Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 259
гр. Перник, 30.11.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 503/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ ****– А.С.“ ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,****,****,****,
представлявано от управителя А.С.С. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1250-0459646/25.10.2021 г., издадена от Т.С.К.–
началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – *****за автомобили марка
SAAB, находящ се в гр. Перник, ****,****,****, стопанисван от
ЕТ ****– А.С.“, ЕИК ****и забрана достъпа
до него за срок от четиринадесет дни.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна. Твърди, че контролната сделка, послужила като
основание за издаването и е извършена от лице, което не в трудови
правоотношения с него и неин предмет са части от собствения автомобил на
продавача. Сочи, че няма регистрирано фискално устройство, тъй като всички
плащания във връзка с търговската дейност се извършват по банков път. Искането
към съда е да отмени оспорената заповед.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” –
София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на
Националната агенция за приходите в придружаващото административната преписка
писмо, е направил искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован в
съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
и да присъди направените разноски.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2021 г. в 09.55 ч. инспектори по приходите при
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ОД – София на ЦУ на НАП са извършили
проверка на търговски обект – *****за автомобили с марка SAAB, находящ се в
гр. Перник*****, стопанисван от ЕТ ****– А.С.“. Констатациите от нея са
отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0459646/27.09.2021 г. Той
е съставен от орган по приходите в изпълнение на правомощията му. Обективиран е
в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно изискването на чл. 50, ал. 4 от ДОПК е подписан от съставителя и
представител на проверявания търговец, присъствал на проверката. Затова на
основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените
действия, изявления и обстоятелства.
В него е отразено, че търговската
дейност на проверяваното лице е продажба на авточасти втора употреба от
автомобили с марка SAAB, като в търговския обект, в който се осъществява тя не е
регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП.
Органите по приходите са извършили и
контролна покупка на един брой моторче за чистачки за автомобил марка SAAB 93, 2007 г. на
цена 60 лв. Стойността на покупката е заплатена в брой на И.Л.Ц.-С., която не е
издала фискален бон или бележка от ръчни касови бележки или друг документ. Установено
е, че лицето, извършило продажбата няма сключен трудов договор с търговеца. От
същото са снети обяснения. В тях е посочено, че продажбата е извършена в
качеството му на физическо лице и собственик на автомобила, от който е свалена
резервната част. Уточнено е, че в обекта се намират нейни лични автомобили и
автомобили, собственост на лицето, регистрирано като едноличен търговец,
стопанисващ автосервиза и когато се продават части, свалени от тях, не се
издават фактури и други данъчни документи. Отразено е, че плащанията за продажбите,
извършени от търговеца се извършват по банков път.
В хода на административното
производство са извършени справки за задълженото лице – при които е установено,
че И.Л.Ц.-С. е съпруга на А.С.С. – собственик на ЕТ ****– А.С.“. Тя е работила
по трудово правоотношение при търговеца до 01.04.2020 г. След извършване на
проверката, считано от 04.10.2021 г. отново е сключен трудов договор.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка и приложените към него доказателства,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е издал заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1250-0459646/25.10.2021 г., с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– *****за автомобили марка SAAB, находящ се в
гр. Перник, ****,****,****, стопанисван от ЕТ ****– А.С.“, ЕИК ****и забрана
достъпа до него за срок от четиринадесет дни.
Заповедта е връчена на адресата и на 26.10.2021
г., който я е оспорил с жалба вх. № 3511/27.10.2021 г., въз основа, на която е
образувано настоящото производство.
С жалбата е представено копие от дневен отчет от
26.10.2021 г., разпечатан от фискално устройство, копия на два договора за
дарение от 01.06.2021 г. и 01.05.2021 г., които са подписани от страните, без
да е извършена заверка на подписите им от нотариус, както и извлечения за
движение по банкова сметка ***.01.2021 г. до 26.10.2021 г. Посочените
доказателства са източник на сведения за факти, които не са относими към спора,
поради което и съдът не ги взема предвид при формиране на крайния си извод.
В хода на съдебното производство
ответникът е представил писмени доказателства – справки-декларации за ДДС,
подадени от търговеца, за данъчни периоди юли, август, септември и октомври
2021 г., от които е видно, че същият е реализирал приходи.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП/заповед № ЧР-Н-42/01.10.2021 г. на министъра на
икономиката и заповед № 574/04.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП/, в
съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата съгласно
чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма и е с предвиденото в чл.
59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
за мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите,
послужили като основание за прилагането на принудителната административна
мярка, както и тези, относими към преценката на продължителността и.
В проведеното административно производство не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обуславят незаконосъобразност на акта, с който то е приключило.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание е посочена разпоредбата на чл.
186, ал. 1, б. „б” от ЗДДС, според която принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което въведе в
експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство/ФУ/
или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/ ИАСУТД /.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за Министерство на финансите
всички лица, които извършват продажба на стоки и услуги в или от търговски
обекти са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Ал. 2 предвижда,
че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени наредбата.
Случаите,
в които се допуска извършване на продажби на стоки и услуги без монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД са изчерпателно посочени
в чл. 4, т. 1- т. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Жалбоподателят не попада в
тези изключения. Затова е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и
регистрира в търговския си обект ФУ или ИАСУТД. Не е спорно между страните и е
категорично установено по делото, че в проверения на 27.09.2021 г. търговски
обект - *****за автомобили марка SAAB, находящ се в гр. Перник, ****,****,****,
стопанисван от ЕТ ****– А.С.“, не е имало монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД. Затова настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 186, ал. 1, б. „б“ от ЗДДС за издаване на оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Неотносими към спора са твърденията,
че плащанията по сключените търговски сделки са осъществявани само по банков
път, както и че контролната покупка е извършена от физическо лице, намиращо се в
обекта, а не от търговеца. Тези обстоятелства не изключват задължението за
въвеждане в експлоатация, монтиране и регистрация в НАП на ФУ или ИАСУТД в търговския
обект, в който се извършват продажби на авточасти втора употреба от автомобили SAAB и
ремонт на такива. По делото няма спор и се установява от всички събрани
доказателства, че в това се е състояла търговската дейност на жалбоподателя и
тя се е извършвала именно в проверения търговски обект. В този смисъл са както
събраните писмени доказателства, така и писмените обяснения на лицето,
извършило продажбата – И.Ц.-С.. От тях става ясно, че макар и с прекратено
трудово правоотношение, тя е извършвала продажби в търговския обект,
стопанисван от ЕТ ****– А.С.“. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за Министерство на финансите извършването на сделки или
услуги от или в търговски обект е достатъчно основание за възникване на
задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано
в НАП ФУ/ИАСУТД в този обект. В случая то не е изпълнено и това е предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта, в който е осъществена продажбата и
следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана на
достъпа до него. При констатиране наличието на предвиденото в закона условие,
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителната административна мярка. Той разполага с оперативна
самостоятелност при определяне продължителността на мярката, която не може да
превишава 30 дни. В случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав
счита, че административният орган законосъобразно е приел, че с оглед характера
на извършваната търговска дейност, тази продължителност не се явява
несъразмерна за постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект съобразно нормативните изисквания.
Не
са налице основания за отмяна за оспорената заповед и на основание чл. 146, т.
5 от АПК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителната административна
мярка
се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели защита
интересите на държавния бюджет чрез
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид
всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на
оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, затова
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ ****– А.С.“ ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,****,****,****, представлявано от
управителя А.С.С. против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С1250-0459646/25.10.2021 г., издадена от Т.С.К.– началник отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект –*****за автомобили марка
SAAB, находящ се в гр. Перник, ****,****,****, стопанисван от
ЕТ ****– А.С.“, ЕИК ****и забрана достъпа
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ ****– А.С.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****,****,****,****, представлявано от управителя А.С.С.
за заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/