на хонорара за процесуално
представителство по чл.78,ал. ГПК. Възражението за прекомерност адв.Й. е
направила в условията на евентуалност
– ако претендираното от ищцовата страна юрисконсултско възнаграждение е над
минималния размер по Наредба №1/2004 г.
Двете страни по
спора в предоставения им от съда срока,
са представили подробни писмени защити, по
същество на спора, с позоваване на
съдебна практика, като ответната страна е приложила и част от съдебна практика
, включително и по реда на чл.290 ГПК .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения по
делото в заверено за вярност с
оригинала копие на Констативен протокол № * от дата * г. се установява, че длъжностни лица на * са
извършили техническа проверка на електромер с № *, находящ се вътре в къщата, на обекта на
адреса на потребление на ел.енергия * с титуляр на партидата *. Проверката е
била проведена в присъствието на *, подписал протокола, изготвен от
служителите на *. От отразеното в раздел ІІІ на КП се установява, че при
проверката е било установено, че има : „ поставен мост от меден проводник със
сечение 4 мм2, между главен предпазител и вторичен предпазител „, като по този
начин не се отчита и заплаща
потребяваната от абоната
ел.енергия ( л.25 ). Въз основа на КП от * са съставили Справка
* от * г., за корекция при неточно измерване на електрическа енергия,
съставена на основание чл. 38, ал.3, т.3
от ОУ на ДПЕЕМ. Справката е
съставена за общо 180 за периода от 02.06.2012 г.–30.06.2012г., като са
начислени на абоната служебно киловатчаса електроенергия ( 1276 +6644).
Въз основа на
описаните по – горе КП и Справка за
корекция на сметка от страна на ответното дружество е било издадено дебитно
известие № * от дата * г. г., адресирано
до *, в качеството му на абонат на
ответното дружество (с кл.№*) с посочено основание за издаване на ДИ
КП №* г.
От отразеното в дебитното
известие се установява, че на абоната за периода от 2.6.2012 до * г. и подпериода от 2.6.2012
до 30.6.2012 г. за обекта на потребление
в * е начислено служебно количество ел. енергия
на стойност 1657,92 лева с
вкл.ДДС в цената ( л.27 ).
По делото е
представена справка за потреблението на ел.енергия от абоната за периода от 14.01.2010 до 05.06.2014 г. (
л.29-30 от делото).
От представените по
делото писмени доказателства ( приобщени на лист 88 от делото) безспорно се
установява твърдения от ищцовата страна факт на извършено плащане на исковата
сума в полза на ответника. От представените по делото касови бонове от дата
10.1.2012 г. се установява, че праводателят на ищцовата страна е заплатил общо
исковата сума, като е внесъл 1407,92 лева и 250 лева = 1657.92 лева ( хиляда
шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки ).
За пълното
изясняване на фактическата страна на спора по делото е проведена, изслушана и
приобщена и съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по СТЕ К.М. ( л.54-58 от делото ) се установява, че при проверката, извършена от служители на * на *
г. е било констатирано шунтиране на СТИ посредством меден проводник със сечение
от 4 кв.мм ( описан по-горе в КП ), - т.е. ел.енергията, която постъпва към абоната не се отчита изцяло.В
т.3 от заключението на СТЕ в.л. М. е посочило, че при наличието на установения мост, през
измервателната схема на СТИ минава
част от ел.енергията , но не може да се
определи точно каква . От т.4 на
СТЕ става ясно , че Справка № * /* е математически точно изчислена съгласно чл.
38, ал.3 , т.3 и чл. 38, ал.4 от ОУ на
ДПЕЕЕМ ,но не е прецизно определена пропусквателната способност на линията – „
меден проводник със сечение 4 кв.мм.” –
в размер на 50 А .Съгласно НАРЕДБА № 3 , Таблица 1 ,за кабел от 4 кв.мм. пропусквателната
способност е с големина 41А . От изложеното в точка 5 на СТЕ се изяснява
,че при изчислителната методика на
база чл. 38, ал.3 , т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ , пропусквателната способност се
намалява два пъти и това предопределя
доставимостта на изчисленото количество ел.енергия според Справката от * г. ( л. 58 от делото.)
С оглед установяване на фактическия състав на чл. 55 ЗЗД и активната легитимация на ищцовата страна са ангажирани следните писмени
доказателства – договор за цесия, пълномощно и уведомление.
С пълномощно ( без
посочена дата ), приложено в оригинал на л.76
от делото * , ЕГН ********** *** е УПЪЛНОМОЩИЛ адвокат К. * Т. *** със съдебен
адрес гр.* да завежда и води дело, включително с правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК... да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва
документи, искания , заявления, възражения , жалби и т.н. , да го представлява
пред „* от негово и ме и за негова сметка, като е включена клауза ,че пълномощното следва да се
тълкува разширителна в полза на упълномощения адвокат-.В последния абзац на
пълномощното е изписано с ръкописен текст, че процесуалният представител може
да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя , при условия каквито
намери за добре, включително, но не само да уведомява от негово име длъжника.
Представеното от
ищцовата страна пълномощно бе оспорено от ответното дружество своевременно и по
реда на чл.193 ГПК, като е открито производство по оспорване истинността на
документ и е допусната и проведена Съдебно –почеркова експертиза.
От изготвеното
заключение по СПЕ от в.л.Ц.Ц. ( л. 99
-101 ) безспорно се установи и изясни
,че оспореното от ответната страна пълномощно за процесуално
представителство от * към адв.Кр.Т. е
истински, автентичен документ, тъй като подписът на упълномощител е положен от
Р.* върху оспорения документ .
С договор за
прехвърляне на вземания от * г.сключен в
град Варна * в качеството му на „ цедент „, действащ чрез процесуалният си
представител адв.Кр.Т. е прехвърлил на „К.Г. „ ЕООД в качеството му на цесионер визираното
в чл.1 от договора вземане а именно
вземанията си от длъжника * в размер на сумата от 1657,92
лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена ел.енергия за периода от 2.6.2012 до * г., за обект с абонатен номер * и кл.номер * , за който е
издадена фактура № */* г. на основание чл.
55,ал.1 предл. 1 от ЗЗД за цена от 1557,92
лв. Съгласно точка 4 от договора за цесия
ЦЕДЕНТЪТ се е задължил в тримесечен срок, считано от подписване на
договора да съобщи писмено на длъжника
за прехвърлянето на описаните в точка 1 вземания и да предостави на цесионера документите,
доказващи получаването на съобщението от длъжника (л. 9 от делото).
Чрез писмено
уведомление, входирано на 28.07.2014 г. при
ответника , * , чрез пълномощника си
адв.Кр.Т. е уведомил ответната страна за прехвърлянето на вземането, съгласно
договора за цесия от * г. (л.10 ).
С последващо
писмено уведомление изготвеното от ищцовата страна „К.Г.” ЕООД адресирано
до ответника „Е.П.” АД,
последният е бил надлежно уведомен, че с
договор за цесия от 23.10.2014г.
ищцовото дружество е прехвърлило на „*” ЕООД, ЕИК * вземанията си по общо 198
договора за цесия подробно посочени по
номера, суми и страни, сред които и вземането, предмет на настоящото исково
производство (л.89 -90).
Съобразно
извършената в хода на производството цесия към „* „ ЕООД ВРС не е допуснал исканото от ищовата страна изменение на иска
на основание чл.214, ал.1 ГПК като за недопускане на изменението на иска съдът
е изложил мотиви.(л.93 ).
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1
предложение 1-во от ЗЗД ведно с акцесорната претенция, квалифицирана по чл. 86
,ал.1 ЗЗД.
С предявеният иск
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест
е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даването. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно – и в
двата случая даденото е без основание /
така Решение № 239/ 16.07.2013 г. на
ВКС по гр.дело № 1050/2012 г. на ІV Г.О. ГК, докладчик съдията Марио Първанов
/.Настоящият съдебен състав намира за доказано плащането на исковата сума, тъй
като този факт е установен по делото с представените от ищеца писмени
доказателства а именно заверени за вярност с оригинала копия на фискални бонове - т.е.
първата предпоставка на нормата
на чл.55, ал.1 предложение 1-во от ЗЗД е
установена, поради което следва да се изясни фактическата и правна страна на
спора по отношение на втората предпоставка – основанието на което е дадена
исковата сума.
Причината за
заплащане на исковата сума, според ищцовата страна е опасността праводателят на
ищеца при незаплащане на претендираната от ответника сума да остане без
електрозахранване .
Спорът между страните е дали исковата сума е
платена на правно основание, действително ли е то. Спорът между страните е и
дали служебно начислената електроенергия е реално доставена на адреса на
потребление, следвало ли да бъде
заплатена, налице ли е било правно
основание на което същата се дължи, респективно спазени ли са били всички
законови изисквания относно годността на
СТИ, извършването на проверка на СТИ от дружество * и правилно ли е била осъществена
цялата корекционна процедура на сметката на абоната – праводател на К.Г. ЕООД,
респективно платена ли е на правно основание.
Настоящият състав
приема, че въз основа на всички събрани по делото доказателства и техния
съвкупен анализ следва правния извод за основателност и доказаност на иска.
Регламентацията на
договорните отношения между абоната- праводател на „К.Г.” ЕООД и ответното
дружество, за релевантния период, се съдържа в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на *, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и
одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи
към датата на извършване на проверката на СТИ. Съгласно цитираната разпоредба
от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ.
Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на *, ответникът по делото е оправомощен да извършва
изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия
за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на
представени от * констативни протоколи и справки за начислена енергия.
Следователно единственото основание за корекцията и за фактурирането на
процесната сума представлява цитираният протокол от проведената проверка. С
решение № 165/19.11.2009 г., постановено по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 104/5.07.2010 г., постановено по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/04.04.2011 г., постановено по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и
решение № 189/11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1
от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика е обосновано категорично
становището, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на
отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и при сега действащата нормативно уредба на
тези отношения. С решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена
и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за
защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва разбирането, че е недопустимо ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
доставката на електрическа енергия да се коригират сметките за вече доставена
такава само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставката. Правото си да претендира процесната сума, ответникът обосновава с
извършената проверка, при която е установено неточно измерване на консумираната
ел. енергия в имота на ищеца. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че единствено протоколът от извършената проверка не е в състояние да
обоснове правото на ответника да получи сумата, тъй като в действащото обективно
право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна
на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на
корекцията не произтича и от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите
за пренос, с която ответното дружество е обосновало правото да извърши
корекцията и да начисли и претендира за плащане искова та сума . Поради неравноправния й
характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по
силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни
последици. Последния извод съдът основава на предвидената в чл. 38 от ОУ за
пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на потребителя, без да се
изисква виновно поведение от негова страна. Възможността за приложение на
подобна обективна отговорност следва да е изрично предвидена законодателно,
което в конкретния случай не е налице и е недопустимо да се въвежда с общи
условия, задължителни за потребителя.
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че
изчислената вследствие на корекцията, сума му се е следвала и в търсения размер, поради което и абонатът- потребител не дължи нейното заплащане. Или от
гореизложеното следва извода, че корекционната процедура възведена от ответника
като основание за плащане не е годно правно основание, въз основа на което да
се претендира от праводателя на ищеца
исковата сума, липсва правно основание на което същата е платена.
В условията на евентуалност,
дори да се приеме, че на основание чл. 38, ал.3 т.3 от ОУ ДПЕЕ е извършена корекцията на сметката на
абоната, който безспорно е присъствал при проверката е обвързан
от констатациите в Констативния протокол, настоящият съдебен състав прави
извода отново за недоказаност на основанието на което се претендира исковата
сума.
За да обоснове този
извод съдът кредитира напълно заключението по допусната СТЕ на в.л.М. от която се
изяснява, че пресмятането на дължимата за заплащане ел.енергия за исковия
период не е извършено при необходимата и установената с НАРЕДБА № 3 пропусквателна способност .Видно
от заключението на вещото лице М., поради което съдът прави извода,че не е установено от ответната страна при
условията на пълно и главно доказване, че точно количеството ел.енергия за
което служебно е начислена исковата сума е било доставено на абоната
–праводател на ищцовата страна и то за
исковия период .
Ето защо съдът
счита, че след като ответната страна не е установила при условията на пълно и главно доказване ,че
абонатът-праводател на ищцовото дружество е потребил точно количеството
ел.енергия, за което служебно му е била начислена исковата сума, получената от
ответната страна сума е получена без правно основание .
Съдът дължи произнасяне и по наведените от ответната
страна Възражения относно активна материално правна легитимация на ищеца,
поради пороци в договора за цесия .
За да даде правилен
отговор по възведените от ответната страна възражения, съдът съобрази действащата
материално правна база, регламентираща отношенията цедент - цесионер и длъжник. В раздел ІV Обща част на
Закона за задълженията и договорите член
99 – чл.102 е уреден правния институт на прехвърлянето на вземания и
задължения а именно договорът за цесия. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД Кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. По
силата на алинея втора на същата правна норма прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително и с изтеклите лихви , ако не е уговорено друго. Императивна е разпоредбата на ал.3 на
чл.99 ЗЗД, че за действителността на цесията предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
ставалото прехвърляне .
Съобразявайки
цитираните правни норми и трайната съдебна практика, съдът прави извода,че в конкретния
казус, ищецът установи и доказа активната си материално и процесуално правна
легитимация, въз основа на надлежно сключен с потребителя на ел.енергия договор
за прехвърляне на вземане от дата * год.(л.9)
Неоснователни са
възведените от ответната страна възражения за порочност на цесионния договор поради
липса на предмет, съгласие, неспазване на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението
на „Е.П.” АД за липса на предмет на договора
от * г. Както бе посочено нормата
на чл. 99 ЗЗД дава отговор на въпроса кои вземания могат да бъдат предмет на
договора за цесия. Вземането, прехвърлено
от абоната - потребител на ел.енергия към ищцовото дружество е ясно и точно
определено ( не е определяемо), индивидуализирано и по основание и по размер в
самия договор за цесия , поради което договорът за цесия не страда от твърдяния
от ответната страна порок , тъй като
вземането е съществувало в полза на цедента към датата на сключване на
цесията, респективно е могло да бъде прехвърлено. Неоснователно е и второто възражение
на ответната страна за нищожност на договора, поради липса на съгласие.
Безспорно бе установено от всички по делото писмени доказателства , вкл. и чрез
заключението на в.л.Ц.Ц. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, че
абонатът - цедент е подписал пълномощно към адв.Т., което пълномощно е
подписано от цедента при наличие на съгласие и воля затова. Останалите възражения на ответното дружество кой и кога
е бил изписал (дописал ) ръкописния текст в пълномощното са ирелевантни към същността на
правната сделка упълномощаване . На
трето и последно място съдът намира за неоснователно и недоказано възражението
на” Е.П.” АД , че цесията не била надлежно съобщена на ответника. Съгласно чл.
99 ал.3 и 4 ЗЗД прехвърлянето на вземанията посредством цесия поражда правно
действие спрямо длъжника и третите лица
от деня в който то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор. Видно е от писмените
доказателства по делото ( л. 10 ), че с надлежно писмено уведомление от 28.07.2014 г., входирано при ответника, стария кредитор *, действащ
чрез пълномощника си и процесуален представител адв.Кр.Т. е уведомил „Е.П.” АД
за цесията от * г.( л.10 ).
При всичко
гореизложено, съдът прави извода, че искът заведен срещу ответното дружество е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълнота , ведно с акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на вземането.
За пълнота на
мотивите, настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в хода на производството
събраните писмени доказателства за поредно цедиране на вземането не рефлектират
върху очертания с исковата молба спор между страните, тъй като нормата на
чл.226,ал.1 ГПК е ясна : „ Ако в течение
на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни „. Съгласно
алинея 3-та, на същата правна норма, постановеното Решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобрететаля , с изключение на действията на вписването, когато се
отнася за недвижими имот.
Според настоящия състав, тъй като по делото не е налице встъпване на
неучастващото в спора лице „*” ЕООД, по
реда на чл. 226, ал.2 ГПК, в диспозитива на решението не следва да се
вписва прехвърлянето на спорното право .
При този изход на
спора и направеното искане, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски .Съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира
заплащане на следните суми : 100 лева допълнително възнаграждение за процесуално представителство поради защита
по делото с повече от две съдебни заседания ;120 лева депозит за
съдебно-почеркова експертиза ( л.103 ); 350 лева юрисконсултско възнаграждение
; 66,32 лева държавна такса за
образуване на исковото производство и 120 лева
депозит за ССчЕ = ОБЩО 536,32
лева по
приложения списък по чл. 80 ГПК на л. 87 .
При така
представените списъци за разноски е видно,че ищцовата страна претендира
заплащането на сумата от лева държавна
такса за образуване на исковото производство ; 120 лева депозит за ССчЕ ;120 лева депозит за СПЕ ; 66,32 лева
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, претендирано като
сбор от посочените в списъците по чл.80 ГПК
възнаграждения за юрисконсултско представителство.
Съдът намира, че
при уважаване на иска на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да присъди в полза на
ищеца реално сторените разноски за заплатени държавни такси и разноски
общо в размер на
206, 32 лева .
По отношение на
размера на юрисконсултското възнаграждение съдът следва да се произнесе по направеното възражение на ответната страна
по реда на чл.78, ал.5 ГПК.Възражението на ответната страна е сторено
своевременно и по надлежния ред, поради
което съдът следва да го разгледа по същество .
Съгласно посочения
в исковата молба материален интерес от 1657,92
лева и разпоредбата на чл. 7,ал.2 , т.2 от Наредба № 1 /2004 г. дължимото се минимално възнаграждение за процесуално
представителство е равно на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева
=46,05 лева - т.е. общо = 346,05 лева. лева ( триста и тридесет лева и
осемдесет и две стотинки ) за процесуално представителство. Позовавайки се на
Тълкувателно решение № 6 /6.11.2013 г. на ВКС
ОСГТК , по тълкувателно дело № 6/2012 г., точка 3 –та съдът приема , че не е обвързан от
разпоредбата на § 2 на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и тъй като производството по
делото не се отличава с изключителна фактическа и или правна сложност, определя
размера на юрисконсултското възнаграждение
съгласно нормата на чл.7, ал.2 , т.2 от Наредба №1/2004 г., като намира
възражението на ответната страна по чл. 78, ал.5 ГПК за основателно.Поради
изложеното по-горе съдът присъжда в полза на ищцовата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
346,05 лева.
При така изложеното
на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищцовата страна сторените
разноски от общо 552,37 лева (петстотин петдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки ).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление град *, представлявано от членовете на управителния съвет *
ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, представлявано от *,
чрез процесуалният му представител адв.Кр.Т. от ВАК, със съдебен адрес *** /*/ СУМАТА
от 1657,92 лева (хиляда шестстотин
петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки ) - претендирана като платена
от праводателя на ищцовото дружество *, ЕГН **********- по договор за цесия, сключен с „К.Г.”
ЕООД ЕИК * от * год., при първоначална липса на основание – за
недоставена и непотребена електроенергия, по
фактура № * /* г. и представляваща
корекция на сметка за периода от 02.06.2012 г. до * г., общо за 180 (сто и
осемдесет ) дни начислена служебно по
„констативен протокол „ за обект с абонатен № * с клиентски № *, с
адрес на потребление село * , ведно
със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда 31.07.2014г. окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, *, представлявано от *,
чрез процесуалният му представител адв.Кр.Т.,*** /*/ СУМАТА от 552,37 лева (петстотин петдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки )- сторените от ищцовата страна съдебно –деловодни разноски пред
настоящата инстанция в общ размер за заплатени държавни такси, депозити и
юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по
делото, чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: