Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 28.10.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 259/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на В.И.П.
срещу Главна дирекция „Охрана“ - София, с която се претендира обезщетение в
размер на 51 000 лева за претърпени неимуществени вреди, поради конвоиране
на 16.10.2018г. от затвор Варна до гр.София в автомобил без поставен
обезопасителен колан.
В резултат на дадени от съда указания с
разпореждане № 12265/27.09.2022г. е постъпила молба от ищеца В.И. чрез адв.Н.М.
с вх.№ 15855/25.10.2022г., в която се уточнява, че искът е с правно основание
чл.284 от ЗИНЗС във връзка с нарушение по чл.3 от същия закон. Твърди се, че
неимуществените вреди са настъпили на 16 октомври 2018г. при конвоиране от
Враца до Плевен и са причинени от бездействието на служителите на Главна
дирекция „Охрана“ – София, които не са поставили обезопасителен колан на
лишения от свобода, с който е бил оборудван служебния автомобил.
Уточненията на ищеца не са достатъчни, за
да се приеме, че е отстранена нередовността на исковата молба, защото не се
сочи какво е нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. Това е от съществено значение, тъй
като в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на конкретно нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС и единственото посочване на разпоредбата е недостатъчно предвид
изброените в нея форми на изпълнителни деяния.
Следователно, ищецът трябва да посочи кое
от следните нарушения по чл.3 от ЗИНЗС твърди, че е било извършено спрямо него
от ответника на 16.10.2018г. при конвоирането му от Враца до Плевен: изтезание, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Да конкретизира кое от изброените нарушения
в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС е
претърпял: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Едва след като ищецът докаже извършено от
ответника на конкретно нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, ще може да се възползва от
презумцията по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, според който настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
В допълнение, фактическият състав на
обезвредата по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.
3 ЗИНЗС; 2. настъпили вреди за ищеца; 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на нарушение и на причинно-следствена връзка между него и
вредите е в тежест на ищеца, който
трябва да установи, че претърпените от него неимуществени вреди се държат в достатъчно пряка степен от неправомерното
поведение на ответната институция, т.е. ищецът трябва да докаже, че ако нарушението не
е било допуснато, вредата е нямало да настъпи и че нарушението е определящата
причина за претърпяната от него вреда.. Настъпването на неимуществени вреди се презюмира
по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Тоест, презумпцията не обхваща причинно-следствената
връзка между вредите и нарушението и същата подлежи на доказване от ищеца.
Горното тълкуване се подкрепя от съдебната
практика „по член 340, втора алинея от Договора за функционирането на
Европейския съюз /ДФЕС/, според която се ограничава отговорността на Съюза до вредите,
произтичащи пряко, дори достатъчно пряко, от неправомерното поведение на
съответната институция, което изключва по-конкретно възможността тази отговорност
да покрива вредите, които представляват само далечна последица на това
поведение. По тази логика сам по себе си фактът, че неправомерното поведение е
представлявало необходимо условие за настъпването на вредата, доколкото тя не
би настъпила при липсата на това поведение, не е достатъчен, за да се установи
наличие на причинно-следствена връзка“. /Дело на Общия съд T‑401/11 P-RENV-RX/.
Според указанията на Съвета на
Европа по прилагането на чл.41 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, дадени на https://www.coe.int/bg/web/execution/article-41/: „Необходимо
е да се установи ясна причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и
предполагаемото нарушение. Съдът няма да се задоволи само със слаба връзка
между твърдяното нарушение и вредата, нито със спекулации относно какво би
могло да се е случило. Обезщетение за вреда може да бъде присъдено, доколкото
вредата е следствие от установено нарушение. Не се постановява такова за вреда,
причинена от събития или ситуации, за които не е установено, че представляват
нарушение на Конвенцията, нито за вреда във връзка с оплаквания, обявени за
недопустими на по-ранен етап от производството. Целта на постановяването на
обезщетение за вреда от Съда е да се компенсира жалбоподателят за
действителните вредни последици от дадено нарушение. То не е предназначено да
наказва отговорната договаряща страна.“
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил в
обективна невъзможност сам да си постави предпазния колан.
В тежест на ответника е да
докаже, че предпазния колан е бил поставен на В.И.П. на 16.10.2018г. при
конвоирането му от Враца до Плевен или ако не е бил поставен, да докаже, че това се е дължало на поведението на лишения от свобода.
В случай, че лишеният от
свобода е бил с белезници на ръцете, в тежест на ответника е да докаже, че това
е било необходима и законосъобразна мярка.
В тежест на ищецът е да
докаже, че страданието и унижението, за които става дума, са достигнали отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране, или наказание
/съгласно т.127 от решение на Европейския съд по правата на човека от 2 февруари 2006 по дело „ЙОВЧЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ”(Жалба № 41211/98).
В молба с вх.№ 8770/03.06.2022г.
ищецът е поискал издаване на съдебни удостоверения във връзка със събиране на
доказателства относно здравословните му проблеми, които трябва да бъдат
възложени на ответника предвид разпределената доказатерствена тежест.
С оглед на това, следва да бъдат
изискани от ответника - Главна дирекция „Охрана“ – София
доказателства /технически спецификации/, че служебния автомобил, с който е бил
конвоиран В.И.П. на 16.10.2018г. от Враца до Плевен е бил оборудван с предпазен
колан за конвоираното лице. Ответникът следва да представи и списък на лицата,
които са пътували в същия служебен автомобил на посочената дата по конкретния
маршрут. Ответникът следва да представи цялото медицинското досие на ищеца
преди и след 16 октомври 2018г. до завеждането на исковата молба.
Воден от изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
УКАЗВА на ищеца чрез адв.М.,
че в 7-дневен срок от съобщението следва да конкретизира вида на нарушението по
чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, което твърди, че е претърпял на 16 октомври 2018г.
при конвоирането му от Враца до Плевен:
·
изтезание,
·
жестоко,
·
нечовешко или
·
унизително отношение;
·
поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в:
v липса
на достатъчно жилищна площ,
v храна,
v облекло,
v отопление,
v осветление,
v проветряване,
v медицинско
обслужване,
v условия
за двигателна активност,
v продължителна
изолация без възможност за общуване,
v необоснована
употреба на помощни средства,
v или
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /като
ги контретизира/.
В случай, че нередовността на исковата
молба не бъде отстранена в дадения срок, същата ще бъде върната на ищеца, а
производството по нея ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ищеца, че в
негова тежест е да докаже:
·
извършването на конкретно нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС и на причинно-следствена
връзка между него и вредите, т.е. непоставеният предпазен колан е довел до
увреждане на слуха му;
·
че е бил в обективна невъзможност сам да
си постави предпазния колан;
·
че страданието и
унижението, за които става дума, са достигнали
отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма
на легитимно третиране, или наказание /съгласно т.127 от решение на Европейския
съд по правата на човека от 2 февруари 2006 по дело „ЙОВЧЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ”(Жалба № 41211/98);
УКАЗВА на ответника - Главна дирекция „Охрана“ – София, че в
негова тежест е да докаже, че:
·
че предпазния колан е бил
поставен на В.И.П. на 16.10.2018г. при конвоирането му от Враца до Плевен
или
·
ако не е бил поставен, да докаже, че това се е дължало на поведението на лишения от свобода или
·
да докаже, че непоставянето му
се е дължало на законосъобразни и обективни причини;
·
в случай, че лишеният от
свобода е бил с белезници на ръцете, в тежест на ответника е да докаже, че това
е било необходима и законосъобразна
мярка.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 7-дневен срок от съобщението да представи:
1. доказателства
/технически спецификации/, че служебния автомобил, с който е бил конвоиран В.И.П.
на 16.10.2018г. от Враца до Плевен е бил
оборудван с предпазен колан за конвоираното лице;
2.
да представи цялото медицинското досие на
ищеца преди и след 16 октомври 2018г. до завеждането на исковата молба;
3.
списък на лицата, които са пътували в
същия служебен автомобил на посочената дата по конкретния маршрут;
4.
списък на
лицата, с които ищецът е бил в една килия непосредствено преди и след 16
октомври 2018г.
Делото да се докладва след
изтичане срока на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: